РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Смолян, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20235440200357 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-2300055/28.07.2023г.,
издадено от директора на *, с което на „* с ЕИК * е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500/хиляда
и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на
труда за извършено нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда.
Жалбоподателят, чрез адв.* оспорва наказателното постановление като
необосновано и незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния
закон, при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила.
Моли същото да бъде отменено.В съдебно заседание дружеството не се
представлява.
Въззиваемата страна * оспорва жалбата, чрез процесуалния си
представител юрк.*.Моли за разноски.
Смолянският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено от фактическа страна следното:
Наказателното постановление е издадено против „* с ЕИК * в
1
качеството на работодател, за това, че на 04.04.2023г. в обект на
контрол“Вътрешен ремонт и пресутройство на банков клон в гр.Смолян,
бул.*, е приет на работа работника * И.ов *, като монтажник плоскости с
установени елементи на трудово правоотношение – установено работно
време, установено работно място и уговорено трудово възнаграждение, без да
е сключен с него трудов договор в писмена форма, като с това е нарушен чл.
62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
Проверката в гореописания обект била извършена на 04.04.2023г. от
служители на * – Пловдив, между които и свидетеля П./актосъставител/.По
време на проверката бил установен работника.В декларацията по чл.402 от
КТ работника * вписал, че работи от 03.04.2023г. на горепосочения обект.
Във връзка с констатираното нарушение, срещу „* с ЕИК * бил съставен
АУАН, в който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 62, ал.1,
вр. чл. 1, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в отсъствието на представителя на
дружеството, но след редовно връчена покана.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган е квалифицирал
нарушението по чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ и на основание чл. 416, ал.5,
вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложил на жалбоподателя
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева.В
обжалваното наказателно постановление не са изложени доказателства за
друго нарушение на трудово законодатеслтво от страна на санкционираното
дружество, не са изложени мотиви защо наказанието е определено над
законовия минимум и какви отегчаващи обстоятелства са взети предвид.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин, както от приложените по делото писмени доказателства-
Декларация по чл.402 от КТ, АУАН, НП, Заповед, така и от гласните
2
доказателства - показанията на свидетеля П. /актосъставител/, Ч., Г..Съдът
намира същите за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и
съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства. Същата
установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП.
В случая липсват каквито и да е доказателства, които да опровергават
отразените в АУАН констатации.Представените по административната
преписка договори не опровергават наличието на факта, че * не е сключил
трудов договор със „* с ЕИК * и е бил приет на работа в обект на
дружеството.В конкретния случай се установява с категоричност фактът на
извършеното нарушение. Установената по делото фактическа обстановка,
която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се
подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да
се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически
обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са
правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените в
жалбата твърдения, както по отношение на липса на административно
нарушение от страна на жалбоподателя, така и относно допуснати нарушения
в административно–наказателното производство при съставянето на АУАН и
НП.
На първо място безспорно се доказа, че липсва трудов договор между
санкционираното дружество и приетия на работа работник.
На следващо място при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.Точно и ясно са описани нарушените и санкционни норми, по
идентичен начин както в АУАН, така и в НП.Правилно и точно е
индивидуализиран нарушителя.
Така описанато административно нарушение отговаря на материалната
норма, под която е подведено, изпълва обективните признаци от състава на
визираната административно - наказателна норма и дава основание да се
обоснове извод, че вмененото нарушение е извършено, поради което
3
административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е
ангажирал отговорността на дружеството жалбоподател по административен
ред.В тази връзка, съдът следва да отбележи, че не споделя доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че нормата на чл.62, ал.1 от
КТ не създава задължения.
Не са налице основанията за приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН.
В случая не се отчетоха наличието на такива смекчаващи обстоятелства,
които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на визираното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид.Освен това случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по
смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 415в от КТ се
явява специална по отношение на общия случай по чл. 28, б. „а“ от ЗАНН и тя
дерогира неговото приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от
КТ: „Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2.“ Тази императивна норма цели защита на обществените отношения
по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите -
трудовите права. Случаят не е маловажен, защото законът изрично изключва
приложението на този институт към нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй
като се касае за обществени отношения с по-висока степен на обществена
опасност, в сравнение с други подобни случаи, свързани с защита на
работниците и служителите. Тези обстоятелства са били правилно преценени
от наказващия орган и те законосъобразно са довели до ангажиране и
понасяне на административно наказателна отговорност от страна на
жалбоподателя.
Относно размера на наложената имуществена санкция, при разглеждане
въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на
нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл. 414, ал.3 от
Кодекса на труда за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ на работодател -
юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000
лв. В случая е определена имуществената санкция на минималния размер или
в такъв от 1 500 лева. Същия размер на наказанието е законосъобразен и
обоснован на минимума в закона и не подлежи на корекция.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно с
изключение на размера на наложената санкция поради което следва да бъде
изменено.
4
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
* да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на
чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с т.6 от ДР на АПК.В случая за защита по дела по
ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150лева.Производството по делото, след даване на
ход на съдебното следствие продължи в едно съдебни заседания, с разпит на
трима свидетели, не е с фактическа или правна сложност, поради което следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-*/28.07.2023г.,
издадено от директора на *, с което на „* с ЕИК * е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500/хиляда
и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на
труда за извършено нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда.
ОСЪЖДА „* с ЕИК * да заплати на *-София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административния съд на гр. Смолян в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5