Р Е
Ш Е
Н И Е
гр.София 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на седемнадесети
декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
При секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Богданова гр. дело №4461/2018г. по описа на СГС, за
да се произнесе взе предвид следното:
З. Б.Т.ЕГН ********** чрез процесуалния си
представител адв. М.П. от САК е предявила иск с правно основание чл.30 от СК
срещу М.Д.З. ЕГН ********** за заплащане на сумата от 195 800 лв.,
представляваща половината от паричните средства, придобити по време на брака на
страните по делото и депозирани в банкови сметки в банки на територията на
Република България – „Обединена Българска Банка“ АД, „Б.ДСК“ ЕАД, „Експресбанк“
АД и др., ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба –
02.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че с ответника по време на
брака голяма част от общите доходи на семейството, които са около 200 000 евро
били депозирани в търговски банки в България, в банкови сметки, чийто титуляр
бил ответника. Поддържа, че след прекратяване на брака като бивша съпруга на
ответника има равен дял от общото имущество, но ответникът не й дал достъп до
банковите сметки, поради което иска ответника да бъде осъден да й заплати
претендираната сума.
Твърди, че с Решение №8692/14.06.2016г., постановено
по гр.дело №56985/2014г. бракът между страните е бил прекратен с развод.
Решението е влязло в законна сила на 19.04.2017г.
Ищцата твърди, че по време на брака голяма
част от общите доходи били депозирани в банкови сметки с титуляр ответника М.З.Д.
в банки на територията на РБългария – в ОББ АД
и „Б.ДСК“ АД, като в тях имало повече от 200 000евро като сбор от
внесените по депозитни сметки суми и трудово възнаграждение, получено от „А.Х.“
ООД Женева, Швейцария за периода 01.06.2014г. – 30.06.2016г. в размер на
175 500щатски долара. Твърди, че след прекратяване на брака с ответника не
постигнали споразумение за разделяне на наличните в банковите сметки суми над
200 000евро. Сочи, че по силата на индивидуален трудов договор от
01.06.2014г. З. е поел трудов ангажимент да работи за „А.Х.“ ООД Швейцария в
Гана като Технически ръководител за бетонни работи. Получавал е ежемесечно сума
в размер на 6500щатски долара или годишно 78 000щатски долара плюс две
тринадесети заплати в общ размер на 13 000щ.д. Дружеството, за което
работел З. му било осигурило под формата на надбавки джобни средства за
покриване на текущи нужди, прислуга, автомобил, обзаведено жилище, били му
заплащани всички консумативи по ползване на предоставеното му жилище,
телефонните му разговори на територията на Гана, както и 15 минутни
международни разговори седмично. Били поети разходите му за пътуване до Израел
и имал на всеки три месеца 14 дневен отпуск. Ежегодно имал допълнителна надбавка
в размер на 1 месечна заплата – 6500щ.долара. Заплатата на З. постъпвала по
сметка в българска Б.без съпругата му да е имала достъп до нея, като по време
на престоя му в Гана била поела изцяло финансовият ангажимент по изплащане на
ипотека, разходи за консумативи по повод ползването на семейното жилище – ток,
вода, разходи за медикаменти с оглед хроничните й заболявания. Ищцата твърди,
че през времето, когато страните живели в брак на територията на Израел,
основните разходи по ползването на семейното жилище, храна, ипотека, издръжка
на дъщеря им за престоя й в САЩ и др. били поети почти изцяло от нея, тъй като З.
през времето, през което е траел бракът им 25г. имал общ трудов стаж от 11 г. и
голяма част от доходите, които получавал от трудовата си дейност превеждал в
български банкови сметки.
Ответникът оспорва иска по основание и
размер. Поддържа, че е титуляр на банковата сметка и е изключителен собственик
на вложените или постъпили суми по нея. Ответникът твърди, че с ищцата са във
фактическа раздяла от 26.06.2014г.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното.
Видно от приложените писмени доказателства,
страните са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в сила решение на 19.04.2017г. по гр.д.№56985/2014година по
описа на Софийски районен съд.
Представени са писмени доказателства, касаещи
уредени между страните финансови взаимоотношения в Съд по семейни дела Ришон
ле-Цион, Израел, които не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
От разпита на свидетелката С.Е.– сестра на
ищцата, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в
предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява, че
ответника М.З. е отишъл в Израел през 1991г. в началото той не знаел език и
трябвало да ходи на курсове за обучение. В началото не работел и основната
икономическа функция в семейството осъществявала ищцата, защото тя имала
постоянна работа, докато той работел временно. З. работела в счетоводна кантора
и получавало по-високо възнаграждение от неговото. Имали вече дете и продали
апартамента на ищцата с идеята да закупят по-голямо жилище. Получили финансова
помощ от родителите на ищцата. Сочи, че преди пет години, когато в Израел имало
война ответникът заминал за Гана без да се посъветва с жена си, тя нямала
никаква връзка с него, не знаела какво се случва. В един момент й съобщил, че
нямал намерение да се връща. В този период той не изпращал никакви пари, в
семейни бюджет от него пари не постъпвали. Когато преди седем години бил в
Ангола ищцата получила сърдечен удар и тя го помолила да се върне, но тай
отказал. Грижата за нея поели семейството на свидетелката. След заминаването на
З. в Гана З. получавала финансова подкрепа от майка си, която е на 92г. и от
сестра си. Според свидетелката ищцата разбрала, че ответника има жена в Африка
и дете от нея. Твърди, че преди две години З. се върнал при сестра й и двамата
отишли на екскурзия като всеки бил поел издръжката си. Свидетелката разбрала,
че ответника има сметки в България, но в Израел не е имал достатъчно големи
доходи.
Видно от приложеният индивидуален трудов
договор, сключен между „А.Х.“ ООД и ответника М.З. от 01.06.2014г., последният
е бил назначен на длъжност „Технически
ръководител за бетонни работи“ в Гана с твърдо месечно възнаграждение от
6 500щатски долара, като е имал право на допълнителни надбавки към заплатата,
получил е обзаведено жилище, за което дружеството работодател е заплащало
наема, ел.енергия и водата, имал е право на местни разговори и 15 минути седмично
международни разговори, били му поети и разходите по пътуването до Израел
От заключението на вещото лице Р.С. по
изпълнената съдебно икономическа експертиза се установява, че ответникът е имал
налични пет банкови сметки в ОББ АД две разплащателни и три спестовни. Вещото
лице е отразило движението по тях по следния начин: по Разплащателната сметка в
евро с IBAN ***,
открита на 29.06.2004г. е получавал преводи и са извършвани банкови операции по
олихвяване на депозит, вноски по сметка прехвърляне на депозит, захранване на
сметка, превод от сделки с ценни книжа за периода 29.06.2004г. до 17.04.2017г. като
общо постъпленията по банково извлечение са в размер на 266 435,56евро. Вещото лице е дало в табличен вид постъпленията,
като е посочило, че към 17.04.2017г. наличността на паричните средства по тази
сметка е 428,86евро. Относно спестовна сметка с номер *********– спестовен влог
в щатски долара, открита преди 2002г. и закрита на 12.09.2002г. постъпленията
са в размер на 41,59щатски долара и към 17.04.2017г. няма наличност на парични
средства по нея. Относно спестовна сметка с номер *********– спестовен влог в
щатски долари, открита на 26.07.2005г. и закрита на 26.08.2013г. е установено,
че постъпленията са били в размер на 2000щатски долара на 26.07.2005г. и към
17.04.2017г. няма налични средства поради закриването й на 26.08.2013г. Относно
разплащателна сметка в евро №*********, открита на 06.08.2009г. и закрита на
26.08.2013г. се установява, че постъпленията са били в общ размер на
12 976,96евро. Сметката е била закрита на 26.08.2013г. Постъпленията са
представени в табличен вид. Относно спестовна сметка в евро с номер *********открита
на 12.07.2002г. се установява, че постъпленията са били в общ размер на
14 400,30евро, като са били прехвърляни депозити и продажба на
валута. Не е установена наличност на
парични средства, тъй като същата е била закрита на 02.09.2005г. Вещото лице е
отразило, че ответника като титуляр на банкова сметка *** „Експресбанк“ АД с IBAN ***.09.2015г. до 19.04.2017г. е
получил постъпления в общ размер на 271 396,35лв. Отразените плащания са в
общ размер на 138 274,44лв. Наличността по сметката към 19.04.2017г. е
133 131,91лв. Наличността на парични средства по банковата сметка към края
на 13.04.2017г. е 135 299лв.
