Р Е Ш Е Н И Е
гр. П.,
31.12.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – П., в публичното заседание на десети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия
Татарева АНД № 136/2020 год. по описа на Районен съд- П., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на П.И.П. ЕГН: ********** ***-002056 от 15.05.2020 г. на Директора на д. „И.Т.”
гр. Пазарджик,
с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.2 от КТ и за
нарушение на чл.126, т. 4 от Кодекса на труда и чл.26, т. 1 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за безопасни условия на труд на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Релевираните
в жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност
на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че не е посочена
конкретната правна норма, която е нарушена, доколкото са посочени единствено
бланкетни правни норми, като се сочи, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като не са му връчени приложенията към АУАН. Сочи се, че жалбоподателят
не притежава специално качество „виновно длъжностно лице“ или „работодател“, доколкото трудовите
правоотношения са възникнали между пострадалите лица и ЕТ „С.– С.Д.“. Освен
това се излага, че жалбоподателят е изпълнил задълженията си по чл. 26, т. 1 от
Наредба №2 за минималните изисквания на ЗБУТ, като завързването на политиленовите
тръби от работниците е самоволен акт. Твърди се, че АНО неправилно бил санкционирал жалбоподателя.
В
съдебно заседание за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален
представител, който подържа жалбата и иска отмяна на атакуваното НП.
АНО – редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност.
Районен съд - П., след като
съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П.П. е санкциониран за това, че в
качеството си на длъжностно лице – ръководител проект не изпълнява и контролира
спазването и изискванията на ЗБУТ във вр. със задълженията си в длъжностната
характеристика по т.1 от длъжностната си характеристика, а именно „Осъществява
непосредствено оперативно ръководство и контрол по изпълнение на всички
строителни и монтажни работи и други видове работи, извършвани на конкретно
определени площадки“. На 31.01.2020 г.на работно място ОБ5 не е осъществил
непосредствено оперативно ръководство и контрол по изпълнение на всички
строителни и монтажни работи и други видове работи, извършени там, при което
лицата М. М. – починал работник и П. Т. –пострадал работник в изпълнение на
поставената им задача, отиват с лопати до ОБ5 за да разчистят основите на
опорния блок, връзват с колан тръбите и с помощта на багер ги повдигат на
височина, след което връзват двата броя тръби - HDPE DN355 и HDPE DN400 с
арматура 6мм. За метални планки „уши“, заварени на прилежаща до тях стоманена
тръба и започват да извършват под тях с лопати разчистване на изкопа, който
кофата на багера не може да почисти. След известно време арматурата се къса и
тръбите падат върху тях.
Нарушението било извършено на 31.01.2020 г. в гр. П.,
при извършена проверка на обекта по повод сигнал за трудова
злополука и установено на 19.02.2020 г. в ДИТ Пазарджик,
при извършената проверка на фирмената документация на дружеството.
Извършеното съставлявало нарушение на чл. 126, т. 4 от
Кодекса на труда, във вр. с чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строително монтажни работи, за което на 28.02.2020 г. свидетел Р.М. съставила
против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от жалбоподателя, като
е посочено, че в срок ще депозира възражение.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То
било връчено лично на жалбоподателя на 22.05.2020 г., а жалбата
против НП била подадена от представляващия жалбоподателя чрез наказващия орган
по пощата на 28.05.2020 год., респ. същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха
разпитани актосъставителката Р.М., С.Д., както и допуснатите по
искане на жалбоподателя И.И., О. С., А.Т..
От съвкупния анализ на събраните устни доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят П.П. полагал труд при търговско
дружество „Монтажи и Ко“ ЕООД, по силата на трудов договор, като видно от
допълнително споразумение от 01.08.2017г. към трудов договор № 334 от
23.07.2012 г. същият изпълнявал длъжност „ръководител направление“. Съобразно
длъжностната характеристика осъществявал непосредствено оперативно ръководство
и контрол по изпълнение на всички строителни и монтажни и други видове работи,
извършвани на конкретно определена площадка. На 05.09.2018 г. „А.М.“ АД
възложило на „М.К.“ ЕООД изпълнение на СМР за обект: Реконструкция на
хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на
минните работи на рудник „А.“ със следните подобекти: 1.
Хвостопровод, 2. Тръбопровод за оборотни води и тръбопровод за
замърсени води. Обектът се намирал в град П., м. „А., площадка „А.“. Договарянето
станало с възлагателно писмо (л.75 и л. 76 делото), като по-късно, на 02.10.2018 г. правата и
задълженията на възложителя и изпълнителя били уредени с договор за
строителство (л. 77 и сл. от делото). Със Заповед № ИСУ -021 от 17.12.2018 г. на
Управителя на „Монтажи и Ко“ ЕООД жалбоподателя П.П. бил определен за
ръководител проект по изпълнение на договора сключен с „Асател Медет“ АД от
страна на „Монтажи и ко“ЕООД, като със същата заповед били определени и
технически ръководители за изпълнение управлението на обекта. Освен това за
изпълнение на различните видове СМР „Мотажи Ко“ ЕООД регулярно наемало
подизпълнители. С подизпълнителя ЕТ „С.– С.Д.“, правата и задълженията на
страните, вкл. и отговорността в областта на ЗБУТ, не били уредени с договор.
Дейността била възложена с възлагателно писмо (л. 95
- л. 96 в делото).
Всяка сутрин преди започване на работа служителите на
„М.К.“ ЕООД и работниците на дружествата подизпълнители наети от жалбоподателя
се събирали в работния фургона на „М.К.“ ЕООД на площадка „А.“, където се
провеждал инструктаж и се поставяли задачи за деня на различните бригади. На
31.01.2020 г. сутринта на работната оперативка присъствали Н.Т.- служител на Ш.-Шумана
С-ИЕ“ и М. С. М. – починал работник и П. Т. – пострадал работник. Този ден на М.
М., П. Т., Г.Н. (без сключени трудови договори) и другите лица от бригадата на ЕТ
„С.– С.Д.“ било възложено направата на кофражни работи, като докато изпълнявали
възложената им задача при тях отишъл технически ръководител, който поискал
двама човека да отидат с него при багера управлявал от Н.Т., за да бъдат
разчистени земни маси. Доброволно отишли М. и Т., като работили на около
150-200м. от работниците, които изпълнявали кофражните дейности. П. Т. и М. М.
следвало да извършват дейност по ръчно разчистване с лопати, в местата, които
били недосегаеми от кофата на багера. След като запалил багера, Т. дал на Т. и М.
колана, за да завържат полиетиленовите тръби. След това повдигнал тръбите с
кофата на багера до височината на стоманената тръба, а Т. и М. с арматурно
желязо вързали полиетиленовите тръбите за метални планки, заварени на
стоманената тръба. Повдигането на тръбите било наложително, за да може да бъде
почистена земната основа на блока. След повдигането на полиетиленовите тръби и
връзването им за стоманената тръба, колана на багера бил освободен и Н.Т.
започнал да разчиства изкопа (основата на опорния
блок) от дясната страна на стоманената тръба. В това
време Т. и М., от лявата страна на стоманената тръба с лопати
разчиствали натрупаната в изкопа земна и скална почва, която кофата на багера
не можела да почисти, като прехвърляли на разстояние почвата и скалите, за да
бъде изчистена основата на блока преди изпълнението на кофражните
работи. След като багеристът Т. започнал разчистване от лявата
страна на стоманената тръба, Т. и М. се преместили от дясната страна и
продължили работата си по ръчно разчистване. В един момент арматурата, с която
били вързани полиетиленовите тръби се скъсала и същите с цялата си тежест
затиснали работниците. Вследствие на инцидента Т. пострадал и бил откаран в
болнично заведение, а М. починал.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
показанията на свидетелите Р.М., И.И., О. С. и А.Т., отчасти от показанията на
свидетеля С.Д. (управител на ЕТ „С.– С.Д.“), както и от приетите по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира тази част от показанията на св. Д., в която твърди че
управителят на „М.К.“ ЕООД Б. М. е обещал да сключи трудови договори с
доведените от него шест работника. В тази част показанията на свидетеля Д. се
опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелитеИ.и С..
При така установеното съдът намира, че жалбоподателят П.П.
неправилно е санкциониран за неизпълнение на разпоредбата на чл. 126, т. 4 КТ
във вр. с чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи,
доколкото посочена норма от Наредбата урежда изрично задълженията на
техническия ръководител на съответния строителен обект. В конкретния
случай жалбоподателят е определен за ръководител проект, като на негово
подчинение са били определени технически ръководители, които са присъствали на
обекта, поставяли са задания на работниците и чието задължението е било спазването и контролирането изискванията на
ЗБУТ. Доколкото жалбоподателят е санкциониран за неспазване на правна норма, за
която не му е вменено задължение да спазва, то наложената санкция се явява
незаконосъобразна.
По
изложените съображения жалбата се явява основателна и следва да се уважи, а
наказателното постановление като незаконосъобразно, следва
да бъде отменено.
Жалбоподателят претендира направените разноски за адвокатско
възнаграждение. В този смисъл процесуалния представител на жалбоподателя
представи документ за уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. (л. 305 в делото). Разноските следва да се присъдят в тежест
на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, към което структурно
принадлежи ДИТ Пазарджик. В случая това е Изпълнителна агенция „Главна И.Т.“.
По горните съображения, Районен съд - П.,
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002056 от 15.05.2020 г. на Директора на д. „И.Т.” гр. Пазарджик, с
което на П.И.П., ЕГН: ********** с адрес *** на
основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.2 от КТ и за
нарушение на чл. 126, т. 4 от КТ във
вр. с чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи е
наложена имуществена санкция в размер на 2000
(две хиляди) лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна И.Т.“ Булстат: *********, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр. София да заплати на П.И.П.,
ЕГН: ********** направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - П.в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: