Р Е Ш Е Н И Е
№ 260623 09.11.2020 г. гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гр. дело № 3490 по описа за 2020 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на Д.Р.С., ЕГН **********, с адрес *** против “Секюрити Бургас СОТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Б., представлявано от П.В.Ж., с която се иска да бъде отменена заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение като незаконосъобразна, както и да
се осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на по 610 лева на месец
за периода, в който е останал без работа, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до изплащането.
Твърди, че е заемал в ответното юридическо лице длъжността ”*********”.
На 07.05.2020г. е била издадена заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца и
за прекратяване на трудовия му договор. Според ищеца, заповедта е
незаконосъобразна, понеже той има *********** заболяване, който факт е известен
на работодателя. Това заболяване попада в списъка на болестите, подлежащи на
специална закрила по Наредба № 5/1987г. Въпреки това работодателят не е получил
разрешение от Инспекцията по труда за извършване на уволнението. Нарушението на
ищеца било, че не се е явявал два последователни дни 05. и 06.05.2020г. на
работа, но изготвеният от работодателя график е от 06.05.2020г., т.е. от
втората дата. Към 05.05.2020г. не е имало изработен график за месеца, който да е
задължавал ищеца да отиде на работа. През въпросните два дни ищецът бил във
влошено здраве и се нуждаел от нов отпуск по болест, поради което не можел да
отиде на работа. При връчване на заповедта за уволнение ищецът се чувствал зле
и машинално подписал дадените му документи, сред които и декларация, че не
страда от заболяване, което да се ползва от закрилата по чл.333 КТ. Независимо
от това болестта му била известна на ответника. Моли да се уважат исковете.
Исковете са по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ.
Ответникът е представил писмен
отговор, с който изцяло оспорва исковете. Поддържа, че уволнението е извършено
законно, тъй като ответникът безпричинно не се е явил на работа на 05.05.2020г.
и 06.05.2020г. и не е уведомил прекия си ръководител за отсъствието си.
Управителят на фирмата е разговарял на 04.05.2020г. с ищеца за явяването му на
работа по график за следващите два дни. Лицето не се е явило на работа, като не
е подало и искане да ползва някакъв вид отпуск. При започналата дисциплинарна
процедура не се установило ищецът да страда от болест, която да е под закрилата
на чл.333 КТ. Не е представена от ищеца никаква медицинска документация, че
страда от такова заболяване. Ето защо ищецът е наказан законосъобразно с
дисциплинарно уволнение. Моли се за отхвърляне на исковете, като се заявява
също, че към днешна дата ищецът не е останал без доходи.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Исковете са основателни.
Безспорно е по делото, че ищецът е работел в ”Секюрити Бургас СОТ” ООД, на длъжността ”*********”, от която длъжност е бил дисциплинарно уволнен със заповед № 51/07.05.2020г. на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ поради нарушаване на трудовата дисциплина, изразяващо се в безпричинно неявяване на работа на 05. и 06.05.2020г., т.е. в продължение на два последователни работни дни.
Фактът, че ищецът не се е явил на работа на 05. и 06.05.2020г., не се оспорва от него, като същият в исковата си молба е заявил, че до 04.05.2020г. е бил в болничен отпуск, като и след това се е чувствал много зле и не е можел да отиде да изпълнява трудовите си задължения. Неявяването на работа на С. се установява и от показанията на разпитаните свидетели И.Г. и И.Г., служители на работодателя. Ето защо БРС намира, че формално е налице изпълнен състав на нарушение на трудовата дисциплина, което може да се накаже с дисциплинарно уволнение, тъй като се касае до отсъствие от работа в продължение на два последователни работни дни. Установява се, че до 04.05.2020г. ищецът наистина е бил в многомесечен болничен отпуск, като това се доказва от електронния регистър на болничните листове. Извод за този факт може да се направи и от представения от самия работодател график за дежурствата на охранителите за месец май 2020г., от който е видно, че за датите 01, 02, 03 и 04.05.2020г. С. е ползвал болнични. Болничният лист е бил до 04.05.2020г., поради което на 05.05.2020г. ищецът е трябвало да се върне на работа и да изпълнява две последователни нощни дежурства /на 05. и 06.05.2020г./. Няма писмени доказателства, че през тези два дни, когато С. не се е явил на работа, той да е поискал да ползва платен или неплатен отпуск и да е сигнализирал работодателя за причините, поради които не изпълнява трудовите си задължения.
Въпреки това обаче, дисциплинарното му уволнение е незаконно извършено, тъй като работодателят не е спазил процедурата, разписана в чл.333 КТ и Наредба № 5/20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Според чл.333, ал.1, т.3 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Болестите, които са под закрила, са посочени в чл.1, ал.1 от Наредба № 5/1987г. и това са исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване, психично заболяване и захарна болест. В случая, видно от представените епикризи, ищецът страда от ********* **************** ********. Това се потвърждава и от разпитания негов лекуващ лекар, св.А., който е заявил, че ищецът е в тежко състояние, с *********** заболяване на ******** *****. Заболяването често рецидивира и няма никакво подобрение. Следователно ищецът попада под закрилата на закона при уволнение, като болен от *********** заболяване и за да бъде уволнението законно, работодателят трябва да получи разрешение за това от инспекцията по труда, а преди това следва да е взел и мнението и на трудово-експертната лекарска комисия /чл.330, ал.2 КТ/. Няма спор, че в случая работодателят не е изпълнил тази процедура и не е поискал и съответно получил мнение на ТЕЛК и последващо разрешение на инспекцията на труда.
За да изпълни посочената процедура, работодателят следва да има знание за заболяването на съответния работник. Според чл.1, ал.2 от Наредба № 5/1987г. предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1. Според чл.2 от Наредбата, работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 , са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет. Следователно, работникът, ползващ се от закрила при уволнение заради болестта си, трябва да прояви добросъвестност и при запитване от страна на работодателя да му съобщи за заболяването, от което страда и да представи съответните медицински документи. Приема се трайно от съдебната практика, че ако работникът скрие за заболяването си от работодателя, той ще изгуби правото да се ползва от закрилата при уволнение, тъй като ще е недобросъвестен.
В конкретния случай съдът отчита, че ищецът дълги месеци е бил в болнични, поради лошото си здравословно състояние, но няма данни в представените болнични листове да е записано, че страда от ********. По делото са приложени болнични листове, в които е записано, че диагнозата на С. е латерална стена на пикочния мехур. Наистина ************* заболяване е видно от епикризите, представени с исковата молба, но няма данни те да са били известни на ответника преди уволнението. Налично обаче е писмо от лекуващия лекар А. до работодателя на ищеца, изпратено по електронна поща, с което лекарят е уведомил работодателя, че С. е ********* и е в много тежко състояние, поради което следва да почива и да не ходи на работа. Това писмо е пратено през януари 2020г. и е стигнало да знанието на работодателя, който е изпратил и отговор. Ето защо това обстоятелство е индиция, че ответникът е знаел, че ищецът страда от *********** заболяване, още повече че уведомяването за заболяването идва лично от лекуващия лекар, т.е. от достоверен източник.
Освен това, всички свидетелски показания /на двамата служители на ответното дружество и на брата на ищеца/ сочат, че на 07.05.2020г. управителят на фирмата и двама негови работници са посетили ищеца в дома му и са поискали от него обяснения защо не е бил на работа в изминалите два работни дни. Тогава на ищеца е даден лист, за да напише своите обяснения по случая, в изпълнение на чл.193 КТ, но той не е написал нищо, дадена му е за подпис декларация, че не страда от заболяване, налагащо закрила по чл.333 КТ, която той е подписал, връчена му е и самата заповед за дисциплинарното уволнение, отново подписана на място от него. Св.С., брат на Д., който е очевидец на срещата, изрично е заявил, че когато шефът на Д. го е попитал защо не е на работа, той отговорил, че е още болен и не може да работи. Тогава извадил всичките епикризи от болницата и ги показал на шефа си, но според свидетеля “той въобще не ги погледна“, а иначе му казал “Д., ти си *********“. Следователно съдът намира, че при поискване, както предвижда наредбата, ищецът е представил на шефа си епикризите, според които е болен от *********** заболяване и така е уведомил работодателя за този факт. Обстоятелството, че формално Д. по същото време е подписал подадената му декларация, че няма заболявания, не разколебава факта, че той е ********* и че е представил на същата среща епикризите за болестта си. В тази връзка брат му е заявил, че Д. е подписал документите, защото не се е чувствал добре. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, макар и да е близък роднина на ищеца, защото дори и така той е по-малко заинтересован от делото отколкото свидетелите на ответника, негови работници, които са в пряка икономическа зависимост от работодателя си. Ето защо БРС приема, че ищецът на срещата е представил на шефа си епикризите, които доказват болестта му, поради което е постъпил добросъвестно и съответно ответният работодател от своя страна, знаейки за болестта, е следвало да поиска разрешение от инспекцията по труда за уволнението на Д., което той не е сторил. Само на това основание уволнението се явява незаконно и следва да бъде отменено.
Ето защо предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му е основателен.
Заради уважаването на първия иск, доказва се по делото и основанието на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждането на обезщетение за оставането на ищеца без работа. Фактите сочат, че ищецът е уволнен, считано от 07.05.2020г. Той има право на обезщетение за най-много 6 месеца, т.е. до 07.11.2020г. Установява се от данните по делото – служебна справка за местоработата и решение за прекратяване на регистрацията в Бюрото по труда, че след уволнението ищецът не е започнал работа по друг трудов договор. Доколкото уволнението му е незаконно, той има право да получи обезщетение за оставане без работа по чл.225 КТ. Изготвената експертиза е дала заключение, че за 6-месечния период се дължи обезщетение в размер на 4535.14 лева. От друга страна обаче ищецът с исковата си молба претендира обезщетение от общо 3660 лева, доколкото твърди, че месечното му брутно трудово възнаграждение възлиза на 610 лева /6 х 610 = 3660/, т.е. търси се обезщетение в по – малък размер. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да присъди обезщетение от именно 3660 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото до изплащането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 500 лева разноски по делото, за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК и доколкото исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ са уважени, ответният работодател следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса от 196.40 лева, както и депозит за експертиза в размер на 120 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението и ОТМЕНЯ Заповед № 51/07.05.2020г.,
издадена от управителя на “Секюрити Бургас СОТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
с която на основание чл.190, ал.1, т.2 вр. чл.187, т.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ
е наложено наказание “дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото
правоотношение с Д.Р.С., ЕГН **********,
на длъжност “*********“, с адрес с.Р..
ОСЪЖДА “Секюрити Бургас СОТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от П.В.Ж. да заплати на Д.Р.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3660 лева /три хиляди шестстотин и шестдесет лева/ обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа в резултат на уволнението за периода от 07.05.2020г. до 07.11.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.07.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “Секюрити Бургас СОТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.Б., представлявано от П.В.Ж. да заплати на Д.Р.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 500 лева /петстотин лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА “Секюрити Бургас СОТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от П.В.Ж. да заплати по сметка на БРС сумата от 196.40 лева /сто деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ държавна такса и сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.