№ 66
гр. София , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502422 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 2140 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 8800/2017 г. Софийски Градски съд, І
гражданско отделение, 1 състав, е осъдил ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” да заплати на Л.
А. А. сумата от 60 000 лв. и на В. М. Р. и Г. М. Р., поотделно на всеки сумата от по 78 000
лв. на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), представляваща обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 03.04.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Със същото
решение е отхвърлен искът на ищцата Л. А. А. по чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за присъждане на
обезщетение за неимуществените вреди за разликата до пълния предявен размер от 150 000
лв. и исковете на В. М. Р. и Г. М. Р. за присъждане на обезщетение за неимуществените
вреди за разликата до пълния предявен размер от по 200 000 лв. за всеки поотделно.
Намерено е, че починалия е съпричинил на вредоносния резултат с 40% на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. В съответствие с изхода на делото страните са осъдени да заплатят и съответните
съдебно-деловодни разноски в първата инстанция.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците, които го обжалват с
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ищцата Л. А. А., лично за себе си и като майка и законен представител на децата В. М. Р. и
Г. М. Р., чрез процесуалния си представител адв. Й. Д., в въззивна жалба, обжалват
решението в частта, в която исковете при квалификацията на чл. 226 от КЗ /отм./ са
1
отхвърлени за разликата до предявения размер за всеки от тях съответно от 150 000 лв.,
200 000 лв. и 200 000 лв. ведно със законната лихва от 03.04.2016 г. до окончателното
плащане, като считат, че присъдените размери са недостатъчни да обезщетят всички вреди
от уврежданията. Излагат съображения, че съдът не е преценил в достатъчна степен вида,
характера и интензитета на болките и страданията, което е довело до присъждане на
занижени обезщетения в противоречие с принципа на справедливост прогласен в чл. 52 от
ЗЗД, както и че остава недоказано направеното от ответника възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия. Искането към съда е да уважи претенциите в тези части изцяло.
Претендират се направените разноски пред двете инстанции.
С писмен отговор по чл. 263 ГПК, въззивната жалба се оспорва от застрахователя като
неоснователна.
С определение № 1684 от 28.07.2020 г., въззивният съд е оставил без уважение заявеното с
въззивната жалба доказателствено искане за допускане на съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ).
Решението на Софийски градски съд, в частта, с която ответното дружество е осъдено да
заплати на ищците сумата от 60 000 лв. за Л. А. А., 78 000 лв. за В. М. Р. и 78 000 лв. за Г. М.
Р., обезщетение за неимуществени вреди, като необжалвано, е влязло в законна сила. С
оглед на това следва да се приеме, че между страните няма спор, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и
че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с
атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените оплаквания, съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ - претендират се
обезщетения за неимуществени вреди от ПТП, причинени от смъртта на М. М. Р. пряко от
застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” на участвалия в
произшествието водач на превозното средство – л. а. „Форд Рейнджър ” с рег. номер
********, ведно със съответни обезщетения за забава по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да уважи исковете в посочените по-горе размери, първоинстанционният съд, след анализ
на събраните по делото доказателства, е приел за установени предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че
управляваното от последния моторно-превозно средство е с покрита от ответника
2
застраховка по риска „Гражданска отговорност”. Приел е, че справедливият размер на
обезщетение възлиза на 60 000 лв. за Л. А. А., 78 000 лв. за В. М. Р. и 78 000 лв. за Г. М. Р..
Намерено е, че е налице съпричиняване от 40%, за да достигне до тези суми.
Оплакванията във въззивната жалба са по размерите на определените обезщетения за
неимуществени вреди, както и относно това има ли принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и
ако има - в какъв обем следва да се определи той.
След анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства,
настоящият състав намира следното:
От събрания по делото доказателствен материал категорично се установяват елементите от
фактическия състав на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, а именно: наличие на нанесени
неимуществени вреди от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил,
противоправното поведение и вината, както и причинно-следствената връзка между
деянието и причинените на ищците неимуществени вреди. По първоинстанционното дело е
налице приложено копие от влязла на 19.02.2019 г. в сила Присъда № 78 от 24.11.2017 г. по
НОХД № 45/2017 г. на ОС – Видин касателно процесното ПТП. Тя е задължителна за съда,
разглеждащ гражданскоправните последици от деянието по въпросите и в пределите,
очертани с нормата на чл. 300 от ГПК.
По отношение справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и
оплакванията за това в жалбата:
Според САС справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди
за ищцата Л. А. А. възлиза на 140 000 лева и на Г. М. Р. и В. М. Р. на по 180 000 лв. за всеки
от тях.
За да стигне до този извод, САС отчита събраните пред СГС гласни доказателства относно
интензитета на болките и страданията при ищците. Нужно е още да се вземат предвид
лимитите на застрахователните обезщетения по застраховка „ГО на автомобилистите” за
2016 г., както и данните за икономическата обстановка в страната, която също се е
променяла досежно данните за минималната работна заплата. Тя е била 420 лева към
03.04.2016 г.
В първата инстанция е разпитана свидетелката И. М. Р.-П. относно търпените от ищците
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на М. Р.. Същата сочи, че животът на
ищците се е променил драстично, след смъртта на М. Р. – трайно съжителствал с Л. А. и
баща на В. Р. и Г. Р..
Настоящата инстанция намира, че обезщетенията, присъдени от СГС са ниски. Правилно е
намерено, че болките и страданията на преживелия съпруг и тези на децата трябва да бъдат
обезщетени с различни суми. Това е така, тъй като от свидетелските показания, на
разпитаната в първата инстанция свидетелка /сестра на починалия М. Р./ е изводимо, че по-
3
тежко смъртта на Р. са понесли неговите деца. Те остават без баща, на една непълнолетна
възраст, в която израстват и се оформят като личности, за което им оформяне и физическо
израстване, трудно може да намери друг човек, който по-добре да се погрижи за тях. Поради
силната връзка между децата и техният баща, трябва да се отчете и силната душевна болка и
стрес преживени след загубата на единия родител. Друго е при жената, живяла на
съпружески начала с пострадалия - тя остава сама, на една работоспособна възраст – 31 г., в
която тя може да намери друг партньор в живота, ако желае да търси такъв.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това изрично е прието и от
Върховния съд в ППВС № 4/1968 г., означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Ето защо и като съобрази всички обективни обстоятелства, които са от
значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди, а именно
характерът, тежестта, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
възрастта на пострадалите към датата на инцидента, както и стадия на обществено-
икономическо развитие на страната, вкл. в аспекта на нормативно-определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ и съобразявайки се с принципа
на справедливост, въззивният съд счита, че справедлив за претендираното обезщетение се
явява сумата от 140 000 лв. за Л. А. А. и по 180 000 лв. за В. М. Р. и Г. М. Р..
По отношение приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и оплакванията за това във въззивната
жалба:
От приетата по делото автотехническа експертиза и повторна съдебна автотехническа
експертиза се установява, че ПТП е реализирано при следния механизъм:
На 03.04.2016 г. около 15:25 ч. група мотоциклетисти предвождани от пострадалия, са
карали по маршрут гр. Брегово - с. Ново село - гр. Видин. Малко преди изхода от с. Връв на
прав, хоризонтален, с добра видимост път, колоната се е движела по средата на улица „Д.
Благоев” със скорост от около 78 - 82 км/час.
В края на дясната пътна лента по посока на движение на мотоциклетите е бил спрял товарен
автомобил (пикап) Форд Рейнджър с per. № ********, с предна част насочена срещу
посоката на движение на мотоциклетите. В момент, когато водачът на колоната
мотоциклети наближава пикапа, водача му потегля с десен завой за него с цел навлизане в
гараж намиращ се на срещуположния тротоар. Когато предната част на автомобила се е
намирала върху лентата за насрещно движение, мотоциклета на пострадалия, който е водил
колоната от мотоциклетисти, се удря странично непосредствено пред задната лява гума на
товарния автомобил. Ударът е кос страничен за автомобила и челен за мотоциклета. От
инерционните сили на удара мотоциклетиста излита от мотоциклета, удря се в лявата страна
на товарното отделение, рикошира и след полет от около 6,00 метра, пада върху дясната
4
лента на платното за движение,
Основна причина за настъпване на процесното ПТП е предприетата маневра за десен за него
завой от страна на водача на товарен автомобил Форд Рейнджър е per. № ******** в
момент, когато колоната мотоциклети са го наближавали и това не е било безопасно за него
и другите участници в движението, както и обстоятелството, че мотоциклетиста не е
намалил скоростта си и е продължил движението си в първоначалната му посока, като се е
движил с превишена за участъка скорост, което е довело до невъзможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП.
Според заключението по приетата пред първоинстанционния съд съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/, съществува пряка причинно-следствена връзка между настъпилата смърт
на М. Р. и процесното ПТП. Смъртта е настъпила бързо от острия кръвоизлив под меките
мозъчни и пробива на кръв в мозъчните стомахчета, довело до подтискане на
разположените в четвъртото мозъчно стомахче – център на дишането и сърдечно-съдовата
дейност. Несъмнена роля за настъпилата смърт, са допринесли счупванията на лицевия
скелет, с последващо вдишване на кръв в белите дробове, както и останалите тежки по своя
характер счупвания на двете предмишници, лявото бедро и дясната подбедрица.
По делото е прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
назначено вещо лице офталмолог. Според него няма медицински документ, от който да се
вижда кога и какво се е случило в миналото с дясното око на М. Р., няма данни какво е било
зрението преди инцидента на същото око, какво е било зрението на лявото око. В
експертиза се прави предположение, че ако дясното око на пострадалия е било практически
сляпо, то не е съществувало двуочно зрение и приближавайки се с висока скорост при
маневрата „заобикаляне”, в резултат на невъзможността за преценка за отстояние и точно
разположение на предметите /поради липса на бинокулярно зрение/, Р. не би могъл да
възприеме пълноценно обективната обстановка. Тази невъзможност се е засилила и от
ограничаване на зрителното поле от наличието на шлем.
При така изяснената фактическа обстановка и по отношение приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, решаващият въззивен състав не само приема за доказани фактите, които пораждат
вземането на пострадалите срещу застрахователя на делинквeнта за обезщетяване на
причинените им неимуществени вреди при квалификацията на чл. 226 от КЗ /отм./, но и
напълно споделя направения извод на първостепенния съд за намереното съпричиняване от
40%.
По възражението на пълномощника на ищците, направени в жалбата пред настоящата
инстанция за липса на съпричиняване, настоящият състав намира за неоснователни
доводите, за пълно изключване на приноса на починалия в каузалитета на настъпилите
вредоносни последици, обоснован с поведението на водача на товарното моторното
превозно средство. За наличието на съпричиняване от значение е дали и доколко
пострадалият със собственото си поведение обективно е допринесъл за настъпване на
5
вредите и то така, че спрямо тях то да се явява пряка причина, а последните – негово
следствие, а не простото неспазване на определени правила за движение, визирани в ЗДвП,
в случая – превишена скорост. На кои действия или бездействия (на делинквента или на
пострадалия) ще бъде отдаден превес, е относимо към определяне на степента, т.е. на
съотношението между тях, а не на съществуването или отсъствието на съпричиняване.
Настоящият състав споделя определения от първоинстанциония съд принос на починалия
М. Р. в съпричиняването на вредоносния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем. В случая, починалия Р., е управлявал мотоциклета
си с превишена скорост при настъпване на произшествието и това е установено по
безспорен начин от назначените и приети по делото в СГС автотехнически експертизи. Това
негово поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като, ако се
беше въздържал от него, като е карал с определената за участъка максимална разрешена
скорост, е можел да предотврати като предприеме спиране, процесното ПТП.
Настоящия състав обаче не споделя извода на първоинстанционния съд, който е възприел, че
физиологичен проблем с дясното око на пострадалия е повлиял отрицателно във
възможността му да възприеме правилно движението и разположението на автомобила,
което също е допринесло за настъпване на процесното ПТП. Настоящия състав на САС
счита, че по делото не е доказан по категоричен начин, че очният дефект на пострадалия е
оказал влияние върху процесното ПТП, предвид което и не приема наличието на причинна
връзка между очния проблем на починалия, настъпване на произшествието и вредоносния
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си
за съпричиняване с вероятности или с предположения /каквито се установяват от приетото
заключение на съдебно-медицинската експертиза в областта на офталмологията - л. 288 и
показанията на разпитаните по делото свидетели Л. Л. Л. – л. 166 и Ц. Б. Ц. – л. 296 от
делото/. Във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице.
Съдът възприема и споделя установеното в повторната съдебна автотехническа експертиза,
че предвид правия участък от пътя и добрата видимост между участниците в ПТП-то,
водачът на процесния мотоциклет, е щял да има техническата възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати настъпването на произшествието, ако се е бил движил с
максималната допустима скорост за съответния пътен участък, което е същественото за
6
осъществения принос у пострадалия.
Действително, допуснатите от водача на превозното средство нарушения вземат превес
спрямо поведението на пострадалия. Застрахованият при ответника делинквент е нарушил
разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, от които чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 25, ал. 1 и
ал. 2 ЗДвП, чл. 37, ал. 2 ППЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на М. Р..
Това дава основание за извод, че допуснатите от застрахования при ответното дружество
водач нарушения на правилата за движение превишават по брой и тежест нарушението, от
там и приноса на починалия към крайния вредоносен резултат – настъпилата смърт.
Относителното им значение като причина за настъпването на произшествието е по-високо
по степен. Това е така, защото при спазване на посочените норми от Закона за движението
по пътищата и правилника му за прилагане от страна на делинквента, до фаталния инцидент
не би се стигнало.
Поради това, приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде
определен, както е приел и първоинстанционният съд, а именно – 40%.
По изложените съображения САС приема, че след приспадане на приноса от 40% от сумата
от 140 000 лв., на ищцата Л. А. А. следва да се присъди обезщетение от 84 000 /осемдесет и
четири хиляди/ лева и от сумата от по 180 000 лв. на В. М. Р. и Г. М. Р., следва да се присъди
обезщетение от по 108 000 лв. /сто и осем хиляди/ лева, на всеки от двамата.
Поради всичко изложено, въззивната жалба на ищците се явява частично основателна.
Решението на СГС ще следва да се отмени в частта, в която са отхвърлени исковите
претенции за сумите от 24 000 лв. /над 60 000 лв. до 84 000 лв./ за Л. А. А. и от по 30 000 лв.
/над 78 000 лв. до 108 000 лв./ за всяко от двете деца. Допълнителните обезщетения ще
следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от датата на деликта, така както е
поискано в исковата молба. В останалата обжалвана част решението на
първоинстанционния съд е правилно и ще следва да се потвърди.
При приетия от настоящата инстанция размер, разноските ще следва да се преизчислят.
Разноски:
Въз основа на уважения и отхвърлен материален интерес по жалбата на ищците /уважен-300
000 лв., неуважен 250 000 лв./ следва да се изчислят и разноските за втората инстанция. За
втората инстанция въззиваемият не представят доказателства за сторени разноски и такива
не му се присъждат. САС намира, че възнаграждението за един адвокат, за процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА на въззивниците, следва да е в размер на
6 835,11 лв. с ДДС съобразена с минимумите по наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и величината на обжалваемите
материални интереси. Останалите разноски се вземат и се изчисляват съобразно
представените в двете инстанции списъци по чл. 80 ГПК.
7
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” ще следва да се осъди да
заплати по сметка на САС сумата от 5 040 лв.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2140 от 13.04.2020 г., постановено по гр. д. № 8800 г. по описа за 2017
г. на Софийски градски съд, в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), предявени против ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве”, ЕИК: 20299615, гр. София, бул.
„Г. М. Димитров“ № 1, от Л. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, обл. ***, ул. „***“, № *
за сумата от 24 000 лв. /разликата над 60 000 лв. до 84 000 лв./ и от В. М. Р., ЕГН:
********** и Г. М. Р., ЕГН: **********, представлявани от своята майка и законен
представител Л. А. А., с адрес гр. ***, обл. ***, ул. „***“, № * за сумите от по 30 000 лв.
/разликите над 78 000 лв. до 108 000 лв./ ведно с лихвите от 03.04.2016 г., както и в частта за
присъдените съдебно-деловодни разноски в полза на двете страни и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве”, ЕИК:
20299615, гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати още 24 000 лв. /разликата над
60 000 лв. до 84 000 лв./ в полза на Л. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, обл. ***, ул.
„***“, № * и по още 30 000 лв. /разликите над 78 000 лв. до 108 000 лв./ в полза на В. М. Р.,
ЕГН: ********** и Г. М. Р., ЕГН: **********, представлявани от своята майка и законен
представител Л. А. А., с адрес гр. ***, обл. ***, ул. „***“, № *, като трите суми се
присъждат със законната лихва, считано от 03.04.2016 г. до окончателното им изплащане и
които суми представляват обезщетения за неимуществени вреди, причинени на лицата от
смъртта на М. М. Р. /баща на В. М. Р. и Г. М. Р. и живял на съпружески начала с Л. А. А./
при ПТП, реализирано на 03.04.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2140 от 13.04.2020 г., постановено по гр. д. № 8800/2017 г. на
Софийски градски съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве”, ЕИК: 20299615
гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на Л. А. А., ЕГН: **********, В. М. Р.,
ЕГН: ********** и Г. М. Р. ЕГН: **********, всичките с адрес гр. ***, обл. ***, ул. „***“,
№ *, разноски по делото за първата инстанция в размер на 238,61 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве”, ЕИК: 20299615,
гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на адв. Й. Д. – САК с адрес гр. ***, ж. к.
8
„***“ *, бл. ***, вх. *, партер адвокатско възнаграждение в размер на 6 835,11 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. А. А., ЕГН: **********, В. М. Р., ЕГН:
********** и Г. М. Р. ЕГН: **********, всичките с адрес гр. ***, обл. ***, ул. „***“, № *, да
платят на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве”, ЕИК: 20299615, гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, съдебно-деловодни разноски за две инстанции в общ размер от 1924,80 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве”, ЕИК: 20299615,
гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на Софийски апелативен съд и по негова
сметка сумата от 5 040 лв., представляваща държавни такси за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9