№ 11118
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110155429 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба подадена от Е. Г. Марценков, чрез адв. М. М., срещу
„Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, с която е предявен е установителен иск за признаване на
установено спрямо ответника, че разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от сключения между тях
договор за потребителски кредит, предвиждаща неустойка за непредоставено обезпечение в
полза на ответника е нищожна,
В исковата молба се твърди, че на 19.05.2022 г. между ищеца в качеството му на
заемател и ответното дружество в качеството на заемодателя е сключен Индивидуален
договор за заем № 10156871, по силата на който ищецът следвало да върне сумата по
кредита в размер на 2 381,90 лв., при срок на кредита от 10 месеца и размер на договорната
лихва в 381, 90 лв. В чл. 12 на сключения договор било предвидено обезпечение в полза на
кредитодателя, а в чл. 12, ал. 4 страните се съгласили при непредоставяне на едно от
уговорените обезпечения кредитополучателят да заплати неустойка в размер 1 648, 10 лв.,
която е била разсрочена и плащането й е отложено с всяка погасителна вноска. Според
ищеца уговорката за неустойка е нищожна, като твърди, че противоречи на чл. 19, ал. 4 във
вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй следвало вземането за неустойка да бъде
включено в Годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Освен това чрез договрянето
на неустойка в такъв размер се целило да се заобиколи закона и задължението на
кредитодателя да проучи кредитоспособността на потребителя, като целта на кредитодателя
била да получи още едно възнаграждение, което му е недължимо. Поддържа, че неустойката
протворечи на добрите нрави във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. чл. 143, ал. 1 и
чл. 146 от Закона за защита на потребителите, доколкото размерът на уговорената неустойка
бил равен на почти ½ от задължението по договора, поради което и това било основание за
нейната нищожност. Не ставало ясно как е формирана неустойката. Сочи, още, че клаузата
за неустойка е неравноправна по см. На чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което било още едно основание за
1
нейната нищожност. Поддържа и че чрез уговаряне на неустойката на практика се създават
още разходи по кредита и по този начин се стига до заобикаляне на закона и непосочване на
реалния годишен процент на разходите.
В исковата молба се съдържат доказателствени искания за събиране на писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата от „СИЛВЪР ПРОДЖЕКТ“
АД /с предишно наименование „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД/, подаден чрез адв.
Герова. Изложени са възражения за неоснователност, необоснованост и недоказаност на
иска. Твърди се, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя заемна сума в
размер на 2 000 лв. с разписка № R 10156871/19.05.2022 г. по силата на индивидуален
договор за заем от 19.05.2022 г. заемната сума е предоставена за срок от 10 месеца при
уговорен лихвен процент в размер на 39, 72 % и ГПР на годишна база 39,95 %.
Общодължимата сума от заемателя в края на заемния период възлиза на 2 381, 90 лв., от
които 381, 90 лв. – договорна възнаградителна лихва по заема. Сочи се, че процесният
договор е сключен при индивидуални условия за потребителя, договорени след преговори
между него и кредитодателя, потребителят е получил стандартен европейски формуляр и е
имал възможност да направи информиран избор дали да сключи процесния договор, освен
това договорът напълно отговарял на изискванията на чл. 11 ЗПКр. Твърди, че неустойката е
разход по неизпълнение на договора, който не следва да бъде включван в ГПР - арг. от чл.
19, ал. 3 ЗПкр. При условията на евентуалност и в случай, че съдът намери разпоредбата на
чл. 12, ал. 4 от договора за нищожна, то нищожносттта на клаузата не влече
недействителност на целия договор. В този случай надвишаването на нормативно
установения праг на ГПР би довел само до нищожност на клаузите, които надвишават
максималния допустим размер по чл. 19, ал. 4 ЗПКр, арг. от чл. 19, ал 5 и ал. 6 ЗПКр. Освен
това сочи, че клаузата за неустойка има самостоятелен характер.
Направени са доказателствени искания за събиране на писмени доказателства
Предявен е установителен иск за прогласяване на нищожност на клаузата по
чл.12, ал.4 от Индивидуален договор за заем № 10156871 от 19.05.2022 г., с която е
уговорена неустойка при непредставяне на обезпечение от страна на
кредитополучателя - иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП
– нищожност поради неравноправност, с правно основание чл. 26, ал. 1 , предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр– поради противоречие със закона, с правно
основание, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 21, ал.1 ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК –
поради заобикаляне на закона и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПКр -
поради противоречие на добрите нрави с оглед размер на неустойката.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото като признати и ненуждаещи
се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че страните са в облигационни
правоотношения, възникнали по силата на сключен договор за Индивидуален договор за
заем № 10156871, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя в
заем сумата от 2 000 лв., кредитополучателят се задължил да върне заетата сума в срок от 10
2
месеца на погасителни вноски, като е следвало да върне сумата 2 381, 90 лв., от които 381,
90 лв. – договорна възнаградителна лихва по заема, както и че съгласно чл. 12, ал. 4 от
Индивидуалния договор за заем № 10156871 от 19.05.2022 г. при неизпълнение на
задълженията по чл. 12, ал. 1 от договора за предоставяне на обезпечение, заемателят ще
дължи на заемодателя неустойка в размер на 1648,10 лв.
В тежест на ищеца по установителния иск е да установи всички възражения в
исковата молба за неравноправност и нищожност на клаузата за неустойка, а именно -
твърдяното противоречие на закона, твърдяното заобикаляне на закона, твърдяната
противоречие на добрите нрави.
В тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за плащане,
респ. получаване на сочената парична сума като неустойка, както и че същата клауза е
индивидуално уговорена.
Съдът УКАЗВА на страните, че ще извърши проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора кредит.
По доказателствените искания:
Представените от страните документи следва да бъдат приети като писмени
доказателства, защото са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.04.2023 г. от 15:15 часа, за когато да
се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
3
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца заедно с
препис от писмения отговор и приложенията.
Вещите лица да се призоват след представяне на доказателства за внесен депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4