Решение по дело №8422/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 524
Дата: 24 март 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20212120108422
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 524
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120108422 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“
ЕАД против „БУЛРЕЙЛ“ ЕООД и Г. СТ. С., с която са предявени два установителни иска.
В законоустановения срок постъпва общ отговор от двамата ответници, в който се
твърди и се представят доказателства, че са изплатени всички суми по исковете, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2019 г. е сключен договор за финансов лизинг на движимо имущество №
*** (за краткост Договора) между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД (лизингодател),
„БУЛРЕЙЛ” ЕООД (лизингополучател) и Г. СТ. С. (солидарен длъжник), по силата на който
лизингодателят се задължава да придобие и предостави на лизингополучателя за временно и
възмездно ползване лизингово имущество, а именно: CNC координатна маса, модел „CNC
Plasma 2000/6000“, сериен номер 0308, и плазмен източник марка „Thermal Dynamics“,
модел „Auto-Cut 300 XT“, сериен номер Mx1903040424. Лизинговата цена е 75 068,06 лева
без ДДС. Срокът на договора е от 01.04.2019 г. до 02.04.2022 г.
Според чл.6 от Договора лизингополучателят заплаща следните суми: встъпителна
вноска в размер на 14 384 лева, платима до 11.04.2019 г.; 36 погасителни лизингови вноски,
посочени в Погасителен план към Договора, с падеж на всяка вноска второ число от месеца,
считано от 02.05.2019 г., като във всяка погасителна вноска е включена възнаградителна
лихва на годишна база; комисионна за управление 1035,65 лева, платима до 11.04.2019 г.;
1
други такси и комисионни.
Лизинговият обект е предаден на лизингополучателя с приемо-предавателен
протокол на 16.04.2019 г.
Според чл.24, т.3 от Договора солидарният длъжник на основание чл.101 и при
условията на чл.121 – чл.127 от ЗЗД се задължава неотменно и безусловно да отговаря
солидарно с лизингополучателя спрямо лизингодателя за изпълнение на всички задължения
на лизингополучателя по Договора. Солидарният длъжник отговаря за всички последици от
неизпълнението на задълженията на лизингополучателя, както отговаря самият
лизингополучател.
На 28.02.2020 г. е подписан Анекс №1 към Договора, с който страните (включително
солидарният длъжник) констатират, че към датата на подписването му лизингополучателят е
в просрочие на изискуеми задължения за плащане по Договора, които определени по размер
към 19.02.2020 г. представляват: просрочена главница в размер на 9 795,92 лева; просрочена
лихва в размер на 0 лева; неустойки за забава в размер на 505,89 лева, редовна вноска по
погасителен план за текущия период в размер на 1680,83 лева. Общият размер на
задълженията е 11 982,64 лева. Остатъчната главница без ДДС до края на срока на Договора
е 40 555,13 лева. Общо двете суми правят задължение от 52 537,77 лева. Страните се
споразумяват да разсрочат плащането на всички задължения на лизингополучателя, като
подписват нов погасителен план.
На 01.10.2021 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу лизингополучателя и солидарния
длъжник, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС. На 04.10.2021 г.
по това дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК срещу „БУЛРЕЙЛ“ ЕООД и Г. СТ. С., които да заплатят
солидарно на дружеството ищец сумата от 15203,38 лева, от която 14 757,09 лева
просрочена главница от преструктуриране и просрочена главница за периода 02.04.2020 г. –
02.11.2020 г. и 446,29 лева възнаградителна лихва за периода 02.08.2020 г. – 02.11.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата. Издаден е и изпълнителен лист срещу длъжниците, като кредиторът образува въз
основа на него изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***. По него на 29.10.2021 г. и на
двамата длъжници са връчени покана за доброволно изпълнение и копие от документ, въз
основа на който е издадена заповедта за изпълнение. Тъй като в законовия срок и двамата
длъжници депозират възражение, че не дължат, дружеството предявява установителни
искове, по които е образувано настоящото производство.
Видно от поканата за доброволно изпълнение към дата 22.10.2021 г. солидарните
длъжници дължат общо по цитираното изпълнително дело сума в размер на 19 283,93 лева,
в която се включват и присъдените със заповедта за незабавно изпълнение в полза на
кредитора главница, възнаградителна лихва, законна лихва и разноски в размер на 1156,07
лева.
На 16.11.2021 г. по изпълнителното дело е наложена възбрана на собствен на
„БУЛРЕЙЛ“ ЕООД недвижим имот. Този имот е продаден на дружеството „***“ ЕООД на
09.12.2021 г., като на същата дата по сметка на ЧСИ *** е преведена сума от 19 794,14 лева
за погасяване на задължения по цитираното изпълнително дело, като наредител е „***“
ЕООД. На 20.12.2021 г. „БУЛРЕЙЛ“ ЕООД превежда по сметка на дружеството ищец
сумата от 10 000 лева, като основание за плащането в преводното нареждане е отразено
„договор ***“.
Процесуалният представител на ищеца потвърждава, че вземанията, предмет на
исковете, са погасени чрез принудително изпълнение.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
2
Предявените два установителни иска са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
342, ал.2 от ТЗ. Според последната разпоредба с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от
лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Безспорно се установи, че между между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД
(лизингодател), „БУЛРЕЙЛ” ЕООД (лизингополучател) и Г. СТ. С. (солидарен длъжник) е
сключен действителен договор за финансов лизинг. Установи се, че лизинговият обект е
предаден на лизингополучателя, за когото е възникнало задължение да заплаща лизингови
вноски, включващи главница, възнаградителна лихва и ДДС.
Безспорно се установи, че поради неплащане на суми, лизингодателят подава
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
лизингополучателя и солидарния длъжник. Такива са издадени и е образувано изпълнително
дело за събиране на вземанията. Макар длъжниците ответници да са подали възражение, че
не дължат, те не са поискали спиране на изпълнителното производство, поради което
вземанията на кредитора са погасени чрез плащане от трето лице в хода на изпълнителното
производство.
Според т.9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Ето
защо, макар вземанията на ищеца по заповедта да са удовлетворени, това е станало по
принудителен ред – чрез превеждане на сума по сметка на ЧСИ от трето лице, което е
купувач на недвижим имот, собственост на ответното дружество, върху който има наложена
по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ *** възбрана в полза на ищеца.
Предвид изложеното исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Тук се налага следното уточнение:
Лизингодателят е поискал и му е издадена заповед за незабавно изпълнение за сумата
от 15203,38 лева, която е сбор от главница и възнаградителна лихва. Очевидно е налице
фактическа грешка в заповедта за изпълнение, тъй като възнаградителната лихва е в размер
на 446,29 лева (и така е поискана), а не в размер на 446,26 лева, както е отразено в
заповедта. Ето защо вземането на ищеца е в размер на 15203,38 лева.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът.
Според т.12 от цитираното ТР изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по
чл. 422 ГПК, каквато е процесната хипотеза.
С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част
от иска. Според настоящия съдебен състав разрешението в т.9 от цитираното ТР следва да
намери приложение и по отношение на разноските в заповедното производство, т.е.
независимо че те са погасени чрез плащане, това е станало чрез принудително изпълнение и
настоящият съд следва да присъди тази сума, която е в размер на 1156,07 лева.
Ищецът има право на разноски и в исковото производство. Това е така, защото със
сумата от 10 000 лева солидарните длъжници погасяват вземания по Договора, а не вземане
за разноски. В този смисъл те следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от
3
1519,41 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „БУЛРЕЙЛ“ ЕООД, ЕИК – *********,
и Г. СТ. С., ЕГН – **********, дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК –
*********, сумата от 15203,38 лева (петнадесет хиляди двеста и три лева и тридесет и осем
стотинки), от която 14 757,09 лева (четиринадесет хиляди седемстотин петдесет и седем
лева и девет стотинки) просрочена главница от преструктуриране и просрочена главница за
периода 02.04.2020 г. – 02.11.2020 г. по договор за финансов лизинг на движимо имущество
№ ***/01.04.2019 г. и Анекс № 1/28.02.2020 г. към него и 446,29 лева (четиристотин
четиридесет и шест лева и двадесет и девет стотинки) възнаградителна лихва за периода
02.08.2020 г. – 02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № ***/2021 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА „БУЛРЕЙЛ“ ЕООД, ЕИК – *********, и Г. СТ. С., ЕГН – **********, да
заплатят солидарно на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 1156,07
лева (хиляда сто петдесет и шест лева и седем стотинки), представляваща разноски по ч. гр.
дело № ***/2021 г. по описа на БРС, и сумата от 1519,41 лева (хиляда петстотин и
деветнадесет лева и четиридесет и една стотинки) разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)_________
Вярно с оригинала! ММ

4