Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 01.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на трети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица
Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 201 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. от Данъчноосигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.Г.З. ***,
депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.ИМ.от САК срещу
Ревизионен акт № Р-03002719004214-091-001/15.01.2020г., издаден на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК от Е.Х.С.– началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“
при ТД на НАП - Варна и М.П.Г.Н.– гл.инспектор по приходите, органи по
приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 53/01.04.2020г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр.Варна
при ЦУ на НАП. С обжалвания ревизионен акт на оспорващата е вменена отговорност
по чл.19 от ДОПК за задължения на „Дейзи 2004“ ООД с ЕИК *********, както
следва: 1. за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от
01.08.2016г. до 31.07.2017г. и от 01.10.2017г. до 31.01.2018г. в общ размер на
13467,01 лева главница и 3106,73 лева лихва; 2. за вноски за ДОО по КСО за
осигурители на „Дейзи 2004“ ООД за периода 01.07.2016г. до 31.12.2017г. в общ
размер на 38056,30 лева главница и 9810,40 лева лихва; 3. за вноски за ЗО по
ЗЗО за осигурители на „Дейзи 2004“ ООД за периода 01.07.2016г. до 31.12.2017г.
в общ размер на 17306,92 лева главница и 4375,97 лева лихва; 4. за вноски за
ДЗПО (УПФ) по КСО за осигурители на „Дейзи 2004“ ООД за периода 01.07.2016г. до
31.12.2017г. в общ размер на 8704,63 лева главница и 2230,77 лева лихва; 5. за
задължения по ЗДДС за данъчен период м.декември 2017г. в размер на 8024,50 лева
главница и 1627,32 лева лихва; 6. за данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на юридически лица за периода 07/2017г. – 09/2017г. в размер на 13050,00
лева главница и 2921,98 лева лихва; 7. За задължения за корпоративен данък по
ЗКПО на „Дейзи 2004“ ООД за 2017г. в размер на 915,38 лева главница и 166,05
лева лихва.
Жалбоподателката релевира
материална незаконосъобразност на издадения РА, като отрича наличието на
предпоставки за ангажиране на отговорността ѝ на основание чл.19, ал.1 и
ал.2 от ДОПК. Твърди, че не са установени недобросъвестни действия, нито пряка
причинно – следствена връзка между поведението ѝ и намаляването на
имуществото на дружеството, което е представлявала, както и невъзможността да
се изплатят дължимите данъци. Счита, че при издаване на РД и РА не са взети
предвид или са интерпретирани погрешно факти и обстоятелствата от значение за
определяне на данъчните задължения и са направени погрешни правни изводи, което
е довело до издаването на един необоснован и незаконосъобразен акт. Въз основа
на изложените в жалбата аргументи се обосновава твърдение, че оспореният
ревизионен акт е незаконосъобразен, поради което е отправено искане за неговата
отмяна. В съдебно заседнание оспорващата се представлява от упълномощен
представител адв. Ивайло Младенов, който заявява, че поддържа жалба. По
аргументи, изложени в жалбата и в представена писмена защита настоява за отмяна
на РА. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответната страна – директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирани писмени бележки с рег. №
ДА-01-1293/03.06.2020г. оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е Ревизионен
акт № Р-03002719004214-091-001/15.01.2020г., издаден на основание чл.119, ал.2
от ДОПК от Е.Х.С.– началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
- Варна и М.П.Г.Н.– гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 53/01.04.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ - гр.Варна при ЦУ на НАП.
Жалбата е подадена в срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред, поради което е допустима.
В настоящото производство
съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните
разпоредби по издаването му.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът констатира, че М.Г.З. е с
постоянен и настоящ адрес ***, поради което ТД на НАП - Варна е компетентна
териториална дирекция по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Ревизионното производство е
образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002719004214-020-001/04.07.2019г.,
издадена от Е.С.Х. – началник сектор, за установяване на отговорността М.Г.З.
за задължения на „Дейзи 2004“ ООД – Шумен, с обхват следните видове задължения:
1. отговорност за Корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г.; 2. отговорност за Данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на юридически лица за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г.; 3. отговорност
за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за
периода от 01.08.2016г. до 31.07.2017г. и от 01.10.2017г. до 31.01.2018г.; 4. отговорност
за Данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2017г.; 5.
отговорност за ДОО - за осигурители за периода от 01.07.2016г. до 31.12.2017г.;
6. отговорност за Вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от
01.07.2016г. до 31.12.2017г.; 7. отговорност
за Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.07.2016г. до
31.12.2017г.
Със ЗВР са определени Й.К.Р. -
главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и И.М.З. – ст.
инспектор по приходите, да извършат ревизията.
Определен е срок за завършване на
ревизията - до два месеца от датата на връчване на заповедта.
В други обстоятелства, имащи
значенение за ревизията е посочено, че ревизията е за установяване на
отговорност по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ на „Дейзи
2004“ ООД с БУЛСТАТ *********, както следва: по ДД по ЗКПО - 915,38 лв., по СД
по ЗДДС - 8024,50 лв., по декл.за данък в/у дивидентите - 13050,00 лв., по Декл.6
(ДОО) - 38056,30 лв., Декл.6 (ЗО) - 17306,92лв., Декл.6 (УПФ) - 8704,63 лв.,
Декл.6 (д-к в/у тр.възнагр.) - 13467,01лв., както и дължимите лихви върху тях в
размер общо на 18837,33 лв.
Заповедта за възлагане на ревизия
е подписана с валиден електронен подпис към датата на издаването ѝ,
установено от приложените разпечатки и оптичен носител – СD, приет по делото.
ЗВР е връчена на проверяваното
лице на 11.07.2019г., видно от разписка за връчване на ЗВР.
С последващи заповеди за
изменение на ЗВР № Р-03002719004214-020-002/11.09.2019г. и № Р-03002719004214-020-003/09.10.2019г.
срокът на ревизията е продължен до 11.11.2019г.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК
от проверяващите органи по приходите е издаден ревизионен доклад № 03002719004214-092-00/25.11.2019г.
Същият е подписан от И.М.З. – ст.инспектор по приходите с валиден електронен
подпис към датата на издаването му.
С Решение
№Р-03002719004214-098-001/12.12.2019г. за изземване разглеждането и решаването
на конретен въпрос / преписка, началникът на сектор, възложил ревизията, е
иззел разглеждането и решаването на Р-03002719004214 от Й.К.Р. в качеството на
ръководител на ревизията и е възложил правомощията по извършване на Миглена
Петкова Григорова – Никифорова, в качеството на ръководител на ревизия.
Със заповед за изменение на ЗВР №
Р-03002719004214-020-004/12.12.2019г. за ръководител на ревизията е определена
Миглена Петкова Григорова – Никифорова.
По искане на ревизираното лице, с
Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражения и представяне на
доказателства по РД, срокът за подаване на възражение е продължен до 10.01.2020г.
Срещу така изготвения РД е
депозирано възражение от страна на жалбоподателя вх. № 199/07.01.2020г., с
приложени към него писмени доказателства.
Възраженията са обсъдени,
намерени са за неоснователни и въз основа на констатациите в РД е издаден
процесният РА № Р-03002719004214-091-001/15.01.2020г.
Ревизионният акт е обжалван пред
директора на дирекция „ОДОП“ - гр.Варна, който постановил решение № 53 от 01.04.2020г.,
с което го е потвърдил.
Срещу РА е подадена жалба, по
повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.
Видно от приобщените по делото
доказателства заповедите за образуване и движение на ревизионното производство
са издадени от компетентен орган, производството е приключило в определения
срок с ревизионен акт, издаден от компетентни органи в предписаната от закона
форма и съдържание.
Към материалите по делото са
приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват
възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които
материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13, ал.1 от
с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът
констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в
електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата,
посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
писмен документ.
В настоящия казус, при проверка
валидността на положените върху ЗВР подписи се установи, че същите са
придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за
квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3, т.15 от
Регламент (ЕС) № 910/2014г. Съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното
изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов
извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е
извършено електронното изявление.
При извършената служебна проверка
се установява, че издател на ЗВР № Р-03002719004214-020-001/04.07.2019г. е Е.С.Х.
– началник сектор. Същата е определена като орган по приходите, разполагащ с
правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК,
съгласно Заповед на директора на ТД на НАП – Варна.
Решението, с което РА е потвърден,
също е издадено в рамките на нормативно установения срок от компетентен орган.
Съдът констатира, че РД е издаден
от Й.К.Р. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и И.М.З. –
ст. инспектор по приходите, като същият е подписан с валиден електронен подпис
само от И.М.З.. Липсата на подпис на ръководителя на ревизията не съставлява
съществено процесуално нарушение и не рефлектира върху валидността на
ревизионния акт. В този смисъл т.2 от Тълкувателно решение №5 от 22.06.2015г.
на ВАС по т.д. № 4/2014г.
Предвид горното съдът приема, че
не са налице процесуални нарушения при възлагане и хода на ревизионното
производство. Ревизионният доклад е съставен от ревизиращите органи по приходите
в законово установения срок. Ревизионният акт е издаден от органа, възложил
ревизията и определения от него ръководител на ревизията в унисон с
разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК.
Въз основа на горното съдът
приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган в
надлежната писмена форма, при липса на
допуснато нарушение на административно производствените правила при
извършване на ревизията.
От фактическа страна и по
отношение на материално правната законосъобразност на РА, съдът установи
следното:
М.Г.З. е местно физическо лице по
смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова следва да се облага както за
доходите си получени от източници в страната, така и от чужбина.
Ревизираното лице е съдружник и
управител на „Дейзи 2004“ ООД, регистрирано по ф.д. №259/2004г. на ШОС от
датата на основаването му – 22.07.2004г. до датата на издаване на РА. Към
датата на учредяване и вписване на търговското дружество М.Г.З. е с дялово
участие 2000,00лв. или 40% от капитала. На 23.08.2018г. в ТР по партидата на
дружеството са вписани промени: съдружникът С.С.З.прехвърля дружествените си
дялове на М.Г.З., в резултат на което последната придобива дялово участие
3500,00лв. или 70% от капитала.
На 23.11.2018г. е вписана Молба
за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.
С решение №4/14.01.2019г. по дело
№ 155/2018г. на Окръжен съд – Шумен е открито производство по несъстоятелност
на „Дейзи 2004“ ООД, вписано в ТР на 15.01.2019г. по партидата на дружеството.
В хода на ревизионното
производство на лицето било връчено искане за представяне на документи и
писмени обяснения от 10.07.2019г., с оглед изясняване на факти и обстоятелства
от значение за ревизията. В отговор са представени писмени обяснения от
09.08.2019г., както и редица документи - разчетно платежни ведомости, вноски по
код за задължителни осигурителни вноски, договор за продажба на дружествени
дялове, договори за паричен заем с „Ла Спиагияс“ ЕООД с ЕИК ********* и др.
С молба вх.№ 10496/12.08.2019г. М.З.
представя протоколи от общото събране на съдружниците на „Дейзи 2004“ ООД и
с разходни касови ордери за изплащане на дивиденти и др.
От представените протоколи и РКО се
установява, че:
-на 03.07.2017г. общото събрание
на съдружниците: М.Г.З., С.З.З.- нейн съпруг и С.С.З.- нейн син, вземат
единодушно решение за изплащане на дивидент в общ размер на 21000 лв. при наличие
на задължения за данъци и ЗОВ възникнали за периода до 30.06.2017г. в общ размер
на 19 421,79 лв. главница. Възложено е на управителя - М.З. да извърши всички
необходими действия за изпълнение на решението. Приложени са 3бр. разходни касови
ордера за сумата в общ размер на 19950 лв., от които ½ изплатена на М.З.. Два от ордерите са
подписани за „броил сумата“ от М.З. (стр. 988-990);
-на 10.07.2017г. общото събрание
на съдружниците, с два гласа „за“ и един „против“ на С.С.З., вземат решение за
изплащане на дивидент в общ размер на 21000лв. Възложено е на управителя - М.З.
да извърши всички необходими действия за изпълнение на решението. Приложени са
3бр. разходни касови ордера за сумата в общ размер на 19950 лв., от които ½
изплатена на М.З.. Два от ордерите са подписани за „броил сумата“ от М.З. (стр.
976 – 978);
- на 17.07.2017г. общото събрание
на съдружниците, с два гласа „за“ и един „против“ на С.С.З., вземат решение за
изплащане на дивидент в общ размер на 21000лв. Възложено е на управителя - М.З.
да извърши всички необходими действия за изпълнение на решението. Приложени са
3бр. разходни касови ордера за сумата в общ размер на 19950 лв., от които ½
изплатена на М.З.. Два от ордерите са подписани за „броил сумата“ от М.З. (стр.
967 – 969);
- на 25.07.2017г. общото събрание
на съдружниците, с два гласа „за“ и един „против“ на С.С.З., вземат решение за
изплащане на дивидент в общ размер на 21000лв. Възложено е на управителя - М.З.
да извърши всички необходими действия за изпълнение на решението. Приложени са
3бр. разходни касови ордера за сумата в общ размер на 19950 лв., от които ½
изплатена на М.З.. Два от ордерите са подписани за „броил сумата“ от М.З. (стр.
958 – 960);
-на 31.07.2017г. общото събрание
на съдружниците, с два гласа „за“ и един „против“ на С.С.З., вземат решение за
изплащане на дивидент в общ размер на 21000лв. Възложено е на управителя - М.З.
да извърши всички необходими действия за изпълнение на решението. Приложени са
3бр. разходни касови ордера за сумата в общ размер на 19950 лв., от които ½
изплатена на М.З.. Два от ордерите са подписани за „броил сумата“ от М.З. (стр.
952 – 954);
-на 03.08.2017г. общото събрание
на съдружниците, с два гласа „за“ и един „против“ на С.С.З., вземат решение за
изплащане на дивидент в общ размер на 21000лв. Възложено е на управителя - М.З.
да извърши всички необходими действия за изпълнение на решението. Приложени са
3бр. разходни касови ордера за сумата в общ размер на 19950 лв., от които ½
изплатена на М.З.. Два от ордерите са подписани за „броил сумата“ от М.З. (стр.
985 – 987);
- на 08.08.2017г. общото събрание
на съдружниците, с два гласа „за“ и един „против“ на С.С.З., вземат решение за
изплащане на дивидент в общ размер на 21000лв. Възложено е на управителя - М.З.
да извърши всички необходими действия за изпълнение на решението. Приложени са
3бр. разходни касови ордера за сумата в общ размер на 19950 лв., от които ½
изплатена на М.З.. Два от ордерите са подписани за „броил сумата“ от М.З. (стр.
979 – 981);
-на 14.08.2017г. общото събрание
на съдружниците, с два гласа „за“ и един „против“ на С.С.З., вземат решение за
изплащане на дивидент в общ размер на 21000лв. Възложено е на управителя - М.З.
да извърши всички необходими действия за изпълнение на решението. Приложени са
3бр. разходни касови ордера за сумата в общ размер на 19950 лв., от които ½
изплатена на М.З.. Два от ордерите са подписани за „броил сумата“ от М.З. (стр.
970 – 972);
-на 22.08.2017г. общото събрание
на съдружниците, с два гласа „за“ и един „против“ на С.С.З., вземат решение за
изплащане на дивидент в общ размер на 21000лв. Възложено е на управителя - М.З.
да извърши всички необходими действия за изпълнение на решението. Приложени са
3бр. разходни касови ордера за сумата в общ размер на 19950 лв., от които ½
изплатена на М.З.. Два от ордерите са подписани за „броил сумата“ от М.З. (стр.
961 – 963);
-на 30.08.2017г. общото събрание
на съдружниците, с два гласа „за“ и един „против“ на С.С.З., вземат решение за
изплащане на дивидент в общ размер на 21000лв. Възложено е на управителя - М.З.
да извърши всички необходими действия за изпълнение на решението. Приложени са
3бр. разходни касови ордера за сумата в общ размер на 19950 лв., от които ½
изплатена на М.З.. Два от ордерите са подписани за „броил сумата“ от М.З. (стр.955
– 957).
-на 04.09.2017г. общото събрание
на съдружниците, с два гласа „за“ и един „против“ на С.С.З., вземат решение за
изплащане на дивидент в общ размер на 21000лв. Възложено е на управителя - М.З.
да извърши всички необходими действия за изпълнение на решението. Приложени са
3бр. разходни касови ордера за сумата в общ размер на 19950 лв., от които ½
изплатена на М.З.. Два от ордерите са подписани за „броил сумата“ от М.З. (стр.
982 – 984);
-на 13.09.2017 общото събрание на
съдружниците, с два гласа „за“ и един „против“ на С.С.З., вземат решение за
изплащане на дивидент в общ размер на 21000лв. Възложено е на управителя - М.З.
да извърши всички необходими действия за изпълнение на решението. Приложени са
3бр. разходни касови ордера за сумата в общ размер на 19950 лв., от които ½
изплатена на М.З.. Два от ордерите са подписани за „броил сумата“ от М.З. (стр.
973 – 975);
-на 18.09.2017г. общото събрание
на съдружниците, с два гласа „за“ и един „против“ на С.С.З., вземат решение за
изплащане на дивидент в общ размер на 9000 лв. Възложено е на управителя – М.З. да извърши всички необходими действия за
изпълнение на решението. Приложени са 3бр. разходни касови ордера за сумата в
общ размер на 8550лв., от които ½ изплатена на М.З..
Два от ордерите са подписани за „броил сумата“ от М.З. (стр. 964 – 966).
В обобщение за периода от
03.07.2017г. до 18.09.2017г. на съдружниците е изплатен дивидент в общ размер
на 247950,00 лв.
Същевременно към датата на
издаване на РА „Дейзи 2004“ ООД има непогасени публични вземания за данъци и
осигуровки по КСО и ЗЗО в общ размер на 123763,96 лева главница и лихви,
възникнали за периода от 01.07.2016г. до 31.01.2018г. същите са ликвидни и
изискуеми. За събиране на задълженията на дружеството е образувано изпълнително
дело № *********/2016г.
Задълженията са възникнали на
основание, подадени от дружеството декларации по видове данъци и задължителни
осигурителни вноски, както следва:
- за данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях отношения – главница 13467,01 лв. и лихви към тях
3106,73 лв.;
- за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на юридически лица (дружеството е платец на дохода)
главница 13050,00 лв. и лихви към тях 2921,98 лв.;
- вноски за ДОО (осигурители) в
размер 38056,30 лв. и лихви към тях 9810,40 лв.;
- вноски за ДЗПО - УПФ (осигурители)
в размер 8704,63 лв. и лихви към тях 2230,77 лв.;
- вноски за Здравни осигуровки (осигурители)
в размер 17306,92 лв. и лихви към тях 4375,97 лв.;
- за данък върху добавената
стойност за данъчен период от 01.12.2017г. до 31.12.2017 г. по PA №
Р-03002718004189-091 -001/05.11.2018г., издаден на „Дабъл С-2017“ ЕООД с ЕИК
********* (свързано лице) за установяване на отговорността му за дължимия ДДС
по доставки от „Дейзи 2004“ ООД по реда на чл.177 от ЗДДС в размер главница 8024,50
лв. и лихви 1627,32лв. По отношение на посочения РА е установено, че същият не
е обжалван и е влязъл в сила;
- задължения за корпоративен
данък за 2017г., главница 915,38 лв. и лихви 166,05лв.
Задълженията не са внесени към
датата на издаване на РД. Същите са присъединени към образуваното ИД №
*********/2016г.
Относно предприетите действия по
събиране на публичните вземания, ревизиращият екип е изискал и събрал
информация от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, въз основа на която се
установява, че срещу „Дейзи 2004“ ООД има образувано изпълнително дело ИД №
*********/2016г. за задължения в размер на 113539,06лв., в т.ч. главница 99
524,74 лв. и лихви 14014,32лв.
С Постановление изх. №
С170027-022-0078672/04.12.2017г. е наложен запор на МПС „Тойота Авенсис“ с рег.№
Н4999АР. Съгласно получен отговор от МВР - Шумен, сектор „ПП“ от 26.06.2018 г.,
запорът на МПС е наложен на друг собственик - Светослав Златев, съдружник в
„Дейзи 2004“ ООД и син на М.З..
С Постановление изх. № С7180027-022-0019341/26.03.2018г.
е наложен запор на банкови сметки до всички търговски банки в страната
(дружеството има открита банкова сметка ***ни ценни книжа).
За периода от 16.08.2016г. до
02.10.2017г., дружеството е правило доброволни вноски за погасяване на
задължения по ИД.
След датата на налагане на запора
в Банка ДСК - 14.12.2017г., дружеството не е правило плащания по ИД, а са
постъпили само суми от запорираната банкова сметка ***,32 лв.
На 26.03.2018г. е проведена среша
със С.С.З.(съдружник в „Дейзи 2004“ ООД към този момент), обективирана в
Протокол изх. № С180027-026-0007814/26.03.2018г., на която същият е заявил, че
дружеството не извършва дейност, задълженията няма да бъдаг платени и се
обсъжда възможността за откриване на производство по несъстоятелност. На
срещата са изискани справки за притежавани активи - недвижими
имоти, МПС, машини, стоки, оборудване, дългосрочни и краткосрочни инвестиции,
вземания от банки и трети лица. Съгласно отговор вх. №
С180027-000-0191965/02.04.2018г. дружеството не притежава активи.
Видно от Справка за проучено
имуществено състояние и категоризация на
ЗЛ изх. № С180027-134-0001440/28.06.2018г., дългът на дружеството е
прекатегоризиран като трудно събираем - „няма имущество, включително авоари но
банковите сметки“.
„Дейзи 2004“ ООД е включено в
Списъка на длъжниците по чл.182, ал.3, т.2 от ДОПК с неуредени публични
задължения над 5000 лв., които нямат имущество, върху което може да се наложи
обезпечение, не е представено обезпечение и няма вземания от банки и трети
лица.
Ревизиращите органи са анализирали
и доказателствата, присъединени от друго контролно производство на „Дабъл
С-2017“ ЕООД с управител С.С.З.- свързано лице, събрани в хода на проверката на
М.З. по издаване на ПУФО. Изтъкнато е наличие на Договор за възлагане на работа
от 01.12.2017г. с възложител „Дабъл С-2017” ЕООД
и изпълнител „Дейзи 2004“ ООД за шивашки услуги с материали и средства на възложителя.
За „Дейзи 2004“ ООД договорът е подписан от М.Г.З. - представляващ. Към
договора са приложени копия на Приемно-предавателни протоколи и фактури с
доставчик „Дейзи 2004“ ООД, подписани от М.Г.З.; фискални бонове от ЕКАФП с
данни ФУ ED293478 и ФП 44293478, за които при проверка в информационните масиви
на ТД на НАП е установено, че няма данни за регистриращо ФУДВ на „Дейзи 2004“
ООД.
Към доказателствата са приобщени
и писмените обяснения от управителя на „Дабъл С-2017“ ЕООД С.С.З.(съдружник и търговски
пълномощник в „Дейзи 2004“ ООД през проверявания период). Същият декларира, че
във фирма „Дейзи 2004“ право да нарежда плащания има управителят.
Събрани са и писмените обяснения
на М.З., в качеството ѝ на управител на „Дейзи 2004“ ООД, видно от които
лицето
декларира, че плащанията по задължения на дружеството са извършвани
от нея в качеството ѝ на управител. Сумите са нареждани чрез банкови
преводи. Дружеството се е обслужвано счетоводно от счетоводна кантора като документацията
на „Дейзи 2004“ ООД е предоставяна лично от нея. Съдружниците не са поддържани
контакт със счетоводната кантора. Сумите от клиенти обичайно са постъпвали по
банковата сметка на фирмата, но след налагане на запор от НАП, сумите са
постъпвали касово, като за целта е инсталирано ФУ. Поради неплатежоспособност и
невъзможност за
покриване на задълженията на дружеството, се наложило прекратяване на дейността
и продажба на активите.
Други обстоятелства, касаещи
финансовото състояние на „Дейзи 2004“ ООД, са извлечени от Договор за продажба
на дружествени дялове от капитала на „Дейзи 2004“ ООД от 29.03.2019г. (рег.№
1908 и 1909), съгласно който С.С.З.прехвърля на М.Г.З. - 150 дружествени дяла с
номинална стойност 10лв. всеки
един от тях, за цена от 200 лв. – (стр. 1264).
Направен е и анализ на движението
по банковата сметка на „Дейзи 2004“ ООД при Банка ДСК ЕАД през 2017г.
Ревизиращият екип установил, че С.С.З.е изтеглил парични средства в общ размер
на 315120,00лв., което е видно от
аналитичен регистър на сметка 501 „Каса“ за 2017г. - по Дт на сметка 501 „Каса“
и по Кт на сметка 503/2 „Банка“.
На 04.12.2017г. (датата на
издаване на постановление № С170027-022-0078672 за налагане на запор), от
банковата сметка са изтеглени суми в общ размер на 18300,00 лв., от които
3000,00 лв. са отразени по Дт на сметка 501 „Каса“, а разликата от 15300,00 лв.
е отразена по Дт на сметка 493 „Разчети със собственици“, която към
31.12.2017г. е била със салдо Дт в размер на 20442,57лв.
Установените факти при проверката
на „Дейзи 2004“ ООД се потвърждават и от писмените обяснения на М.З. от
09.08.2019г. - стр. 1214, с които същата декларира, че С.З.е изтеглил парични
средства от банковата сметка на „Дейзи 2004“ ООД при Банка ДСК ЕАД през 2017г.
в общ размер на 315120,00 лв., но същите са били в касата на дружеството. В
обясненията се сочи, че изтеглените пари са разходвани във връзка с дейността
на дружеството, без да се уточнява за какво точно, като не се сочат и конкретни
доказателства за това.
Установено е още, че през 2017г.
са изтеглени от ATM парични средства в общ размер на 21970,00 лв. и са
извършени плащания на ПОС в общ размер на 9399,35 лв. От Аналитичния регистър на сметка 501 „Каса“
за 2017г. на „Дейзи 2004“ ООД, ревизиращите органи установили, че операциите са
отразявани в счетоводството по Дт на сметка 501 и по Кт на сметка 503/2 с
посочено основание - операции с карта. За анализиране на така установените факти,
в хода на проверката на М.З. е връчено ИПДПОЗЛ от 16.01.2019г., с което е
изискана цялата оригинална счетоводна и търговска документация на дружеството.
В отговор не са представени документи и доказателства, необходими за целите на
проверката. Не са представени документи за разходите, които са платени чрез ПОС,
както и доказателства, че същите са свързани с дейността на дружеството. Не са
предоставени доказателства за разплащанията и теглените суми от ATM. В РА е
посочено, че при липса на представени първични счетоводни документи, не е
възможно да бъдат проследени и обвързани със счетоводните записвания,
изтеглените парични средства на ATM, посочени по сметка 501 с основание
операции с карта. Независимо от счетоводно отразените като постъпили в касата
на дружеството суми, публичните задължения не са заплащани.
На следващо място, при насрещна
проверка на „Дейзи 2004“ ООД е установено, че през 2017г. дружеството е
предоставило парични средства в общ размер на 36500,00 лв. под формата на заем на
юридическо лице „Ла Спиагияс“ ЕООД с ЕИК *********, отчетени по Дт на сметка
498/4 и по Кт на сметка 501. Във връзка с тази констатация на М.З. е връчено
искане за представяне на цялата оригинална счетоводна и търговска документация
на дружеството. В отговор не са предоставени изисканите счетоводни и търговски
документи за извършените счетоводни записвания при „Дейзи 2004“ ООД за
предоставяне на парични средства под формата на заем на „Ла Спиагияс“ ЕООД. С
писмени обяснения от 09.08.2019г. и от 12.08.2019г., ревизираното лице е представило
Договори за паричен заем от 15.05.2017г. за сумата от 9500 лв. (стр. 1266);
договор от 06.06.2017г. за сумата от 9000лв. (стр. 1268); договор от 08.08.2017г.
за сумата от 9000 лв. (стр. 1270) и договор от 01.09.2017г. за сумата от 9000
лв. (стр. 1272), подписани от М.З., със срок на връщане съответно до
15.12.2017г.; 06.01.2018г.; 08.02.2018г. и 01.08.2018г. Общата стойност на
предоставените заеми е в размер на 36500,00 лв.
Въз основа на изложените факти
ревизиращите органи мотивирали наличието на кумулативните предпоставки за
ангажиране отговорност за задължения на трето лице по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, а именно:
М.З. е била управител и съдружник
в „Дейзи 2004“ ООД от датата на учредяване на дружеството 22.07.2004г. до
датата на издаване на РА. До 23.08.2018г.
същата притежава 40 % от капитала, като след тази дата, в резултат на
прехвърляне на дружествените дялове от С.С.З., придобива 70 %. Дружеството е задължено
лице по смисъла на чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК.
Като съсобственик на капитала и
управител на „Дейзи 2004“ ООД М.З. е осъществявала оперативното управление на дружеството,
като е организирала и ръководила цялостната му дейност. Нейно е било задължението,
през ревизирания период, да организира документално икономическата дейност на
дружеството и да осигури осъществяването на счетоводна отчетност на дейността
на база на документална обоснованост на стопанските операции и в съответствие с
принципите на отчетността по ЗСч.
Органите по приходи приели, че
ревизираното лице е укрило факти и обстоятелства, в резултат, на което не могат
да бъдат събрани задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на
„Дейзи 2004“ ООД, възникнали за периода 01.07.2016г.- 31.01.2018 г., предвид
констатацията за неподадена ГДД по реда на чл.92 от ЗКПО за 2018г. Според
ревезиращият екип М.З. не е изпълнила задължението си да подаде декларация, както
и да декларира факти и обстоятелства свързани с дружеството. Това заключение е направено
след анализ на представена в хода на ревизията Оборотна ведомост към
31.12.2017г., видно, от която сметка 501 „Каса“ е с Дт салдо в размер на
19829,60лв., Дт салдо по сметка 498 „Други дебитори“ в размер на 36500,00лв. и
др., доказващи неприключена дейност. Наред с това, за целите на ревизията не е
представена цялостната счетоводна и търговска документация, в т.ч.
доказателства за действителните дати на начисляване и изплащане на трудовите
възнаграждения, в резултат на което не е възможно да се установи спазването на
сроковете за подаване на Декларация 1 и Декларация 6 за дължимите данък върху дохода,
осигурителни вноски ДОО, ДЗПО / УПФ и ЗОВ. Посочено е, че в тази хипотеза деянието
е реализирано с действие и бездействие на ревизираното лице, в качеството на управител
и съдружник на „Дейзи 2004“ ООД.
Дружеството декларирало
задължения в подадени декларации, без да е предприело действия за тяхното
погасяване.
От събраните в хода на проверката
доказателства е обоснован извод за обективна невъзможност да бъдат събрани
задълженията за данъци
и ЗОВ. В тази насока е посочено, че съгласно информация, получена от банките, в
които „Дейзи 2004“ ООД има банкови сметки, дружеството няма авоари по откритите
сметки. Същото няма имущество за обезпечаване на вземанията и е определено като
ЗЛ с трудно събираем дълг.
Установено е, че задълженията на
„Дейзи 2004“ ООД са възникнали за периода от 01.07.2016г. до 31.08.2018г. За тяхното
събиране е образувано изпълнително дело № *********/2016г., като към датата на
издаване на РА – 15.01.2020г. „Дейзи 2004“ ООД има непогасени публични
задължения за данъци и осигуровки по КСО и ЗЗО в общ размер 123763,96 лв.
главница и лихви, изискуеми за данъчни периоди от 01.07.2016г. до 31.01.2018г.
В обобщение ревизиращите органи
заключили, че М.З. е укрила горепосочените факти относно разпределение и
изплащане на
дивиденти между съдружниците на „Дейзи 2004“ ООД, изтеглени парични средства от
банковата сметка на дружеството, погасени по давност вземания, дадени парични
заеми и др. с цел умишлено избягване и възпрепятстване събирането на данъчните
и осигурителните задължения на дружеството. С извършените през 2017г. плащания
при разпределение на печалбата (дивидент) в размер на 248000лв., от които М.З.
е получила най-голям дял, разликата между постъпленията и плащанията в „Дейзи
2004“ ООД в края на 2017г. се формира като отрицателна величина, възлизаща на -171000
лв. С оглед на това, въпреки предприетите принудителни мерки за обезпечаване събирането
на неплатените задължения, същите не са събрани. Въз основа на всичко изложено
е прието, че са изпълнени условията на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за ангажиране
на отговорността на М.З. за неплатените публични задължения на „Дейзи 2004“
ООД, което е сторено с издадения ревизионен акт, предмет на съдебен контрол в
настоящото производство.
При така посочените факти и като
съобрази приобщените доказателства за тяхното проявление, по отношение на
материалната законосъобразност на установените задължения, съдът приема
следното:
Фактите, посочени в РА се
установяват от приобщените към ревизионната преписка писмени доказателства.
Същите по същество не се оспорват от жалбоподателя.
Спорът между страните по делото е
правен и е свързан отговор на въпроса дали са налице кумулативно предвидените
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за
ангажиране отговорността на М.З. за непогасените задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски на „Дейзи 2004“ ООД. С оглед неговото правилно
разрешаване следва да се съобразят следните нормативни текстове:
Съгласно чл.14 от ДОПК задължени
лица са физическите и юридически лица, които: 1. са носители на задължението за
данъци или задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да удържат и
внасят данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. отговарят за
задължението на лицата по т.1 и 2. По смисъла на чл.16 от ДОПК отговорно трето
лице или както го нарича законодателят – „задължено лице по чл.14, т.3“ е лице, което в предвидените
от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната
осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа
и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в
срок. За задължените лица по чл.14, т.3
се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в
производствата по този кодекс. Съобразно разпоредбата на чл.16, ал.3 от ДОПК отговорността
на задълженото лице по чл.14, т.3
обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за
събирането им.
Конкретните хипотези, при които е
допустимо ангажиране на имуществената отговорност на едно лице за задължение на
друго лице, са разписани в чл.19 от ДОПК. С алинеи 1 и 2 от цитираната
разпоредба е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на
лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или
тези, които са длъжни да ги удържат и внасят. По съдържанието си това е
последващо законово встъпване на съдлъжник (арг. от чл.101 и чл.121 от Закона
за задълженията и договорите). Основен длъжник е лицето по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. Встъпващ съдлъжник е неговият управител или член на управителен орган.
Отговорността се състои във възникване на задължение за едно лице да заплати
задължението на други лица и обхваща самото задължение, както и лихвите и
разноските за събирането им, като същата е ограничена до размера на несъбраното
задължение.
Съгласно чл.19, ал.1 от ДОПК, който
в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1
и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред
органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да
бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски,
отговаря за непогасеното задължение.
Както се каза и по-горе по делото
не се спори, че „Дейзи 2004“ ООД е задължено лице по смисъла на чл.14, т.1 и 2
от ДОПК, а М.З. е негов управител и представляващ. Тези обстоятелства се
установяват и от вписванията в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията, видно от които от датата на вписване на търговското дружество до
датата на издаване на РА оспорващата е управител и представляващ дружеството.
От данните по делото и в частност от извлечение от данъчно осигурителната
сметка на „Дейзи 2004“ ООД - „справка за общите задължения“ (стр.114-121), се
установява също и че дружеството има непогасени публични задължения за данък
върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях правоотношения,
данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица,
корпоративен данък, ДДС, както и задължения за осигурителни вноски като
осигурител за ДОО, ЗО, УПФ, възникнали въз основа на подадени от дружеството
декларации по реда на Наредба Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица.
Чрез допустими доказателствени
средства в хода на ревизията е установено, че поради липса на имущество
задълженията на дружеството не могат да бъдат събрани по образуваното
изпълнително дело на публичен изпълнител. Видно от материалите е, че по
отношение на „Дейзи 2004“ ООД има образувано изпълнително дело №*********/2016
за задължения в размер на 113539,06 лева, от които главница 99524,74 лв и лихви
14014,32лв. За периода от 16.08.2016г. до 02.10.2017г. задълженото лице е
правило доброволни вноски за погасяване на задълженията по ИД. След налагане на
запор на банкови сметки в банка ДСК, дружеството не е правило плащания, като са
постъпили суми от запорираната сметка в размер на 552,32 лв.
Съгласно представена Справка с
вх.№ С180027-000-0191965/02.04.2018г. дружеството не притежава активи. Дългът
на „Дейзи 2004“ ООД е прекатегоризиран
като трудно събираем – „няма имущество, включително авоари по банковите
сметки“. Поради невъзможността за заплащане на задълженията на дружеството, с
Решение №4/14.01.2019г. по т.д.№ 155/2018г. на ШОС е обявена
неплатежоспособността на „Дейзи 2004“ ООД с начална дата на същата от
31.12.2017г. На 30.01.2020г. дружеството е заличено.
Съдът намира за установено
наличието и на останалите два елемента от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК, а именно 1. поведение на М.З., изразяващо се в действие или бездействие,
чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат
обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител и 2. наличие на
причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за
събиране на задълженията за данъци.
Безспорен е фактът, че оспорващата
в качеството на управител на „Дейзи 2004“ ООД, е управлявала, организирала,
ръководила и представлявала дружеството лично. Тя е лицето, което притежава
квалифициран подпис за подаване на декларации и данни към НАП.
Въз основа на материалите по
делото съдът приема за установено, че физическото лице е укрило факти и
обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред приходната
администрация. Законовите основания за обявяване на факти и обстоятелства пред
органа по приходите или публичен изпълнител са две групи. Едната група са
задължения за деклариране на определени обстоятелства, като сроковете и
фактите, подлежащи на деклариране, са установени от закона. Другата група са
тези факти и обстоятелства, които лицето следва да представи на органа по
приходите, въз основа на негово искане за представяне на документи и писмени
обяснения. В първия случай отговорността възниква при наличието на определените
от закона условия – неподаването в срок на декларация или подаването на непълна
или невярна декларация, в която лицето е укрило определени факти и
обстоятелства. Във втория случай следва да е налице редовно връчено на лицето
искане за представяне на документи и писмени обяснения, по повод на което
лицето е укрило в предоставената от него информация факти и обстоятелства.
В случая задължението за подаване
на декларации и декларирането на съответните факти и обстоятелства е на М.Г.З.,
която има право да представлява и управлява дружеството. Същата е подала ГДД по
реда на чл.92 от ЗКПО за 2017г. и ГФО за 2017г., подписани от нея в качеството
ѝ на представляващ и ръководител на дружеството.
Такава декларация не е подала за
2018г., независимо от обстоятелството, че през този период дружеството е
извършвало дейност. От предоставените счетоводни регистри ревизиращите органи
са констатирали движение по сметките – плащания по заем в общ размер на
21310,01 лева и изплатени заплатати за м.декември 2017г. в общ размер на
17210,02 лева и на 1209,27 лева. Предвид липсата на подадена ГДД за 2018г.
съдът приема, че М.З. е укрила от приходния орган факти и обстоятелства, които
следва да бъдат обявени/декларирани пред него. В периода, за който не е
подадена ГДД, жалбоподателката с действията си, изразяващи се в сключване на
договори за заем от името на дружеството, както и в бездействие за представяне
на счетоводна и търговска документация, умишлено е довела до невъзможността за
събиране на задълженията на дружеството. В тази насока съдът съобрази и
отразеното в писмени обяснения, дадени от оспорващата пред ревизиращия екип, че
обичайно сумите от клиенти са постъпвали по банковата сметка на дружеството, но
след налагане на запора от НАП, сумите са постъпвали касово, с което на
практика пряко се е препятствала възможността за събиране на задълженията
посредством наложения запор. Въпреки наличието на парични средства в касата, М.З.
не е предприела каквито и да е действия за погасяване на публичните задължения
на дружеството. Вследствие укриването на факти и обстоятелства от управителя,
не са могли да бъдат събрани задълженията за данъците или задължителните
осигурителни вноски на дружеството. Предвид горното съдът приема, че е налице е
причинно следствена връзка между умишленото и недобросъвестно поведение от
страна на М.Г.З. и невъзможността за събиране на задълженията на дружеството.
На основание изложеното съдът
приема, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране отговорността на М.З. в качеството ѝ на управител на
„Дейзи 2004“ ООД.
По отношение на отговорността по
алинея втора на чл.19 от ДОПК, съдът намира следното:
Съгласно чл.19, ал.2 от ДОПК управител,
член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на
задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 носи отговорност за непогасените
задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2, когато
недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което
имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени
задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:
1.Извърши плащания в натура или в
пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
2.Извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на
задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в
полза на третото лице.
Фактическият състав на отговорността
по чл.19, ал.2 от ДОПК включва следните елементи:
1. лицето да има качеството на
орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения;
2. да е налице поведение на това
лице, изразяващо се в извършване на плащания в натура или в пари от имуществото
на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 или 2 от ДОПК, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото
лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
3. това поведение да е
недобросъвестно;
4. невъзможност за събиране на
публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски.
5. причинно-следствена връзка
между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски.
В настоящия казус са налице всички
разписани в нормата елементи:
М.З. е управител на „Дейзи 2004“
ООД от датата на вписването му в ТР – 22.07.2004г. до датата на издаване на РА.
Това означава, че към момента на възникване на задълженията на дружеството,
същата е притежавала това качество и фактически е осъществявала управлението на
търговеца.
В хода на проверката са
установени действия, извършени от М.Г.З. в качеството ѝ на управител,
съзнателно увреждащи имущественото и финансовото състояние на дружество „Дейзи
2004“ ООД и умишлено водещи до неплащане на задълженията. Данните по делото
сочат, че през 2017г. са извършени плащания при разпределение на печалбата
(дивидент) в общ размер на 248000лв., от които М.Г.З. е с най-голям дял, в
резултат на което разликата между постъпленията и плащанията в дружеството в
края на годината е отрицателна величина, възлизаща на -171000лв. Разпределението
на печалбата е извършено с Решение на общото събрание на съдружниците, като от
представените по делото протоколи се установява, че оспорващата не е предприела
каквито и да е действия за обезпечаване на публичните задължения на
дружеството. Напротив същата е гласувала за разпределянето на дивидента.
Установени са и извършени продажби на активи
собственост на „Дейзи 2004“ ЕООД към свързано лице ЕТ „Дейзи - Маргарита З.“,
без да са представени доказателства, че продажните цени съответстват на
пазарните такива.
Ревизиращите органи са
констатирали и действия, свързани с брак на ДМА, за които липсват данни, че са
негодни за употреба и/или невъзможност да бъдат продадени. Установен е брак на
ДНМА – ремонт и подобрения по нает от дружеството актив сграда, собственост на
свързано лице ЕТ „Дейзи - Маргарита З.“, без опция подобренията да бъдат
заплатени от наемодателя и да има постъпления на парични средства в
дружеството.
Въпреки наличието на публични
задължения на дружеството, същото е вписало в счетоводните си регистри предоставени
заеми в общ размер на 36500,00лв. на трето лице „Ла Спиагияс“ ЕООД, при липса
на доказателства, че същите са реално предоставени или по своята същност
представляват скрито разпределение на печалбата.
Установени са отчетени разходи за
командировки в общ размер на 25160,00лв. на дата 31.12.2017г. при условие, че
дружеството е прекратило дейност.
Впоследствие през 2018г. е
извършено прехвърляне на дружествен дял от съдружника С.С.З.на М.Г.З. по
номинална стойност, без да е извършена пазарна оценка, независимо че такава
клауза е предвидена в дружествения договор.
Като допълнителен факт е посочено
и плащането на главници по заем в общ размер на 354474,22лв. и лихви към тях
при Банка ДСК ЕАД, без да са представени доказателства с каква цел е бил
отпуснат заемът, как е обезпечен, как са били използвани паричните средства и
дали действително е свързан с дейността на дружеството, или представлява чужд
дълг.
Видно от горното, като резултат
от действията на М.Г.З. в качеството ѝ на управител и съдружник, е
намаляло имуществото на дружеството, което би могло да послужи за погасяване на
задълженията. С действията си М.Г.З. е заличила тази възможност, като се е
разпоредила със свободно за отчуждаване имущество (парични средства и активи).
За ангажиране на отговорността по
чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК следва да се установи, че действията / бездействията са
извършени недобросъвестно от управителя на задълженото юридическо лице по
чл.14, т.1 и 2 от ДОПК. Недобросъвестността като правно понятие няма легално
определение в българското законодателство. Утвърденото в правната теория и
съдебната практика разбиране е, че недобросъвестността винаги е свързана със
знанието за определени факти, като в случая се касае за знание относно
наличието на възникнали задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски
на ЮЛ, представлявано от ревизирания данъчен субект, и съзнателно бездействие
по непогасяването им. Дружеството с подадените декларации обр.6, справки –
декларации по ЗДДС и ГДД на ЗКПО е декларирало задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл.105 от ДОПК, задълженията по
декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък
и / или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в
съответния закон. Задълженията по декларации са годно изпълнително основание по
смисъла на чл.209, т.2 от ДОПК. Предвид нормативна уредба не е необходимо
издаването на ревизионен акт по установяването им, за да възникне правно
задължение по тяхното погасяване.
М.З. е знаела за публичните
задължения на „Дейзи 2004“ ООД за данъци и задължителни осигурителни вноски,
подробно описани в РД и обжалвания РА, защото именно тя в качеството на
управител на търговското дружество, е подписала съответните декларации, в които
са декларирани задължения за данъци и осигуровки по КСО и ЗЗО. Същата, в
качеството си на управител, е проявила активност и по заявяване от името на „Дейзи
2004“ ООД за ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП, с
квалифициран електронен подпис. Подписвайки финансовата документация на
дружеството и осъществявайки действия по администриране на данъчните задължения
на дружеството, М.З. е била наясно, че главното задължено лице има изискуеми и
непогасени публични задължения. В тази връзка неоснователно е възражението в
жалбата за липса на доказателства за недобросъвестни действия.
Въпреки информираността ѝ
относно съществуването на изискуеми и непогасени задължения на „Дейзи 2004“ ООД,
оспорващата не само е бездействала за разпореждане за погасяване на задълженията,
но дори лично е гласувала за разпределяне на дивидент, като е получила и
най-голям дял, подписвала е договори за заем от името на дружеството. Поради
нейните активни и пасивни действия финансовите потоци от търговското дружество
са се насочвали към свързани лица.
Добросъвестното управление на
дейността на търговеца предполага целенасочени действия по упражняване на
правата му (включително събиране на вземанията), респективно изпълнение на
задълженията – в т. ч. погасяване на изискуемите публични такива. Поведението
на управителя по непогасяване на публичните задължения на дружеството за
ревизираните данъчни периоди не може да се квалифицира като добросъвестно,
както правилно са приели органите на приходната администрация.
Извод за знание относно наличието
на ликвидни и изискуеми публични (данъчни и осигурителни) задължения на „Дейзи 2004“
ООД за ревизирания период се налага и от събраните по делото писмени
доказателства за предприетите действия по ИД за събиране на публичните
вземания. Изложеното индикира знание у жалбоподателката за задълженията на
дружеството, а от друга страна сочи за предприети активни действия от страна на
приходната администрация за събиране на вземанията.
Допълнителен аргумент в подкрепа
на горния извод се извежда от поведението на ревизираното лице по плащания при
разпределение на печалбата (дивидент) през 2017г. в общ размер на 248000лв. (от
които М.Г.З. е с най-голям дял), в резултат на което разликата между
постъпленията и плащанията в дружеството в края на годината е отрицателна
величина, възлизаща на -171000лв.
Константно се възприема в
съдебната практика на ВАС, че разпоредбата на чл.19 от ДОПК изисква уникалност
на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на
данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение
на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на
публичните вземания.
В случая по категоричен начин е
установено, че въпреки наличието на парични средства за обслужване на
изискуемите публични задължения, в ревизирания период М.З. не е разпоредила
плащания към бюджета, а лично и чрез упълномощено лице е изтеглила паричните средства
от банковите сметки на „Дейзи 2004“ ООД, което е довело до намаляване на
имуществото му. През процесния период (2017г.), през който М.З. е била
управител на дружеството, от банковите сметки на дружеството са изтеглени
315120,00 лева, от АТМ – 21970,00 лева и плащания на ПОС в общ размер на
9399,35лева, при наличие на ликвидни и изискуеми публични задължения в размер
на 113539,06 лева.
Предвид изложеното възраженията
на жалбоподателката за липса на връзка между извършените действия и
намаляването на имущественото състояние на „Дейзи 2004“ ООД и последвалата
невъзможност за погасяване на публичните задължения на дружеството, са
неоснователни.
Съвкупната преценка на
специфичните за разглеждания казус обстоятелства – целенасочено във времето
поведение по извършване на плащания на дивидент, теглене на парични средства от
банковите сметки на главното задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК, непредставяне
на счетоводна и финансова документация на дружеството и неподаваде на ГДД за
2018г. от М.З. и предприетите действия от страна на приходната администрация за
принудително събиране на задълженията от основания длъжник и невъзможността
същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага с имущество,
което да послужи за принудително изпълнение, обосновава извод за поведение на
управителя, което е единствената причина за несъбираемост на установените на
дружеството публичните вземания.
Следователно в случая са налице
всички кумулативни предпоставки на фактическия състав за ангажиране
отговорността на жалбоподателката по реда на чл.19, ал.1 и
ал.2 от ДОПК, за несъбраните задължения на „Дейзи 2004“ ООД за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. за следните публични задължения:
-Корпоративен данък за 2017г. по
ГДД по реда на чл.92 от ЗКПО с вх.№ 2700И0107605/27.03.2018г. в размер на
915,38лв.и начислените лихви за просрочие към тях в размер на 166,05лв.
-Данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на ЮЛ по ДД № 2700И0094355/04.10.2017г. за периода от
01.07.2017г. до 30.09.2017г. в размер на 13050,00лв. и начислените лихви за
просрочие към тях в размер на 2921,98лв.
-Данък върху добавената стойност
за данъчен период от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. по РА №
Р03002718004189-091-001/05.11.2018г., издаден на „Дабъл С - 2017“ ЕООД с БУЛСТАТ
********* за установяване на отговорността му за дължимия ДДС по доставки от „Дейзи
2004“ ООД по реда на чл.177 от ЗДДС в размер главница 8024,50лв. и лихви 1627,32лв.
-Данък върху доходите от трудови
и приравнените на тях правоотношения по чл.42 от ЗДДФЛ за периода от
01.08.2016г. до 31.07.2017г. и от 01.10.2017г. до 31.01.2018г. в общ размер на
13467,01 лева главница и 3106,73 лева лихва (задължения, произтичащи от
Декларации обр.6: №270021608059511/16.09.2016г. – главница
0,00лв. и лихви 2,02лв.; №270021608629729/01.10.2016г. – главница 0,00лв. и
лихви 32,07лв.; №270021700528940/21.01.2017г. – главница 0,00лв. и лихви
51,98лв.; №270021701592475/22.02.2017г. – главница 0,00лв. и лихви 40,37лв.;
№270021702605900/22.03.2017г. – главница 0,00лв. и лихви 95,22лв.;
№270021707900667/28.08.2017г. – главница 1744,14лв. и лихви 416,11лв.; №270021710520855/27.11.2017г.
– главница 5855,60лв. и лихви 1267,19лв., №270021711093739/19.12.2017г. – главница
1943,40лв. и лихви 403,83лв., №270021800359270/17.01.2018г. – главница
1965,09лв. и лихви 393,05лв., №270021801242681/13.02.2018г. – главница
1958,78лв. и лихви 374,37лв.).
- вноски за ДОО по КСО за
осигурители на „Дейзи 2004“ ООД за периода 01.07.2016г. до 31.12.2017г. в общ
размер на 38056,30 лева главница и 9810,40 лева лихва (задължения, произтичащи
от Декларации обр.6: №270021607206569/15.08.2016г. – главница 0,00лв. и лихви
1,91лв.; №270021608455819/22.09.2016г. – главница 0,00лв. и лихви 29,36лв.;
№270021609084909/20.10.2016г. – главница 0,00лв. и лихви 61,28лв.;
№270021609939268/21.11.2016г. – главница 0,00лв. и лихви 72,90лв.;
№270021610917477/21.12.2016г. – главница 0,00лв. и лихви 82,63лв.;
№270021700528940/21.01.2017г. – главница 0,00лв. и лихви 115,34лв.;
№270021701592475/22.02.2017г. – главница 0,00лв. и лихви 156,61лв.;
№270021702605900/22.03.2017г. – главница 0,00лв. и лихви 202,19лв.;
№270021703428563/17.04.2017г. – главница 0,00лв. и лихви 207,27лв.;
№270021704966232/22.05.2017г. – главница 4036,57лв. и лихви 1139,40лв.;
№270021705849534/21.06.2017г. – главница 2111,88лв. и лихви 547,37лв.;
№270021706472589/14.07.2017г. – главница 4645,94лв. и лихви 1166,74лв.;
№270021707623494/22.08.2017г. – главница 4596,76лв. и лихви 1114,80лв.;
№270021708340293/19.09.2017г. – главница 4567,67лв. и лихви 1068,41лв.;
№270021709082907/16.10.2017г. – главница 4488,29лв. и №
270021709614203/25.10.2017г. – главница 4,52лв. и лихви 1013,46лв.;
№270021710204750/21.11.2017г. – главница 4510,81лв. и лихви 976,16лв.;
№270021711093739/19.12.2017г. – главница 4583,46лв. и лихви 952,42лв.;
№270021800359270/17.01.2018г. – главница 4510,40лв. и лихви 902,15лв.).
- вноски за ЗО по ЗЗО за
осигурители на „Дейзи 2004“ ООД за периода 01.07.2016г. до 31.12.2017г. в общ
размер на 17306,92 лева главница и 4375,97 лева лихва (задължения, произтичащи
от Декларации обр.6: №270021607206569/15.08.2016г. – главница 0,00лв. и лихви
0,83лв.; №270021608455819/22.09.2016г. – главница 0,00лв. и лихви 13,36лв.;
№270021609084909/20.10.2016г. – главница 0,00лв. и лихви 16,29лв.;
№270021609939268/21.11.2016г. – главница 0,00лв. и лихви 23,17лв.;
№270021610917477/21.12.2016г. – главница 0,00лв. и лихви 36,38лв.;
№270021700465631/20.01.2017г. и
№270021700528940/21.01.2017г. – главница 0,00лв. и лихви 19,16лв.; №270021701592475/22.02.2017г.
– главница 0,00лв. и лихви 33,57лв.; №270021702605900/22.03.2017г. – главница
0,00лв. и лихви 84,65лв.; №270021703428563/17.04.2017г. – главница 0,00лв. и
лихви 87,48лв.; №270021704966232/22.05.2017г. – главница 1875,80лв. и лихви
517,53лв.; №270021705849534/21.06.2017г. – главница 1952,41лв. и лихви
506,04лв.; №270021706472589/14.07.2017г. – главница 1951,50лв. и лихви
490,08лв.; №270021707623494/22.08.2017г. – главница 1928,46лв. и лихви
467,69лв.; №270021708340293/19.09.2017г. – главница 1908,63лв. и лихви 446,44лв.;
№270021709082907/16.10.2017г. – главница 1900,06лв. и
№270021709614203/25.10.2017г. – главница 0,77лв., ведно с лихви в размер на
728,77 лв.; №270021710204750/21.11.2017г. – главница 1913,20лв. и лихви
414,03лв.; №270021711093739/19.12.2017г. – главница 1956,86лв. и лихви
406,62лв.; №270021800359270/17.01.2018г. – главница 1919,23лв. и лихви
383,88лв.).
- вноски за ДЗПО (УПФ) по КСО за
осигурители на „Дейзи 2004“ ООД за периода 01.07.2016г. до 31.12.2017г. в общ
размер на 8704,63 лева главница и 2230,77 лева лихва (задължения, произтичащи
от Декларации обр.6: №270021607206569/15.08.2016г. – главница 0,00лв. и лихви
0,41лв.; №270021608455819/22.09.2016г. – главница 0,00лв. и лихви 6,79лв.;
№270021609084909/20.10.2016г. – главница 0,00лв. и лихви 10,94лв.; №270021609939268/21.11.2016г.
– главница 0,00лв. и лихви 15,90лв.; №270021610917477/21.12.2016г. – главница
0,00лв. и лихви 15,41лв.; №270021700465631/20.01.2017г. и
№270021700528940/21.01.2017г. – главница 0,00лв. и лихви 22,16лв.;
№270021701592475/22.02.2017г. – главница 0,00лв. и лихви 32,91лв.;
№270021702605900/22.03.2017г. – главница 0,00лв. и лихви 42,50лв.;
№270021703428563/17.04.2017г. – главница 0,00лв. и лихви 43,09лв.;
№270021704966232/22.05.2017г. – главница 903,80лв. и лихви 250,55лв.; №270021705849534/21.06.2017г.
– главница 957,07лв. и лихви 248,06лв.; №270021706472589/14.07.2017г. – главница
986,82лв. и лихви 247,82лв.; №270021707623494/22.08.2017г. – главница 985,49лв.
и лихви 239,00лв.; №270021708340293/19.09.2017г. – главница 965,87лв. и лихви 225,92лв.;
№270021709082907/16.10.2017г. – главница 947,30лв. и №270021709614203/25.10.2017г.
– главница 1,21лв., ведно с лихви в размер на 213,96лв. №270021710204750/21.11.2017г.
– главница 984,74лв. и лихви 213,10лв.; №270021711093739/19.12.2017г. – главница
996,77лв. и лихви 207,12лв.; №270021800359270/17.01.2018г. – главница 975,56лв.
и лихви 195,13лв.).
В
обобщение на горното съдът намира ревизионния акт за издаден от оправомощен
орган, в рамките на
неговата компетентност и в установения от закона срок. РА е
издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа подробно изложение на
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съдържащите се в
него фактически констатации са обосновани със събраните доказателства. РА е в
съответствие с приложимите материално правни разпоредби, което обосновава
извода на настоящия състав, че ревизионният акт е законосъобразен, а
подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Независимо
от изхода на спора, съдът намира, че разноски не следва да се присъждат, тъй
като такива са заявени от ответната страна след приключване на съдебното
заседание, в което е даден ход по съществото на делото. Съдът констатира, че
след приключване на съдебното заседание на 03.06.2020г., по делото е постъпило
писмено становище рег.№ ДА-01-1293/03.06.2020г. от упълномощен представител на
директора на ОДОП – Варна, с което е направено и искане за присъждане на
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Впоследствие с допълнителна
молба рег.№ ДА-01-1392/10.06.2020г. ответната страна настоява за отмяна на
определението, с което е даден ход по същество, мотивирано с обстоятелството,
че изпратената по ел.поща молба по хода на делото, съдържаща искане за
присъждане на разноски, не е докладвана в проведеното открито съдебно
заседание. Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на хода по
същество и връщане на делото в открито съдебно заседание, доколкото молбата е
аргументирана единствено с пропуска да се предяви искане за присъждане
на разноски, но не и с обективна невъзможност на страната, съответно на нейния
процесуален представител да се яви в съдебната зала. От приложените към делото
книжа се установява, че изпратената до ответника призовка е своевременно получена
на 11.05.2020г. От този момент до датата на съдебното заседание страната
разполага с възможност да прецени дали да присъства в съдебно заседание лично,
респективно посредством процесуален представител или да представи по делото
писмени възражения по оспорването и да направи доказателствени искания, в т.ч. да заяви претенция
за присъждане на разноски. В случай, че страната не желае да присъства в
съдебното заседание, същата следва да организира по такъв начин своето
процесуално поведение, че да не препятства безпричинно хода на делото. В случая
това не е сторено, в резултат на което изпратената по ел.поща молба по хода на
делото е постъпила в ШАдмС след приключване на заседанието. Съгласно т.11 от ТР
ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. по описа на ВКС, ОСГТК претенцията
за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. С оглед
изложеното искането за разноски, обективирано в депозирана след съдебното заседание
молба, се явява недопустимо и като такова не следва да бъде уважено.
Водим от
горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на М.Г.З. ***, срещу Ревизионен акт № Р-03002719004214-091-001/15.01.2020г.,
издаден от Е.Х.С.– началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
- Варна и М.П.Г.Н.– гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 53/01.04.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ - гр.Варна при ЦУ на НАП.
Разноски не
се присъждат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София
в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: