РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Сливен, 01. 12. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на девети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 250 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
/ЗУСЕФСУ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба от ЕТ „Г. – З. Г.“ с ЕИК: ********,
с УРН: ******, със седалище и адрес на управление: ***, подадена срещу Решение
№ 20/04/2/0/00403/4/01/04/03 за налагане на финансова корекция с Изх. № 01-6500/2377#21
от 04.04.2023 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
“Земеделие” /ДФЗ/– София, с което е определена на ЕТ „Г. - З. Г.“ финансова
корекция в размер на 55 663,69 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореното решение
е незаконосъобразно, като постановено при нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Изложени
са съображения, че: от административния орган не са спазени императивните
изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт;
неправилно е посочено в оспореното решение, че съдебният акт по адм. дело № 424
/ 2021 г. на Административен съд – Сливен, е основание за налагане на финансова
корекция; в оспореното решение не се сочат доводи за налагане на финансова
корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ; налагането на финансова корекция противоречи на
материалния закон; по преписката липсват данни за провеждане на
административната процедура по установяване на нередности; неправилно при определяне на
основанието и размера на финансовата корекция са посочени Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ, поради това, че Правилата са приети след датата на установяване на
твърдяната нередност; Правилата не са издадени по прилагане на закона -
ЗУСЕФСУ; позовава се на чл. 16, ал. 4 от Договор № 20/04/2/0/00403 от
06.10.2016 г.; незаконосъобразен и необоснован е изводът на административния
орган, че е налице нарушение, което се квалифицира като нередност;
административният орган не е спазил административнопроцедурните правила по
издаване на решение за налагане на финансова корекция; административният орган
е приложил неправилно разпоредбата на чл. 16 от Договор № 20/04/2/0/00403 от
06.10.2016 г.; от административния орган не са обсъдени цените на козе мляко
към датата на изготвяне на бизнес плана и цените на козе мляко по данни на НСИ
към датата на извършване на проверките и към датата на издаване на оспореното
решение; съществено нарушение на материалния закон е фактът, че решението за
откриване на процедура за налагане на финансова корекция е след изтичане на
мониторинговия период по отношение на сключения договор. Моли оспореното
решение да бъде отменено.
В представена писмена молба оспорващият твърди, че:
оспореното решение е нищожно, поради това че е издадено от некомпетентен по
степен административен орган; оспореното решение е издадено след изтичане на
давностните срокове, определени в Общностното право.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява
лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира
присъждане на
направените по делото разноски. В представени писмени бележки излага
съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспореното
решение.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба чрез упълномощен
процесуален представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като
неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между ДФЗ и ЕТ „Г. - З. Г.“ /п./ е сключен Договор №
20/04/2/0/00403 от 06.10.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански
продукти“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 -
2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. Съгласно чл. 1 от договора, ДФЗ предоставя на п. безвъзмездна финансова
помощ по подмярката за изпълнението на одобрен проект № 20/04/2/0/00403
„Изграждане на модулна мандра за преработка на козе мляко“ в размера и при
условията съгласно договора. В договора
е предвидено, че: П. е длъжен да спазва всички договорни и нормативни
задължения, както и други ангажименти, които произтичат от предоставеното
подпомагане, за период от три години от датата на получаване на окончателно
плащане /чл. 6, ал. 5, т. 1/; Фондът има право да упражнява постоянен, текущ и
последващ контрол на п. за точното извършване на дейностите по одобрения
проект, за целевото използване на инвестицията и за спазване на всички
договорни и нормативни задължения /чл. 8, ал. 1/; За период от финансовата
година, следваща годината на въвеждане в експлоатация на подпомаганите активи и
до изтичане на съответния мониторингов период п. се задължава да постигне
средногодишната натовареност (количество) на произвежданите в изпълнение на
проекта продукти за всяка една година поотделно, съгласно данните, посочени в
Таблица № 5 „Производствена и търговска програма“ от бизнес плана, приложен към
одобрения проект. Независимо от постигане на изискването по предходното
изречение, задължението се смята за изпълнено, само ако въз основа на
постигнатата средногодишна натовареност (количество на произведена продукция)
за съответната година бизнес планът продължава да отговаря на изискването по
чл. 21, ал. 2 от Наредба № 20. При проверка за изпълнението на задължението по
настоящата алинея се взема предвид единствено произведената и собствена на п.
продукция /чл. 16, ал. 1/; За период от календарната година, следваща годината
на въвеждане в експлоатация на подпомаганите активи до изтичане на съответния
мониторингов период п. се задължава да реализира приходи от продажба на произведените
в изпълнение на проекта продукти в размер не по-малък от 50 на сто от посочения
в Таблица № 5 „Производствена и търговска програма“ от бизнес плана, приложен
към одобрения проект. Независимо от постигане на изискването по предходното
изречение, задължението се смята за изпълнено само, ако въз основа на
постигнатите резултати при реализацията на приходите от продажбата на
продукцията за съответната година бизнес планът продължава да отговаря на
изискването по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 20. При проверка за изпълнението на
задължението по настоящата алинея се вземат предвид единствено приходите от
реализация на продукцията по ал. 1 /чл. 16, ал. 2/; Няма да се счита за
неизпълнение на задължението по ал. 1, 2 и/или 3, ако п. докаже пред фонда, че
непостигането на заложените показатели се дължи на обективни обстоятелства и не
се дължи на негово бездействие или недостатъчно положена дължима грижа /чл. 16,
ал. 4/.
Съгласно Таблица № 5 „Производствена и търговска
програма“ от одобрения бизнес план, от ЕТ „Г. - З. Г.“ са заявени следните
показатели, които ще осъществи при дейността на подпомаганото предприятие: вид
продукция по години; мярка; количество/средногодишна натовареност; продукция –
за износ, за местния пазар и за собствено потребление; средна цена за единица
продукция – за износ и за местния пазар; и приходи от продажби на продукция –
за износ и за местния пазар, като за всяка една от годините по плана са
предвидени: - 10400 кг сирене от козе мляко, от които 10400 кг за местния пазар,
със средна цена на единица продукция за местния пазар 12,00 лева, и приходи от
продажби на продукция за местния пазар в размер на 124800 лева; - 2880 кг кашкавал
от козе мляко, от които 2880 кг за местния пазар, със средна цена на единица
продукция за местния пазар 19,00 лева, и приходи от продажби на продукция за
местния пазар в размер на 54720 лева; - 40000 кг кисело козе мляко, от които 40000
кг за местния пазар, със средна цена на единица продукция за местния пазар 3,00
лева, и приходи от продажби на продукция за местния пазар в размер на 120000
лева; - 6400 кг прясно козе мляко, от които 6400 кг за местния пазар, със
средна цена на единица продукция за местния пазар 1,80 лева, и приходи от
продажби на продукция за местния пазар в размер на 11520 лева. Съгласно
таблицата, за всяка една от годините по плана са предвидени приходи от продажби
на продукция в общ размер 311040 лева.
По заявка за окончателно плащане № 20/04/2/0/00403/3/01
от 08.10.2018 г. по процесната подмярка, на 20.12.2018 г. е извършено плащане
по договора в размер на 72 290,50 лева. Във връзка с плащането, от
Изпълнителния директор на ДФЗ е издадено Решение № 20/04/2/0/00403/3/01/03/01
от 01.03.2019 г. за изплащане на финансова помощ.
След плащането, на п. ЕТ „Г. - З. Г.“ е извършена
проверка на място в периода от 10.06.2019 г. до 17.06.2019 г., резултатите от
която са обективирани в контролен лист от 17.06.2019 г., и допълнителна такава,
извършена в периода от 03.12.2020 г. до 15.12.2020 г., резултатите от която са
обективирани в контролен лист от 16.12.2020 г. по проект № 20/04/2/0/00403.
Във връзка с констатациите при проверките, до п. са
изпратени Писмо от 24.06.2019 г. и Писмо от 17.01.2020 г. относно констатирани
несъответствия, подробно описани в докладите от проверка на място, и е дадена
възможност п. да направи забележки и възражения.
Въз основа на резултатите от извършените проверки, от Заместник
изпълнителен директор на ДФЗ е издаден Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 20/04/2/0/00403/3/01/04/02, с Изх. № 01-6500/2377#1
от 08.10.2021 г., с който на основание чл. 6 и чл. 7 от „Правила за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2014- 2020 г.“, на ЕТ „Г. - З. Г.“ е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 55 663,69 лева, представляващо
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. От административния
орган е прието, че при проверката на място е установено, че за първата
прогнозна година от одобрения бизнес план не са реализирани заложените в бизнес
плана количества и заложените в бизнес плана приходи, поради което и на
основание чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г., във връзка с
неизпълнението на задължението по чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от договор № 20/04/2/0/00403
от 06.10.2016 г., е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане.
Горепосоченият АУПДВ е отменен с Решение № 97 от 12.05.2022
г., постановено по адм. дело № 424 / 2021 г. по описа на Административен съд–
Сливен, влязло в сила на 04.06.2022 г. В мотивите на решението е прието, че: непостигането
на заложени показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените
индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване
на финансова корекция; наличието на основанията по чл. 70, ал. 1, т. т. 1-9 от
ЗУСЕСИФ определя като приложим редът за възстановяване на получената помощ с
решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във вр. с чл.
73 от ЗУСЕСИФ и представлява материалноправна пречка за установяване на
публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП; дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се
установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от
същия закон.
С Писмо Изх. № 01-6500/2377#19 от 12.10.2022
г. по описа на ДФЗ, ЕТ е уведомен, че са констатирани нарушения по изпълнението
на Договор № 20/04/2/0/00403 от 06.10.2016 г., както и че на основание чл. 73,
ал. 2 от ЗУСЕФСУ и влязло в сила Решение № 97 от 12.05.2022 г., постановено по
адм. дело № 424 / 2021 г. по описа на Административен съд – Сливен, ДФЗ открива
производство по издаване на решение за финансова корекция. От п. ЕТ „Г. - З. Г.“
е представено Възражение Вх. № 01-6500/2377#20 от 26.10.2022 г. по
описа на ДФЗ, в което е изразено несъгласие с констатациите на административния
орган.
На 04.04.2023 г. от Заместник изпълнителен директор на
ДФЗ е издадено оспореното в настоящото производство Решение №
20/04/2/0/00403/4/01/04/03 за налагане на финансова корекция с Изх. № 01-6500/2377#21
от 04.04.2023 г., с което: I. На
ЕТ „Г. - З. Г.“ е определена финансова корекция в размер на 55 663,69 лева, във
връзка с неизпълнение на чл. 16, ал. 1 от Договор № 20/04/2/0/00403 от
06.10.2016 г., въз основа на чл. 6 от „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 –
2020 г.“, съгласно таблица 1: установен размер на задължението- 55 663,69 лева;
остатък за възстановяване - 55 663,69 лева; II. На ЕТ „Г.- З. Г.“ е определена
финансова корекция в размер на 18 795,53 лева, във връзка с неизпълнение на чл.
16, ал. 2 от Договор № 20/04/2/0/00403 от 06.10.2016 г., въз основа на чл. 6 от
„Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2014– 2020 г.“, съгласно таблица 2: установен размер на
задължението - 18 795,53 лева; остатък за възстановяване - 18 795,53 лева; III.
На ЕТ „Г. - З. Г.“ е определена финансова корекция в размер на 55 663,69 лева,
на основание чл. 11, ал. 1 от „Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2014 – 2020 г.“, съгласно таблица 3: установен размер на задължението - 55
663,69 лева; погасена сума - 8 402,94 лева; остатък за възстановяване - 47
260,75 лева. Решението е издадено на основание влязло в сила Решение № 97 от
12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 424 / 2021 г. по описа на Административен съд – Сливен,
чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка
4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка
4. „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 20 от 27.10.2015 г./, чл. 16, ал. 1
и ал. 2 от Договор № 20/04/2/0/00403 от 06.10.2016 г., във връзка с чл. 72, ал.
1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 и § 70 от ПЗР на
ЗУСЕФСУ, и чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/.
В решението е прието, че: Въз основа на извършени
проверки на място след плащане в периодите: 10.06.2019 г.-17.06.2019 г. и 03.12.2020
г.-15.12.2020 г., е установено, че за първата прогнозна година /2019 г./
произведените количества са: 3 109 кг /2 107 кг + 1 002 кг/ сирене от козе
мляко, 6 821 кг /6 310 кг + 511 кг/ кашкавал от козе мляко, 0 кг кисело козе
мляко, и 3 890,31 кг прясно козе мляко; изпълнението на количествените показатели за
първата прогнозна година /2019 г./ е в размер на 13 820,31 кг. или 23 % от
заложените в бизнес плана количества произведена продукция; Изложеното
неизпълнение засяга задължението на п., регламентирано в чл. 16, ал. 1 от
Договор № 20/04/2/0/00403 от 06.10.2016 г.; За констатираното неизпълнение на
показателите на бизнес плана, следва да се наложи санкция в размер на установения
% неизпълнение под 100 % , което
се равнява на 77 % от размера на получената финансова помощ или сума в размер
на 55 663,69 лева; За първата прогнозна година от бизнес плана, включваща
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., са реализирани приходи от продажби в
размер на 74 791 лева от заложените в бизнес плана приходи в размер на
311 040 лева или 24 % спрямо заложените приходи в одобрения бизнес план; Изложеното
обстоятелство представлява неизпълнение на задължението на п., регламентирано в
чл. 16, ал. 2 от Договор № 20/04/2/0/00403 от 06.10.2016 г.; За констатираното
неизпълнение на показателите на бизнес плана, следва да се наложи санкция в
размер на установения % неизпълнение под 50 %, което се равнява на 26 % от
размера на получената финансова помощ или сума в размер на 18 795,53 лева. Счетено е, че общият размер на финансовата
корекция е на стойност 55 663,69 лева, представляващи 77 % от размера на
получената финансова помощ. Определени са като неоснователни изложените във
възражението на п. мотиви.
Оспореното решение е и. от З. и. д. на ДФЗ, И. И.
Със Заповед № 03-РД/3089 от 22.08.2022 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5,
пр. 1 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на
ДФЗ, на И. П. И. – з. и. д. на ДФЗ, са д. п. да и. и п. решения за налагане на
финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с установени
неспазвания на нормативни и договорни задължения от страна на бенефициерите.
Оспореното решение е съобщено на оспорващия на 10.04.2023
г. Жалбата срещу решението е входирана в деловодството на административния
орган на 24.04.2023 г.
По делото е назначена, изслушана и приета
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.Т.И. със с.– с. и к.
Вещото лице дава заключение че: Изпълнението на заложените показатели в
бизнесплана за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. е следното: За показател приходи от
продажби от реализираната продукция: за 2019 г. – 10 460,83 лева от сирене от
козе мляко, 42 050
лева от кашкавал от козе мляко, 0 лева от кисело козе мляко, и 1427,51 лева от
прясно козе мляко; за 2020 г.– средно 9,95 %, за 2021 г. – средно 12,73 %; За
показател количество реализирана продукция: за 2019 г. – 2 107 кг сирене
от козе мляко, 6310 кг кашкавал от козе мляко, 0 кг кисело козе мляко и 3 277
кг прясно козе мляко; Сравнителният анализ на цените на прясното козе мляко за
кг/л заложени в бизнесплана и публикуваните от НСИ средни цени на производител
по години показва следното: за 2019 г. – разлика 240 %, за 2020 г.– разлика 225
%, за 2021 г.– разлика 209 %; Ако предприятието на жалбоподателя продаваше
произведеното прясно мляко по единичната цена, заложена в бизнесплана,
изпълнението на показателя приходи от продажба на прясно козе мляко би имало
следния вид: за 2019 г. – 51,20 %, за 2020 г. – 0,00 %, за 2021 г. – 182,00 %;
За 2019 г. общото количество прясно козе мляко в литри, включително и вложеното
в реализираната продукция сирене и кашкавал, е 118 997 л.; Финансовата помощ е
използвана за закупуване на машини и апарати, нужни за преработването на
базовия изходен продукт - прясно козе мляко в сирене и кашкавал, от което
следва, че инвестицията е изпълнена по предназначение; Тенденцията в развитието
на дейността на ЕТ от началото до датата на издаване на Решението за финансова
корекция показва стабилно развитие, с изключение на спада в реализацията и
обема на приходите през 2021 г., дължащи се на пандемията от COVID-19; Инвестицията е устойчива;
Предприятието продължава дейността си, което потвърждава неговата
жизнеспособност; С извършването на инвестицията, предмет на Договор № 20/04/2/0/0403
от 06.10.2016 г., повече от една от
целите на подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански
продукти“, регламентирани в чл. 2 на Наредба № 20 от 27.10.2015 г., са
изпълнени.
Заключението на вещото лице не води до изясняване на
относими за спора факти. Заключението в частта относно приходи от продажби от
реализирана продукция за 2019 г. и в частта относно количества реализирана
продукция за 2019 г. не кореспондира с останалия доказателствен материал, като
посочените от вещото лице стойности на изпълнение на заложените в бизнес плана
показатели са по-малки от стойностите, установени от административния орган. В
останалите части заключението касае обстоятелства, които са неотносими към
спора.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от Заместник
изпълнителен директор на ДФЗ при наличие на компетентност. Възражението на
оспорващия, че актът е нищожен като издаден от некомпетентен по степен
административен орган, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от
ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията
или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или
определено от него лице. Съобразно § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ /в приложимата
редакция/, за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за
управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от
Министерството на земеделието и от Държавен фонд „Земеделие“– Разплащателна
агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и в актовете по неговото прилагане. Съгласно
чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, ДФЗ изпълнява функциите на Разплащателна агенция
от датата на издаване на акта за акредитация, а съобразно чл. 11а, ал. 1, т. 10
от ЗПЗП, в това си качество фондът администрира нередности по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. В разпоредбата на чл. 27,
ал. 6 от ЗПЗП е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция
по чл. 70, ал. 1, т. 1– 9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл.
20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и Изпълнителен директор
на РА и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Следователно
Изпълнителният директор на ДФЗ има качеството на „ръководител на управляващия
орган“ по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, по отношение на процесната
финансова помощ по ПРСР за периода 2014 - 2020 година. Съгласно чл. 20а, ал. 5
от ЗПЗП, Изпълнителният директор издава решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. А в чл. 20а, ал. 6 от
ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори. В разглеждания
случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП и чл.
11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3089 от 22.08.2022
г. е д. на И. П. И. – з. и. д. на ДФЗ, п. за и. и п. на решения за налагане на
финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с установени
неспазвания на нормативни и договорни задължения от страна на бенефициерите.
Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в
кръга на предоставените му правомощия. В изложения смисъл е Решение № 9227 от 03.10.2023
г. на ВАС по адм. дело № 5283/2023 г., IV о.
Спазена е установената от закона форма. Не се споделят
твърденията на оспорващия за липса на мотиви. Съгласно чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано
решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Оспореният акт
съответства на тези изисквания и на общите такива, регламентирани в чл. 59, ал.
2 от АПК. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от АПК реквизити. Установената от закона писмена форма е спазена, а
оспореният акт е мотивиран, като са посочени както фактическите, така и
правните основания за неговото издаване. От административния орган е описана
приетата за установена фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на
които са установени фактите. Фактическите основания са отнесени правилно към
съответното правно основание за издаването на акта. Мотивите на
административния орган се съдържат, както в самия акт, така и в документите,
към които актът препраща и които се намират в административната преписка.
В производството по издаване на акта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърденията на
оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни. Проверките на
място след плащане по Договора за безвъзмездна финансова помощ № 20/04/2/0/00403
от 06.10.2016 г. са извършени в периодите от 10.06.2019 г. до 17.06.2019 г. и
от 03.12.2020 г. до 15.12.2020 г., и следователно са извършени преди да изтече
периодът на мониторинг по договора. Преди издаване на решението,
административният орган е осигурил възможност на бенефициента да представи в
разумен срок своите писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства, съобразно
изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. В мотивите на решението са обсъдени
направените от бенефициента възражения, с оглед правилото на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ.
Неоснователно е твърдението на оспорващия, че в
оспорения акт неправилно е посочено, че се издава на основание влязло в сила Решение
№ 97 от 12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 424 / 2021 г. по описа на
Административен съд – Сливен. Оспореното решение за налагане на финансова
корекция е съобразено с мотивите на влязлото в сила решение на Административен
съд – Сливен. Решението на Административен съд – Сливен, не съдържа изричен
диспозитив за изпращане на преписката на органа, доколкото в мотивите на съда е
установено, че при предходно издадения АУПДВ е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, предвид провеждането му по друг ред, а
не по реда на ЗУСЕФСУ, към който препраща чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП в случаите на
неизпълнение на заложени в бизнес плана показатели, представляващо неизпълнение
на одобрени индикатори и основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за
извършване на финансова корекция. В тази връзка следва да се посочи, че за административния
орган не са били налице пречки за
откриване на производство за налагане на финансова корекция, както процесуалноправни
/по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК/, така и материалноправни. Материалноправните
предпоставки за откриване на производство,
във връзка с фактическите констатации на органа за допуснати от п. нарушения,
се извличат от императивните разпоредби на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 63, § 1
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО)
№ 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008
на Съвета. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз /ЕС/, а съгласно чл. 63, § 1
от Регламент (ЕС) № 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не
изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в
секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща
или се оттегля изцяло или частично. При тази нормативна регламентация и
отсъствието на влязъл в сила акт за събиране на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ, правомощието на административния орган да открие и проведе
процесното производство за налагане на финансова корекция е в изпълнение на
задължението по чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспореното решение административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Оспореният
административен акт е фактически обоснован с констатацията, че бенефициерът не
е спазил ангажименти, поети със сключения с ДФЗ договор за финансова помощ и не
е изпълнил заложените в Таблица № 5 „Производствена и търговска програма“ от бизнес плана
количествени и финансови показатели, за които е предоставена безвъзмездна
финансова помощ от ПРСР, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори
по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Производствената и търговска
програма представлява неразделна част от инвестиционното намерение и е одобрен
индикатор, който подлежи на проверка от Управляващия орган по програмата и може
да обоснове от фактическа страна нередност, за която да бъде определена
финансова корекция.
Административният орган е приел, че нарушенията касаят
първата прогнозна година от бизнес плана – 2019 г. От административния орган са
предприети конкретни действия по контрол на финансираната дейност в периода от
10.06.2019 г. до 17.06.2019 г. и в периода от 03.12.2020 г. до 15.12.2020 г., като
са извършени две проверки на място, в резултат на което е установено
неизпълнение на поети от оспорващия задължения по договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ и на заложените в бизнес плана количествено-
производствени и финансови показатели.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕФСУ, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло
или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени
индикатори.
От доказателствата по делото е установено, че
оспорващият не е изпълнил поетия от него ангажимент по чл. 16, ал. 1 от
договора за безвъзмездна финансова помощ, тъй като за първата прогнозна година
от бизнес плана – 2019 г., заложените количества в бизнес плана са: 10400 кг
сирене от козе мляко, 2880 кг кашкавал от козе мляко, 40000 кг кисело козе
мляко, и 6400 кг прясно козе мляко, а действително произведените количества са:
3 109 кг сирене от козе мляко, 6 821 кг кашкавал от козе мляко, 0 кг кисело
козе мляко, и 3 890,31 кг прясно козе мляко, или изпълнението на количествените
показатели е 23 %. Установените
стойности на изпълнение на заложените в бизнес плана количествени показатели са
идентични с приетите такива от административния орган. От изложеното следва, че
за първата прогнозна година на бизнес плана установеният процент неизпълнение
под 100 % е 77 %.
От доказателствата по делото е установено, че
оспорващият не е изпълнил поетия от него ангажимент по чл. 16, ал. 2 от
договора за безвъзмездна финансова помощ, тъй като за първата прогнозна година
от бизнес плана – 2019 г., заложените приходи от продажби на продукция в бизнес
плана са 311 040 лева, а действително реализираните приходи от продажби на
продукция са в размер на 74 791 лева, или изпълнението на финансовите
показатели е 24 %. Установените стойности на изпълнение на заложените в бизнес
плана финансови показатели са идентични с приетите такива от административния
орган. От изложеното следва, че за първата прогнозна година на бизнес плана
установеният процент неизпълнение под 50 % е 26 %.
Не се споделя тезата на оспорващия за приложимост на
нормата на чл. 16, ал. 4 от договора за безвъзмездна финансова помощ,
предвиждаща изключение от общото правило, тъй като липсват доказателства за
осъществяване на предвидените в нормата фактически състави.
Съгласно чл. 6 от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014 – 2020 г. /обн.,
ДВ, бр. 77 от 01.09.2020 г./, размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ за установени неспазвания на ангажименти или други задължения
по съответната мярка/подмярка се определя по реда, относим за втора и трета
група от приложението. А в чл. 7, ал. 1 от Правилата е предвидено, че когато
неспазването засяга неизпълнение на показателите на бизнес плана, подлежащата
на възстановяване финансова помощ се определя на база процент от оторизираната
финансова помощ по проекта. Процентът се определя, като от процента на
изпълнение на бизнес плана, определен в съответната нормативна уредба/условия
за изпълнение/договор, се извади установеният при извършване на проверки,
определени в националното законодателство и правото на Европейския съюз,
процент на изпълнение на бизнес плана, изчислен средноаритметично за
проверявания период.
Установеното изпълнение на заложените в бизнес плана количествени
показатели за първата прогнозна година е в размер на 23 %, а установеното изпълнение на заложените
в бизнес плана финансови показатели за първата прогнозна година е в размер на
24 %. Следователно административният орган правилно и в съответствие с чл. 6 и
чл. 7, ал. 1 от горепосочените Правила, е определил, че за неизпълнението на
количествените показатели в бизнес плана следва да се наложи санкция в размер
на 77 % (100 % - 23 %) от получената финансова помощ по проекта, равняваща се
на 55 663,69 лева (77 % от 72 290,50 лева), а за неизпълнението на финансовите
показатели в бизнес плана следва да се наложи санкция в размер на 26 % (50 % -
24 %) от
получената финансова помощ по проекта, равняваща се на 18 795,53 лева (26 % от
72 290,50 лева). Съгласно чл. 11, ал. 1 от горепосочените Правила, при
установени повече от едно неспазвания, които попадат в една група съгласно
приложението, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко от неспазванията в рамките на една и съща група не се кумулира, а
най-високият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ
в групата се приема като показателен при определянето на окончателния размер на
дължимата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ. С оглед на изложеното
и в съответствие с чл. 11, ал. 1 от горепосочените Правила, административният
орган правилно е определил окончателен размер на дължимата за възстановяване
безвъзмездна финансова помощ – финансова корекция в размер на 55 663,69 лева.
Неоснователно е възражението на оспорващия за
неприложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ, въз основа на които от административния
орган е определен размерът на финансовата корекция. Правилата са одобрени със Заповед
№ 03-РД/2529 от 19.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, оправомощен с
нормата на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, и са обнародвани в ДВ, бр. 77 на 01.09.2020
г. Правилата са изготвени в съответствие с член 35 от Делегиран регламент (ЕС)
№ 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на
плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания,
подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие /ОВ,
L 181, 20.06.2014 г./. Тези правила определят само размера на санкциите, а хипотезите
на неспазване на нормативни и договорни отношения са уредени в съответните
Наредби по прилагане на мерките от ПРСР 2014-2020 г., както и в сключените с
всеки бенефициер договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Правилата са материалноправна предпоставка за определяне размера на подлежащата
на възстановяване сума, същите нямат обратно действие и не преуреждат развилите
се вече правоотношения, а се прилагат спрямо юридически факти, настъпили преди
влизането им в сила, за да им се придаде нова правна оценка.
Не се споделя защитната теза на оспорващия, свързана с
разлики в цените на козе мляко към датата на изготвяне на бизнес плана и по
данни на НСИ към датата на извършване на проверките и към датата на издаване на
оспореното решение. Оспорващият, като кандидат за безвъзмездно подпомагане по
процесната подмярка, е изготвил и определил стойностите и показателите в бизнес
плана си. Инвестиционният проект на земеделския производител /бизнес план/ е
одобрен при точно определени параметри – икономическа устойчивост на проекта,
включваща обект, източници за финансиране и етапи на реализация на проекта,
финансово-икономически статус – приходи и разходи, прогнози за нетните парични
потоци на проекта. Тези компоненти на бизнес плана, които са същността на
процесния проект, са мотивирали административния орган да одобри предоставянето
на безвъзмездната помощ в размера по процесния договор.
Неоснователно е твърдението на оспорващия за липса на
нередност. Не е спорно по делото, че изплатената на оспорващия финансова помощ
в размер на 72 290,50 лева по Договор № 20/04/2/0/00403 от 06.10.2016 г. му е
предоставена по мярка, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони. Трайно установено в практиката на Съда на Европейския съюз е
разбирането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо
към подпомаганите от фондовете операции, представлява „нередност“, ако има или
би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като няма
изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Достатъчно е да
не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има
отражение върху бюджета на съответния фонд.
Неоснователно е твърдението на оспорващия, че
съществено нарушение на материалния закон е фактът, че решението за налагане на
финансова корекция е след изтичане на мониторинговия период по отношение на
сключения договор. Визираният срок касае извършването на проверки по
изпълнението на договора за подпомагане, а не образуването на административно
производство във връзка с констатациите от тези проверки.
Неоснователно е твърдението на оспорващия, че
решението за налагане на финансова корекция е издадено след изтичане на
давностните срокове, определени в Общностното право. Неизпълнението на
показателите на бизнес плана представлява продължаваща нередност по смисъла на
чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент (ЕО,
Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на
финансовите интереси на Европейските общности /Регламент 2988/95/, и с оглед установения по
делото период на нарушенията, четиригодишният давностен срок по чл. 3, § 1, ал.
1 от Регламент 2988/95 е започнал да тече от 01.01.2020 г. и не е изтекъл към
датата на издаване на оспореното решение. С оглед правилото на чл. 3, § 1, ал.
3 от Регламент 2988/95, давностният срок е прекъснат с връченото на оспорващия Писмо
Изх. № 01-6500/2377#19 от 12.10.2022 г. по описа на ДФЗ, и е
започнал да тече нов четиригодишен давностен срок, който не е изтекъл. Не е
изтекъл и срок, равен на двукратния четиригодишен давностен срок, регламентиран
в чл. 3, § 1, ал. 4 от Регламент 2988/95.
В гореизложения смисъл е практиката на Върховен
административен съд на Република България: Решение № 2091 от 27.02.2023 г. по
адм. дело № 6583/2022 г., IV о., Решение № 133 от 06.01.2023 г. по адм. дело №
3674/2022 г., IV о.
По изложените съображения, оспореното решение е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да
заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Г. - З. Г.“ с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, подадена срещу Решение №
20/04/2/0/00403/4/01/04/03 за налагане на финансова корекция с Изх. №
01-6500/2377#21 от 04.04.2023 г., издадено от Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие” – София.
ОСЪЖДА ЕТ „Г. - З. Г.“ с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: ***, да заплати на Държавен фонд “Земеделие” – София,
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: