РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Нова Загора, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20242220200119 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД с ЕИК ********* и адрес
с. Ягодово, чрез адв. А., против Електронен фиш (ЕФ) № ********** от 19.04.2022 г.,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя на основание чл.
187а, ал. 2 т. 3, във вр. чл. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500
лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Счита, че
е налице по-благоприятен закон, поради което НП следва да се отмени.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено
становище по делото поддържа жалбата и претендира присъждането на разноски.
Ответникът, чрез юрк. Д. оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по
отношение на адвокатския хонорар на ответната страна.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.04.2022 г. в 16:46 часа е установено нарушение №
DDСЕС85ЕFD0В75АРЕ053011F160АF0С1 с ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 410 с
регистрационен номер *****. Технически допустимата максимална маса е 19500, с два броя
оси и екологична категория ЕВРО 60 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44000.
Нарушението е установено в община Нова Загора, за движение по път А-1 км
245+193. с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС е установено, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10,
1
ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 20121, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-1 км 245+193.
Собственик, на когото е регистрирано ППС е дружеството „Н и Н Транспорт
Логистика“ АД.
В електронния фиш е прието, че за товарния автомобил не е заплатена пътна такса по
чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство. С това свое действие
дружеството е осъществило състава на нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото
писмени доказателства, а именно - ЕФ Серия № ********** от 19.04.2022 г., приложени
снимки към него, протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на
съществуващата стационарна контролна точка, таблица с данните за движение на ППС,
данни за издаване на ЕФ, дневна и месечна разписка от „Диджитол Смарт Инфраструктура“
АД, GPS координати на мястото нарушението.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
При издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на
жалбоподателя.
ЕФ е издаден през 2022 г., като към този момент нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
не е предвиждала хипотезите по чл. 179, ал. 3а и 3б от ЗДвП за издаване на ЕФ. Такава
възможност е предвидена чак с последното изменение на нормата в ДВ. бр.13 от 13
Февруари 2024г.
В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста
на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП в
отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му. В, ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е
юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се
налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция
е наложена и в случая.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по, ал. 2, за което се издава електронен
фиш.
Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр.първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по
чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
2
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази
норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното
нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да
бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата
на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение
по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало
по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е
недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.
Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е
изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система,
в която се издават и съхраняват докладите по, ал. 3 и електронните фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3 - 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от
ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по, ал. 1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване
на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично
издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, то тя разглежда
възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения
по чл. 179, ал. 3 - 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без
да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо,
тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП.
Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал.
4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон
определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и
връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Съответно
във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в
която се издават и съхраняват докладите по, ал. 3 и електронните фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3 - 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е
изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Дали това се дължи на пропуск на законодателя или такава е била неговата воля, с оглед
3
цитираните вече разпоредби не може да бъде безспорно установено, като е недопустимо по
тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да
се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
По отношение приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от
28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване/ЕУЕПТ/, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО, доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередовността преди предприемане на принудителни мерки.
Тази възможност е предвидена от европейския законодател поради честите технически
грешки в устройствата и системите, поддържани от доставчиците. Поради това и са
регламентирани задължителни указания, които доставчиците на услугата следва да
представят на ползвателите на пътната мрежа преди последните да бъдат санкционирани.
АНО е следвало да даде възможност за предеклариране на данните, ако е установил
несъответствие, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 7 от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. АНО не е спазил
принципа за пропорционалност и необосновано е наложил административно наказание.
Доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато
разстояние "Интелигентни трафик системи" АД е следвало да уведоми собственика на ППС,
относно отстраняване на техническата нередовност в бордовото устройство. Едва след
изпълнение на това задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на
услугата, е следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача на процесното ППС. В този смисъл е и последното изменение на ЗП
със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са регламентирани нови разпоредби чл. 10б, ал. 7-9
ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено изцяло с
изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
г., в частност с чл. 2, § 7 от същия.
Според чл. 10б, ал. 7 от ЗП ( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм.,
бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно
недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство
от категорията по, ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно
таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за
преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по, ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува
административнонаказателно производство, тоест въобще не са ангажира отговорност на
нарушителя. При тази формулировка на законовия текст следва безспорния извод, че е
налице по-благоприятен за последния закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАННВ
конкретната хипотеза Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г.,
така както е посочено в него се прилага от 19 октомври 2021 г., тоест след допускане на
процесното административно нарушение, но преди да бъде генериран доклада от ел.система
на "А"ПИ" на 03.02.2023 г. Т.е нормите на общностното право са били приложими преди
започване на административнонаказателното производство чрез съставяне на ЕФ и са били
задължителни за следване от контролните органи. Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП ( нова, ДВ, бр.
14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в
тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за
пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно
4
средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на
незаплатените тол такси. Административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3 б от
ЗДвП обявява за административно нарушение, неспазването на материалните правила за
поведение установени в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата.
След като административнонаказателната норма, обявява по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, за
административно нарушение деянието, което нарушава установения в чл. 10, ал. 1, т. 2, във
връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата ред на държавно управление, очевидно
последвалото момента на извършване на деянието приемане на нормата на чл. 10б, ал. 7 от
ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от
13.02.2024 г.), която предвижда хипотеза, изключваща възможността да бъде образувано
административно наказателно производство, следва да бъде определена, като нов
нормативен ред, по-благоприятен за нарушителя, който в конкретната хипотеза не е
приложен.
На следващо място в санкционната норма законодателят е предвидил само твърд
размер на санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл. 12
ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, напр.
размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване.
Въпросът относно спазването на принципа на пропорционалност/ съразмерност вече
е разглеждан от СЕС, което предопределя като недопустимо аналогично преюдициално
запитване - Решение на СЕС (пети състав) от 4 октомври 2018 г./Дело C-384/17. Последното
е постановено по преюдициалното запитване, касаещо тълкуването за директно приложение
на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури - разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при
неплащане на тези такси. В решението е посочено, че "принципът на пропорционалност е
част от общите принципи на правото на Съюза, които са в основата на общите
конституционни традиции на държавите членки и трябва да бъдат спазвани в национална
правна уредба, навлизаща в приложното поле на правото на Съюза или приета в изпълнение
на това право….. Принципът на пропорционалност задължава държавите членки да приемат
мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят
необходимото за постигането им (в този смисъл и решение от 17 април 2018 г., Egenberger,
C-414/16, EU:C:2018:257, т. 68 ). Този принцип, който е гарантиран и в член 49, параграф 3
от Хартата на основните права на Европейския съюз ( "Хартата") и който предвижда, че
тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, е
задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член
51, параграф 1 от Хартата. Следователно тежестта на санкцията трябва да съответства на
тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52,
параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в
член 49, параграф 3 от Хартата (в този смисъл решение от 20 март 2018 г., Garlsson Real
Estate и др., C-537/16, EU:C:2018:193, т. 56). 10 ECLI:EU:C:2018:810 РЕШЕНИЕ ОТ
4.10.2018 Г. — ДЕЛО C-384/17 LINK LOGISTIK N&N Доколкото правото по член 49, е
гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана понататък "ЕКПЧ"), неговият
смисъл и обхват са същите като предвидените в ЕКПЧ. Следователно изискванията на
Европейския съд по правата на човека по отношение на съразмерността на наказанията са
приложими в случай като разглеждания в главното производство на основание член 17,
параграф 1, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата във връзка едни с
други. ….. Принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание
да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на
наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните
обстоятелства по случая".
5
По-нататък в решението е разгледан въпросът дали предвиденото в член 9а от
Директива 1999/62 изискване за пропорционалност с оглед на съдържанието му е
безусловно и достатъчно точно, за да може частноправен субект да се позове на него срещу
държава членка пред националните органи на въпросната държава - " държавите членки
определят приложимия санкционен режим при нарушение на националните разпоредби,
приети съгласно тази директива, като предвидените наказания трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи; … за да се приложи принципа на пропорционалност в рамките на
Директивата, те са длъжни да приемат необходимите правни актове съгласно вътрешното си
право, като ……самата Директива не съдържа по-точни правила, що се отнася до
определянето на посочените санкции на национално равнище, и по-специално не предвижда
изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на подобни
санкции (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C497/15 и C-498/15,
EU:C:2017:229, т. 38)… Следователно, тъй като тази разпоредба изисква намесата на
държавите членки и им предоставя значителна свобода на преценка, член 9а от Директива
1999/62 с оглед на съдържанието му не може да се разглежда като безусловен и достатъчно
точен, а това изключва директния му ефект. Обратното тълкуване би довело на практика до
премахване на правото на преценка, предоставено единствено на националните
законодатели, които следва да разработят подходящ санкционен режим в рамките,
определени от член 9а от Директива 1999/62. Така изискването за съразмерност на
наказанията, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, не може да се тълкува в смисъл, че
задължава националния съд да замести националния законодател. Ето защо член 9а от
Директива 1999/62 няма директен ефект и не предоставя на правните субекти, при
положение като разглежданото в главното производство, правото да се позовават на него
пред националните органи. Въпреки това, съгласно постоянната съдебна практика
произтичащото от дадена директива задължение за държавите членки да постигнат
предвидения в нея резултат, както и задължението им по член 4, параграф 3 ДЕС и на член
288 ДФЕС да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят
изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки,
включително — в рамките на тяхната компетентност — върху съдебните органи (така и
решения от 14 септември 2016 г., Martínez Andrés и Castrejana López, C-184/15 и C-197/15,
EU:C:2016:680, т. 50 ; от 24 януари 2018 г., Pantuso и др., C-616/16 и C-617/16, EU:C:2018:32,
т. 42). За да изпълни това задължение, принципът за съответстващо тълкуване изисква
националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид
вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за
тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до
разрешение, което съответства на преследваната от него цел (решения: от 13 юли 2016 г.,
Pöpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 43 и от 28 юни 2018 г., Crespo Rey, C-2/17,
EU:C:2018:511, т. 70)".
Заключението по решението, постановено по цитираното дело на СЕС е, че ", от една
страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от
Директива 1999/62, има директен ефект, и от друга страна, че с оглед на задължението си да
предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението
на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие
с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави
без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по
случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.
В съответствие с последното, наложената процесна санкция за извършеното
нарушение е категорично несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата
пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението, което е в пъти
по-малко от наложената санкция.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1, ал. 2 ЗАНН, вр. чл.
6
143, ал. 3 АПК, на процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение.
По делото са приложени доказателства (л. 78) за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 780 лв. В същото време е направено възражение от процесуалния представител
на ответника за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Жалбоподателя е развил подробни доводи в жалбата, която е изключително обемиста с
цитиране на много съдебна практика и с позоваване на практика на СЕС. Направени са и
множество доказателствени искания. Постъпили са и писмени бележки по делото, които
развиват допълнителни доводи за отмяна на процесното НП, поради което присъденият
хонорар се явява законосъобразен и справедлив, като не надвишава с много и минималните
адвокатски възнаграждения, на които се позовава ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** от 19.04.2022 г., издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД на основание чл.
187а, ал. 2 т. 3, във вр. чл. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Н и Н Транспорт
Логистика“ АД с ЕИК ********* и адрес с. Ягодово сумата от 780 (седемстотин осемдесет)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7