Р Е Ш
Е Н И Е № 229
Гр. Нови пазар, 11.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд-Нови пазар, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 11.06.2019 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 286 по описа на съда за 2019 г. при секретаря Диана Славова, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: *********, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.М., срещу З.Г.З., с ЕГН **********, с пост. адрес:с***. Ищецът заявява в исковата си молба до съда, че на 05.08.2016 г. е сключил с ответника договор за потребителски заем ***в размер на 1 144 лева. Ищцовата страна изплатила сумата по начина, уговорен в договора, като с това дружеството изпълнило задълженията си. От този момент, по силата на сключения договор за ответника възникнало задължението да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка от които по 67,45 лв. Вноската включвала изплащане на главница и оскъпяване, при ГПР 44,78 % и годишен лихвен процент-34,27 %. Ответникът заплатил 11 месечни вноски. След това, на 20.09.2017 г., на основание чл. 5 от договора, при неплащане на две или повече месечни вноски, останалото вземане в размер на 876,85 лв. станало предсрочно изискуемо в пълен размер. Освен това към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, настъпил и крайния падеж на заема съгласно погасителния план, т.е на дата 20.08.2018 г. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва, в размер на 88,85 лева, за периода от настъпване на изискуемостта на 20.09.2017 г. до 11.11.2018 г. Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр. д. №1642/2018 г. по описа на НПРС, но издадената заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Последвали указания от съда за предявяване на настоящите искове. Затова ищецът счита за наличен правния му интерес да предяви настоящите установителни искове, като моли съдът да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество 764,02 лева – главница, 112,83 лв. възнаградителна лихва, 88,85 лв.-законна лихва за забава от 20.09.2017 г. до 11.11.2018 г.,както и законната лихва върху главницата от 30.11.2018 г.до окончателното плащане. Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени направените разноски както в настоящото установително производство, така и тези в заповедното, възлизащи на 75 лв.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, подал е писмено становище по съществото на делото, с което моли исковете да бъдат уважени.
В предоставения на ответника едномесечен срок ответникът З.Г.З. не е депозирал писмен отговор в указания му от съда срок.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява. Подал е писмено становище, че исковете са частично неоснователни без да посочва конкретни мотиви или суми.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ответникът З.Г.З. е сключил с ищеца договор за договор за потребителски заем ***в размер на 1 144 лева, на 05.08.2016 г. Към кредита в размер на 1000 лв., закупил и застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 144 лв.Ответникът получил договорената сума и удостоверил това с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението“ в самия договор. Така за него възникнало задължение да направи 24 месечни вноски, всяка по 67,45 лева, обща стойност на плащанията 1 618,80 лв., при годишен процент на разходите 44,78 %. Така в края на срока на договора ответникът трябвало да върне общо сумата от 1 618,80 лв., с падежна дата на последната погасителна вноска 20.08.2018 г. Погасителния план по договора е включен в неговото съдържание. Съгласно чл. 5 от договора между страните при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи лихва за забава. При забава на две или повече месечни вноски по договора цялото вземане става предсрочно изискуемо без да е необходимо уведомяване на длъжника.
Ищецът представя доказателства и признава, че ответникът е направил 11 месечни погасителни вноски. След това спрял плащанията по заема. Предвид това ищецът е обявил договора за изискуем в своето счетоводство на 20.09.2017 г. Освен неиздължените главница в размер на 764,02 лева и възнаградителна лихва в размер на 112,83 лева, общо 876,85 лева, равняващи се на 13 месечни вноски, ответникът дължи и лихва за забава, за периода от 20.09.2017 г. до 11.11.2018 г., като нейният размер е 88,85 лева.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1642 по описа на НПРС за 2018 г., образувано по подадено от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заявление по чл. 410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане № 977 от 03.12.2018 г. срещу З.Г.З., с която е осъдил същия да заплати на заявителя сумите от 764,02 лева – главница, 112,83 лв.- възнаградителна лихва, 88,85 лв.-законна лихва за забава от 20.09.2017 г. до 11.11.2018 г.,както и законната лихва върху главницата от 30.11.2018 г.до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 75 лв.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
С исковата молба са предявени три иска – с правно основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 1642/2018 г. на НПРС.
От доказателствата по делото се установи, че ответникът е сключил посочения по-горе договор за потребителски паричен кредит. Заетата сума е следвало да бъде върната от ответника при посочените в договора условия. Той обаче е погасил частично задължението си.
Съгласно изречение второ от чл. 5 от договора, сключен между страните, при неплащане на две месечни вноски настъпва автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение. Трябва да се има предвид, че тук не намира приложение разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, който изрично задължава банките да уведомяват длъжниците за обявяването на предсрочна изискуемост на вземането. В случая се касае за небанкова институция и важат всички правила за свобода на договарянето по чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл и Решение № 99/01.02.2013г.на ВКС по т.д. № 610/2011г., I т.о.
По тази причина безспорно дължи сумите за главница и възнаградителна лихва, които са предмет на договора, т.е. сумите в размер на 764,02 лв. (главница) и 112,83 лв. (възнаградителна лихва) или общи 876,85 лева, равняващи се на неизплатените 13 месечни вноски.
Съдът намира, че искът е основателен в пълен размер и относно лихвата за забава, считано от от 20.09.2017 г. до 11.11.2018 г., в размер на 88,85 лева.
По разноските:
С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповеднотопроизводство. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид това съдът намира, че ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 300 лв., от които 150 лв. платена държавна такса (25 лв. по заповедното и 125 лв. по исковото производство), юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за защита на ищеца в исковото производство и 50 лв. за защитата му в заповедното производство. Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Признава за установено спрямо З.Г.З. с ЕГН:**********, с пост. адрес: *** и адрес , посочен по делото: гр. В., кв. ***, ул. ***, че ДЪЛЖИ на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост-4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.М., СУМАТА от 764,02 лева (седемстотин шестдесет и четири лева и две ст.)– главница, 112,83 лв. (сто и дванадесет лева и осемдесет и три ст.) - възнаградителна лихва, 88,85 лв. (осемдесет и осем лева и осемдесет и пет ст.)-законна лихва за забава от 20.09.2017 г. до 11.11.2018 г.,както и законната лихва върху главницата от 30.11.2018 г.до окончателното плащане ,за които по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 977 от 03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 1642/2018 г. на НПРС.
ОСЪЖДА З.Г.З. с ЕГН:**********, с пост. адрес: *** и адрес , посочен по делото: гр. В., кв. ***, ул. ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост-4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.М., СУМАТА от 300 лв. (триста лева), представляващи направени от ищеца в заповедното и в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина НикОЛОВА