На база приложения към доказателствата по
делото трудов договор на ответника за периода от 01.06.2014г. до 17.04.2017г.
изчисленото му трудово възнаграждение при работодател „А.Х.“ е в общ размер на
223 166,67щатски долара на база пълен размер на месечно възнаграждение.
Съдът кредитира изцяло изготвеното заключение
като обективно и компетенто изготвено, неоспорено от страните.
При условията на чл.176 ГПК ответникът е
отговорил на въпроси, поставени от ищцата в съдебно заседание. От отговорите се
установява, че от лятото на 2014г. са разделени, тогава е започнал развода им.
От брака си имат една дъщеря, която е на 26г. Ответникът твърди, че когато З.
получила здравословен проблем той бил на работа в Гана, взел отпуск и се
върнал, оставил 5-6000долара. На всеки три месеца му плащали на ръка и се
събирали около 20 000долара, които той й ги давал в къщи на нея. От тези
пари живеели тя, защото не работела и дъщеря им, която учела. Относно
депозитите в ОББ АД и Експресбанк АД ответникът пояснява, че това не са пари от
заплати, а бонуси, които получавал, работейки в Ангола. Заплатата му отивала
чиста в къщи при З. и дъщеря му. Тя имала карта и теглела от нея когато си иска
и колко си иска. Твърди, че в Израел е работел на две работи, защото е строител
и е имал възможност. Заявява, че къщата е закупена с общи средства. Ищцата
имала малко апартаментче, което продала и с тези средства купили земя и
започнали да строят, изтеглили заем и от банка. Заявява, че в момента З. плаща
този заем, но преди раздялата им го е преимуществено плащал той. Ищцата се
грижела за сметките, но от него се изисквали да носи пари. Твърди, че дори не
знаел колко карти и сметки имал. Твърди, че има жена в Гана, с която връзката
му започнала след като обявил на З., че се развеждат. След това вече не е ходил
в Израел. Заявява, че има дете от жена си в Гана, родено през 2016г. Заявява
също така, че е спрял да носи пари на З. от момента, в който е заминал за Гана,
от Ангола й носел пари. Твърди, че съдът
в Израел го е задължил да заплаща на ищцата по 2000долара на месец за нейна
лична издръжка, които той е плащал. Не отрича, че родителите на З. са дали пари
за строежа на къщата в Израел и че тя е работила до 2012г. преди да получи
сърдечен удар. Не оспорва, че З. е участвала с пари за къщата в Израел, но той
е работил. Не оспорва, че тя е имала по-голям принос за къщата.
При тази фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи.
Предмет на доказване в исковото производство
с правно основание чл.30 от СК е личният принос на ищцата за придобиването на
имуществото, представляващо лична собственост на другия съпруг, за половината
от чиято парична равностойност претендира.
Приносът на съпругата – ищец към имуществото
и вземанията не се предполага, а подлежи на установяване при условията на пълно
и главно доказване. Доказването на всеки един от правно релевантни факти е в
тежест на страната, т. е в тежест на съпруга-несобственик. Презумпцията на
чл.21, ал. 3 СК в случая е неприложима. С други думи, съпругът, който твърди
"принос" в придобиване на личното имущество трябва да установи по
несъмнен начин този принос.
За да бъде успешно проведен иск с правно
основание чл.30 от СК, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1./ да
е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2./ по време на
брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за
упражняване на професията му или на занаят, или да има вземания, вкл.
произтичащи от дялове или акции в търговски дружества; 3./ придобитите
имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4./
претендиращият дял от стойността на личното имущество съпруг да е допринесъл за
придобиването с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата
си в домакинството. В този смисъл постановените по реда на чл.290 от ГПК
Решение № 249 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 268/2009 г., II г. о.,
Решение № 551 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2009 г., II г. о., ГК.
В настоящото производство са налице първите
три условия – бракът между бившите
съпрузи е прекратен с влязло в сила Решение №8692/14.06.2016г. по гр. д. №56985/2014г.
по описа на СРС в сила от 19.04.2017г., като страните са били фактически
разделени от 2014г.
Имайки предвид, че за възникването на
изследваното субективно право е необходимо кумулативното наличие на елементите
от посочения ФС, следва да се направи извода, че липсата на дори един от тях е
непреодолимо препятствие за пораждането на субективно право да се иска
получаване на част от лично имущество.
В конкретния случай спорният въпрос се свежда
до приносът на ищцата във вложената в банкови сметки сума в размер на 100 000евро,
която към момента на прекратяване на брака е в размер на 133 131,91лв. С
оглед размера на сумата следва да се приеме, че същата представлява вземане със
"значителна стойност". За уважаване на исковата претенция, ищцата
следваше да докаже, че има принос във формирането на сумата по банковия депозит
и че този принос e изключителен. След като анализира събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че ищцата не успя до докаже
при условията на главно и пълно доказване предпоставките за уважаване на иска,
по-конкретно представените доказателства не установяват, че тя има изцяло
безспорен принос в натрупването на процесната сума по банковия депозит, както и
не се установява този принос да е изключителен. За да се уважи искът като
основателен, следваше да се установи, че процесната сума е предоставена на
ответника изцяло или преобладаващо с парични средства, придобити от ищцата или
предоставени й от нейните родители, съобразно изложеното в исковата молба, или
с парични средства, събрани в резултат на принос от страна на ищцата под друга
форма (с труд, с грижи за детето или работа в домакинството).
По въпроса за "значителната
стойност" не съществува легална дефиниция или законоустановен общ
критерий. Това понятие следва да се преценява във всеки конкретен случай, като
целта на закона е да се изключат от предмета на спора обекти, които са с
незначителна стойност. Преценката може да се извърши с оглед съвкупността на
всички вещи от процесното имущество, с оглед техния характер и предназначение,
с оглед размера на вземанията и основанието, от което те са възникнали и др.
От представените писмени доказателства по
делото ищцата установяваше, доходите, които е получавал ответника, това беше
предмет и на съдебно-счетоводната експертиза. С тях обаче не се установява, какви
доходи е получавала ищцата и каква част от тях тя е предоставяла на ответника. Твърденията, че тя е участвала преимуществено
с финансова подкрепа от нейните роднини за построяване на къщата в Израел, че
тя е работила и издържала финансово семейството не са достатъчни, за да се
предположи, каква част от тези парични средства е била предоставяна на ответника,
кога е била предоставяна и дали именно от тези доходи е формирана процесната
сума по банковите депозити, открити на името на М.З.. Преминаването на тези
средства не се установява по безспорен начин във формата на фактическо предоставяне,
нито във формата на друг вид плащане, нито в резултат на правна сделка, от
което да може да се направи извод, че в действителност ответникът е придобил или получил тези парични средства.
На следващо място, не само не се установява под каква форма на ответника са
били предоставяни тези средства. Твърденията
са, че те са под формата на спестявания, поради това, че той не е давал
средства за издръжка на семейството, но те останаха също недоказани с оглед
факта, че периода на натрупване на тези суми са след фактическата раздяла на
съпрузите и по време, когато вече са били в развод и ответника е живял в Гана. Натрупването
от страна на ответника на тези средства не изчерпва понятието за
"принос", съгласно чл. 30 СК – необходимо е още да се установи, че
ищцата е предоставила тази сума на ответника или най-малкото двамата са
ползвали съвместно сума, равна на процесната, чийто източник може да бъде
отнесен към доходите на ищцата или на нейните роднини, които твърди, че са я
подкрепяли. От събраните писмени доказателства не се извличат подобни данни. Живеенето
в общо домакинство и споделянето на доходите и разходите не е достатъчен
аргумент за противния извод.
Ищцата не доказа да е получавала постоянни
трудови доходи и техния размер през цялото време, докато е имала сключен
граждански брак с ответника. Не се установява и дали, респ. каква част, от получавани
от нея трудови доходи е предоставяла на ответника за нуждите на откритите
банкови депозити. Цялата концентрация на представяните и събирани доказателства
ищцата насочва към доходите на ответника, които безспорно се установява, че са
били на значителна стойност. Но тя не доказа своя принос към тях под нито една
от проявните форми – доходи, грижа за дете, за домакинство, доходи на близки,
за които твърди, че са й помагали. Съдът не анализира вложените средства за
изграждане на къща в Израел, доколкото се установява, че тя е предмет на
споразумение между страните, постигнато в съда в Израел.
