Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
09.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова
и с участието на Димитрина Делчева
заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 12 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на директора на Дирекция „ Инспекция по труда“, град Кърджали,
подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 103/08.12.2021 г., постановено по
а.н.д. № 231/2021 г. по описа на РС – Момчилград. Претендира се неправилност на
оспорения съдебен акт поради неправилни изводи на съда, че не е доказано от
субективна страна извършването на нарушението от санкционираното лице. Твърди се, че приетото в Постановлението на РП
- Кърджали за липса на престъпление, за което да бъде повдигнато наказателно
обвинение срещу М.М.Х., не прегражда пътя за
наказване на лицето за извършеното от него административно нарушение. Изразява
се становище, че в случая задължително следва да се реализира
административно-наказателната отговорност на М.Х. за допуснатото от него
административно нарушение, защото нарушението е установено безспорно в АУАН и в
НП; същото е извършено виновно от наказаното лице, за което следва да понесе
административното наказание за извършеното административно нарушение на
принципа non bis in idem.
Твърди се, че в
нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване при проектирането, строежа и експлоатацията на електрически уредби,
съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е
необходимо, М.Х. при експлоатацията на собствените си електрически уредби, находящи се в собствен недвижим имот, е възложило извършване
на забранени от закона действия в сервитутната зона и
върху енергиен обект за пренос на електрическа енергия. Деянието е извършено
виновно. Правилно М.М.Х. е квалифициран като
работодател по смисъла както на § 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда, така и на § 1 от ДР на Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, досежно установения факт на възлагане от
наказаното лице извършване на работа на Л. С. по ремонт на електрическото
съоръжение. Поради изложеното се прави искане да се отмени оспореното решение и
се постанови решение, с което да се потвърди наказателното постановление на
директора на Д „ ИТ” – Кърджали.
В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът, чрез пълномощника си,
поддържа касационната жалба. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Представя писмена защита.
Ответникът – М.М.Х., чрез пълномощник изразява съображения за
неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната
инстанция.
Представителят на ОП – Кърджали дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на
обжалваното решение на РС – Момчилград.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 231/2021
г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по
следните съображения:
С
оспореното решение РС – Момчилград е отменил
Наказателно
постановление № 09-002707/30.09.2021 г., издадено от и.д.Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Кърджали, с което на М.М.Х., с
ЕГН ********** и адрес: ***, в качеството му на работодател по смисъла на §1,
т. 2, предложение второ от ДР на ЗЗБУТ, е наложено наказание „глоба” в размер на
1500 лв. за нарушение на чл.200, ал.1, т.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване(обн. ДВ бр.88 от 1999
г.), във връзка с чл.14, ал.1, т.6 от Наредба №16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти(обн.
ДВ. бр. 88 от 2004 г.). Със същото решение Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, град София е осъдена да заплати на лицето адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв.
РС – Момчилград е
приел, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение
по обжалваното наказателно постановление. В мотивите на решението е отразено,
че това лице не е титуляр на сервитутното право, каквото
е изискването по чл.13 и следващите от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийни обекти, поради което по никакъв
начин не може да му се вмени във виновно поведение, касаещо
каквито и да е било действия в тази зона. Сервитутното
право и ползването се осъществява от собственика на електропреносното
съоръжение, а не от собственика на имота, какъвто е настоящият жалбоподател.
Свидетелят Б.С. говори за това, че пострадалото лице е паднало от стълба, която
е била поддържана от този свидетел, а не от стълб на електро преносната мрежа. РС
– Момчилград се е позовал на постановление за отказ да се образува ДП, съгласно
което малко след инцидента пострадалият, падайки от стълбата, е отговорил
на свидетеля Б.С., че го боли левия крак и горния край на бедрото. Приел е за
установено, че пострадалият сам се е снабдил и с необходимите му инструменти за
извършване на ремонтни дейности. В обобщение на тези констатации е достигнал до
извод, че не може да се търси виновно поведение от страна на жалбоподателя за
това, че той е възложил и допуснал пострадалия да извършва работа в сервитутна зона, касаеща електро
преносната мрежа собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Решението е правилно.
Съгласно сътавения АУАН и оспореното пред РС – Момчилград
наказателно постановление, при проверка, извършена от Дирекция „Инспекция по
труда", Кърджали на 03.07.2021 г., около 14:15 часа на територията на
частен недвижим имот в ***, собственост на физическо лице М.М.Х.,
е установено, че лицето М.М.Х. на дата 03.07.2021 г.
в ***, не е спазил изискванията за устройството на Електрическите уредби, като
на посочената дата е възложило на лицето Л. А. С. с ЕГН: **********
работа/действия в сервитутната зона на енергиен обект
от електропреносната мрежа, собственост на
„Електроразпределение Юг" ЕАД, по въздушна линия с номинално напрежение
0,4 kV, която към момента на работата е под напрежение,
а именно: извършване от Л. А. С. на ремонтни работи по подмяна на проводници от
въздушната линия на стълб на електропреносната мрежа,
разположен на територията на частен имот в ***, собственост на М.М.Х..
На 03.07.2021Г. М. М.Х.
е допуснал Л. А. С. в собствения си недвижим имот в ***, където на 03.07.2021
г., около 12:45 часа, е настъпила злополука с Л. А. С. при извършваната от лицето
работа на височина върху стълб от електропреносната
мрежа, вследствие на което лицето претърпява фактури и травми по тялото.
В АУАН и НП като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба №7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване(обн. ДВ бр. 88 от 1999 г.) във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 6
от Наредба №16 от 9 юни 2004г. за сервитутите на
енергийните обекти(обн. ДВ. бр. 88 от 2004 г.).
Съгласно чл.200,
ал.1,т.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г., При проектирането, строежа и
експлоатацията на електрически уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго
работно оборудване, за което това е необходимо, се спазват изискванията за устройството
на електрическите уредби. Съдържанието на нормата е бланкетно,
като се препраща към изискванията за устройството на електрическите уредби.
В чл.14, ал.1, т.6 от
Наредба №16 от 9 юни 2004г. за сервитутите на
енергийните обекти, посочена в наказателното постановление във връзка с
препращането в чл.200, ал.1, т.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г., се съдържа
забрана, формулирана по следния начин: В сервитутната
зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване
на електрическата енергия не се допуска: действия на трети лица върху съоръженията
на енергийните обекти. В настоящия случай, дори да се приеме, че е доказано
възлагането на работа от М.Х. на пострадалото лице, липсва елемент от обективна
страна на нарушението – действие на М. Х. Действието върху „съоръженията на
енергийните обекти“, в случая – проводник от въздушната линия на стълб на електропреносната мрежа, разположен в собствения на М. Х.
имот, е извършено от пострадалото лице Л. А. С. Поради изложените съображения
АС – Кърджали, в настоящия касационен състав приема, че оспореното решение е
валидно и допустимо и следва да се остави в сила.
При този изход на
делото претенцията на ответника за присъждане на ответника за присъждане на
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция е основателна и следва да се
уважи, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. съгласно
ДПЗС с дата 30.03.2022 г., което превишава с 15 лв. минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл.63д, ал.1
от ЗАНН.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 103/ 08.12.2021 г., постановено по а.н.д. № 231/ 2021 г. по
описа на РС – Момчилград.
Осъжда Изпълнителна агенция „ Главна Инспекция по труда“ – София да заплати на
М.М.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. ( триста и петдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.