Решение по дело №43/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 425
Дата: 11 март 2022 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20227180700043
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 425                                          

град Пловдив, 11.03.2022г.                         

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ  

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурор ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от  съдия  Вълчев  КАНД № 43/2022 год по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Р.Б.К. ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв. К. *** срещу Решение №1814 от 28.10.2021г., постановено по АНД № 20215330205033/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К №4275343, издаден от ОДМВР - Пловдив, като за административно нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /съкратено ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева“.    

Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила за издаване на оспорения фиш. Твърди се, че районният съд е отхвърлил неправилно възражението, свързано с оплакването на адресата на санкцията. В тази връзка е изложил и съответните съображения относно невъзможността от съдържанието на оспорения фиш да се определи кой следва да заплати глобата. С това счита, че се касае за невъзможност категорично да се направи извод кой е наказаният субект – юридическото лице или неговият управител като физическо лице, което води до съществено нарушение на проведения административно - наказателен процес по издаване на ЕФ. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение. Редовно призован, същият не се явява в съдебно заседание, не се представлява. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. С писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Прави искане решението да бъде оставено в сила, а жалбата да бъде отхвърлена. Оспорва разноските, претендирани от другата страна като прекомерни. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Р.Б.К. чрез адв. К. срещу процесният ЕФ с искане да бъде отменен поради съществени  нарушения на административно наказателното производство, свързани с механизма на определяне на субекта, извършил нарушението. Съгласно обстоятелствата, изложени в обжалвания административен акт по установеното административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, те са се изразили в това, че на 22.10.2020г. в 09.00 часа в с.Йоаким Груево на ул. „Първа“ срещу бензиностанция „Гого газ" при максимално разрешена скорост за движение 50 км/ч в населено място, отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№*** се е движел при разрешена стойност на скоростта от 50 км.ч. с установена наказуема скорост 82 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 32 км.ч. Собственик на автомобила съгласно представената справка за собственост от Централна база – КАТ. Нарушението е установено и заснето със стационарно автоматизирана техническа система за скорост „AТСС“ № TFR1-M №530. По делото са представени като доказателства Електронен фиш със снимков материал, Удостоверение за собственик на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на мобилна система,  протокол за използване на АТСС, техническо описание и инструкция за експлоатация с протокол за извършено обучение с подпис на служителя. За да потвърди атакувания ЕФ, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия автор, законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване.

Решението на съда е правилно.

Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Съобразно правилата, възведени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване на атакувания електронен фиш. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на  районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във  връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че глобата е наложена на жалбоподателя Р.Б.К. като физическо лице, като правното основание е чл.188, ал.2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, когато нарушението е извършено при управлението на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по ЗДвП наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая не е посочено лице, на което е било предоставено управлението на МПС, поради което и глобата е наложена на управителя на юридическото лице. Съвсем правилно от административнонаказващия орган е посочено и името на юридическото лице – собственик на автомобила, доколкото глобата на физическото лице е наложена именно с оглед на качеството му на представляващ юридическото лице. Няма съмнение и че санкцията е наложена на физическото лице, доколкото в българското законодателство липсва предвидена правна възможност да бъде налагано административно наказание „глоба“ на юридически лица, като на същите съгласно чл.83 от ЗАНН се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Ето защо възражението е неоснователно. По всички направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на електронния фиш, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед този изход на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. 

Предвид на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ :

 ОСТАВЯ В СИЛА   Решение №1814 от 28.10.2021 год., постановено по АНД № 20215330205033/2021 година по опис на Районен съд – Пловдив - Х н.с.

ОСЪЖДА Р.Б.К. ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР- град Пловдив 80.00 /осемдесет/лева разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.