Р Е Ш
Е Н И Е
№ 688
28.10.2020г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка
Костова
Росица
Чиркалева
при секретаря Гергана Мазгалова и
в присъствието на прокурор Николай Гугушев при Окръжна прокуратура, гр.
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева КАД № 766 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.72 ал.4 от Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по касационна жалба от Д.А. ***, против Решение №1 от 26.06.2020г.,
постановено по АНД №1 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020 г.
В
касационната жалба се твърди, че съдът неправилно приел, че органът, издал
оспорената заповед, правилно и законосъобразно посочил фактическите и
юридическите основания за задържане на касатора. Счита се, че в заповедта за
задържане, оспорена пред районния съд, органът вписал само правни реквизити –
образувано бързо производство и правна квалификация на деянието. Никъде в
заповедта не бил вписан вторият от кумулативно изискуемите критерии –
фактическите основания, довели до задържане на лицето А.. Навеждат се доводи за
„повърхностен, формален контрол“ и за частична преценка от страна на районния
съд на законосъобразността на задържането на касационния жалбоподател. Не бил
изследван въпроса за преследваната от закона цел на такъв вид задържане,
включително доколко тя била постигната. Задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
било прието като правило, а не изключение. Смята се, че задържането за
максимално предвидения в закона срок от 24 часа, засегнало правата на лицето в
по-голяма от необходимата за целта степен. По изложените съображения се иска
отмяна на обжалваното решение и на заповедта за задържане.
Ответникът,
полицейски орган при РУ – Свиленград към ОД на МВР – Хасково (А. В.), оспорва
жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на Районен съд – Свиленград.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Свиленград.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК,
обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното Решение №1 от 26.06.2020г., постановено по АНД №1/2020г. на Районен
съд – Свиленград е отхвърлена жалбата на Д.А.А., против Заповед за
задържане на лице с рег. № 351зз-104/01.06.2020г., издадена от полицейски орган
при РУ на МВР – Свиленград – А. В. В., на длъжност Мл. ПИ при РУ - МВР гр.
Свиленград, с която А. е задържан за срок до 24 часа.
За да
постанови решението си, районният съд е приел, че оспорения акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената в закона форма, без да бъдат допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието
на материалноправните предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, в съответствие
с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност.
Настоящият
касационен състав счита, че решението е валидно, допустимо и правилно. Споделят
се всички изложени от районния съд мотиви.
Неоснователни
са твърденията на касационния жалбоподател за неправилна преценка от районния
съд досежно наличието на фактически и правни основания за издаване на
заповедта. Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи
издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми,
съдържащи се в чл.59, ал.2, т.4 от АПК във връзка с чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, а
отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и
съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. Съдът правилно се е
аргументирал, че в конкретния случай изискването за форма е изпълнено.
Обосновано съдът е приел, че правното основание за издаване на заповедта е
отразено в обжалвания административен акт и това е разпоредбата на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. По своята
правна същност, мярка „задържане за срок до 24 часа“ по чл.72-75 от ЗМВР съставлява
принудителна административна мярка, за чието прилагане не е необходимо да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24 - часовото
задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно
деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и да осуети наказателно преследване.
Освен това, тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния
извършител на престъпление. Следователно, наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастен с него, дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката. В този смисъл е практиката на
Върховен административен съд на Република България, обективирана в Решение
№9247 от 18.06.2019г. по адм. д. №9931/2018г., VIII o.
Наред с горното, за да
бъде законосъобразен актът, постановяващ задържането, в него следва да е
посочено и основанието за задържане. В процесната заповед като фактическо
основание за задържането е посочен чл.343В, ал.2 от НК във връзка с БП
№184/01.06.2020г. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в
заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно
фактическата обстановка за извършеното престъпление. Същественото за
законосъобразността на акта е, че фактическите основания, мотивиращи заповедта,
следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му
участие в конкретно престъпление. В случая от събраните по делото доказателства
по несъмнен начин е установено наличие на данни по смисъла на чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР, че касаторът е извършил престъпление. От административната преписка се
установява, че административният орган непосредствено е възприел поведението на
задържаното лице. Както правилно приема съдът, данни, че лицето е извършило
престъпление, са налични към момента на задържането му. Фактическата обстановка
е подробно изложена в приложената докладна записка, изготвена от издателя на
оспорваната заповед. Съгласно ТР №16/1975г. на ВС липсата на мотиви в
административния акт може да бъде санирана с излагане на мотиви в друг акт
постановен в производството по издаване на оспорения административен акт. В този
смисъл изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в
съответствие с материалноправната норма на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е правилен
и законосъобразен. Законосъобразни са и изводите на съда, че оспорената заповед
е издадена в съответствие с целта на закона, като мотиви в тази насока бяха
изложени по-горе. В допълнение, задържането поради наличието на данни за
извършено от лицето престъпление се свързва с необходимостта от извършване на
действия по разследването, както и с цел започване на разследване срещу
вероятния извършител на престъплението. Настоящият касационен състав счита, че
задържането е било разпоредено в съответствие с целта на закона. Неоснователни
са доводите на касатора в обратния смисъл.
Неоснователни са и
възраженията за нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. В тази
насока в обжалваното решение са изложени подробни съображения, които изцяло се
споделят от настоящия състав и не е необходимо преповтарянето им. Задържането е
осъществено по предвиден от закона ред и основания от компетентен орган при
наличие на достатъчно данни, обуславящи реална необходимост за задържането в
името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната свобода на лицето.
По изложените по-горе
съображения, настоящият касационен състав преценява като неоснователни доводите
за необоснованост на решението и противоречието му с материалния закон.
Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1 от 26.06.2020г., постановено по АНД №1
по описа на Районен съд – Свиленград за 2020 г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.