Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Хасъмска
ЧЛЕНОВЕ:
Емилия Александрова
Таня
Кандилова
при секретаря Нели
Първанова, като разгледа докладваното от съдия Кандилова гр.дело № 4902 по описа
за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.Х.Л. срещу решението от 29.12.2020 г.,
поправено с решение от 28.04.2021 г., постановени по гр. д. № 40460/2019 г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 37 състав.
Н.Х.Л. е обжалвал първоинстанционното решение в частта относно режима му на
лични контакти с детето В.Н.Л. и в
частта, в която е осъден да заплати издръжка на детето В.Н.Л. за минало време. Във
въззивната си жалба подробно е изложил съображения за неправилност на решението
в обжалваните части. Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се
постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция за издръжка
на детето за минало време и се определи режим на лични отношения с детето му,
посочен в жалбата му.
И.М.Т. не е подала отговор на въззивната жалба на Н.Х.Л., но в съдебно
заседание застъпва становище за нейната неоснователност.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му
части.
Софийският градски съд, като
прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено
следното:
С решението от 20.12.2020 г., поправено с решение от 28.04.2021 г.,
постановени по гр. д. № 40460/2019 г. Софийският районен съд, ІІІ ГО, 37 състав,
е предоставил упражняването на родителските права над дето В.Н.Л. на майката,
при която е определил местоживеенето му; определил е режим на лични отношения
на бащата с детето; осъдил е бащата да заплаща на детето си В. месечна издръжка
в размер на 200 лева, считано от 12.07.2019 г. (датата на подаване на исковата
молба в съда) до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска;
осъдил е бащата да заплати на детето си В. издръжка за минало време, а именно
за времето от 12.07.2018 г. до 11.07.2019 г. в общ размер от 2000 лева, ведно
със законната лихва за забава до
окончателното й изплащане и осъдил бащата
да заплати по сметка на СРС съответните държавни такси.
Въззивникът не е изслушан от въззивния съд, тъй като въпреки изрично
дадените указания за лично явяване в насроченото съдебно заседание последният
не е явил и не е посочил уважителна причина за неявяването си.
Изслушана от въззивния съд, въззиваемата заявява, че не намира за удачно
дъщеря й да прекарва време с баща си през лятото с преспиване до навършване на пет
годишна възраст, като изразява притеснения
в тази насока и за след това, защото детето когато било с баща си неискало да
се храни, а бащата по никакъв начин не
успявал да се справи с това. Добавя, че към момента бащата имал контакти с
детето – две съботи от месеца, без присъствието на трето лице.
Пред настоящата инстанция е
представен на 08.06.2021 г. социален доклад, изготвен от ДСП-Люлин, в който е
отразено споделеното от майката за отношението и контактите на детето с бащата,
което се покрива със заявеното от последната при изслушването й от съда. Майката
е посочила пред социалния работник, че е съгласна с определения от
първоинстанционния съд режим на лични контакти на бащата с детето без
приспиване, тъй като детето не възприемало баща си като авторитет, на практика
детето сега се запознало с баща си и тепърва предстояло да свиква с него и да
го опознава. По мнение на майката в дома на бащата нямало добри жилищни условия
за отглеждане на дете, бащата отглеждал кучета, а детето имало страх от кучета.
Направен е извод, че предвид ниската
възраст на детето не е в интерес на последното да преспива при бащата.
Пред настоящата инстанция на 03.06.2021 г. е представен социален доклад и
от ДСП-Връбница, в който е отразено споделеното от бащата за отношението и
контактите му с детето. Пред социалния работник бащата е споделил, че има
партньорка –Л.С., която детето познава и приема. При извършеното социално проучване
е констатирано, че жилището, в което бащата живее – едноетажна къща в с.Житен е
негова собственост, състои се от две стаи, хол, кухня и санитарен възел и в
него има всичко необходимо за едно домакинство. Пред социалните работници
бащата е демонстрирал силната си привързаност към В. и е изразил желанието си
да участва активно в живота й.
Пред настоящата инстанция, както бе посочено, производството е висящо в
частта досежо режима на лични отношения на бащата с детето, а решението по
спора в частта, с която упражняването на родителските права е предоставено на
майката и местоживеенето на детето е определено при нея, е влязло в сила.
Районният съд е постановил режим на лични отношения на бащата с детето,
както следва :
- до навършване на петгодишна възраст на детето : всяка втора и четвърта
събота от месеца за времето от 10.00 часа до 17.00 часа, без преспиване със
задължение на бащата да взема и връща детето от и в дома на майката;
- след навършване на пет годишна възраст на детето – всяка втора и четвърта
събота от 10.00 часа до 18.00 часа в неделя с преспиване; на 3-ти март от 10.00
часа до 18.00 часа, а ако следва период за лични отношения – от предишния ден,
в който детето е с баща си, до 18.00 часа на празника; на 6-ти май от 10.00
часа до 18.00 часа, а ако следва период за лични отношения –от предишния ден, в
който детето е с баща си, до 18.00 часа на празника; на 1-ви юни от 10.00 часа
до 18.00 часа, а ако следва период на лични отношения –от предишния ден, в
който детето е с баща си, до 18.00 часа на празника; на 6-ти септември от 10.00
часа до 18.00 часа, а ако следва период на лични отношения –от предишния ден, в
който детето е с баща си, до 18.00 часа на празника; на 25-ти декември от 13.00
часа до 20.00 часа, а ако следва период на лични отношения –от предишния ден, в
който детето е с баща си, до 20.00 часа на празника, като във всички посочени
случаи бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща пак там.
За да постанови този режим на лични контакти на бащата с детето първоинстанционният
съд е приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са
родители на детето; че родителите са разделени от 2018 г. и от тогава основните
грижи за детето се полагат от майката; че към завеждане на делото детето е било
на две години, а към настоящия момент е на четири години и посещава детска
градина; че бащата разполага с жилище, в което има условия за отглеждане на
дете и отделна стая за детето; че бащата има непостоянни доходи и завършва
средното си образование във вечерно училище, че е налице емоционална връзка
между детето и бащата.
Обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда както по
въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права, така и по
въпроса какъв режим на лични контакти с другия родител да се определи, са:
родителските качества и способността за полагане грижи и умения за възпитание,
подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални
качества на родителя - социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на
децата - привързаност между деца и родители и между децата, условията на живот
при майката и бащата; оказване на помощ от трети лица при отглеждане и
възпитание на децата; заетост на родителите и възможност да осъществяват
постоянен контрол и да общуват ежедневно с децата; подход на родителите към
децата; личностните и морални качества на родителите; фактически сложилите се
отношения и евентуалната вреда за децата при промяната им, и всички други с
оглед конкретиката на случая, в това число и че право на всяко дете и негова
естествена потребност е то да общува и с двамата си родители.
След анализ на всички събрани пред първата инстанция писмени и гласни доказателства (показанията на
св.А.Л., в кредитираните от районния съд части), представените социални доклади
в първоинстанционното и във въззивното производство и становищата на страните, настоящият
съдебен състав приема, че бащата има възможност и капацитет за посрещане и
осигуряване на базовите нужди на детето, но без да е бил някога основно грижеща
фигура. Бащата изразява желание и готовност да се грижи за отглеждането и
възпитанието на детето. Последният е жилищно устроен, живее в жилище, в което има всичко необходимо
за едно домакинство, работи в сферата на строителството на частна практика, но
доходите му са непостоянни и завършва средното си образование във вечерно
училище. Контактите му с детето до момента са били спорадични. Ето защо и ръководейки се от критериите,
визирани в чл. 59, ал. 4 от СК настоящият съдебен състав приема, че бащата
притежава необходимите умения да упражнява бащинската си роля в контекста на
подкрепа от страна на разширеното семейство и водещата роля на майката, поради
което и доколкото по делото не са събрани никакви данни и доказателства, че с
поведението си бащата е заплаха за здравето и живота на детето, което е на
навършили четири години и за да се защити най-добрия му интерес следва към
момента да бъде определен по-стеснен режим на лични контакти с бащата, с
предвиден един преходен период преди
постоянния такъв, за създаване на емоционална
връзка на привързаност и доверие между детето и бащата, както и за да може
детето плавно и поетапно да се адаптира в новата обстановка. Този преходен
период е нужен дотолкова, доколкото на детето ще се наложи да промени обичайния
си стереотип от една страна, а от друга е необходимо съгласуване на грижите
относно режима му на хранене, почивка и активност между двамата родители.
Съобразявайки горното и търсейки баланс между възрастта на детето и
интересите му в чисто емоционален план,
съдът намира, че режимът на лични контакти на бащата с детето, следва
да се осъществява по следния начин:
I–ви период: до навършване на пет годишна възраст от детето,
бащата има право да го вижда и взема при себе си всяка четна седмица от
годината за времето от 10 до 18 часа в събота и от 10 до 18 часа в неделя, с изключение на един месец през лятото,
когато майката е в платен годишен отпуск.
II–ри период: след навършване на пет годишна възраст от детето,
бащата има право да го вижда и взема при себе си, както следва :
-Всяка четна седмица от годината за
времето от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, с
изключение на един месец през лятото, когато майката е в платен годишен отпуск,
а също и двадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на
съответната година да уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си
годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата има
право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено
майката до 31 май на съответната година.
-През нечетните години бащата има право да вижда и взема детето при себе си
по време на следните официални празници: Гергьовден, Деня на Съединението и
Коледните празници, за периода от 10 часа до 18 часа на съответния празник, с
изключение на Коледните празници, когато има право да взема детето от дома на
майката в 10 часа на 24 декември и го
връща в този дом до 18 ч. на 28 декември.
-През четните години бащата има право да вижда и взема детето по време на
следните официални празници: Великден (от Разпети Петък до Светлия Понеделник,
които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Деня
на независимостта и Новогодишните празници, за периода от 10 часа до 18 часа на
съответния празник, с изключение на Великденските празници, когато да взема
детето в 10 часа на Разпети Петък и го връща в 18 часа на Светлия Понеделник, с
преспиване, както и с изключение на Новогодишните празници, когато да вижда и
взема детето в 10 часа на 28 декември и го връща до 18 часа на 1 януари, с преспиване.
За осъществяване на личните контакти
бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този
дом.
Разбира се, поддържането на подходящи лични отношения на бащата с детето,
може да става не само със свиждания, но и чрез
водене на кореспонденция чрез съвременните средства за комуникация,
(телефонни разговори, мобилни приложения за съобщения и обаждания и т. н.),
като в решението на съда не е необходимо да се изброяват всички възможни форми
на лични отношения. Тези форми следва да бъдат договорени между родителите, при
съблюдаване желанието и на самото дете, неговия дневен режим и ангажименти.
За яснота на страните, следва да
бъде отбелязано, че предвид характера на производството – спорна
съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със сила на
пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански
правоотношения, предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между
страните, не е обвързан от исканията на
страните, а само и единствено от интереса на детето при разрешаване на
въпросите касаещи тяхната родителска отговорност.
Накрая, съдебният състав намира за уместно да добави и
посоченото в Решение № 65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013
г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, а именно, че никакво
правосъдие, колкото и справедливо и изкусно да бъде постановен съдебният акт,
не може да е по-добро за малолетното дете от съзнателно сторения от родителите
избор да превъзмогнат личностните си противоречия, за да може наистина детето в
спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители необходимите му
ресурси за хармонично развитие.
Предвид горното, обжалваното решение
на районния съд относно режима на лични отношения на въззивника с детето следва
да бъде отменено, като се определи посочения по-горе режим.
Първоинстанциононто решение е обжалвано и в частта, в която бащата е осъден
да заплати на детето издръжка за минало време, а именно за
една година преди предявяването на исковата молба в съда, т.е за времето от
12.07.2018г. до 11.07.2019 г. (чл.149 СК), като в жалбата са наведени доводи,
че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказано неплащането на
издръжка за този период. През този период въззивникът твърди, че предоставял
средства за издръжката на дъщеря си, според възможностите си, а и изплащането на
такава сума, с която не разполагал, максимално щяла да затрудни възможността му
да плаща присъдената издръжка в бъдеще.
Решението по спора в частта, с която бащата е осъден да заплаща издръжка на
детето за времето от образуване на исковата молба до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката (чл.143, ал.2 СК), е влязло в сила.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение, в частта относно
издръжката за минали време са неоснователни.
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.
Първостепенният съд е изложил подробни мотиви, в които е анализирал събраните
доказателства и е посочил защо е приел, че дължимата от въззивникът издръжка на
детето В. за минало време следва да бъде в общ размер от 2000 лева, като е
зачел направеното от въззиваемата –ищца в първоинстанционното производство
признание за предоставена от бащата сума в размер на 400 лева за издръжка на
детето, поради което въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния
съд (чл. 272 от ГПК). Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че в
тежест на въззивникът е да докаже, че е изпълнявал алиментните си задължения в
периода, предхождащ с една година подаването на исковата молба в съда, а
последният не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си,
че освен признатите от майката за платени 400 лева, е изпълнявал алиментния си дълг в периода от 12.07.2018г.
до 11.07.2019 г. От друга страна, при определяне размера на дължимата месечна
издръжка за минало време първоинстанционния съд се е съобразил с нуждите на
детето В. и възможностите на задължения родител. По делото липсват доказателства за нужди на детето,
по-големи от обичайните на дете на възрастта на В. (4 годишна), както и
доказателства за материалните възможности на въззиваемата страна да
заплаща издръжка в размер, по-висок от присъдения
с обжалваното решение, близък до минималния, а именно в размер на 166.67 лева месечно за периода от 12.07.2018 г. до 11.07.2019
г.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в частта относно
дължимата от бащата издръжка на детето В. за минало време е постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 29.12.2020 г.,
поправено с решение от 28.04.2021 г., по гр. д. № 40460/2019 г. на Софийския
районен съд, ІІІ ГО, 37 състав, в частта относно режима на лични
отношения на Н.Х.Л. с детето В.Н.Л., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата Н.Х.Л., ЕГН **********, с детето
В.Н.Л., ЕГН **********:
До навършване на пет годишна
възраст от детето, бащата има право да го вижда и взема при себе си всяка
четна седмица от годината за времето от 10 часа до 18 часа в събота и от 10
часа до 18 часа в неделя, с изключение
на един месец през лятото, когато майката е в платен годишен отпуск.
След навършване на пет годишна
възраст от детето, бащата има право да го вижда и взема при себе си, както
следва :
- Всяка четна седмица от годината за
времето от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, с изключение на един месец през лятото,
когато майката е в платен годишен отпуск, а също и двадесет дни през лятото, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната
се задължава до 30 април на съответната година да уведомява писмено бащата кога
ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в
посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще вземе детето,
като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година.
-През нечетните години бащата има право да вижда и взема детето при себе си
по време на следните официални празници: Гергьовден, Деня на Съединението и
Коледните празници, за периода от 10 часа до 18 часа на съответния празник, с
изключение на Коледните празници, когато има право да взема детето от дома на
майката в 10 часа на 24 декември и го
връща в този дом до 18 ч. на 28
декември.
-През четните години бащата има право да вижда и взема детето по време на
следните официални празници: Великден (от Разпети Петък до Светлия Понеделник,
които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Деня
на независимостта и Новогодишните празници, за периода от 10 часа до 18 часа на съответния празник, с
изключение на Великденските празници, когато да взема детето в 10 часа на
Разпети Петък и го връща в 18 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и
с изключение на Новогодишните празници, когато да вижда и взема детето в 10 часа
на 28 декември и го връща до 18 часа на 1-ви януари, с преспиване.
За осъществяване на личните контакти
бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този
дом.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 29.12.2020 г.,
поправено с решение от 28.04.2021 г., по гр. д. № 40460/2019 г. на Софийския
районен съд, ІІІ ГО, 37 състав, в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в частта по иска за издръжка за
минало време е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.