Решение по дело №1397/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 479
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20195320101397
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 30.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

на втори декември                                                   две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Цветана Чакърова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1397 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, предявен от Д.И.Б., ЕГН: ********** ***, чрез адв. П.К. против П.М.Б., ЕГН: ********** ***.

ИЩЦАТА твърди, че ответникът бил неин  съпруг, с когото сключили граждански брак на 04.10.1992 г. От този брак имали едно непълнолетно дете – И. П. Б. с ЕГН: **********.

Твърди, че отношенията им с ответника първоначално били нормални, но постепенно настъпило отчуждаване между тях. Започнали да се карат по незначителни поводи и обстановката в семейството се изнервила. От месец април 2019 г. били във фактическа раздяла, като ищцата отишла да живее в жилището на родителите си в гр. К., ул. „В. Л.“ №****, а ответникът останал в семейното жилище в гр. К., ул. „П.“ №***. Ищцата твърди, че с ответника не притежавали имот в режим на СИО по смисъла на закона. Тя упражнявала родителските права върху детето им И. П. Б. и тя се грижела за неговото отглеждане и възпитание. Направили няколко опита да заздравят брака си, но те били неуспешни.

Ищцата счита, че сключеният между нея и ответника граждански брак е изпразнен от необходимото съдържание и същият се явява формален, поради което за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящата молба за развод.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината, като след развода да възстанови предбрачната си фамилия „С.“. Няма претенции за семейното жилище в гр. К., ул. „П.“ №***, нито за издръжка от ответника. Моли да ѝ се предоставят родителските права по отношение на детето им И. П. Б., ЕГН: **********, като на бащата бъде определен следния режим за осъществяване на личните му контакти с детето: всяка първа и трета събота и неделя, както и един месец през годината, когато това не съвпада с  платения годишен отпуск на ищцата. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето, чрез ищцата като негова майка и законен представител, в размер на 200.00 лева.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба по реда на чл.131 СК, редовно призован не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 04.10.1992 г. в град К., за което е бил съставен акт за граждански брак № 149 от 04.10.1992 г. на Община К..

Представено е копие от удостоверение за раждане серия КМР, №45639, от което се установява, че съпрузите са родители на непълнолетно дете И. П. Б. с ЕГН: **********.

От показанията на свидетеля К. И. С. се установява, че е брат на ищцата. Д.Б. имала сключен брак с П.Б., но от пролетта на 2019 г. се намирали във фактическа раздяла, тъй като не се разбирали. Преди това живеели в гр. К., ул. „П.“ №***, заедно с непълнолетното си дете. В момента сестра му и детето живеели при него в наследствената им къща на адрес: гр. К., ул. „В. Л.“ №***, а къде пребивавал ответника, свидетелят не знаел. От разговорите със сестра си свидетелят разбрал, че тя има желание да се разведе, тъй като бракът ѝ с ответника бил дълбоко и непоправимо разстроен.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака:

Установи се от показанията на свидетеля С., че страните не живеят като семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

Относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения, и издръжката на детето.

Съдът счита, че роденото от брака ненавършило пълнолетие дете следва да живее с майка си, тъй като тя трайно полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. На ответника следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения със сина си, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социална такава, между родител и дете. Контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. С оглед горното следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване, от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ в платения годишен отпуск на майката.

Като взе предвид възрастта на детето и доколкото по делото не са ангажирани доказателства за трудовите доходи на двамата родители, съдът намира, че необходимата обща издръжка на непълнолетния следва да се определи на 350 лева месечно. От тази сума ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 200 лева, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.

Относно издръжката между съпрузите:

Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище:

Семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „П.“ №***, следва да се предостави за ползване на ответника, доколкото ищцата заявява, че той живее в него, а тя самата няма претенции в тази връзка.

Относно фамилното име:

Съдът, следва да постанови ищцата да възстанови предбрачната си фамилия С., доколкото същата е изразила изрично желание за това.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС К. определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв. внесена от ищцата при завеждане на делото. В този смисъл ответникът следва да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по сметка на РС К. върху определената издръжка в размер общо на 288.00 лева.

Воден от горното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на 04.10.1992 г. с акт за граждански брак № 145 от 04.10.1992 г. на Община К., граждански брак между Д. И. Б., ЕГН: ********** *** и П. М. Б., ЕГН: ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете И. П. Б. с ЕГН: ********** на майката Д. И. Б., ЕГН: **********, като детето ще живее на адреса ѝ по местоживеене, който понастоящем е в гр. К., ул. „В. Л.“ №****. 

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата П. М. Б., ЕГН: ********** и детето И. П. Б. с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване, от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ в платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 от СК, П. М. Б., ЕГН: ********** да заплаща на непълнолетното си дете И. П. Б. с ЕГН: **********, действащ лично и чрез своята майка и законен представител Д. И. Б., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 200.00 лв. (двеста лева), считано от влизане на решението в законна сила и дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име С..

ОСЪЖДА П. М. Б., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавни такси в размер на общо 313.00 лв. (триста и тринадесет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в двуседмичен срок от връчването му.

 

Ц.Ч.                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: