О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер . . . . . . . . . . .
Година 2018 Град Велики Преслав
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На
05 (пети) ноември Година 2018
В закрито съдебно
заседание, в следния състав:
Председател Стоян
Момов
Секретар .
. . . . . . . . . . . . . . .,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от дежурен съдия С.
Момов
гражданско дело номер 824 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 389, ал. 1 от ГПК.
В молбата си до съда,
включена в предявена на 05.11.2018 г. искова молба, ищецът „Д.2.” ЕООД ***,
чрез пълномощника си, моли да бъде допуснато обезпечение на предявени искове
срещу „Е.” ЕООД ***. Предявени са обективно съединени иск за изпълнение на
договорно задължение – плащане на цена по продажба и иск за плащане на
обезщетение за забава поради неизпълнение, от 06.01.2017 г. до 02.11.2018 г.,
на главно парично задължение на търговец, с посочени в исковата молба цени,
съотв. 837,04 лв. и 155,16 лева. Твърди се пълно неизпълнение от купувача на
задължението да плати цена по продажба, както и да плати обезщетението за
неизпълнение на главното задължение в срок. Като обезпечителна мярка се сочи налагане
на запор върху неопределен брой банкови сметки на ответника в конкретно посочени
банки. Като основание за обезпечението твърди, че е налице недобросъвестно
поведение на ответника в търговските отношения между страните и опасност да се
разпореди с имуществото си и/или с включените в актива му парични средства с
цел да осуети изпълнението на бъдещото осъдително срещу ответника решение по
делото. Не се правят твърдения за спецификите на правоотношенията между
страните, за дейността на ответното дружество като търговец и за размера,
движението и ликвидността на паричните му средства.
За да бъде допуснато обезпечение на иск, следва да са
налице следните предпоставки: искът да е допустим; вероятно основателен или да
бъдат обезпечени евентуално причинените на твърдяния длъжник, вследствие
обезпечението, вреди; да е налице обезпечителна нужда – без исканото
обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата
по бъдещото решение; предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща – да съответства на обезпечителна нужда. В производството по чл. 389 от ГПК
съдът няма процесуална възможност да установява в цялост фактическата и
правната страна на спора. Ето защо, в процесната хипотеза съдът намира, че
предметът на всеки от исковете е процесуално допустим и с оглед главните
твърдения на молителя – ищец, е налице обезпечителна нужда.
Съдът
счита, че главният бъдещ иск, чието обезпечаване се иска, не е подкрепен с
убедителни писмени доказателства. Депозираните от молителя електронни
разпечатки на съдържанието на фактура № **********/06.12.2016 г., издадена от „Д.2.”
ЕООД *** и на дневник за продажбите, отразяващи наличие на твърдяното в
исковата молба главно продажбено правоотношение, и електронни извлечения,
удостоверяващи внасянето от ищеца на дължимия по сделката данък върху
добавената стойност не обосновават вероятната основателност на иска. От молбата
се извежда твърдение за наличието на сключен договор за продажба, без да се
представят писмени доказателства за това, вкл. без да се сочи формата,
използвана както за сключването на сделката, така и за удостоверяване
изпълнението на насрещните страни по нея. В тази насока липсват твърдения за
конкретни уговорки и обстоятелства. Дадените от закона възможности за свободно
договаряне в различие на общо предвиденото в разпоредбите на чл. 318 и сл. от ТЗ, са пречка при така посоченото понастоящем по делото да се направи извод за
подкрепеност на иска с убедителни писмени доказателства.
Ето защо, съдът приема, че за да се предотврати неоснователното засягане на правната
сфера на ответника, обезпечението следва да се допусне за пълния общ размер на всеки
от исковете – 992,20 лв., при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК при
гаранция, преценени съобразно чл. 391, ал. 3 от ГПК с оглед степента на
засягане на правната сфера на ответника, в размер на (10%) 99,22 лева.
Предвид гореизложеното и
на основание чл. 389, ал. 1 вр. чл. 395, ал. 2, вр. чл. 391, ал. 3, вр. ал. 1,
т. 2, вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОПУСКА обезпечение по чл. 389, ал. 1 от ГПК на предявените иск за
изпълнение на договорно задължение – плащане на цена по продажба, с цена 837,04
лв. и иск за плащане на обезщетение за неизпълнение в срок от 06.01.2017 г. до
02.11.2018 г. на главно парично задължение, с цена 155,16 лв., в полза на „Д.2.” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище:***, с адрес на управление:***, представлявано от
управителя Антония Дойчинова Михайлова, представлявано от пълномощника адв. М.И.
***, офис 10, партер, телефон: 0878 628 064, срещу „Е.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище:***, адрес на
управление:***, представлявано от управителя Васил Стойчев Василев, за сумата 992,20 лв. (деветстотин деветдесет
и два лева и 20 стотинки), от която 837,04
лв. (осемстотин тридесет и седем лева и 04 стотинки), представляваща цена
на иска за изпълнение на главно парично задължение и 155,16 лв. (сто петдесет и пет лева и 16 стотинки), представляваща
цена на иска за присъждане на обезщетение за неизпълнено в срок главно парично
задължение, претендирани
по договор за продажба, отразен във фактура № **********/06.12.2016 г.,
издадена от „Д.2.” ЕООД ***, чрез:
– налагане на запор ВЪРХУ ЧАСТ от банковите сметки на „Е.” ЕООД *** в „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Българо-Американска Кредитна банка“ АД, „СЖ
Експресбанк“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „МКБ
Юнионбанк” АД, „Банка Пиреос“ АД, „Райфайзенбанк“ АД, „Алианц Банк България“
АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „ЦКБ” АД, „Токуда Банк“ АД, „Си Банк“ АД,
„Инвест Банк“ АД, „Общинска банка” АД, „Прокредит банк“ АД,
„ЕМПОРИКИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „ЧПБ ТЕКСИМ“ АД, ДО ОБЩ РАЗМЕР по всички банкови сметки – 992,20
лв. (деветстотин деветдесет и два
лева и 20 стотинки), срещу представяне на обезпечение по чл. 180 и 181 от ЗЗД –
ЗАЛОГ НА ПАРИЧНА СУМА в размер на 99,22 лв. (деветдесет и девет лева и 22
стотинки), вложена по
набирателна сметка на Районен съд – Велики Преслав в „Обединена българска банка” АД гр. София, клон Велики Преслав – BIC: ***,
IBAN: ***.
На основание чл. 395, ал.
3 от ГПК, ДА СЕ ИЗДАДЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД след представяне на оригинален
платежен документ за представена гаранция в общ размер 99,22 лв. и на доказателство
за платена държавна такса по т. 19 от Тарифа № 1 за ДТ по ГПК в размер на 05,00
лева.
Препис на настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца чрез пълномощника му, на основание чл. 39, ал.
1 от ГПК.
Определението,
на основание чл. 396, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва пред Шуменски окръжен
съд, с частна жалба, в 1-седмичен срок, който за молителя тече от датата на
връчването му, а за ответника – от деня на връчване на съобщение от съдебния
изпълнител за наложената обезпечителна мярка.
На
основание чл. 396, ал. 3 от ГПК, определението, в частта му с която се допуска
обезпечението на исковете, не може да бъде спряно поради обжалването му с
частна жалба.
Районен
съдия: