Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 789
03.12.2020г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Дорета Атанасова и
в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр.
Хасково, като разгледа докладваното от
съдия Чиркалева АНД (К) № 830 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от „Зангочеви“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. И. ***, представлявано от Т. Г. З., подадена чрез пълномощник –
адв. М.Ф. – ХАК, служебен адрес: ***, офис 8,
против Решение №213 от 05.08.2020г., постановено по АНД №321 по описа на
Районен съд – Хасково за 2020г.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно,
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи
се, че изведените от въззивната инстанция правни изводи били неправилни,
необосновани и били в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради
което били незаконосъобразни. Навеждат се доводи, че направеното от
актосъставителя описание на нарушението, което било възпроизведено и в НП, било
непълно и не съдържало всички обективни белези на твърдяното нарушение, а също
така и неточно. При описание на процесното нарушение съществено били нарушени
чл.42 и чл.57 ЗАНН. От съдържанието на посочените като нарушени норми на
чл.180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.86 ал.1 от ЗДДС, вр.
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС било видно, че
основният съставомерен факт, за да възникне отговорността на
жалбоподателя по ЗДДС било да се установи, че за процесния /визиран в АУАН и
НП/ период 01.12.2018г. – 31.12.2018г., същото извършило облагаеми
доставки на твърдяната стойност – 9 635,60 лв., за които, като било
длъжно, не начислило ДДС. Както в АУАН, така и в НП в тази връзка бил посочен
единствено правният извод на наказващия орган, че за процесния период дружеството
осъществило облагаеми доставки на стойност 9 635,60 лв. Кои и колко на
брой били облагаемите доставки, извършени от дружеството през този период и как
същите се обективирали, нито в АУАН, нито в НП било изрично посочено. Т. е.
налице било само едно твърдение, че има извършени доставки на посочената
стойност, без това твърдение да било обосновано, с конкретните факти и
обстоятелства, от които да се изведе и да може да се провери от съответния
орган – в случая от съда при извършването на проверката относно правилността на
издаденото НП, предопределена от съставомерността на извършеното нарушение.
Като не констатирал тази непълнота на описанието на нарушението и потвърдил НП,
съдът в случая възприел правен извод, без да извърши никаква проверка за верността на същия, а и в случая
не могъл да извърши такава проверка и то именно поради непълното описание на
нарушението. Освен това, всички обективни и субективни белези на
административното нарушение следвало да бъдат ясно и точно посочени в АУАН,
който бил първият акт, с който се поставя началото на производството, като било
недопустимо по отношение на някои обстоятелства да се прави препратка към
документи, съставени извън рамките на това производство. Излагат се подробни
съображения, въз основа на които се твърди, че в случая за доставките имало
издадени фактури, така че нямало как нарушението, вменено на дружеството, да е
осъществено при посочените в АУАН обстоятелства. Неправилен бил и другият извод
на съда, че съществуващото противоречие между посочената в АУАН и в НП дата на
констатиране на нарушението и начина на констатиране на същото не
представлявано съществен порок, откъм нарушаване правото на защита на
наказаното дружество, без този извод да бъде мотивиран в тази връзка. Сочи се,
че така наведеното в НП ново твърдение по отношение на времето на начина на
констатиране на нарушението представлявало изменение на самото „обвинение“, за
което лицето не било известено по съответния ред. По никакъв начин в НП не било
посочено кое е наложило това изменение и как същото било извършено. Това, че
имало съвпадение на посочената в АУАН и в НП дата на извършване на нарушението,
не санирало посочения порок. А самата дата на констатиране на административното
нарушение безспорно следвало да бъде посочена както в АУАН, така и в НП и да се
подкрепя от събраните от органите по приходите доказателства. От този момент
започвал да тече 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, в който компетентните
органи следвало да образуват административнонаказателното производство. Освен
посочените процесуални нарушения, пред въззивната инстанция било наведено и
друго много съществено процесуално нарушение, което отново не било уважено от
районния съд. Твърди се, че бил напълно неправилен и незаконосъобразен и този
извод на съда, а именно, че не бил пропуснат 3-месечния преклузивен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН от
откриване на нарушителя за образуването на административнонаказателното
производство, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че в
случая неправилно било прието от въззивната инстанция, че давността за
реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството за
процесното административно нарушение започнала да тече на 27.06.2019г. и
към 21.08.2019г. - датата на съставяне на АУАН, не е изтекла. Твърди се също,
че като неоснователно районният съд приел и възражението, че с оглед събраните
в хода на съдебното производство доказателства, имащи отношение към
начисляването на неначисления за процесния данъчен период данък от дружеството
доброволно с Протокол, в рамките на 6 м. срок от края на месеца, в който
данъкът следвало да бъде начислен, е следвало по отношение на отговорността на
дружеството да бъде приложен привилегирования състав на чл.180 ал.3 от ЗДДС.
Навеждат се доводи, че тъй като към датата на начисляване на данъка и
осъществяване на състава на разпоредбата на чл.180 ал.3 от ЗДДС, дружеството
имало качеството на регистрирано по ЗДДС лице, то по отношение на него на
валидно правно основание намирал приложение привилегирования състав на чл.180
ал.3 от ЗДДС и съдът следвало да измени наложената санкция, като я намали до
предвидения в разпоредбата на чл.180 ал.3 от ЗДДС размер. Сочи се също, че
съдът приел, че не са налице предпоставките по отношение на описаното нарушение
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Този извод на съда бил напълно немотивиран, не
били посочени конкретните обективни данни, които били взети предвид от съда за
формиране на този извод. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление, респективно – да се измени
размера на наложената имуществена санкция на основание чл.180 ал.3 от ЗДДС.
Претендира се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответникът,
в представен чрез процесуален представител писмен отговор на касационната
жалба, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане
на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представен списък.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита решението на Районен съд – Хасково за
правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от
касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното Решение №213 от 05.08.2020 г., постановено по АНД №321/2020 г., Районен
съд – Хасково потвърждава Наказателно постановление №494573-F505406/13.02.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП Пловдив, с което на „Зангочеви“ ЕООД, гр. И., за
нарушение на чл.180 ал.2 от Закон за
данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.180 ал.1 от ЗДДС, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и на
основание чл.180 ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.180 ал.1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 1605.93 лв., като със същото решение съдът осъжда „Зангочеви“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. И. ***, да заплати на НАП ТД Пловдив ЕИК ***сумата
от 120 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да
потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставяне
на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, като вмененото нарушение е
описано откъм всички съставомерни признаци. Посочено е, че при правилно определена
датата на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в НП, а именно
15.01.2019г., допуснатото разминаване относно датата на установяване на
деянието, не е опорочило санкционния акт по начин, по който да води до отмяна
на същия. Ревизираният съдебен акт
съдържа подробни съображения относно спазване на срока по чл. 34 от ЗАНН, които
изцяло се споделят и от касационния състав.
От
събраните доказателства първоинстанционният съд установява извършването на
описаното в НП административно нарушение, като обстойно е мотивирал изводите си
в тази насока. Посочил, че наказанието е правилно определено. Изложил е и
съображения, че не са налице предпоставките по отношение на описаното нарушение
за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция
споделя извода на районния съд за законосъобразност и правилност на НП.
Изложените в касационната
жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, настоящата
инстанция намира за неоснователни.
Обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, въз основа на която съдът е достигнал до правилни правни
изводи. Районният съд е възприел относимите факти въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Неоснователно е твърдението
на касатора за допуснати в хода на административнонаказателната процедура
съществени процесуални нарушения.
Не се споделя довода, че в
случая не е спазен 3-месечния срок за съставяне на АУАН. Трайно в практиката си
касационната инстанция приема, че едва към датата на протокола, финализиращ
извършената от контролния орган проверка, е възможна преценка дали от обективна
страна е налице или не нарушение. В случая такъв анализ е направен с протокола
от 27.06.2019г. и именно от тази дата
започва да тече 3- месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който в случая към
датата на съставяне на процесния АУАН, не е изтекъл.
Касационната инстанция намира
за правилен извода на районния съд, че санкционираното деяние е безспорно
установено и доказано.
За да е налице
административно нарушение по смисъла на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, е достатъчно да
бъде установено неизпълнението на което и да е от трите кумулативни задължения
по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. В случая, обстоятелството, че касаторът е достигнал
облагаем оборот над 50 000. 00 лв. за периода 01.08.2017г. – 31.07.2018г., се явява несъмнено
установено. Следователно, след настъпване на последното обстоятелство дружеството е следвало да се
начислява ДДС, което обаче не е сторено, конкретно за периода 01.12.2018г. – 31.12.2018г., като към 15.01.2019г. – дата, посочена за
извършване на нарушението, действително такова е било налице. Съответно, от
обективна страна е налице вмененото на дружеството административно нарушение, поради което
правилно и законосъобразно същото е било наказано на основание чл. 180, ал. 2 във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, съдът намира
наведените оплаквания в касационната жалба за неоснователни, а решението на
районния съд за правилно, законосъобразно и постановено при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответната страна
следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 120 лв., съобразно
Наредба за заплащане на правната помощ, за осъщественото пред касационната
инстанция процесуално представителство.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №213 от 05.08.2020г., постановено по АНД №321 по описа на Районен
съд – Хасково за 2020г.
ОСЪЖДА „Зангочеви“ EООД с ЕИК *** да заплати на НАП ТД Пловдив сумата от 120 лв,
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.