№ 127
гр. Търговище, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря ИРИНА П. В.
в присъствието на прокурора В. Анг. В.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233500600173 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна Жалба от Е. В. С. от гр. *******, подадена чрез адвокат Н.
Л. от ТАК, срещу присъда № 12/15.03.2023 год. постановена по НОХД № 732/2022 год. по
описа на РС – Търговище, с която присъда подс. Е. С. е призната за виновна за извършено
престъпление по чл.196, ал.1 т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б. „б“ от НК и й е
наложено наказание Две години „лишаване от свобода“ при режим на изтърпяване „строг“.
Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски.
Във въззивната жалба се посочва, че присъдата на първата инстанция е неправилна,
незаконосъобразна, постановена при неправилно прилагане на материалния и процесуалния
закон. Освен това била несправедлива и необоснована, като фактическите обстоятелства не
съответствали със събраните по делото доказателства. Моли се присъдата на РС да бъде
отменена, като се постанови нова, с която подсъдимата да бъде оправдана. Като се присъдят
и реализираните разноски!!
Алтернативно се моли да бъде намален размера на наложеното наказание и да бъде
изменен режима на изтърпяване. Моли се също така при наличие на основание да се върне
делото за ново разглеждане.
В срока по чл.320, ал.4 от НПК постъпи допълнително изложение от адвокат М. В. от
ВТАК, в което са развити съображения за необоснованост на постановената присъда, като са
оспорени мотивите на първата инстанция по отношение на кредитирането на показанията на
1
свидетелите по делото, и изводите направени от съда въз основа на тези показания.
Наведени са доводи относно приетата съдебно-техническа експертиза. Изтъкнати са доводи
и относно несправедливост на наложеното наказание, като е посочено, че съдът не е отчел
здравословното състояние на подсъдимата. Моли се да се приложи чл.55 от НК като
наказанието и се намали значително. Алтернативно да бъде преквалифицирано извършеното
от подсъдимата по чл.207 от НК, като и се наложи съответното наказание предвидено за
това престъпление.
В срока по чл.320, ал.4 от НПК постъпи и допълнение към въззивната жалба от
адвокат Л. от ТАК, в което се оспорват приетите от съда правни изводи относно това, че е
доказано по един несъмнен начин, че е извършено престъплението кражба. Наведени са
доводи, че не е доказано по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимата и
пострадалата са се намирали по едно и също време в магазина, където е извършено
престъплението. Изтъкнати са доводи и относно размера на наложеното наказание. Твърди
се, че се касае за друго престъпление, а именно по чл.207 от НК, а не за 194, ал.1 от НК.
Възз. Е. С. се явява в съдебно заседание, лично и чрез упълномощените си
защитници адвокатите Л. и от ТАК и М. В. от ВТАК поддържа жалбата. Преповтарят се
доводите развити в двете допълнения към въззивната жалба. Моли се присъдата на РС да
бъде отменена и се постанови нова, с която подс. С. бъде оправдана, алтернативно се
подържат доводите за намаляване на наказанието или за преквалифицирането на
престъплението по чл.207 от НК. В последната си дума въззивника С. моли да бъде
оправдана.
Представителят на Окръжна прокуратура взема становище за комплициране на
случая. Счита, че са налице доказателства макар и косвени затова, че подсъдимата е
извършила престъплението за което е обвинена. Посочва, че присъдата е законосъобразна,
като правилно е призната подсъдимата за извършване на кражба. Предоставя на съда да
прецени при анализа на доказателствата, налице ли са достатъчни доказателства за
извършване на престъплението за което е призната за виновна –кражба, или следва да бъде
оправдана за това престъпление и осъдена за друго извършено престъпление, а именно по
чл.207 от НК.
Съдът, след преценка на наведените оплаквания в жалбата, наведените доводи
от страна на страните във въззивното производство и изцяло правилността на
обжалваната присъда, по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Районния съд е възприел следната фактическа обстановка:
На 29.04.2022 год. подс. С. е пристигнала в гр. Търговище, за да бъде прегледана в
болницата в гр. Търговище. След което се насочила към Кооперативния пазар. По същото
време св. ******* от с. *******, също дошла в гр. Търговище с намерение да обмени
изпратени от сина й - 100 евро. В бюро за обмяна срещу сумата от 100 евро получила 190
лева. Получената сума свидетелката разделила на две, като сумата от 100 лева-две банкноти
по 50 лева поставила в портмоне, което сложила в левия джоб на жилетката, с която била
облечена. Останалите 90 лева сложила в десния джоб на жилетката си, след което се
насочила към Кооперативния пазар. Влязла в магазин хранителни стоки „Попа“. Влизайки в
2
магазина, на входната врата тя се разминала с клиенти – мъж и жена, които са излизали от
магазина. ******* опипала левия си джоб, където се намирало портмонето, като то било на
място.
По същото време и на същото място, в магазина на „Попа“, около 11,40 ч – 11,45
часа, се озовали подс. С. и св. *******. Предвид малките размери на магазина, в него нямало
възможност да се съберат много хора. В момента когато двете били в магазина там нямало
други хора. Свидетелката ******* се отправила към щанда на продавачката, за да си закупи
продукти, като с периферното си зрение забелязала друга жена в магазина, която
разглеждала, но която казала, че няма да пазарува, като ******* не и обърнала внимание. В
един момент ******* усетила леко побутване от другата жена, на което не обърнала
внимание. След като избрала продукти тя извадила пари от десния си джоб където била
сумата от 90 лева и платила продуктите. Тръгвайки към изхода на магазина *******
осъзнала, че портмонето и го няма. Тя опипала джоба си отново, огледала се около себе си,
по пода на магазина, но не видяла нищо, при което осъзнала, че портмонето е изчезнало и
предположила, че жената която била вътре го е откраднала. ******* след това казала на
магазинерката, че портмонето и е изчезнало, и че жената която била преди това в магазина, е
откраднала парите й.
Притеснена ******* тръгнала из пазара, като случайно срещнала свой познат от
нейното село – св. ******** ******, като му споделила какво се е случило. Св. ****** се
обадил на тел.112 в 12:29 часа като съобщил за станалото. Минути след това пристигнали
полицейски служители и отишли в магазина придружени от *******. Били изискани кадри
от охранителна камера в магазина, като се оказало, че поради технически причини камерата
не работела. Като бил изваден само един кадър от магазина, видно от който подс. С. се е
намира в него в 11.43 часа на 29.04.2022 год.
След проведени ОИМ полицейските служители разпознали лицето от снимката, а
именно подсъдимата. Полицейските служители св. ******* и ******* посетили гр. Попово
и провели беседа с подс. С.. Пред тях подсъдимата заявила, че инкриминираната дата в един
от павилионите на Кооперативния пазар в гр. Търговище е намерила на земята две банкноти
от 50 лева и ги взела. Подсъдимата предала сумата от 100 лева с протокол за доброволно
предаване на полицейските служители. Като тази сума била върната пострадалата *******.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 от
НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство.
Съдът е кредитирал показанията на полицейските служители А. ******* и А. *******,
които са разпитани като свидетели в проведеното съдебно следствие. Полицейските
служители могат да бъдат разпитани като свидетели. В чл.118 от НПК са посочени лицата,
които не могат да бъдат свидетели. Двамата полицейски служители, които не са извършвали
действия по разследването не попадат в посочените в чл.118, ал.2 от НПК.
Въпреки това съдът, счита, че следва да бъдат изключени техните показания в частта, в
която същите възпроизвеждат „направените самопризнания“ на подсъдимата С., че е
намерила парите на пода на магазина, т.е. за авторството на деянието.
За да изключи показанията в тази им част, съдът съобрази следното: - Няма
спор нито в теорията, нито в практиката, че доказателствата са първични и производни.
Само когато не са налице първичните доказателства е допустимо да бъдат използвани
производните доказателства, напр. при погиване или невъзможността да бъдат събрани от
първоизточника. В случая при липса на направени признания в обясненията на
3
подсъдимата, не могат самопризнанията като първично доказателство да бъдат заместени
по отношение установяването с тях на релевантните факти, с опосредени свидетелски
показания на полицейските служители. Подсъдимата е била извикана в РУ – Попово,
където с нея са провели „беседа“ двамата свидетели. Обясненията, които е дала С., са дадени
без присъствието на адвокат. Въпреки, че за разговори с доведени лица, които са
заподозрени в извършването на престъпление, показанията на полицаите, които са ги
провели, са годни доказателствени източници, правото на защита, вкл. и съгласно
решенията на ЕСПЧ, не позволява пряко уличаващи факти и признания да се установяват
от изявления, макар и извънпроцесуални, но неподкрепени от дадени в качеството им на
подсъдим обяснения, защото обратното би означавало нарушение на горепосочения
принцип – че преките доказателства се заместват с производни при установяване на
релевантните факти, само ако първите липсват или са погинали. Виж Решение № 591 от
13.01.2014 год. на ВКС по н.д. № 1902/2013 год. І н.о.; Решение № 215/08.11.2018 год. на
ВКС по н.д. № 761/2018 год. на ІІ н.о.; Решение № 26/23.03.2018 год. по н.д. № 1011/2017
год. на ВКС на ІІІ н.о.; Решение № 202/01.09.2020 год. II н.о. по нак. Дело № 712/2019 г.;
Решение № 78/06.08.2020 г. по нак.д. № 28/2020 г. II н.о. Решение № 290/04.01.2016 год. по
н.д. № 965/2016 г. ІІ н.о.; Решение № 225/29.11.2018 по н.д. № 808/2018 г. ІІ н.о.; Решение №
42/20.03.2018 по н.д. № 25/2018 г. ІІ н.о.; Също и делото Д.М. срещу България, жалба №
374/2009 год. на ЕСПЧ и Tiarenko v. Ukraine, жалба № 31720/2002 год. на ЕСПЧ.
Не така стои въпроса с правното значение на другата част от показанията, които не са
свързани с проведената „беседа“ с подсъдимата. В тази си част показания на двамата
свидетели са годно доказателствено средство.
Следва също така да се изключи от доказателствената съвкупност неправилното
приобщаване на протокола за предявяване на разследване, които е прочетен в проведеното
съдебно заседание на 15.03.2023 год. /л.127 от нохд/. Съдът е прочел протокола за
предявяване без да посочи на какво основание го приобщава. Известно е, че само
обясненията на обвиняемата дадени в ДП могат да се прочетат в изрично посочените случаи
в чл. 179 от НПК, като по този начин се приобщят към съдебното следствие. Няма спор
относно това, че в протокола за предявяване на материалите по разследването обвиняемия
или пострадалия могат да направят искания, бележки и възражения по събраните
доказателства на ДП. При положение, че обвиняемия реши даде обяснения, това следва да
стане в протокол за разпит на обвиняем, където присъстващите да имат право да му задават
въпроси, което е недопустимо при самото предявяване. Аналогичен е случая при даване
възможност на подсъдимия за „последна дума“, при тази хипотеза, ако подсъдимия реши да
даде обяснения /да разкаже как е станало/, съдът следва да възобнови съдебното следствие,
за да приобщи тези обяснения.
Преди да пристъпи към анализа на събраните пред първата инстанция доказателства
настоящия състав следва да посочи следното: - така наречените „джебчийски кражби“ се
характеризират, както и посочи представителят на ОП с определени трудности при
доказването. За да бъде доказана една такава кражба следва извършителят да бъде заловен в
4
момента на извършването, да бъде наблюдаван от очевидец или камера, или да бъде
задържан извършителят веднага след извършването с отнетото. Възможно е тази деяния да
бъдат доказани и с косвени доказателства, но тези доказателства в своята съвкупност трябва
да водят до единствен извод, че дадено лице е автор на деянието.
По настоящото дело прокуратурата е положила максимални усилия именно на
косвени доказателства да докаже, че автор на деянието е именно подс. С..
Настоящият състав след като анализира всички събрани доказателства счита, че не е
доказано по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимата С. е автор на
престъплението кражба, а счита, че същата е осъществила друго престъпление, а имено по
чл.207, ал.1 от НК. Известно е, в тежест на прокуратурата е да докаже, че е извършено
дадено престъпление, и че подсъдимия е извършил това престъпление в което е обвинен.
Настоящият състав счита, че това не сторено по един безспорен и категоричен начин от
страна на прокуратурата по повдигнатото обвинение по чл.196, ал.1 т.1 във вр. с чл.194, ал.1
във вр. с чл.29, ал.1 б. „б“ от НК (отделно от това когато се касае за така наречените
джебчийски кражби обикновено извършителя използва ловкост и деянието се квалифицира
по чл.195, ал.1 т. 4 от НК, това настоящият състав посочва само за прецизност), поради
следното:
На първо място: не е доказано по един безспорен и категоричен начин, че
подсъдимата и пострадалата са се намирали по едно и също време в магазина. От събраните
доказателства – разпитите на самата пострадала ******* и ******* се установява, че на
29.04.2022 год. пострадалата е посетила магазина, в който продавач е била *******. Като
последната познавала *******, която редовно пазарувала от магазина.
Видно от приетата видео-техническа експертиза в 11:43 ч на 29.04.2022 год.
подсъдимата е била също в този магазин. Няма обаче категорични доказателства, че именно
в 11:43 часа когато подсъдимата С. е била в магазина в същият да е била и пострадалата
*******. Наистина на вещото лице е била поставена задача да установи дали подсъдимата е
била в магазина, но не и пострадалата. Страните обаче не са оспорили пред първата
инстанция, че на изследвания фотокадър не присъства пострадалата *******. Самата тя в
разпита си пред съда не е категорична, че именно тя е на фотокадъра обект на изследването.
На следващо място: дори пострадалата и подсъдимата да се намирали по едно и също
време в магазина ( а те не са ), липсват каквито и да е доказателства, преки или косвени, че
именно подсъдимата е извършила отнемането на портмонето, това, че същата е осъждана за
подобни деяния, не води до извода, че имено тя е извършител на престъплението – кражба.
Обратното би било предположение, като съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК
присъдата не може да почива на предположения..
На следващо място: Прокурора в пледоарията си и съдът в мотивите си е посочил Р
533/06.01.2014 год. на ВКС по н.д. 1860/13 год. на 2 н.о. Това решение би било относимо
към делото ако бе доказано по един категоричен и несъмнен начин, че пострадалата и
подсъдимата бяха по едно и също време в магазина. Дори да се приеме, че са били в
магазина, липсват каквито и да е доказателства, че портмонето е паднало на земята, като
пострадалата е била в непосредствена близост до мястото на падане, т.е. да се приеме, че не
е прекъснато владението. Обратното би било предположение, което както се посочи по-горе
5
не може да обоснове осъдителна присъда.
На следващо място: - в показанията си св. ******* посочва, че при излизането от
магазина е установила, че портмонето и липсва, огледала е пода на магазина, огледала навън
пред него и веднага заявила на св. *******, че портмонето с парите е откраднато. Тези
показания са в противоречие с показанията на самата *******, която посочва, че след като
напазарувала ******* излязла от магазина и се върнала едва след 10-15 минути, като едва
тогава е заявила, че и е извършена кражба. След което е излязла и се върнала с полиция.
Видно от разпита на св. ****** при него е дошла ******* и поискала да се обади в
полицията, което и същият е направил. Видно от приетия по делото изискан СD от
Дирекция „Национална система 112“, районен център Варна телефонното обаждане е
постъпило в 12:29 часа от страна на ******. Като това потвърждава показанията на
*******, че ******* е излязла и се е върнала след известно време според нея след около 10-
15 минути и опровергава показанията на *******, че още при излизането от магазина е
установила липсата на портмонето и. Времето в което подсъдимата се е намирала в
магазина, както се посочи е било в 11:43 часа, а св. ****** се е обадил на тел.112 в 12:29
часа т.е. изминали са повече от 45 минути.
На следващо място: - полицейските служители са счели, че се касае за „джебчийска
кражба“ и след преглед на камерите в магазина и на близките сгради са установили, че по
това време в районна на магазина е била подс. С., която е била осъждана имено за такива
престъпления, и имено затова са се насочили към нея, като лице което може да е
съпричастно към кражбата.
По отношение на това, че подсъдимата е извършила престъпление по чл.207, ал.1 от
НК.
Видно от показанията на св. ******* същата е държала двете банкноти от по 50 лева
в портмоне в левия джоб на жилетката. Този джоб не се закопчавал, видно от показанията
на св. ******* бил плитък като портмонето се виждало. Тоест напълно е било възможно без
чужда помощ същото да падне на земята. Както се посочи по-горе пострадалата е разбрала
за липсата му една след известно време. Видно от приобщените обяснения на подсъдимата
С. същата посочва, че е намерила две банкноти от 50 лева, на пода на магазина, които е
взела. Обясненията на подсъдимата/обвиняемата са както средство за защита, така и годно
доказателствено средство, като същите следва да бъдат съпоставени с другите
доказателствени средства. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.279, ал.4 от НПК
само на приобщени показания по чл.279, ал.2 и 3 от НПК осъдителна присъда не може да
бъде постановена. Освен тези обяснения на подсъдимата дадени на ДП са налице и друго
доказателство, което доказва, че именно подсъдимата е намерила тези пари: това, че се касае
за две банкноти по 50 лева. Нещо, което подсъдимата е нямала как да знае освен ако не е
намерила тези пари или съответно отнела. Настоящият състав, не кредитира обясненията на
подсъдимата, в частта им, че парите – банкнотите са били на пода. Видно от разпита на
пострадалата същата ги е поставила в портмоне и те /банкнотите/ не биха могли да се
намират извън него на пода на магазина. В случая това е защитна теза на подсъдимата, която
преценявайки, че ако посочи, че е намерила портмоне, имайки предвид опита си от
предишните си деяния, се е опасявала, че би била обвинена за извършване на кражба.
Настоящият състав счита, че това престъпление е доказано по един несъмнен начин.
На първо място от приобщените обяснения на подсъдимата С. дадени в ДП в присъствието
на адвокат. Още повече, че когато е дала тези обяснения е и е било повдигнато обвинение
имено по чл.207, ал.1 от НК. Както и от факта, че подсъдимата е възстановила сумата, която
6
е намерила на пода на магазина. Не на последно място както се посочи по-горе предмета на
престъплението, а имено две банкноти от по 50 лева. Не основателни са наведените доводи
от страна на защитата, че полицейските служители са и подсказали какви банкноти са били
отнети.
От така посоченото въззивният съд приема следната фактическа обстановка:
На 29.04.2022 год. пострадала ******* е обменила 100 евро, като е получила 190
лева. Две банкноти по 50 лева е поставила в портмонето си, което сложила в джоба на
жилетката, който бил плитък и портмонето се виждало, като джоба не се закопчавал.
Другите пари сложила в другия си джоб. Отишла на Кооперативния пазар и влязла в
магазин „Попа“, където редовно пазарувала. Закупила продукти, като платила с парите,
които не била сложила в портмонето. Магазина бил тесен и при излизането от същия се
разминала с хора, които влизали в същият, като при това разминаване е изпаднало
портмонето й с поставените в него две банкноти от по 50 лева. След което започнала да
обикаля сергиите на пазара. В един момент установила, че портмонето й липсва, веднага се
върнала в магазина и заявила на св. *******, че портмонето и липсва. Междувременно подс.
С. също била на Кооперативния пазар и влязла след излизането на ******* в магазин „Попа“
в 11:43 часа, където на пода видяла портмонето. Веднага го взела и излязла. Навън
установила, че в него има две банкноти от 50 лева. Портмонето изхвърлила. След което се
прибрала в Попово. ******* след като съобщила на *******, че парите и ги няма, започнала
да плаче и излязла на пазара където срещнала св. ******, който се обадил на тел.112 и
съобщил какво е станало. Полицейските служители св. *******, ******* и ******* след
като проверили камерите видели, че по времето когато е изчезнало портмонето на ******* в
районна е била подс. С., за която знаели, че извършва „джебчийски кражби“. Поради което
******* и ******* са отишли в гр. Попово и са провели беседа с подсъдимата в РУ –
Полиция, като тя е предала с протокол за доброволно предаване сумата от 100 лева, която
сума била върната на пострадалата.
Както се посочи с тези действия подсъдимата е осъществила от субективна и
обективна страна състава на чл.207, ал.1 от НК. Видно от диспозицията на чл.207, ал.1 от
НК, за да е налице това престъпление следва деецът, който я е намерил ДА НЕ съобщи на
органите на властта, на собственика или на този който я е загубил. Подсъдимата С. е
върнала сумата от 100 лева на 13.05.2022 год. видно от протокола за доброволно предаване
(л. 19 от ДП), като тогава е признала, че е намерила парите. Време по – дълго от една
седмица. Още повече, че дори да не бе изтекла тази седмица, това не е станало по нейна
инициатива, а след проведената „беседа“ с полицейските служители.
Относно протокола за доброволно предаване – същият е писмено доказателствено
средство. Като такова той се цени наред с другите доказателства по делото. По своята
същност този протокол е вид „разписка“, с което едно лице (било то обвиняем, свидетел,
случаен гражданин и т.н.) предава на полицейски служител вещ, документ или др.
Особеното в този протокол е писменото изявление на предаващият, който посочва при какви
обстоятелства е намерил (получил) тази вещ, и за какво предава тези вещ. Този протокол
служи имено с удостоверителна цел, като доказателство, че дадено лице е предало дадена
вещ и кой я е получил. След като Протокола за предаване е писмено доказателствено
средство и няма определена форма и съдържание, което да бъде изрично посочено в НПК (
каквито са другите процесуални протоколи за оглед на произшествие, за претърсване и
изземване, и др., които имат задължителни реквизити, и задължително участие на поемни
лица ), то при протокола за доброволно предаване не важи изискванията на чл.131 от НПК,
съответно такъв протокол за доброволно предаване НЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО за
7
вписаните в него действия установяващ факта на предаване, и всички спорни въпроси по
това предаване е допустимо да се доустановят с показанията на лицата, които са го
съставили ( което е и сторено с разпита на полицейските служители и разпита на подс. С.).
Това е другата отлика от протоколите, съставени при действия по разследване, защото
съставителя на протоколите предвидени в НПК - разследващия не може да бъде разпитан
като свидетел. То и за това чл.131 от НПК казва, че ако е валидно съставен (протокола),
според изискванията на НПК, самото това е достатъчно да се приеме безусловно за вярно и
вписаното в протокола съдържание, без да е необходимо да се доказва с други начини, за
разлика от протокола за доброволно предаване, в който написаното подлежи на доказване
със свидетелски показания, дори с експертиза относно установяване на факта, кое е лицето,
което е положило подписа или изписало съдържанието (при какви обстоятелства е намерена
веща и за какво се предава) при оспорване на този факт. Протокола за доброволно предаване
за разликата от другите протоколи посочени в НПК не е задължително да бъде съставен след
образуването на ДП, респективно не изисква особен ред за приобщаване към материалите
по делото, а ползването му от съда на общо основание е било допустимо с факта на
неговото прочитане. Съдът, видно от протокола от с.з. е прочел всички писмени документи,
поради което и напълно законосъобразно го е ценил в общата доказателствена съвкупност,
защото надлежно я е попълнил, спазвайки процесуалните изисквания за това - чл.283 от
НПК. Същественото е, че чрез този документ е въведено по делото и предаването на парите.
Респективно, ясно проследима е връзката между предадените доброволно пари, които са
били върнати с разписка на пострадалата *******. Именно подсъдимата е тази, която ги е
предала на полицаите, в хода на проверката, извършена по ЗМВР, преди образуване на
досъдебното производство.
Деянието не следва да бъде квалифицирано по чл.218б , ал.1 от НК. Освен сумата от
100 лева, която е възстановена, не е върнато или заместено портмонето на пострадалата.
Видно от санкционната част на чл.207, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба в
размер от 100 до 300 лева. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
предишните осъждания на подсъдимата. Същата е осъждана четири пъти, винаги за
престъпления против собствеността. Като последното и осъждане е било през 2019 год. като
тя е изтърпяла реално наказанието ЛС от четири месеца. Въпреки това отново е извършила
престъпление против собствеността по чл.207, ал.1 от НК. Като смекчаващи настоящата
инстанция отчете – направеното самопризнание пред ДП ( макар и непълно с оглед
посочването, че парите били на пода, затаявайки, че същите са били в портмоне) и
връщането на сумата. Настоящият състав счита, че следва да и бъде наложено максимално
предвидения размер на този глоба поради следното: самият размер на глобата от 100 до 300
лева е достатъчно нисък, за да се наложи по-нисък размер от максималния не би се
постигнала индивидуалната превенция, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимата
към спазването на законите в страната.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК,
настоящата инстанция счита, че присъдата на първата инстанция следва да изменена като
се приложи закон за по-леко наказуeмо престъпление, а именно по чл.207, ал.1 от НК, като и
се наложи накdзание „Глоба“ в размер на 300 лева, като подсъдимата бъде оправдана по
повдигнато и обвинение по чл.196, ал.1 т.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б. „б“ от
НК, като се отмени и наложеното и накdзание - Две години ЛС. В останалата си част
присъдата на РС – Търговище следва да бъде потвърдена.
8
Водим от горното и на основание чл. 337 , ал.1 т.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 12 от 15.03.2023 год. постановена по НОХД № 732/2022
год. по описа на РС – Търговище, като прилага закон за по-леко наказуемо
престъпление, като преквалифицира деянието от 196, ал.1 т.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с
чл.29, ал.1 б. „б“ от НК в престъпление по чл.207, ал.1 от НК. Налага на подсъдимата Е. В.
С. наказание - „Глоба“ в размер на 300 ( триста ) лева.
ОПРАВДАВА подсъдимата по внесеното и обвинение по чл. 196, ал.1 т. 1 във вр. с
чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б. „б“ от НК, като ОТМЕНЯ и наложеното и наказание в
размер на Две години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9