РЕШЕНИЕ
№ 1401
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330103460 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД от Н. П. ХР.,
ЕГН **********. с адрес: гр. *******, ул. ******** № ***чрез адв. И. срещу „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света
Троица“, ул. „Зографски манастир“, № 15, вх. „Г“, ет. 6 за прогласяване нищожността на
договор за кредит № ******** по договор за кредитна линия № ************* от
02.03.2017г. като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит, евентуално прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора, предвиждаща осигуряване на поръчителство на две
физически лица, като неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 02.03.2017 г.
за сума от 700 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 36,00 % и годишен процент на
разходите - 50, 00 %., с договорен срок за погасяване от 12 месеца с месечна погасителна
вноска съгласно погасителния план към договора. В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено, че
заемът се обезпечава е поръчителство на две физически лица, отговарящи на условията по
договора, с банкова гаранция или с лично обезпечение от дружество-поръчител, одобрено от
кредитора. На същата дата 02.03.2017г. ищецът е сключен с ************ договор за
възлагане на поръчителство, по силата на който дължи на поръчителя се дължи
възнаграждение в размер на 280,00лв. Сумата е усвоена. Договорът за потребителски кредит
е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10,
ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. Липсва е ясно разписана методика на формиране на годишния
1
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 50 %. Посочен е лихвен процент по заема - 36,00 %,
/който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.
Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия,
индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им,
поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 50. 00 %. Не е
включен разхода за заплащане на възнаграждението по сключения с ************ договор
за възлагане на поръчителство от 22.09.2018г. Получаването на кредита е било обусловено
от сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателят, за което той дължи
възнаграждение в общ размер на 280 лв., а гарантът се е задължил спрямо кредитора да
отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е
било известно на ответното дружество. ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Не е посочено каква е
общата дължима от потребителя. Липсва яснота относно начина на упражняване на правото
на отказ от договора или предсрочното погасяване. Договорената между страните лихва в
размер на 36,00 % годишно надхвърля повече от три пъти законната, което представлява
нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в
обществото. Договорът за потребителски кредит не би могъл да бъде сключен без
недействителната му част, тъй като той нормативно е уреден като възмезден и кредиторът
не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Поради това се
формира изводът, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до
нищожността на целия договор. Изначално недействителна като неравноправна и
противоречаща на добрите прави е уговорката на чл. 1, ал. 2 от договора, предвиждаща че в
петдневен срок от одобряване на искането за усвояване на всяка сума в рамките на
кредитния лимит, потребителят следва да осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две физически лица, наети по безсрочен трудов договор с
минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1 500лв., неотменима и безусловна
банкова гаранция или одобрено от кредитора дружество - поръчител. Изискването да се
учреди лично обезпечение е уговорено по начин, създаващ предпоставки за неизпълнение,
тъй като са поставени ограничителни условия - поръчителите следва да са минимум двама,
независимо от обстоятелството, че едно лице може да разполага е високи доходи и/или
имущество на значителна стойност и с тях да може да удовлетвори кредиторовия интерес в
случай на неплатежоспособност на главния длъжник, тези лица следва да бъдат само
физически, не и юридически, да имат доход от минимум от 1500лв., който да произтича
само от трудово възнаграждение, не и от гражданско или служебно правоотношение. Освен
ограничителните условия относно поръчителите, които трябва да бъдат осигурени от
кредитополучателя, кредитната институция е поставила алтернативното условие за
осигуряване на банкова гаранции. Ноторно известно е, че към фирми за бързи кредити се
обръщат лица, които не разполагат с доходи и с имущество, за да получат банков кредит,
който е по-изгоден с оглед на по-ниските лихвени равнища. На кредитната институция като
2
търговец, специализиран в сегмента на кредитирането е известно това обстоятелство, тя
разполага и с информацията, че банкова гаранция се предоставя при още по-засилени
изисквания и че такава е невъзможно да бъде издадена на лице, което не отговаря на
условията за банково кредитиране. Недействителна е и уговорката за учредяване на
обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител. По договор за поръчителство,
сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради
което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Не потвърждава сключването на
договора. Твърди наличие на друг спор между страните със същото основание по г. д.
12689/2020 г. Липсват нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-погасителен план от 02.03.2017 г. е видно, че
между страните е сключен договор за кредит № ********, по който се дължат пет вноски от
по 154 лв.
От представения договор за кредит *************/14.11.2016 г. и приложеното г. д.
12689/2020 г. на ПРС е видно, че между страните има сключен договор за кредит от
14.11.2016 г., за който е отхвърлено искане за прогласяване нищожност с влязло в сила
решение на съда от 10.08.2021 г. и е призната за нищожна клаузата на чл. 1, ал. 2 от
договора.
От изготвеното заключение от 29.12.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че вещото лице е
изследвало договор за кредит *************/02.03.2017 г. В ГПР участва само договорната
лихва. Разходите за поръчителя оскъпяват договора с 25 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Налице е спор между страните относно възникване на твърдяното от ищеца правоотношение
по договор за потребителски кредит от 02.03.2017 г. По делото не бяха представени
доказателства от ищеца за сключване на договора при оказаната му за това доказателствена
тежест. Не се ангажираха доказателства и за усвояване на заемната сума, като потвърждение
на възникване на облигационната връзка, доколкото договора за заем е формален.
Изготвеното от вещото лице заключение не следва да се кредитира като потвърждение на
това обстоятелство, тъй като по делото не е приложен договора, който е предмет на
изследването.
С оглед изложеното съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за сключване на
договор за потребителски кредит между него и ответника от 02.03.2017 г., което е пречка за
уважаване на иска за прогласяване нищожността му, евентуално прогласяване нищожност
на клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора, предвиждаща осигуряване на поръчителство на две
физически лица, като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника следва да се
присъдят притендираните такива в размер от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. ХР., ЕГН **********. с адрес: гр. *******, ул. ********
№ *** чрез адв. И. срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица“, ул. „Зографски манастир“, № 15, вх. „Г“, ет.
6 обективносъединени искове за прогласяване нищожността на договор за кредит №
******** по договор за кредитна линия № ************* от 02.03.2017г. като
противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит, евентуално прогласяване нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 2 от
договора, предвиждаща осигуряване на поръчителство на две физически лица, като
неравноправна и противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА Н. П. ХР., ЕГН **********. с адрес: гр. *******, ул. ******** № *** да заплати
на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Света Троица“, ул. „Зографски манастир“, № 15, вх. „Г“, ет. 6 сумата от 300 лв.
(триста лева) за разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
4