За установяване наличието на принос по
смисъла на чл. 30 СК следва да се обсъдят и показанията на разпитаната по
делото свидетелка – сестра на ищцата, които съдът кредитира като достоверни,
доколкото отразяват лични възприятия и впечатления и не са опровергани от други
доказателства по делото. От показанията обаче не може да се извлече какви
средства са спестени по размер и за какъв период от време, както и дали общо
двамата съпрузи са разполагали с тези средства или само един от тях. От
показанията не се установява нито произхода на спестяваните средства, нито
техният размер. Показанията изразяват единствено неговото лично убеждение, че ищцата,
както и нейната майка, са влагали пари за къщата в Израел. От тези показания
обаче не могат да се извлекат данни, които да установяват релевантните по
делото факти и наличието на принос по смисъла на чл. 30 СК. Самият ответник не
оспорва и признава тези факти.
Разгледани в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства не установяват, че ищцата е имала основен или изключителен
принос в придобиването и в натрупването на процесната сума по банковия депозит.
Ответникът не оспорва, че ищцата е работила, че е имала помощ от близки, но от
фактологията по делото не може да се изключи категорично участието на ответника.
Напротив, установява се, че той също е работил през по-голямата част от брака,
имал е постоянни трудови доходи, и то високи по размер. Категорично може да се
направи извод, че и двамата съпрузи съвместно са полагали грижи за тяхната
дъщеря, като не могат да се обезценяват усилията на нито един от тях в тази
насока.
От така събраните доказателства не се
установява наличието на предпоставките по чл.30 СК по начин, достатъчен, за да
се приеме, че предявеният иск е основателен. Доказателствената съвкупност не
позволява да се приеме първо, че единствено ищцата има принос в спестяването и
натрупването на паричните средства по време на брака, и второ, не може да се
приеме, че нейният принос е изключителен, в степен обуславяща правото й да
получи част от имуществото на ответника, по-точно процесната сума по банковия
депозит. Определено принос са имали и двамата съпрузи, като от
обстоятелствената по делото не се извлича приносът на ищцата да е дотолкова
голям, че да надвишава приносът на ответника извън обичайния за този вид
семейни отношения. Освен в парична равностойност, разпоредбата на чл. 30 СК
позволява този принос да има и други форми – с труда на ищцата, с полагането от
нейна страна на грижа за детето или с работа в домакинството. Тези форми на
принос се констатират в действията на ищцата по време на брака, но в също
такава степен те могат да бъдат констатирани и при ответника, доколкото и той е
имал трудова заетост за дълги периоди от време, безусловно е полагал грижи за детето
им. Така участието на ответника в общия принос към семейството не може да бъде
изключен, нито може да бъде сведен до толкова незначителна степен, че да се
даде приоритет на приноса на ищцата. Доказателствената съвкупност не позволява
да се приеме първо, че ищцата има значителен принос в спестяването и
натрупването на паричните средства по време на брака, и второ, не може да се
приеме, че нейния принос е изключителен, в степен обуславяща правото й да
получи част от имуществото на ответника, по-точно претендираната сума по
банковия депозит в претендирания размер.
Ето защо съдът намира исковата претенция за
неоснователна и като такава ще я отхвърли.
По разноските.
Съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение
на ответника, тъй като не са представени доказателства, че същите са заплатени.
На основание изложеното и на
основание чл.235 от ГПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. Б.Т.ЕГН
********** чрез процесуалния си представител адв. М.П. от САК иск с правно
основание чл.30 от СК срещу М.Д.З. ЕГН ********** с адрес *** за заплащане на
сумата от 195 800 лв., представляваща половината от паричните средства,
придобити по време на брака на страните по делото и депозирани в банкови сметки
в банки на територията на Република България – „Обединена Българска Банка“ АД, и
„Експресбанк“ АД, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 02.04.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ :