Присъда по дело №34/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 16
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20204340200034
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                                         П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                              

                                                № 16

                                  гр. Троян, 06.07.2020 година

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на шести юли, две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА РАДЕВА,

                        

 

Съдебен секретар: Кремена Раева,

Прокурор: …………..,

разгледа докладваното от съдията РАДЕВА

Наказателно частен характер дело № 34 от 2020 година по описа на Троянски районен съд.

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия О.М.О. – роден на *** г. в ***, гр. И., гражданин на Република България и ***, живущ ***, с висше образование, женен, работи като управител на фирма „О. ***, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2019 г. около 08:30 часа в с. Б., обл. Ловешка, в двора на цех, находящ се на ***№ 118, е причинил лека телесна повреда на М.А.Х. ***, ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на носните кости, девиация на носната преграда, кръвонасядане, оток и охлузване на дясната ръка, чрез нанесени удари с тъп предмет (дърво) и удари с ръце и крака, представляващо временно и неопасно разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер 1 500,00 лв. (хиляда и петстотин лева), която да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян.        

ОСЪЖДА подсъдимия О.М.О. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец М.А.Х. ***, ЕГН: **********, сумата 2 500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на престъплението, както и сумата 151,40 лв. (сто  петдесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на престъплението,  ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.08.2019 година до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимия О.М.О. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян сумата 106,06 лв. (сто и шест лева и шест стотинки), представляваща 4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск.  

ОСЪЖДА подсъдимия О.М.О. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител М.А.Х. ***, об Ловешка, ул. „Освобождение” № 5, ЕГН: **********, сумата 642,00 лв. (шестстотин четиридесет и два лева) – сторени от същия разноски по делото.

          СЪДЪТ ОБЯВЯВА  40-дневен срок от днес за изготвяне на мотивите по чл. 308, ал. 2 от НПК. 

ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                             Мотиви към Присъда № 16

                                                                             по НЧХ дело № 34/2020г.

 

 

          Частният тъжител М.А.Х. ***, е подал тъжба против О.М.О. ***, с обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно за това че на 08.08.2019г. около 08:30 часа в с. Б., обл. Ловешка, в двора на цех, находящ се на ***№ 118, е причинил лека телесна повреда на М.А.Х. ***, ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на носните кости, девиация на носната преграда, кръвонасядане, оток и охлузване на дясната ръка, чрез нанесени удари с тъп предмет (дърво), представляващо временно и неопасно разстройство на здравето, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. В първото по делото открито съдебно заседание, по искане на повереника на частния тъжител – адвокат В. К., е допуснато допълнение на тъжбата, като на стр. 1, абзац 2, ред 7 след думите „усетих още един или два удара в главата” допълва „с ръце”, а в диспозитива на обвинението последното изречение след думите „вследствие на нанесени удари с тъп предмет (дърво)” допълва „удари с ръце и крака”. С тъжбата е предявен граждански иск за сумата 5 000 лева срещу подсъдимия О.М.О., претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и за сумата 151.40 лева, претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. В подкрепа на изложеното в тъжбата, частният тъжител е ангажирал писмени и гласни доказателства и адвокатска защита. Във всички проведени открити съдебни заседания по делото М.А.Х., редовно призован, се явява лично. Явява се и упълномощеният от него повереник – адвокат В. ***, която поддържа обвинението и в хода на съдебните прения моли съда да признае подсъдимият О.М.О. за виновен да е извършил престъплението, в което е обвинен, да уважи предявеният граждански иск и да присъди на тъжителя направените от него по делото разноски. Аргументите си за това адвокат К. е изложила подробно в своята пледоария.

          Подсъдимият О.М.О., редовно призован, се явява лично в  проведените по делото открити съдебни заседания и с упълномощения си защитник адвокат Ц.А. ***. Подсъдимият е дал обяснения по повод повдигнатото му с тъжбата обвинение, като заявява, че не се признава за виновен, изложеното в тъжбата не отговоря на истината и той не е причинил твърдяните увреждания на тъжителя. В своята пледоария защитникът на подсъдимия - адвокат Ц.А. *** моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия О.М.О. за невиновен и го оправдае по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и да отхвърли предявеният граждански иск, като е изложил подробни аргументи за недоказаност на обвинението. Ангажирани са доказателства.

          Относно допустимостта на тъжбата: Непосредствен обект на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Съдът счита, че частният тъжител М.А.Х. има качеството на пострадало лице от престъплението по смисъла на чл. 80 от НПК, поради което намира, че тъжбата е подадена от надлежна страна. Тъжбата е подадена в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК и с оглед изискванията на закона съдът счита, че тя съдържа необходимите реквизити. Същата е допустима, поради което съдът я е разгледал по същество.                                                                

От показанията на разпитаните по делото свидетели А.М. Х., М.Ю.Т., А.С.П., М. О.О., М. К.Г., Д. М.ов В., М.И.Д. и К. Р.Т., от обясненията на подсъдимия О.М.О., от запис от видеокамера, приложен по преписка № 824/2019г. на Районна прокуратура гр. Троян, от приложените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице д-р М.А.Г. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Частният тъжител М.А.Х. и подсъдимият О.М.О. ***, като и двамата се занимават с дърводобив.

 На 08.08.2019г., подсъдимият О.М.О., който е управител на „О. ***, имал заявка за извоз на дървесина. Около 08:00 часа същият отишъл на временния склад в землището на с. Старо село, където се намирала добитата дървесина и един от неговите работници му казал, че предният ден един от работниците на М.А.Х. – Е.М. е натоварил 7 кубика пространствена дървесина и ги е откарал някъде, заявявайки, че подсъдимият е запознат с това. След като разбрал за отнетата дървесина, подсъдимият О.М.О. позвънил по телефона на частния тъжител М.А.Х., за да му поиска сметка за дървесината. В хода на разговора възникнал конфликт между двамата, като подсъдимият обвинил тъжителя в кражба на дървесината. Афектиран от разговора, подсъдимият О.М.О., заедно със своя баща – свидетеля М. О.О. и двама свои работници – свидетелите М.К.Г.и Д. М.ов В., тръгнали с товарен автомобил „ЗИЛ 131“, управляван от подсъдимия, към производствения цех на бащата на частния тъжител, намиращ се в с. Б., ***. Около 08:30 часа подсъдимият с баща си и двамата работници влезли с камиона в двора на цеха, чиято порта била отворена. Подсъдимият спрял камиона, слязъл от него и отишъл при частния тъжител М.А.Х., който в този момент излизал от административната сграда. О.О. ударил М.Х. по лицето, в областта на носа, с дървената дръжка на чук, който взел от камиона, при което Х. паднал на земята. Подсъдимият му нанесъл още няколко удара с ръце и крака по лицето и дясната ръка. В този момент на помощ се притекъл бащата на частния тъжител – свидетеля А.М. Х., който до този момент бил пред входа на производствения цех и видял нанесените удари върху сина си. Физическата агресия прераснала в словесна разправия, при която подсъдимия О.М.О. и баща му – свидетеля М. О.О. обвинявали частния тъжител М.А.Х. и баща му – свидетеля А.М. Х., че са откраднали 7 кубика дърва. В двора на цеха дошъл и свидетеля М.Ю.Т., който станал свидетел на словесният спор между страните. Свидетелят А.М. Х. обещал на подсъдимия и баща му М. О.О., че ще им върнат въпросните 7 кубика дърва. По-късно на същият ден дървата били изкарани от цеха на свидетеля Х. и подсъдимият ги е натоварил.

Частният тъжител М.А.Х. още същият ден посетил МБАЛ гр. Ловеч, където е прегледан от д-р П.Д. – началник на отделението по съдебна медицина. Видно от издаденото от д-р Д. Медицинско удостоверение за пред съда № 107/2019г. е установено счупване на носни кости, кръвонасядане и оток и охлузване на дясната ръка на М.А.Х., като уврежданията са резултат на тъпи травми и според вида и разположението си отговарят да са причинени по начин и време както съобщава прегледаният, а именно чрез удари с дърво по главата и тялото. В удостоверението д-р Д. е отразил, че така описаната рана сама по себе си причинява на Х. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На същият ден 08.08.2019г. в 11:10 часа е проведено и изследване КТ /Компютърен томограф/ на глава на частния тъжител М.А.Х., при което е установено фрактура на носни кости, девиация на носната преграда, нормален КТ мозъчен статус.

На 09.08.2019г. е издаден болничен лист на М.А.Х. от д-р Р.Х.И. за домашен амбулаторен режим на лечение за срок от 10 дни за периода от 09.08.2019г. до 18.08.2019г. включително, както и е изписана терапия с медикаменти.

М.А.Х. е подал до Началника на РУ гр. Троян Жалба вх. № 359000-6738/08.08.2019г., по повод която е образувана преписка № 863/2019г. по описа на Районна прокуратура гр. Троян. След извършена проверка с Постановление от 15.10.2019г. на Николай Семов – прокурор при Районна прокуратура гр. Троян е отказано образуването на наказателно производство с мотив, че за лека телесна повреда наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

М.А.Х. е подал до Районна прокуратура гр. Троян Жалба вх. № 824/15.08.2019г., по повод коята е образувана преписка № 824/2019г. по описа на Районна прокуратура гр. Троян. След извършена проверка с Постановление от 27.10.2019г. на Таня Пиронкова – зам. районен прокурор при Районна прокуратура гр. Троян е отказано образуването на наказателно производство със същия мотив, а именно, че за лека телесна повреда наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия и не е налице престъпление от общ характер.

В хода на съдебното следствие съдът е допуснал съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р М.А.Г.. В изготвеното и поддържано заключение от вещото лице се установява, че на М.А.Х. е причинено травматично счупване на носните кости с последваща репонация и тампонада, която повреда е причинила на Х. временно и неопасно разстройство на здравето. В приложената медицинска документация не са били установени данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на Х.. Вещото лице д-р Г. счита, че от причиненото увреждане не се очакват трайни последици. Освен това е констатирала, че на М.А.Х. е причинен травматичен оток в областта на дясната ръка, което му е причинило болка и страдание. В заключението е отразено, че установените изменения са от травматично естество, дължат се на удар в областта на лицето, по-точно в областта на носа и отговарят да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия – удар в областта на носа с дръжка на посоченото оръдие. Д-р Г. излага, че от приложените листи за временна нетрудоспособност болките и страданията са за около месец след произшествието. В съдебно заседание вещото лице допълва, че временното обостряне на синузита на частния тъжител има причинно-следствена връзка със счупването на носа, но заявява, че синузитът е бил наличен от преди инцидента, но е обострен, не се е явил вследствие на удара. Заявява също, че при счупен нос се получава кръвотечение от носа почти винаги. В конкретният случай в медицинското удостоверение е отразено, че при огледа е имало засъхнала кръв, което означава, че е имало разкъсване на кръвоносни съдове.  Д-р Г. заявява също, че кръвотечението продължава различно време, като може да спре чак след тампонадата, извършена от специалист – лекар уши, нос, гърло, както и че всеки човешки организъм има механизми, които се включват за кръвоспиране, като даже без намеса кръвотечението ще спре в порядъка 5-10-15 минути, но ако пострадалият продължи да извършва активни дейности, това ще засили кръвотечението.  

 Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и установената и изложена по-горе фактическа обстановка счита, че подсъдимият О.М.О. е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. От обективна страна подсъдимият на 08.08.2019г. около 08:30 часа в с. Б., обл. Ловешка, в двора на цех, находящ се на ***№ 118, е причинил лека телесна повреда на М.А.Х. ***, ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на носните кости, девиация на носната преграда, кръвонасядане, оток и охлузване на дясната ръка, чрез нанесени удари с тъп предмет (дърво) и удари с ръце и крака, представляващо временно и неопасно разстройство на здравето. Съдът намира за установено по безспорен и категоричен начин това, че на частния тъжител М.А.Х. са причинени посочените по-горе телесни увреждания, които са обективно установени както с наличните по делото медицински документи, приети като доказателства /Медицинско удостоверение за пред съда № 107/2019г., издадено от д-р П.Д., Болничен лист – 2 броя, съответно от 09.08.2019г. и от 05.09.2019г., КТ-Изследване № 000012 от 08.08.2019г., Амбулаторен лист от 09.08.2019г. и рецепта/, приложени от л. 11 до 16 от делото, така и със заключението по съдебно-медицинската експертиза. Несъмнено причинените увреждания представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК и са увреждания извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Безспорно е също, че установените телесни увреждания са причинени на М.А.Х. на дата 08.08.2019г., около 08.30 часа, като същият около 11.00 часа на същия ден вече е бил в МБАЛ гр. Ловеч, където му е извършен преглед от д-р Д. и КТ-изследване от д-р Е. М.. Спорният въпрос по делото е дали телесната повреда на частния тъжител е причинена от подсъдимия О.М.О. и по какъв начин. Както обикновено по наказателните дела от частен характер, така и в конкретният случай, по делото са налице противоречиви показания на разпитаните пред съда свидетели. Свидетели - очевидци на физическото съприкосновение между страните са А.М. Х., А.С.П., М. О.О., М. К.Г., Д.М.В.и К. Р.Т.. Свидетелят М.Ю.Т. е пристигнал в цеха вече след като побоя е приключил и между тъжителя и неговия баща А.М. Х., от една страна, и подсъдимия и неговия баща М. О.О., от друга страна, е имало само словесен спор. Свидетелите А.М. Х., А.С.П. и К. Р.Т. заявяват пред съда, че са видяли как подсъдимият О.М.О. нанася удар с дръжката на дърварски чук, ръце и крака на тъжителя М.А.Х., вследствие на които на същият е тръгнала кръв от носа. Свидетелят А. Х. заяви: „О. слезе от камиона. Отзад на каросерията имаше дърварски чук, О. го взе, отиде при М. и го удари. М. излизаше от входа на администрацията. След това имаше дърпане, бутане, биха го пак. Аз се опитах да разтървавам, но те са по два метра мъже. О. удари М. с дръжката на чука. Тръгна кръв от носа на М............... О. удари сина ми, като М. сложи ръка да се предпази, но го удари по лицето и М. падна на земята. О. го риташе. Бащата на О. се опитваше да ги разтърве.“ Свидетелката А.С.П. заяви: „Отворих прозореца и видях, че влачат човек.............. М. влачеха. Това момче го влачеше /свидетелката посочи подсъдимия/ и още двама и го сложиха в една трева. М. по гръб беше легнал, но те по краката и по ръцете го държаха, като подсъдимият много лошо го биеше............ М. нямаше време да реагира, защото те го тръшнаха на земята да легне по гръб, а подсъдимият го налагаше без милост. С юмруци, с крака го риташе без да говори........... Подсъдимият биеше М., а другите държаха М.. По-възрастният държеше шефа А. за врата да гледа как бият сина му“. Свидетелката К. Р.Т. заяви: „Бях вътре в цеха и Ангелина дойде и ме повика, като ми каза, че бият сина ми. Аз излязох и видях, че М. беше паднал на земята. Работник на О. тъкмо слагаше в кабината на камиона един чук. Видях, че беше на земята М. и О. го удряше с юмруци. Един от работниците слагаше чука в камиона. Моят съпруг беше там, бащата на О. беше там и работниците му също. Работниците не знам как се казват, двама бяха. Видях, че имаше кръв по М.“. Показанията на тези свидетели съответстват на изложеното в тъжбата и съдът намира, че същите кореспондират както помежду си, така и с конститираните чрез медицинските прегледи и заключението по съдебно-медицинската експертиза обективни данни за причинена лека телесна повреда на частния тъжител.

Свидетелят М. О.О. заяви следното: „Влязохме с камиона в цеха, спряхме камиона и М. ни очакваше. Държеше се агресивно. Сина ми спря камиона, слезе, слязох и аз да не стане проблем. М. налитна върху сина ми, посегна и го удари. Аз хванах М., гътнах го на земята, ударих го два-три пъти да се успокои. Ние сме род и го уважавам, но М. ме хвана за дрехите в областта на гърдите и тогава аз го ударих още два пъти............ О. не е удрял М.. О. тръгна да го пита защо му открадна дървата, а М. го нападна. М. го познавам, с баща му сме приятели......... О. не е нападал никого с чук, брадва или дърво......... Аз ударих М., защото беше агресивен. Първо М. удари сина ми. Не можах да го позная. Два-три пъти ударих М., за да го успокоя“. Свидетелят М.К.Г.заяви: „Като влязохме в цеха, влязохме от входната врата от към главната улица, т.е. от централния вход. Спряхме камиона на около 4-5 метра от входа на сградата. О. слезе от камиона и тръгна да го заобикаля, тогава М. дойде отвътре мисля. Тогава М. посегна. В този момент М. беше слязъл от камиона. М. посегна към О. и М. отиде са го разтърва. Видях как М. удари М.. После се появиха майката и бащата на М.. М.Т. и той беше там и разговорът започна да се превръща в спор и караници. О. искаше да си вземе дървата, а те не искаха да ги дават първоначално. Това беше спорът, за дървата. Кръв по О. не е имало и по М. също нямаше кръв............... О. не е вземал чук, за да бие М.. О. не е удрял М. с дървена дръжка, не го е ритал, когато е бил на земята, защото не си спомням въобще да е бил М. на земята. Не е имало момент, в който М. да държи А.............. Само М. удряше М.. Друг не е удрял М.............. О. шофираше камиона. Първи излезе О. от камиона, в същото време веднага след него и баща му. Бащата на О. слезе от камиона, защото почнаха да се карат за дървата. Тогава М. посегна на О. и М. се намеси между двамата. Видях как М. удари М.. С ръка го удари в лицето, с шамар, но не мога да кажа точно. М. да е бил на земята, не съм видял такова нещо. Беше прав през цялото време и не съм го виждал на земята. Аз бях слязъл от камиона. До него бях. Ние слязохме минута след тях. И двамата с Д. слязохме. Тръгнахме към тях, защото видяхме, че става суматоха и докато слезем и отидем до тях нещата се укротиха“. Свидетелят Д.М.В.заяви следното: „Влязохме от предния вход на цеха откъм пътя. Влязохме и тъкмо О. загаси камиона излезе М., като тръгна срещу О.. Удари го с нещо, но не разбрах с какво. Бащата на О. тръгна към тях да ги разтърве. М. тръгна и към М., и М. му удари един-два шамара, колкото да го разтърве. След това имаше скандали, тъй като не искаха да дадат дървата. О. не е бил М.. О. не е вземал чук или брадва от камиона............ Като влизахме, видях М.. М. излизаше от някъде от сграда. Аз го видях на самия портал. Спряхме на 4-5 метра до него. Първи слезе О. от камиона, след това слезе бащата на О., който мина от другата страна да ги разтърве. М. удари О., но не знам къде точно, но си спомням, че М. удари О.. О. нямаше време да реагира, защото баща му влезе да ги разтърве. М. скачаше на бой срещу М. и той му удари един-два шамара, колкото да го разтърве. М. не помня да е падал. През цялото време докато бях там виждах М., бащата на О. и О.. През цялото време М. не е бил на земята, през цялото време беше прав. М. му удари един-два шамара, а след това имаше само спор. Тихомълком му удари един-два шамара. Докато М. удряше М. не са се заплашвали, но говореха. Удари му един-два шамара, като му казваше да престане, да се спре да се разберат за дървата. Бащата на М. през това време не знам къде е бил. Той дойде след това, но не помня колко време след това. Бащата на М. не помня дали тичаше или просто дойде.“

Безспорно е, че е налице противоречие между показанията на свидетелите А.М. Х., А.С.П. и К. Р.Т., от една страна, и свидетелите М. О.О., М.К.Г.и Д. М.ов В., от друга страна. Несъмнено свидетелските показания представляват възпроизвеждане на субективното възприятие за случващото се от всеки един от свидетелите. В конкретният случай обаче съдът счита, че показанията на свидетелите А.М. Х., А.С.П. и К. Р.Т. освен, че кореспондират помежду си, съответстват и на обективните находки, а именно установените телесни увреждания на частния тъжител. Вещото лице д-р М.Г. беше категорична, че причинените увреждания на М.А.Х., а именно фрактура на носните кости, девиация на носната преграда, кръвонасядане, оток и охлузване на дясната ръка, не само могат, но и съответстват да са причинени чрез удар в областта на лицето, по-точно в областта на носа и отговарят да са получени по време и начин, съобщен от тъжителя – удар в областта на носа с дръжка на чук за цепене на дърва с дървена дръжка. В съдебна зала д-р Г. заяви, че причиненото на тъжителя увреждане на носа може да се получи само с юмручен удар, а не с плесница /шамар/. По този начин се опровергава заявеното от свидетеля М. О.О., че е ударил два-три пъти плесница на частния тъжител М.А.Х., за да го „успокои“. Свидетелят М. Г. също заяви, че М. е ударил М. с шамар. Същото заяви и свидетелят Д. В., а именно, че М. е ударил „един-два шамара“ на М.. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите О., Г. и В. в пълна степен и поради обстоятелството, че същите заявиха, че М. е стоял до края на конфликта докато се реши проблема с дървата, около 30-40 минути, което се опроверга при прегледа на видеозаписа от охранителната камера, на който се вижда, че частният тъжител се качва в паркиран в двора на цеха лек автомобил и тръгва посока центъра на с. Б., много преди да е приключил спора. В този смисъл съдът отчита показанията на свидетеля М.О. като опит същият да поеме вината върху себе си и да защити своя син – подсъдимия О.О.. Свидетелят М.Ю.Т. е дошъл в двора на цеха след приключване на физическата разправа, като заяви, че подсъдимия и неговия баща са се карали с частния тъжител и баща му за въпросните 7 кубика дърва. Свидетелят Т. заяви: „Докато съм бил аз там, не е имало посягане с дърво или нещо друго. Имаше само словесни реплики и обиди“. На записа от охранителната видеокамера също се видя, че свидетелят Т. паркира автомобила си извън двора на цеха и влиза в двора.

Адвокат Ц.А. в своята пледоария заяви, че майката на частния тъжител – свидетелката К. Р.Т. не е присъствала на инцидента, тъй като свидетелят А. Х. е заявил в показанията си, че тя е била в цеха и е дошла по-късно. Съдът приема, че свидетелката т. е видяла нанесените на сина й удари от подсъдимия, тъй като се установи, че тя е била извикана от свидетелката А.П. и е излязла в двора на цеха. Обстоятелството, че свидетелят Х. не е видял съпругата си, не означава, че същата не е имала видимост към мястото, където подсъдимият е ударил сина й. По същият начин стои въпроса и досежно свидетелката А.С.П., която нито подсъдимият О.М.О., нито свидетелите М. О.О., М.К.Г.и Д.М.В.са видяли. Свидетелката Петрова заяви, че се е намирала в административната сграда на цеха и от прозореца е видяла, че бият М.А.Х., след което е отишла до цеха, за да извика помощ.

В дадените от подсъдимия обяснения, които са доказателствено средство в процеса, О.М.О. заяви, че М. го е ударил, но не е обяснявал за нанесени удари от страна на баща му – свидетеля М. О.О. към частния тъжител. Изложената версия на подсъдимия бе, че подадената тъжба срещу него е израз на отмъщение от тъжителя заради дело за кражбата на дървата. Съдът категорично не може да приеме това, тъй като на първо място се установи, че осъден за кражбата на въпросните дърва е не частния тъжител, а негов работник, и на второ място налице са установени телесни увреждания по частния тъжител. Освен това М.А.Х. е подал жалба до Началника на РУ гр. Троян още на дата 08.08.2019г., след като се е върнал от гр. Ловеч, а не е чакал развоя на събитията по повод извършената кражба на дърва.

Като свидетел беше разпитан и М.И.Д., който е работил като младши полицейски инспектор при РУ гр. Троян. Същият заяви, че първоначално е бил подаден сигнал от М. О.О. за кражба на 7 кубика дърва и именно по този повод свидетеля Д. е посетил на 08.08.2019г. с. Б., като при пристигането си свидетелят О. му е казал, че дървата са взети погрешка и че няма кражба. Едва около 14.00 на същия ден свидетелят Д. е узнал за подадена жалба от М.А.Х. за нанесен му побой, като отново е отишъл до с. Б., но О.М.О. е отказал да даде сведение по повод жалбата и е отказал да подпише съставен му протокол за предупреждение по ЗМВР. /л. 60/

Съдът категорично не споделя заявеното от адвокат Ц.А., че тъжителят умишлено не е предоставил записите от другите камери в цеха, тъй като биха установили друга фактическа обстановка. Установи се по делото, че в цеха има две охранителни камери, едната от които е тази, чиито запис е прегледан от съда и страните по делото, а другата се намира в задната част на цеха. За съжаление обхватът на охранителната камера, от която е приложен запис по делото, не обхваща мястото от двора на цеха, където е станал инцидента, а обхваща само входа на цеха, част от двора и част от улицата. Разбира се, че ако имаше  видеозапис от мястото, където е станал побоя, би се установило точно какво се е случило между подсъдимия и тъжителя, но не е налице умишлено укриване на доказателства от страна на частния тъжител.         

Налице е превратно тълкуване от адвокат А. и на заявеното от вещото лице д-р Г. в съдебна зала. Нито в заключението по съдебно-медицинската експертиза, нито в съдебно заседание, д-р Г. е отразявала, респ. заявявала, че при счупване на носа има обилно кръвотечение. В съдебно заседание, проведено на 01.06.2020г. д-р Г. заяви, че при счупен нос се получава кръвотечение от носа почти винаги, като в медицинското свидетелство е отразено, че при огледа е имало засъхнала кръв, което означава, че е имало разкъсване на кръвоносни съдове. Заяви също, че когато има голям кръвоизлив от носа се приема, че се касае за разстройство на здравето временно опасно за живота, но в конкретният случай няма данни за такъв голям кръвоизлив, поради което тя приема, че не е налице състояние временно опасно за живота. Безспорно е обаче, че установените увреждания на тъжителя не могат да се получат от плесница /шамар/, така както заяви свидетеля М. О.О., а се дължат на удар в областта на носа с дървена дръжка на чук или от удар с юмрук. Обстоятелството, че не е било налице обилно кръвотечение от носа на частния тъжител обяснява и възможността на същия да се качи в лекия си автомобил и да управлява същия. Адвокат А. счита, че не е доказано след като М.А.Х. изкарва автомобила от двора на цеха, „дали е тръгнал някъде или не е паркирал по-отгоре, дали не се е върнал“. Съдът счита, че от доказателствата по делото се установява именно, че частният тъжител е отишъл в МБАЛ гр. Ловеч, като в 11:01:40 часа е заплатил сума в размер 100 лева за КТ-Изследване, което е извършено в 11:10 часа на 08.08.2019 година /фискален бон на л. 16, КТ-Изследване на л. 14 от делото/.

Предвид всичко изложено, събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както и предвид вътрешното си убеждение, съдът е приел, че подсъдимия О.М.О. е извършил престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд с депозираната тъжба, от обективна страна. 

Съдът счита, че освен от обективна страна, престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е извършено и от субективна страна от подсъдимия О.М.О.. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като форма на вина. Несъмнено подсъдимият е съзнавал, че с нанесените удари на тъжителя ще му причини телесно увреждане и физическа болка.

Предвид изложеното с постановената присъда съдът е признал подсъдимия О.М.О. за виновен в това, че на 08.08.2019г. около 08:30 часа в с. Б., обл. Ловешка, в двора на цех, находящ се на ***№ 118, е причинил лека телесна повреда на М.А.Х. ***, ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на носните кости, девиация на носната преграда, кръвонасядане, оток и охлузване на дясната ръка, чрез нанесени удари с тъп предмет (дърво) и удари с ръце и крака, представляващо временно и неопасно разстройство на здравето.

С постановената присъда съдът е освободил подсъдимия О.М.О. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер 1 500 лева на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е пълнолетно лице, за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, О.М.О. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК до момента. Предвид наличието на посочените по-горе кумулативни предпоставки, съдът е освободил подсъдимия О.М.О. от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му е наложил административно наказание глоба. При определяне размера на глобата, съдът е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца и наличните по делото данни за имотното състояние на подсъдимия, както и характера и степента на причинените увреждания на тъжителя. Предвид горното съдът е определил административното наказание глоба в размер 1 500 лева, който е близък до минималния, предвиден в чл. 78, ал. 1 от НК размер на глобата.

Относно предявеният с тъжбата и приет за съвместно разглеждане по делото граждански иск срещу подсъдимия О.М.О. за сумата 5000 лева, претендирано обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди: Съдът по-горе в мотивите си прие, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Несъмнено между противоправното поведение на подсъдимият и причинените неимуществени вреди на гражданският ищец има пряка връзка. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. С осъщественото от подсъдимият престъпление е била засегната телесната неприкосновеност на гражданският ищец и частен тъжител М.А.Х.. На същият са били причинени травматични увреждания, които са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето, като същите са били съпроводени с болки, страдания и физическо неразположение. Вещото лице д-р Г. е отразила в заключението по съдебно-медицинската експертиза, че болките и страданията са продължили около един месец след побоя. Установи се, че тъжителят е бил на два пъти в отпуск за временна неработоспособност, както и че се е обострил синузита, който е имал от преди инцидента. Родителите на частният тъжител – свидетелите А.М. Х. и К. Р.Т. заявиха, че в с. Б.се е разчуло за побоя, носът на сина им е бил подут и същият се е притеснявал да излиза навън, както и че при най-малкото изстиване на М.А.Х., започва да го боли глава. С оглед изложеното и събраните по делото доказателства съдът е приел, че в конкретния случай справедливо би било обезщетение в размер 2 500 лева, поради което с постановената присъда е уважил предявения граждански иск в този размер, като е осъдил подсъдимия О.М.О. да заплати на частния тъжител и граждански ищец М.А.Х. сумата 2 500 лева, заедно със законната лихва, считано от 08.08.2019г. до окончателното й изплащане. С постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител и граждански ищец М.А.Х. сумата 151.40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.08.2019г. до окончателното й изплащане. За тези причинени имуществени вреди са представени от частния тъжител писмени доказателства, а именно фискални бонове за сумата 100 лева, заплатена на „Медицински център – Ловеч“ ЕООД за КТ-изследване и за сумата 51.40 лева – заплатена стойност на медикаменти по изписана терапия на тъжителя. /л. 16 от делото/.

С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НК и постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия О.М.О. да заплати на частния тъжител М.А.Х. и сумата 642.00 лева – направени от него разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение, депозит за съдебно-медицинска експертиза и държавна такса за образуване на делото, а по сметка на Районен съд гр. Троян сумата 106.06 лева, представляваща 4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

          Водим от изложеното съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 06.07.2020 година.

                                                                  

 

Районен съдия:

                              

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 16

                                                                                              по НЧХ дело № 34/2020г.

 

 

            Частният тъжител М.А.Х. ***, е подал тъжба против О.М.О. ***, с обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно за това че на 08.08.2019г. около 08:30 часа в с. Б., обл. Ловешка, в двора на цех, находящ се на ***№ 118, е причинил лека телесна повреда на М.А.Х. ***, ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на носните кости, девиация на носната преграда, кръвонасядане, оток и охлузване на дясната ръка, чрез нанесени удари с тъп предмет (дърво), представляващо временно и неопасно разстройство на здравето, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. В първото по делото открито съдебно заседание, по искане на повереника на частния тъжител – адвокат В. К., е допуснато допълнение на тъжбата, като на стр. 1, абзац 2, ред 7 след думите „усетих още един или два удара в главата” допълва „с ръце”, а в диспозитива на обвинението последното изречение след думите „вследствие на нанесени удари с тъп предмет (дърво)” допълва „удари с ръце и крака”. С тъжбата е предявен граждански иск за сумата 5 000 лева срещу подсъдимия О.М.О., претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и за сумата 151.40 лева, претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. В подкрепа на изложеното в тъжбата, частният тъжител е ангажирал писмени и гласни доказателства и адвокатска защита. Във всички проведени открити съдебни заседания по делото М.А.Х., редовно призован, се явява лично. Явява се и упълномощеният от него повереник – адвокат В. ***, която поддържа обвинението и в хода на съдебните прения моли съда да признае подсъдимият О.М.О. за виновен да е извършил престъплението, в което е обвинен, да уважи предявеният граждански иск и да присъди на тъжителя направените от него по делото разноски. Аргументите си за това адвокат К. е изложила подробно в своята пледоария.

            Подсъдимият О.М.О., редовно призован, се явява лично в  проведените по делото открити съдебни заседания и с упълномощения си защитник адвокат Ц.А. ***. Подсъдимият е дал обяснения по повод повдигнатото му с тъжбата обвинение, като заявява, че не се признава за виновен, изложеното в тъжбата не отговоря на истината и той не е причинил твърдяните увреждания на тъжителя. В своята пледоария защитникът на подсъдимия - адвокат Ц.А. *** моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия О.М.О. за невиновен и го оправдае по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и да отхвърли предявеният граждански иск, като е изложил подробни аргументи за недоказаност на обвинението. Ангажирани са доказателства.

            Относно допустимостта на тъжбата: Непосредствен обект на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Съдът счита, че частният тъжител М.А.Х. има качеството на пострадало лице от престъплението по смисъла на чл. 80 от НПК, поради което намира, че тъжбата е подадена от надлежна страна. Тъжбата е подадена в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК и с оглед изискванията на закона съдът счита, че тя съдържа необходимите реквизити. Същата е допустима, поради което съдът я е разгледал по същество.                                                                 

От показанията на разпитаните по делото свидетели А.М. Х., М.Ю.Т., А.С.П., М. О.О., М. К.Г., Д. М.ов В., М.И.Д. и К. Р.Т., от обясненията на подсъдимия О.М.О., от запис от видеокамера, приложен по преписка № 824/2019г. на Районна прокуратура гр. Троян, от приложените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице д-р М.А.Г. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Частният тъжител М.А.Х. и подсъдимият О.М.О. ***, като и двамата се занимават с дърводобив.

 На 08.08.2019г., подсъдимият О.М.О., който е управител на „О. ***, имал заявка за извоз на дървесина. Около 08:00 часа същият отишъл на временния склад в землището на с. Старо село, където се намирала добитата дървесина и един от неговите работници му казал, че предният ден един от работниците на М.А.Х. – Е.М. е натоварил 7 кубика пространствена дървесина и ги е откарал някъде, заявявайки, че подсъдимият е запознат с това. След като разбрал за отнетата дървесина, подсъдимият О.М.О. позвънил по телефона на частния тъжител М.А.Х., за да му поиска сметка за дървесината. В хода на разговора възникнал конфликт между двамата, като подсъдимият обвинил тъжителя в кражба на дървесината. Афектиран от разговора, подсъдимият О.М.О., заедно със своя баща – свидетеля М. О.О. и двама свои работници – свидетелите М.К.Г.и Д. М.ов В., тръгнали с товарен автомобил „ЗИЛ 131“, управляван от подсъдимия, към производствения цех на бащата на частния тъжител, намиращ се в с. Б., *** № 118. Около 08:30 часа подсъдимият с баща си и двамата работници влезли с камиона в двора на цеха, чиято порта била отворена. Подсъдимият спрял камиона, слязъл от него и отишъл при частния тъжител М.А.Х., който в този момент излизал от административната сграда. О.О. ударил М.Х. по лицето, в областта на носа, с дървената дръжка на чук, който взел от камиона, при което Х. паднал на земята. Подсъдимият му нанесъл още няколко удара с ръце и крака по лицето и дясната ръка. В този момент на помощ се притекъл бащата на частния тъжител – свидетеля А.М. Х., който до този момент бил пред входа на производствения цех и видял нанесените удари върху сина си. Физическата агресия прераснала в словесна разправия, при която подсъдимия О.М.О. и баща му – свидетеля М. О.О. обвинявали частния тъжител М.А.Х. и баща му – свидетеля А.М. Х., че са откраднали 7 кубика дърва. В двора на цеха дошъл и свидетеля М.Ю.Т., който станал свидетел на словесният спор между страните. Свидетелят А.М. Х. обещал на подсъдимия и баща му М. О.О., че ще им върнат въпросните 7 кубика дърва. По-късно на същият ден дървата били изкарани от цеха на свидетеля Х. и подсъдимият ги е натоварил.

Частният тъжител М.А.Х. още същият ден посетил МБАЛ гр. Ловеч, където е прегледан от д-р П.Д. – началник на отделението по съдебна медицина. Видно от издаденото от д-р Д. Медицинско удостоверение за пред съда № 107/2019г. е установено счупване на носни кости, кръвонасядане и оток и охлузване на дясната ръка на М.А.Х., като уврежданията са резултат на тъпи травми и според вида и разположението си отговарят да са причинени по начин и време както съобщава прегледаният, а именно чрез удари с дърво по главата и тялото. В удостоверението д-р Д. е отразил, че така описаната рана сама по себе си причинява на Х. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На същият ден 08.08.2019г. в 11:10 часа е проведено и изследване КТ /Компютърен томограф/ на глава на частния тъжител М.А.Х., при което е установено фрактура на носни кости, девиация на носната преграда, нормален КТ мозъчен статус.

На 09.08.2019г. е издаден болничен лист на М.А.Х. от д-р Р.Х.И. за домашен амбулаторен режим на лечение за срок от 10 дни за периода от 09.08.2019г. до 18.08.2019г. включително, както и е изписана терапия с медикаменти.

М.А.Х. е подал до Началника на РУ гр. Троян Жалба вх. № 359000-6738/08.08.2019г., по повод която е образувана преписка № 863/2019г. по описа на Районна прокуратура гр. Троян. След извършена проверка с Постановление от 15.10.2019г. на Николай Семов – прокурор при Районна прокуратура гр. Троян е отказано образуването на наказателно производство с мотив, че за лека телесна повреда наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

М.А.Х. е подал до Районна прокуратура гр. Троян Жалба вх. № 824/15.08.2019г., по повод коята е образувана преписка № 824/2019г. по описа на Районна прокуратура гр. Троян. След извършена проверка с Постановление от 27.10.2019г. на Таня Пиронкова – зам. районен прокурор при Районна прокуратура гр. Троян е отказано образуването на наказателно производство със същия мотив, а именно, че за лека телесна повреда наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия и не е налице престъпление от общ характер.

В хода на съдебното следствие съдът е допуснал съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р М.А.Г.. В изготвеното и поддържано заключение от вещото лице се установява, че на М.А.Х. е причинено травматично счупване на носните кости с последваща репонация и тампонада, която повреда е причинила на Х. временно и неопасно разстройство на здравето. В приложената медицинска документация не са били установени данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на Х.. Вещото лице д-р Г. счита, че от причиненото увреждане не се очакват трайни последици. Освен това е констатирала, че на М.А.Х. е причинен травматичен оток в областта на дясната ръка, което му е причинило болка и страдание. В заключението е отразено, че установените изменения са от травматично естество, дължат се на удар в областта на лицето, по-точно в областта на носа и отговарят да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия – удар в областта на носа с дръжка на посоченото оръдие. Д-р Г. излага, че от приложените листи за временна нетрудоспособност болките и страданията са за около месец след произшествието. В съдебно заседание вещото лице допълва, че временното обостряне на синузита на частния тъжител има причинно-следствена връзка със счупването на носа, но заявява, че синузитът е бил наличен от преди инцидента, но е обострен, не се е явил вследствие на удара. Заявява също, че при счупен нос се получава кръвотечение от носа почти винаги. В конкретният случай в медицинското удостоверение е отразено, че при огледа е имало засъхнала кръв, което означава, че е имало разкъсване на кръвоносни съдове.  Д-р Г. заявява също, че кръвотечението продължава различно време, като може да спре чак след тампонадата, извършена от специалист – лекар уши, нос, гърло, както и че всеки човешки организъм има механизми, които се включват за кръвоспиране, като даже без намеса кръвотечението ще спре в порядъка 5-10-15 минути, но ако пострадалият продължи да извършва активни дейности, това ще засили кръвотечението.   

 Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и установената и изложена по-горе фактическа обстановка счита, че подсъдимият О.М.О. е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. От обективна страна подсъдимият на 08.08.2019г. около 08:30 часа в с. Б., обл. Ловешка, в двора на цех, находящ се на ***№ 118, е причинил лека телесна повреда на М.А.Х. ***, ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на носните кости, девиация на носната преграда, кръвонасядане, оток и охлузване на дясната ръка, чрез нанесени удари с тъп предмет (дърво) и удари с ръце и крака, представляващо временно и неопасно разстройство на здравето. Съдът намира за установено по безспорен и категоричен начин това, че на частния тъжител М.А.Х. са причинени посочените по-горе телесни увреждания, които са обективно установени както с наличните по делото медицински документи, приети като доказателства /Медицинско удостоверение за пред съда № 107/2019г., издадено от д-р П.Д., Болничен лист – 2 броя, съответно от 09.08.2019г. и от 05.09.2019г., КТ-Изследване № 000012 от 08.08.2019г., Амбулаторен лист от 09.08.2019г. и рецепта/, приложени от л. 11 до 16 от делото, така и със заключението по съдебно-медицинската експертиза. Несъмнено причинените увреждания представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК и са увреждания извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Безспорно е също, че установените телесни увреждания са причинени на М.А.Х. на дата 08.08.2019г., около 08.30 часа, като същият около 11.00 часа на същия ден вече е бил в МБАЛ гр. Ловеч, където му е извършен преглед от д-р Д. и КТ-изследване от д-р Е. М.. Спорният въпрос по делото е дали телесната повреда на частния тъжител е причинена от подсъдимия О.М.О. и по какъв начин. Както обикновено по наказателните дела от частен характер, така и в конкретният случай, по делото са налице противоречиви показания на разпитаните пред съда свидетели. Свидетели - очевидци на физическото съприкосновение между страните са А.М. Х., А.С.П., М. О.О., М. К.Г., Д.М.В.и К. Р.Т.. Свидетелят М.Ю.Т. е пристигнал в цеха вече след като побоя е приключил и между тъжителя и неговия баща А.М. Х., от една страна, и подсъдимия и неговия баща М. О.О., от друга страна, е имало само словесен спор. Свидетелите А.М. Х., А.С.П. и К. Р.Т. заявяват пред съда, че са видяли как подсъдимият О.М.О. нанася удар с дръжката на дърварски чук, ръце и крака на тъжителя М.А.Х., вследствие на които на същият е тръгнала кръв от носа. Свидетелят А. Х. заяви: „О. слезе от камиона. Отзад на каросерията имаше дърварски чук, О. го взе, отиде при М. и го удари. М. излизаше от входа на администрацията. След това имаше дърпане, бутане, биха го пак. Аз се опитах да разтървавам, но те са по два метра мъже. О. удари М. с дръжката на чука. Тръгна кръв от носа на М............... О. удари сина ми, като М. сложи ръка да се предпази, но го удари по лицето и М. падна на земята. О. го риташе. Бащата на О. се опитваше да ги разтърве.“ Свидетелката А.С.П. заяви: „Отворих прозореца и видях, че влачат човек.............. М. влачеха. Това момче го влачеше /свидетелката посочи подсъдимия/ и още двама и го сложиха в една трева. М. по гръб беше легнал, но те по краката и по ръцете го държаха, като подсъдимият много лошо го биеше............ М. нямаше време да реагира, защото те го тръшнаха на земята да легне по гръб, а подсъдимият го налагаше без милост. С юмруци, с крака го риташе без да говори........... Подсъдимият биеше М., а другите държаха М.. По-възрастният държеше шефа А. за врата да гледа как бият сина му“. Свидетелката К. Р.Т. заяви: „Бях вътре в цеха и Ангелина дойде и ме повика, като ми каза, че бият сина ми. Аз излязох и видях, че М. беше паднал на земята. Работник на О. тъкмо слагаше в кабината на камиона един чук. Видях, че беше на земята М. и О. го удряше с юмруци. Един от работниците слагаше чука в камиона. Моят съпруг беше там, бащата на О. беше там и работниците му също. Работниците не знам как се казват, двама бяха. Видях, че имаше кръв по М.“. Показанията на тези свидетели съответстват на изложеното в тъжбата и съдът намира, че същите кореспондират както помежду си, така и с конститираните чрез медицинските прегледи и заключението по съдебно-медицинската експертиза обективни данни за причинена лека телесна повреда на частния тъжител.

Свидетелят М. О.О. заяви следното: „Влязохме с камиона в цеха, спряхме камиона и М. ни очакваше. Държеше се агресивно. Сина ми спря камиона, слезе, слязох и аз да не стане проблем. М. налитна върху сина ми, посегна и го удари. Аз хванах М., гътнах го на земята, ударих го два-три пъти да се успокои. Ние сме род и го уважавам, но М. ме хвана за дрехите в областта на гърдите и тогава аз го ударих още два пъти............ О. не е удрял М.. О. тръгна да го пита защо му открадна дървата, а М. го нападна. М. го познавам, с баща му сме приятели......... О. не е нападал никого с чук, брадва или дърво......... Аз ударих М., защото беше агресивен. Първо М. удари сина ми. Не можах да го позная. Два-три пъти ударих М., за да го успокоя“. Свидетелят М.К.Г.заяви: „Като влязохме в цеха, влязохме от входната врата от към главната улица, т.е. от централния вход. Спряхме камиона на около 4-5 метра от входа на сградата. О. слезе от камиона и тръгна да го заобикаля, тогава М. дойде отвътре мисля. Тогава М. посегна. В този момент М. беше слязъл от камиона. М. посегна към О. и М. отиде са го разтърва. Видях как М. удари М.. После се появиха майката и бащата на М.. М.Т. и той беше там и разговорът започна да се превръща в спор и караници. О. искаше да си вземе дървата, а те не искаха да ги дават първоначално. Това беше спорът, за дървата. Кръв по О. не е имало и по М. също нямаше кръв............... О. не е вземал чук, за да бие М.. О. не е удрял М. с дървена дръжка, не го е ритал, когато е бил на земята, защото не си спомням въобще да е бил М. на земята. Не е имало момент, в който М. да държи А.............. Само М. удряше М.. Друг не е удрял М.............. О. шофираше камиона. Първи излезе О. от камиона, в същото време веднага след него и баща му. Бащата на О. слезе от камиона, защото почнаха да се карат за дървата. Тогава М. посегна на О. и М. се намеси между двамата. Видях как М. удари М.. С ръка го удари в лицето, с шамар, но не мога да кажа точно. М. да е бил на земята, не съм видял такова нещо. Беше прав през цялото време и не съм го виждал на земята. Аз бях слязъл от камиона. До него бях. Ние слязохме минута след тях. И двамата с Д. слязохме. Тръгнахме към тях, защото видяхме, че става суматоха и докато слезем и отидем до тях нещата се укротиха“. Свидетелят Д.М.В.заяви следното: „Влязохме от предния вход на цеха откъм пътя. Влязохме и тъкмо О. загаси камиона излезе М., като тръгна срещу О.. Удари го с нещо, но не разбрах с какво. Бащата на О. тръгна към тях да ги разтърве. М. тръгна и към М., и М. му удари един-два шамара, колкото да го разтърве. След това имаше скандали, тъй като не искаха да дадат дървата. О. не е бил М.. О. не е вземал чук или брадва от камиона............ Като влизахме, видях М.. М. излизаше от някъде от сграда. Аз го видях на самия портал. Спряхме на 4-5 метра до него. Първи слезе О. от камиона, след това слезе бащата на О., който мина от другата страна да ги разтърве. М. удари О., но не знам къде точно, но си спомням, че М. удари О.. О. нямаше време да реагира, защото баща му влезе да ги разтърве. М. скачаше на бой срещу М. и той му удари един-два шамара, колкото да го разтърве. М. не помня да е падал. През цялото време докато бях там виждах М., бащата на О. и О.. През цялото време М. не е бил на земята, през цялото време беше прав. М. му удари един-два шамара, а след това имаше само спор. Тихомълком му удари един-два шамара. Докато М. удряше М. не са се заплашвали, но говореха. Удари му един-два шамара, като му казваше да престане, да се спре да се разберат за дървата. Бащата на М. през това време не знам къде е бил. Той дойде след това, но не помня колко време след това. Бащата на М. не помня дали тичаше или просто дойде.“

Безспорно е, че е налице противоречие между показанията на свидетелите А.М. Х., А.С.П. и К. Р.Т., от една страна, и свидетелите М. О.О., М.К.Г.и Д. М.ов В., от друга страна. Несъмнено свидетелските показания представляват възпроизвеждане на субективното възприятие за случващото се от всеки един от свидетелите. В конкретният случай обаче съдът счита, че показанията на свидетелите А.М. Х., А.С.П. и К. Р.Т. освен, че кореспондират помежду си, съответстват и на обективните находки, а именно установените телесни увреждания на частния тъжител. Вещото лице д-р М.Г. беше категорична, че причинените увреждания на М.А.Х., а именно фрактура на носните кости, девиация на носната преграда, кръвонасядане, оток и охлузване на дясната ръка, не само могат, но и съответстват да са причинени чрез удар в областта на лицето, по-точно в областта на носа и отговарят да са получени по време и начин, съобщен от тъжителя – удар в областта на носа с дръжка на чук за цепене на дърва с дървена дръжка. В съдебна зала д-р Г. заяви, че причиненото на тъжителя увреждане на носа може да се получи само с юмручен удар, а не с плесница /шамар/. По този начин се опровергава заявеното от свидетеля М. О.О., че е ударил два-три пъти плесница на частния тъжител М.А.Х., за да го „успокои“. Свидетелят М. Г. също заяви, че М. е ударил М. с шамар. Същото заяви и свидетелят Д. В., а именно, че М. е ударил „един-два шамара“ на М.. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите О., Г. и В. в пълна степен и поради обстоятелството, че същите заявиха, че М. е стоял до края на конфликта докато се реши проблема с дървата, около 30-40 минути, което се опроверга при прегледа на видеозаписа от охранителната камера, на който се вижда, че частният тъжител се качва в паркиран в двора на цеха лек автомобил и тръгва посока центъра на с. Б., много преди да е приключил спора. В този смисъл съдът отчита показанията на свидетеля М.О. като опит същият да поеме вината върху себе си и да защити своя син – подсъдимия О.О.. Свидетелят М.Ю.Т. е дошъл в двора на цеха след приключване на физическата разправа, като заяви, че подсъдимия и неговия баща са се карали с частния тъжител и баща му за въпросните 7 кубика дърва. Свидетелят Т. заяви: „Докато съм бил аз там, не е имало посягане с дърво или нещо друго. Имаше само словесни реплики и обиди“. На записа от охранителната видеокамера също се видя, че свидетелят Т. паркира автомобила си извън двора на цеха и влиза в двора.

Адвокат Ц.А. в своята пледоария заяви, че майката на частния тъжител – свидетелката К. Р.Т. не е присъствала на инцидента, тъй като свидетелят А. Х. е заявил в показанията си, че тя е била в цеха и е дошла по-късно. Съдът приема, че свидетелката т. е видяла нанесените на сина й удари от подсъдимия, тъй като се установи, че тя е била извикана от свидетелката А.П. и е излязла в двора на цеха. Обстоятелството, че свидетелят Х. не е видял съпругата си, не означава, че същата не е имала видимост към мястото, където подсъдимият е ударил сина й. По същият начин стои въпроса и досежно свидетелката А.С.П., която нито подсъдимият О.М.О., нито свидетелите М. О.О., М.К.Г.и Д.М.В.са видяли. Свидетелката Петрова заяви, че се е намирала в административната сграда на цеха и от прозореца е видяла, че бият М.А.Х., след което е отишла до цеха, за да извика помощ.

В дадените от подсъдимия обяснения, които са доказателствено средство в процеса, О.М.О. заяви, че М. го е ударил, но не е обяснявал за нанесени удари от страна на баща му – свидетеля М. О.О. към частния тъжител. Изложената версия на подсъдимия бе, че подадената тъжба срещу него е израз на отмъщение от тъжителя заради дело за кражбата на дървата. Съдът категорично не може да приеме това, тъй като на първо място се установи, че осъден за кражбата на въпросните дърва е не частния тъжител, а негов работник, и на второ място налице са установени телесни увреждания по частния тъжител. Освен това М.А.Х. е подал жалба до Началника на РУ гр. Троян още на дата 08.08.2019г., след като се е върнал от гр. Ловеч, а не е чакал развоя на събитията по повод извършената кражба на дърва.

Като свидетел беше разпитан и М.И.Д., който е работил като младши полицейски инспектор при РУ гр. Троян. Същият заяви, че първоначално е бил подаден сигнал от М. О.О. за кражба на 7 кубика дърва и именно по този повод свидетеля Д. е посетил на 08.08.2019г. с. Б., като при пристигането си свидетелят О. му е казал, че дървата са взети погрешка и че няма кражба. Едва около 14.00 на същия ден свидетелят Д. е узнал за подадена жалба от М.А.Х. за нанесен му побой, като отново е отишъл до с. Б., но О.М.О. е отказал да даде сведение по повод жалбата и е отказал да подпише съставен му протокол за предупреждение по ЗМВР. /л. 60/

Съдът категорично не споделя заявеното от адвокат Ц.А., че тъжителят умишлено не е предоставил записите от другите камери в цеха, тъй като биха установили друга фактическа обстановка. Установи се по делото, че в цеха има две охранителни камери, едната от които е тази, чиито запис е прегледан от съда и страните по делото, а другата се намира в задната част на цеха. За съжаление обхватът на охранителната камера, от която е приложен запис по делото, не обхваща мястото от двора на цеха, където е станал инцидента, а обхваща само входа на цеха, част от двора и част от улицата. Разбира се, че ако имаше  видеозапис от мястото, където е станал побоя, би се установило точно какво се е случило между подсъдимия и тъжителя, но не е налице умишлено укриване на доказателства от страна на частния тъжител.          

Налице е превратно тълкуване от адвокат А. и на заявеното от вещото лице д-р Г. в съдебна зала. Нито в заключението по съдебно-медицинската експертиза, нито в съдебно заседание, д-р Г. е отразявала, респ. заявявала, че при счупване на носа има обилно кръвотечение. В съдебно заседание, проведено на 01.06.2020г. д-р Г. заяви, че при счупен нос се получава кръвотечение от носа почти винаги, като в медицинското свидетелство е отразено, че при огледа е имало засъхнала кръв, което означава, че е имало разкъсване на кръвоносни съдове. Заяви също, че когато има голям кръвоизлив от носа се приема, че се касае за разстройство на здравето временно опасно за живота, но в конкретният случай няма данни за такъв голям кръвоизлив, поради което тя приема, че не е налице състояние временно опасно за живота. Безспорно е обаче, че установените увреждания на тъжителя не могат да се получат от плесница /шамар/, така както заяви свидетеля М. О.О., а се дължат на удар в областта на носа с дървена дръжка на чук или от удар с юмрук. Обстоятелството, че не е било налице обилно кръвотечение от носа на частния тъжител обяснява и възможността на същия да се качи в лекия си автомобил и да управлява същия. Адвокат А. счита, че не е доказано след като М.А.Х. изкарва автомобила от двора на цеха, „дали е тръгнал някъде или не е паркирал по-отгоре, дали не се е върнал“. Съдът счита, че от доказателствата по делото се установява именно, че частният тъжител е отишъл в МБАЛ гр. Ловеч, като в 11:01:40 часа е заплатил сума в размер 100 лева за КТ-Изследване, което е извършено в 11:10 часа на 08.08.2019 година /фискален бон на л. 16, КТ-Изследване на л. 14 от делото/.

Предвид всичко изложено, събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както и предвид вътрешното си убеждение, съдът е приел, че подсъдимия О.М.О. е извършил престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд с депозираната тъжба, от обективна страна.  

Съдът счита, че освен от обективна страна, престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е извършено и от субективна страна от подсъдимия О.М.О.. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като форма на вина. Несъмнено подсъдимият е съзнавал, че с нанесените удари на тъжителя ще му причини телесно увреждане и физическа болка.

Предвид изложеното с постановената присъда съдът е признал подсъдимия О.М.О. за виновен в това, че на 08.08.2019г. около 08:30 часа в с. Б., обл. Ловешка, в двора на цех, находящ се на ***№ 118, е причинил лека телесна повреда на М.А.Х. ***, ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на носните кости, девиация на носната преграда, кръвонасядане, оток и охлузване на дясната ръка, чрез нанесени удари с тъп предмет (дърво) и удари с ръце и крака, представляващо временно и неопасно разстройство на здравето.

С постановената присъда съдът е освободил подсъдимия О.М.О. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер 1 500 лева на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е пълнолетно лице, за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, О.М.О. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК до момента. Предвид наличието на посочените по-горе кумулативни предпоставки, съдът е освободил подсъдимия О.М.О. от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му е наложил административно наказание глоба. При определяне размера на глобата, съдът е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца и наличните по делото данни за имотното състояние на подсъдимия, както и характера и степента на причинените увреждания на тъжителя. Предвид горното съдът е определил административното наказание глоба в размер 1 500 лева, който е близък до минималния, предвиден в чл. 78, ал. 1 от НК размер на глобата.

Относно предявеният с тъжбата и приет за съвместно разглеждане по делото граждански иск срещу подсъдимия О.М.О. за сумата 5000 лева, претендирано обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди: Съдът по-горе в мотивите си прие, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Несъмнено между противоправното поведение на подсъдимият и причинените неимуществени вреди на гражданският ищец има пряка връзка. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. С осъщественото от подсъдимият престъпление е била засегната телесната неприкосновеност на гражданският ищец и частен тъжител М.А.Х.. На същият са били причинени травматични увреждания, които са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето, като същите са били съпроводени с болки, страдания и физическо неразположение. Вещото лице д-р Г. е отразила в заключението по съдебно-медицинската експертиза, че болките и страданията са продължили около един месец след побоя. Установи се, че тъжителят е бил на два пъти в отпуск за временна неработоспособност, както и че се е обострил синузита, който е имал от преди инцидента. Родителите на частният тъжител – свидетелите А.М. Х. и К. Р.Т. заявиха, че в с. Б.се е разчуло за побоя, носът на сина им е бил подут и същият се е притеснявал да излиза навън, както и че при най-малкото изстиване на М.А.Х., започва да го боли глава. С оглед изложеното и събраните по делото доказателства съдът е приел, че в конкретния случай справедливо би било обезщетение в размер 2 500 лева, поради което с постановената присъда е уважил предявения граждански иск в този размер, като е осъдил подсъдимия О.М.О. да заплати на частния тъжител и граждански ищец М.А.Х. сумата 2 500 лева, заедно със законната лихва, считано от 08.08.2019г. до окончателното й изплащане. С постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител и граждански ищец М.А.Х. сумата 151.40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.08.2019г. до окончателното й изплащане. За тези причинени имуществени вреди са представени от частния тъжител писмени доказателства, а именно фискални бонове за сумата 100 лева, заплатена на „Медицински център – Ловеч“ ЕООД за КТ-изследване и за сумата 51.40 лева – заплатена стойност на медикаменти по изписана терапия на тъжителя. /л. 16 от делото/.

С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НК и постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия О.М.О. да заплати на частния тъжител М.А.Х. и сумата 642.00 лева – направени от него разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение, депозит за съдебно-медицинска експертиза и държавна такса за образуване на делото, а по сметка на Районен съд гр. Троян сумата 106.06 лева, представляваща 4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

            Водим от изложеното съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 06.07.2020 година.

                                                                                 

 

Районен съдия:

 
Съобщи за изтекли лични данни