№ 31
гр. С., 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело №
20244150100458 по описа за 2024 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от "УК.Б" АД с ЕИК *******, гр.София,
район В., площад "********" №7, представлявано от Ц.М и А.Т., чрез адв.В.
Д. против А. И. И. с ЕГН **********,с адрес с.O.M, общ. С., ул. „П.В.“№ 20.
Твърдят,че на *******г. , съгласно Договор за банков кредит по Програмата
на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени
кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от COVID-19 № ************ от ******* г. Са предоставили на
кредитополучателя кредит в размер на 2400 лева. Срокът на действие на
договора е бил до *****г. Кредитополучателят е преустановил плащанията
през месец януари 2023г. Поради неплащане на дължими суми по договора ,
кредитът е обявен за изискуем на 18.09.2023г. след уведомяване на длъжника.
За посочената сума - 2400 лева (две хиляди и четиристотин лева) –
главница; 61,64 лева ( шестдесет и един лева и 64ст.) - лихва върху просрочена
главница по договора за кредит за периода от 11.01.2023 г. до 23.11.2023 г.;
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението в съда –
24.11.2023г. до изплащане на вземането, ищецът е подал заявление по чл.417
от ГПК и по ч.гр.д. 799/2023г. на СвРС е издадена Заповед за незабавно
1
изпълнение №*****г. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед
за изпълнение на основание чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът
предявява настоящия установителен иск . Моли съда да издаде решение , в
което да приеме за установено, че ответникът им дължи гореописаната сума и
да им се присъдят направените в заповедното и настоящото дело разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от
ГПК особеният представител на ответника адв.Х. П. е подал писмен отговор,
в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни
твърдения на ищеца. В съдебно заседание се представлява от адв.П., който
взема становище че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №*****г. по
ч.гр.д. 799/2023г. на СвРС - А. И. И. с ЕГН ********** следва да заплати на
кредитора от "УК.Б" АД с ЕИК ******* сумата 2400 лева (две хиляди и
четиристотин лева) – главница; 61,64 лева ( шестдесет и един лева и 64ст.) -
лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от
11.01.2023 г. до 23.11.2023 г.; ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението в съда – 24.11.2023г. до изплащане на вземането.
По делото не се спори, че А. И. И. с ЕГН ********** е сключил с
"УК.Б" АД с ЕИК ******* Договор за банков кредит по Програмата на
Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени
кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от COVID-19 № ************ от ******* г. По силата Договора
на ответника е предоставен банков кредит в размер на 2400,00 лева срещу
задължението на кредитополучателя да ползва и върне заемната сума заедно с
договорна лихва и такси в срок до 31.12.2025г. Предвиден е гратисен период
за главницата -2 години, като се заплащат само вноска в размер на 1,50 лева, а
лихвения процент по кредита е 0%. В периода 11.01.2023г. до *****г. са
дължими месечни погасителни вноски по 68,17 лева.Кредитът е усвоен от
ответника А. И. И. , като през месец януари 2023г. е преустановено
погасяването на задълженията и на 18.09.2023г. кредитът е обявен за
2
предсрочно изискуем.
Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза сумата
2400 лева е усвоена от ответника в периода 5.01.2021г. -26.02.2021г. По
процесния договор не са внасяни суми за погасяване на задълженията и към
24.11.2023г. , когато е подадено Заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение – дължимите суми към банката са
главница 2400,00лева и лихва 61,64 лева. Съдът кредитира заключението,
като обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото, проверка в
счетоводството на ищцовото дружество, отговарящо на всички поставени
задачи и останало неоспорено от страните.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД, с искане за установяване със силата на
пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.
гр. дело № 799/2023г. на СвРС. Възникването в полза на ищцовото дружество
на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на
пълно и главно доказване: 1) наличието на твърдяното облигационно
отношение с ответника, породено от договор за потребителски кредит,
отпускането на сумата по кредита, уговорения падеж, наличието на уговорена
клауза за предсрочна изискуемост на кредита, неизпълнението на падежа на
месечни погасителни вноски ; 2) наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с лихва, уговорена
валидна неустоечна клауза - наказателна лихва при забава на плащането на
погасителните вноски; 3) установяване на вземанията по размер.
Съдът намира за безспорно установено по делото възникването на
облигационно правоотношение между "УК.Б" АД с ЕИК ******* в
качеството му на кредитор и ответника А. И. И. в качеството му на
кредитополучател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният
Договор за банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република
България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 №
3
************ от ******* г. Доколкото се касае за реален договор, то неговото
действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така
и от реалното предаване на сумата, предмет на договора. Този факт следва от
отразеното в заключението на съдебно - икономическата експертиза
използване на лимита по конкретно описани дати, чрез няколко транзакции и
преводи от сметката в периода 5.01.2021г.-26.02.2021г.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил изцяло
задълженията си по договора с предаването на сумите по кредита в полза на
ответника, с което за последния, като насрещна договаряща страна е
възникнало задължението да върне цялата заемна сума, при положение че се
касае за безлихвен кредит, с доста облекчени за потребителя условия.
В случая банката е уведомила ответника А. И. за настъпилата
предсрочна изискуемост,с покана за доброволно изпълнение, връчена на
ответника на 18.09.2023г.
Следователно, към момента на сезиране на съда вземанията на
ищцовото дружество по процесния договор са станали изискуеми .
При определяне конкретния размер на вземанията, съдът съобрази
изводите на вещото лице по съдебно - икономическата експертиза с
отразените в същата данни за липсата на платените от ответника суми и
останалите непогасени такива , като същите съвпадат изцяло със заявеното по
ч.гр.д.799/2023г. на СвРС.
С оглед на гореизложеното ,съдът намира, че искът с правно основание
чл.422 , вр. чл.79 от ЗЗД е основателен и доказан , поради което следва да се
уважи.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски в размер на 1112,47 лв., от
които 49,23лева –ДТ, 350,00лева-депозит за вещо лице, 320,00лева- депозит за
особен представител и 393,24лева –адвокатско възнаграждение. Направените
в заповедното производство разноски фигурират в издадения изпълнителен
лист по ч.гр.д.799/2023г. на СвРС.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 24.11.2023 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
в С.ския районен съд и към настоящия момент) в полза на "УК.Б" АД с ЕИК
*******, гр.София, район В., площад "********" №7, представлявано от Ц.М
и А.Т. съществува вземане против А. И. И. с ЕГН **********,с адрес с.O.M,
общ. С., ул. „П.В.“№ 20 за сумата 2400 лева (две хиляди и четиристотин лева)
– главница; 61,64 лева ( шестдесет и един лева и 64ст.) - лихва върху
просрочена главница по договора за кредит за периода от 11.01.2023 г. до
23.11.2023 г.; ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението в
съда – 24.11.2023г. до изплащане на вземането,както и разноски по делото -
49,23лева-ДТ и 448,62лева-адвокатско възнаграждение, съгласно Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № 430/29.11.2023 г. по ч.гр.д. № 799/2023 г. на
С.ския районен съд.
ОСЪЖДА А. И. И. с ЕГН **********,с адрес с.O.M, общ. С., ул.
„П.В.“№ 20 да заплати на "УК.Б" АД с ЕИК *******, гр.София, район В.,
площад "********" №7 сумата 1112,47 лева , представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на
страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5