РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 31.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми септември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 11278/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 275559/20.10.2020 г., предявена
от М.В.Т., с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка
и законен представител В.В.Т., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***, против Г.Ф.,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 03.01.2018
г., около 18.30 ч., в гр. София, на ул. „Околовръстен
път“, с посока на движение от бул. „Европа“ към Автомагистрала „Люлин“, в района на №***, неизвестен
водач, управлявал неустановено МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и
реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с
пресичащата пътното платно пешеходкаС.С. Т., с ЕГН: **********, която починала вследствие на получените при ПТП
увреждания.
По случая бил
съставен Констативен протокол № К-11/03.01.2018 г. по описа на ТПТП – О
„ПП”-СДВР и било образувано досъдебно производство, което било спряно.
В исковата молба
се сочи, че ищецът М.В.Т. е внук наС.С. Т..
Починалата участвала активно в отглеждането и грижите на ищеца, още повече, че
двамата живеели в едно домакинство. Приживе,С.Т. била изключително привързана
към ищеца и именно тя полагала основите в нравственото и емоционално развитие
на своя внук. Семейният съюз, изграден между двамата, не бил просто формална
връзка на родство, а се осланял на родови корени и траиции, изградени между тях
с години. Смъртта наС.С. Т. причинила на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, типични за
семейните – със силна ангажираност и обвързаност едни към други. Макар и да бил
в ранна детска възраст, загубата на баба му била болезнена и тежко преживяна от
ищеца. След загубата, ищецът плачел непрестанно, загубил съня си, питал
постоянно къде е отишла баба му и защо не се прибира вкъщи. Крехкият
емоционален свят на ищеца бил разклатен. Мъката и скръбта го съпътствали и щели
да го съпътстват и за в бъдеще и щели да му създават усещане за невъзвратима
загуба.
На
16.09.2020 г., ищецът предявил пред ответника претенция за изплащане на
обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. С решение на УС на Г.Ф.
било определено обезщетение в размер на 3 500 лв., което според ищеца не
отговаряло на принципа за справедливост.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 26 000 лева –
главница, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2020 г. до окончателното плащане.
Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът - Г.Ф., е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва настъпването на описаното в исковата молба ПТП, в
резултат на което е починалаС.С. Т., с ЕГН: **********, че ищецът и внук на починалатаС.С. Т., както и че ищецът
е предявил претенцията си пред ответника на 16.09.2020 г.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Излага съображения, че по
делото не са представени доказателства за установяване на наличието на
особено близка привързаност между ищеца и покойната му баба по смисъла, посочен
в ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС – връзка, която да е
изключително силна и то до степен, надхвърляща естествената житейска
привързаност между баба и внук. Сочи, че напълно естествено било една баба да
подкрепя своите внуци в тяхното ежедневие, а обратното би било изключение.
Ответникът
оспорва и размера на претендираното обезщетение. Заявява, че същият не кореспондира с разпоредбата на чл. 493а, ал. 4
във вр. с § 96, ал. 1 от КЗ, както и със съдебната
практика, принципа на справедливост, икономическите условия в страната и
стандарта на живот.
Ответникът
релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна наС.Т.,
която в нарушение на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, като пешеходец е пресичала пътното
платно на необозначено за целта място.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен e иск с правна квалификация чл. 557, ал. 1,
т. 1 КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, ГаранционниятФ.
изплаща на увредените лица отФ.а за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република България от моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано
моторно превозно средство);
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен искът, следва да бъде установено осъществяването на следните кумулативно предвидени
материалноправни предпоставки: деликт с всички кумулативно дадени елементи от
фактическия му състав /противоправно деяние, вреди, причинно - следствена
връзка между вредите и деянието и вина на извършителя/; непозволеното увреждане да е извършено на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство,
което е останало неидентифицирано.
Съдът
приема за установено по делото, че на 03.01.2018 г., около 18.30 ч., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, е реализирано пътно-транспортно произшествие
между неизвестен автомобил, управляван от неизвестен водач, и пешеходкатаС.С. Т., с ЕГН: **********,
в резултат на което ПТП,С.С. Т. е починала.
Настъпването
на процесното ПТП се установява от представения по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 6 и сл от ДП), съставен на 04.01.2018 г. от дознател при
СДВР, в съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има характер на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.
179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
Представен
е и Констативен протокол № К-11, съставен от дежурен ТПТП-О „ПП“ – СДВР, който
е посетил мястото на ПТП. В Констативния протокол е посочено, че на 03.01.2018 г., около 18.30 ч., неизвестен лек автомобил, управляван от неизвестен
водач, се е движел в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, с посока от бул. „Европа“ към АМ „Люлин“ и в района на №***
участва в ПТП с пресичащата пътното платно пешеходкаС.С. Т., която е починала
на място. Лекият автомобил е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите
на МВР.
Фактът, чеС.С. Т., с ЕГН: **********, е починала в резултат на
описаното ПТП е отделен като безспорен между страните по делото (с
определението от 10.02.2021 г.), а и се установява от приложената в ДП справка
за съдебномедицинска аутопсия (л. 18 от ДП) и съдебномедицинска експертиза на
труп (л. 41 и сл. от ДП).
По случая е било образувано досъдебно производство № 11006/2018 г. по
описа на С „РТП“-„ОР“ – СДВР, пр.пр. №
130/2018 г. по описа на СГП.
С постановление от 08.01.2019 г. на прокурор от СГП, наказателното
производство по ДП № 11006/2018 г. на СДВР, е спряно, на основание чл. 244, ал.
1, т. 2 НПК, тъй като извършителят на престъплението не е бил открит.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и
компетентно. Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото
писмени и гласни доказателства, е описало следния механизъм на ПТП:
На 03.01.2018 г., около 18.30 ч., в гр. София, по ул. „Околовръстен
път“, която е и част от автомагистрала „Струма“, в платното за движение от
пътен възел с бул. „Европа“ към гр. Перник, в най-лявата пътна лента се е
движил неизвестен лек автомобил, черен на цвят. Атмосферните условия били
зимни, в тъмните часове на денонощието, при суха пътна асфалтова настилка без
дефекти, в начален стадии на експлоатация. Участъкът е бил осветен от улични
лампи, монтирани по две на стълбове, разположени през 35 метра в средната
разделителна ивица между двете основни платна за движение. Когато се е
приближавал към района на №*** (двора на фирма „С.**“), от дясната затревена
ивица, между основното платно и локалното платно за движение, пострадалата
пешеходкаС.С. Т., на 51 години е предприела пресичане на основното платно за
движение - в посока от дясно на ляво, спрямо посоката на движение на
автомобила, който се е движил в най-лявата пътна лента.
Видно
от АТЕ, при наличните данни е възможно да се определи само скоростта на автомобила
към момента на удара, а именно 83 км/ч., която е под допустимата за района на
ПТП 90 км/ч. Липсват основания да се приеме, че автомобилът се е движил със
скорост над 90 км/ч. При неограничена видимост за водача на процесния
неизвестен автомобил, към момента, в който пешеходката е предприела пресичане
на платното за движение в посока към гр. Перник от дясната затревена ивица,
водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара и ПТП при движение
на пешеходката е бавен, спокоен и бърз ход, както и при спокойно тичане. При
бързо тичане на пешеходката водачът не е имал възможност да спре преди мястото
на удара и не е могъл да предотврати ПТП. Липсват данни за начина на движение
на пешеходката.
Видно от АТЕ, причините за настъпване на произшествието
са от субективен характер. От страна на водача на автомобила, причината за
настъпване на произшествието е в закъснялата му реакция. Причината за създаване
на опасността и настъпване на произшествието е и в действията на пешеходката,
предприела пресичане на място, което не е сигнализирано, нито обозначено за
движение на пешеходци (като най-близката пешеходна пътека е била на 480 метра
от мястото на ПТП).
С
оглед на изложеното, съдът приема, че процесното
ПТП е настъпило в резултат на виновните действия на неизвестен водач,
управляващ неустановено МПС, който е нарушил
правилата за движение по пътищата, в резултат на което е починалаС.С. Т..
Видно от представените по делото документи - удостоверение за наследници
(л. 9 и л. 76) и удостоверение за раждане (л. 33), ищецът е син на В.В.Т.,
която е дъщеря наС.С. Т.. Следователно, ищецът е внук на
починалата Т. (който факт е отделен, като безспорен с определението от 10.02.2021 г.).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.М.М.и М.Р.М..
Свидетелката Е.М.заявява, че е познавалаС.от около 10 години. Познавала
и детето М.. Към момента на смъртта на С., М. бил на 7 години. Свидетелката сочи, че за М. се е грижела предимно баба
му, двамата дори спяли заедно. Майката (на детето) работела „от сутрин до вечер“, нямало мъж до нея и финансово помагали само майката и бабата. Майката не можела да се справя сама. Детето много обичало баба си, било неотлъчно до нея. Свидетелката
виждала детето по-често с бабата,
отколкото с майката. Заявява, че „при нас ромите е така – повече отговорност и грижи за внуците поема бабата
от майката“. Детето много тежко приело загубата й. Плачело и я търсело. Преди ПТП,С.работела „нещо като
хигиенист“. Детето не ходело на училище или детска градина. Трябвало да е в
1-ви клас, но се разболяло и не ходело на училище и на детска градина.
Свидетелката М.Р.М. заявява, че
познаваС.от много години. Тя живеела на
адреса, на който свидетелката живеела. Сочи, че бабата играела голяма роля в
живота на дъщерите и внуците си. М. живеел предимно при баба си.С.живеела предимно
с по-малката си дъщеря В., М. бил нейно внуче и тя го отгледа от бебе, както и
по-голямото й дете. В. нямала мъж. Тя и майка й се грижели за децата. В.,
когато я викали, ходела на работа да помага, да чисти. Били в много добри
отношения, много си помагали. За М. бабата полагала много грижи. Детето
непрекъснато било с нея. М. много трудно приел загубата на баба си, плачел,
сънувал кошмари и не вярвал, че вече я няма. Бабата през деня гледала всички
внуци. Вечер живеела с В. с двете й деца.
При
така установените факти, съдът приема, че ищецът не е материално легитимиран да
претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта
на неговата баба.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че:
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на
лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и
дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т.е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените
предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение
за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и
за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката
за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че
традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено
близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него
близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към
връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците
от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и
др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца
поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372
от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.).
В настоящия случай, несъмнено ищецът е бил в близки отношения със
своята баба, тя е полага грижи за него, двамата са обитавали едно жилище, заедно с майката на ищеца и
другият й син В. В.Т.. Като се остави настрана (и не се обсъжда) соченото от
св. Е.М.,
че С.Т. и ищецът М. са спяли заедно, което противоречи на възпроизведените в
решение от 20.05.2021 г. по гр.д. № 11280/2020 г. на СГС, ГО, 30 състав,
показания на св. З.Ж.Б., чеС.Т. е спяла с внука си В. „в една от стаите, а
другите деца спели в другата стая“, по делото не се установява визираното в
цитираното Тълкувателно решение изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС. Обичта
на ищеца към своята баба и тъгата му след смъртта й безспорно установяват търпени болки и
страдания, свидетелстващи за силна духовна близост, обич и непрежалимост на
загубата, но сами по себе си недостатъчни за обосноваване на активна
материално-правна легитимация, за предявяване иск за обезщетяване неимуществени
вреди от смъртта на родственик, в степен на родство извън визираната в ППВС
4/61 г.и № 5/69 г. Не са достатъчни да обосноват активната легитимицая на ищеца
и установените грижи, коитоС.Т. е полагала приживе за своя внук, което
според свидетелката Е.М.е обичайно („повече
отговорност и грижи за внуците поема бабата от майката“).
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК, решение № 17/16.03.2021 г. по
т.д. № 291/2020 г. на ВКС, ІІ ТО е даден отговор на значимия за изхода на делото правен въпрос, а именно:
„Дали традиционните за българското общество семейни отношения между баба/дядо и
внуци с присъщите им взаимопомощ при отглеждане на внуците, особено близка
привързаност, взаимна обич и подкрепа, духовна и емоционална близост и
обитаване на общо жилище покриват изведените в т.1 от Тълкувателно решение №
1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за
изключителност като предпоставка за признаване правото на внуците да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинената при деликт смърт на
бабата/дядото.“. В решението също е прието, че житейските ситуации и
обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на
изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното
отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт,
дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина. За
признаване по изключение на активна легитимация на други лица, извън
най-близките, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, следва да се
установи, че поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с
починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по
съдържание от традиционно съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци, и
интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод
загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в
случай на смърт на баба/дядо и внук. В този смисъл са и решение № 92/17.11.2020
г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II
ТО, решение № 60070/29.06.2021
г. по т.д. № 904/2020 г. на ВКС, І ТО, решение № 372/14.01.2019 г. по т.д. №
1199/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, и др.
По изложените съображения, ищецът
не е материално легитимиран да получи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от смъртта на своята баба,
поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
255 лева - депозит за АТЕ и ДТ за
издаване на съдебно удостоверение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Т., с
ЕГН: **********, действащ чрез своята майка
и законен представител В.В.Т., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***, против Г.Ф.,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, иск по чл.557, ал. 1, т. 1 КЗ, за заплащане на сумата от 26 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца
от смъртта на неговата бабаС.С. Т., настъпила в резултат на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на 03.01.2018 г., в гр. София, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.В.Т., с
ЕГН: **********, действащ чрез своята майка
и законен представител В.В.Т., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***, да
заплати на Г.Ф., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 255
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 300 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: