РЕШЕНИЕ
№ 2769
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Д. Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502446 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. И. Г. срещу Решение № 20217069/29.11.2021 г.
по гр. дело № 31371/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 37-ми състав.
Съдебното решение се обжалва в частта, относно определения режим на лични отношения
на въззиваемия Н. Г. Д. с детето И.Н. Д.а по т.2 - за период от тридесет дни през лятото и в
т.3.1 – за пролетната ваканция през четните години и в частта за присъдената издръжка. В
жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение в посочените
части. Твърди се, че оставане на детето при бащата през лятната ваканция за период над
петнадесет дни не е в интерес на детето, не е съобразено с желанията на същото и
здравословното състояние, тъй като страда от възпаление на пикочно-половата система,
което налага спешно закупуване на медикаменти и преглед от медик. Въззивникът намира,
че пролетната ваканция ежегодно следва да се разделя между двамата родители.
Присъдената издръжка се твърди да е недостатъчна и несъобразена с нуждите на детето, а
решението в тази част въззивникът намира за лаконично и необосновано. Желае отмяна на
решението в частта, в която е отхвърлен искът за месечна издръжка на детето Ия за
разликата над присъдените 200 лева до размера от 300 лева. Към въззивната жалба са
1
приложени копия на фискални бонове за извършени разходи за детето след последното
заседание пред първоинстанционния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата стрА. Н. Г. Д., е подал отговор, с който
оспорва въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от стрА.,
притежаваща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалвА.та му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С Решение № 20217069/29.11.2021 г. по гр. дело № 31371/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 37-ми състав съдът е предоставил на основание чл.127, ал.2 СК
упражняването на родителските права по отношение на малолетната И.Н. Д.а на нейната
майка Д. И. Г., при която детето да живее. Съдът е определил режим на лични отношения на
бащата Н. Г. Д. с дъщеря му И. и го е осъдил да й заплаща месечна издръжка в размер на
200 лева за периода от 16.07.2020 г. до навършване на пълнолетие на детето или до
изменение на обстоятелствата, които обуславят размера на издръжката, ведно със законна
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа й на пето число на месеца, за който се
дължи до окончателното плащане, като е отхвърлил претенцията за издръжка за разликата
над 200 лева до пълния предявен размер от 300 лева, отхвърлил е иска по чл.149 СК за
заплащане от въззиваемия на издръжка на детето И.за минало време в размер на 200 лева на
месец за периода от 11.11.2019 г. до 15.07.2020 г. и прекратил е производството по тази
претенция за периода 16.07.2019 г. – 10.11.2020 г., сетне е осъдил Д. да заплати по сметка на
СРС държавна такса в размер на 368 лева.
ИзслушА. от въззивния съд, Д. И. Г. е изразила съгласие бащата да взема детето с
преспиване от петък до неделя през седмица, за двадесет дни през лятото и ежегодно детето
да прекарва с баща си половината от пролетната ваканция. Същата посочва, че в периода
около Коледа и Нова година често е служебно ангажирА. и Ия прекарва това време с баща
си. Изразила е несъгласие детето да прекарва повече от двадесет дни през лятото с баща си,
поради нежеланието на И.и предразположеността й към развитие на възпаление на пикочно-
половата система при неспазване на режим на прием на хранителни добавки и посещения на
басейни. Въззивникът е посочила, че не е пресмятала точно разходите за детето, но същите
са свързани с посещение на училище и концертни училищни изяви – за път, хрА., обувки и
облекло за ежедневието и за репетиции и танцовите изяви на подрастващата, за джобни
пари.
Пред въззивният съд въззиваемият посочва, че поисканото от Г. би го удовлетворило
и намира за справедливо детето да прекарва ежегодно половината от пролетната ваканция с
всеки от родителите. Д. посочва, че от година и половина не работи, а за заплащането на
издръжката на детето е подпомаган от своята майка.
В проведеното на 26.09.2022 г. открито съдебно заседание въззиваемата стрА. излага,
2
че е започнал работа със срок на изпитване, което му е позволило през предходните два
месеца да преведе за издръжка на детето сумата от по 300 лева, но икономическата в стрА.та
и несигурността в работния режим е основание да иска определяне на издръжка в
минимален размер.
Изслушано пред въззивния съд, детето Ия споделя, че желае пролетната и коледна
ваканция да прекарва поравно време с всеки от родителите си, а през лятото да е двадесет
дни с баща си. Малолетната завява, че посещава допълнителни частни уроци по английски
език и математика.
Пред настоящата инстанция е представен на 11.05.2022 г. социален доклад, изготвен
от Д „СП“ - Възраждане, в който е отразено споделеното от въззивника, че желае да се
определи период от двадесет дни през лятото, който бащата да прекарва с детето, а
пролетната ваканция да бъде разделена като всеки от родителите ежегодно прекарва
половината от нея с детето. Отразени са изявленията на Г., че въззиваемият не поема
никакви разходи за детето извън определения размер на издръжката, която е недостатъчна за
покриване на нуждите на И.. Пред социалният работник въззиваемият е заявил, че е
назначен на трудов договор в дружеството, управлявано от майка му, но не получава
трудово възнаграждение и не работи. В социалния доклад се съдържат изводи, че основните
грижи за детето се полагат от неговата майка, а контактите с бащата не са ограничени.
От представената по делото служебна бележка от „К.И.С.“ ЕООД се установява, че Д.
е назначен на постоянен трудов договор на длъжност барман, считано от 25.08.2021 г. с
трудово възнаграждение в размер на 420 лева.
Въз основа на представената служебна бележка от 21.07.2022 г. се установява, че в
периода 01.04.2021 г. – 31.03.2022 г. въззивникът е получила средно брутно месечно
възнаграждение в размер на 1 955,78 лева.
От представените към въззивната жалба фискални бонове се установяват разходи в
периода 15.09.2021 г. – 22.09.2022 г. в размер на 453,43 лева за ученически пособия, обувки,
облекло, за които страните не спорят, че са извършени от въззивника и са послужили за
покриване на нужди на детето. Доказват се извършена покупка на очила на стойност 208,05
лева на 15.12.2021 г. и разход в размер на 29 лева за консултация на детето с лекар, сторен
на 29.11.2021 г.
Настоящият съд, като съобрази становищата на страните, мненията на детето и
доказателствената маса по делото, ръководейки се от визираните в чл.59, ал.4 СК критерии,
приема, че определеният от първоинстанционният съд режим на лични отношения на
въззиваемия с детето през пролетната ваканция и през лятото следва да бъде отменен.
При изслушването си двамата родители и детето са заявили желание И. да изкарва с
баща си период от двадесет дни през лятото. Определяне на същия е в интерес на
мамолетната, доколкото ще съхрани връзката й с бащата, ще предостави възможност за
продължителен и пълноценен контакт помежду им и ще способства за израстването й като
личност, изискващо присъствие на бащината фигура. Същевременно горепосочената
3
продължителност държи сметка за желанията на детето, което е в съзнателна възраст и е в
състояние свободно да формира и изразява своето мнение, без да му натрапва противен на
волята престой, което е основание за генериране на негативни чувства и емоции.
В интерес на детето се явява същото да споделя определения през съответната година
от Министерство на образуванието и науката период на пролетна ваканция с всеки от
двамата си родители. Подобно разпределение отговаря на желанията на страните и детето,
поради което не би стА.ло основание за конфликт в отношенията помежду им и не поставя
в риск контактите на бащата с детето.
С тези мотиви и доколкото съдът следва да фиксира режим на лични отношения с
неотглеждащия родител единствено воден от интересите на детето, без да е обвързан от
волята на страните, този съдебен състав приема, че следва да се определи режим на лични
отношения на въззиваемия с детето Ия, съобразно диспозитива на решението.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
други обстоятелства, които ги повлияват. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало
се предполага. В настоящия случай детето е на двА.десетгодишна възраст, ученик в
Национално училище за танцово изкуство и нуждите му са обичайни за децата на неговата
възраст. Същите са свързани с разходи за хрА., дрехи, обувки, учебници и учебни помагала,
медицински грижи, културни потребности, развлечения. Липсват данни за ежемесечни
разходи, свързани със заболяване на детето, но се установяват разходи за сценични изяви (за
облекло и транспорт) и за извънкласни форми на обучение (съобщените частни уроци по
английски език и математика) като общият размер на издръжката съдът определя на 450
лева.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от
възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2
СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай
същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
По делото се установява, че ответникът е в работоспособна възраст, не страда от
заболявания, повлияващи възможността му да полага труд и изискващи регулярни разходи
за лечение, няма алиментни задължения към другиго, не извършва разходи за задоволяване
на жилищни нужди и установява месечен доход от 420 лева, но е подпомаган финансово от
майка си.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззиваемия
издръжка на детето съдът съобразява и установения осигурителен доход на майката, както и
обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за детето, което поражда
необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на
4
детето, но единствено съобразена с възможностите му. Поради това съдът намира, че
въззиваемият е в състояние да заплати издръжка на детето си в размер на 250 лева месечно.
С тези мотиви обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която искът за
присъждане на месечна издръжка на детето И. е отхвърлен за разликата над 200 лева до 250
лева, като бащата бъде осъден да заплаща месечна издръжка дъщеря си от още 50 лева.
Присъдената от въззивния съд издръжка се дължат от датата на депозиране на исковата
молба на 16.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава. Решението в частта, в която
искът за присъждане на месечна издръжка е отхвърлен за разликата над 250 лева до 300 лева
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Разноски в производството не са претендирани.
Върху присъдените от настоящата инстанция издръжки въззивникът дължи държавна
такса в размер на 72 лева по сметка на СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20217069/29.11.2021 г. по гр. дело № 31371/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 37-ми състав, В ЧАСТТА на определения режим на лични
отношения между Н. Г. Д., ЕГН **********, и детето И.Н. Д.а, ЕГН **********, и В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на Д. И. Г., ЕГН **********, за присъждане на месечна
издръжка на детето И.Н. Д.а за разликата над 200 лева до размера от 250 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н. Г. Д., ЕГН **********, с
детето И.Н. Д.а, ЕГН **********, през който бащата има право да вижда и взема детето,
както следва:
1. всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 19:00 часа в петък
до 18:30 часа в неделя с преспиване;
2. двадесет дни през лятото, които могат да бъдат разделени и на два пъти по десет дни,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката;
3. пет дни от пролетната ваканция от 19:30 часа на последния учебен ден преди началото
на ваканцията, определена за съответната година от Министерство на образованието и
науката до 19:30 часа на петия ден от началото на ваканцията;
4. всяка нечетна година от 10:00 часа на 24.12 до 19:30 часа на 26.12;
5. всяка четна година за новогодишния празник от 17:00 часа на 30.12 до 19:30 часа на
последния официален почивен ден за новогодишния празник, определен за
съответната година;
6. всяка четна година за великденските празници съобразно православния календар от
11:30 часа на Велика събота до 19:30 часа на Светлия понеделник.
За осъществяване на личните контакти по настоящото решение бащата следва да
5
взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете детето И. Н.
Д.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. И. Г., ЕГН **********,
още 50 лева месечна издръжка (или общо 250 лева), считано от 16.07.2020 г. до настъпване
на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20217069/29.11.2021 г. по гр. дело № 31371/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, ГО, 37-ми състав в остА.лата обжалвА. част, в която
искът за присъждане на издръжка на детето И. Н. Д.а е отхвърлен за разликата над 250 лева
до претендирания размер от 300 лева.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 72 лева
държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в частта, в която е определен режим на лични
отношения на бащата Н. Г. Д. с детето И. Н. Д.а пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6