ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 163
гр. Бургас, 15.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х. Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500147 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Д. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б., ул.
„С.” № **, чрез процесуален представител адв.И.К. - *АК, срещу решение № 44/14.01.2022
год. по гр.д.№1951/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прогласена
нищожността на саморъчно завещание съставено на 19.12.2018 г. с посочен за негов автор
Д. В. Р., починал на **.**.**** г., обявено по нот. д. № **/**** г. с протокол рег. №
****/**.**.**** г. на нотариус Н. М., рег.№ *** на НК, поради съставянето му в нарушение
на чл. 25, ал. 1, изр. първо ЗН - тъй като не е написано и подписано от завещателя. Осъдена
е Д. Д. Й., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. Б., ул. „С.” № **, да заплати на В. В.
Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Б., ул. "Т. К." № ** - адв.М. Х., сумата от общо
14600 лв. /четиринадесет хиляди и шестстотин лева/ - разноски по делото. Осъдена е Д. Д.
Й., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. Б., ул. „С.” № **, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд, сумата от 13455,09 лв.
/тринадесет хиляди четиристотин петдесет и пет лева и девет ст./ - държавна такса.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно като необосновано
поради противоречие в мотивите, произнасяне по делото при неизяснена фактическа
обстановка, грешни фактически констатации и недоказаност в резултат на съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че като не е допуснал повторна експертиза по
своевременно заявеното искане, окръжният съд съществено е нарушил процесуалните
правила, не е изяснил спора от фактическа страна и е направил погрешни правни изводи за
основателност на предявения главен иск. Твърди се, че след изслушване на експерта по
графологичната експертиза в открито съдебно заседание, ответната страна е направила
1
възражения относно ползваните сравнителни материали от вещото лице датиращи от и
преди 2015 год., предвид възможността за изменение на почерка на завещателя до 2018 год.
в резултат на промени в здравословното му състояние и неговата възраст, поради което
заключението е било своевременно оспорено с искане за допускане на допълнителна,
повторна експертиза. Твърди се, че такава експертиза е била необходима за изясняване на
фактическите твърдения относно действителността на завещанието, но като не е уважил
искането, окръжният съд е допуснал нарушение по чл.266, ал.3 от ГПК, което задължава
въззивния съд да събере това доказателство. Твърди се, че събирането на доказателства при
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение е служебно задължение на
въззивния съд. Твърди се също, че решението е необосновано, тъй като за да направи
правните си изводи окръжният съд се е позовал на оспореното от ответната страна
заключение на съдебно-почерковата експертиза, която неправилно е била кредитирана без
обсъждане на всички доказателства – включително без обсъждане на представено по делото
заключение от графолог, извършено по искане на нотариуса, от когото процесното
завещание е било обявено. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на съдебен акт в съответствие с възраженията на ответната страна. Във
въззивната жалба се съдържа и оплакване, че присъденото с решението в полза на
ищцовата страна и в тежест на ответницата адвокатското възнаграждение е в завишен
размер, който не е съобразен с естеството на процесуалните действия по делото и е
извън определения по Наредба № 1 за МРАВ минимален размер. Направеното искане
за цялостна отмяна на решението включва и частта за разноските.
Във въззивната жалба се съдържа искане за допускане на допълнителна съдебно-
графологическа /почеркова/ експертиза, при извършването на която вещото лице „да
вземе предвид направените от страна на ответницата възражения пред първата инстанция
относно датирането на сравнителните материали, както и да бъде взето предвид
здравословното състояние и възрастта на завещателя Д. Р. към момента на съставяне на
процесното завещание“.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна В.В. Р., чрез процесуалния
му представител адв. М. Х. - *АК. Изложени са подробни съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Посочено е, че съдебно-почерковата експертиза допусната и приета от
окръжния съд е по искане на ответната страна, която не е посочила за използване от вещото
лице на сравнителни материали, като вещото лице е работило по безспорни относно
авторството на завещателя такива, приложени по досъдебно производство. Сочи се, че
правото на страната да иска повторна експертиза въз основа на несвоевременно въведени и
неконкретно посочени сравнителни материали е преклудирано. Цитирана е съдебна
практика на ВКС по гр.д.№ 388/2021 год., съгласно която, когато сравнителният материал е
съществувал при изготвяне на експертизата, но е представен след това без доказване на
обективни причини, попречили на страната да го представи своевременно, допуснатото
заключение основано на този сравнителен материал е недопустимо поради нарушение на
чл.266, ал.1 от ГПК. Сочи се, че от ответната страна не са били представени нито по делото,
2
нито на вещото лице сравнителни образци от подписа на завещателя след 2015 год., такива
не са представени и не се сочат и с въззивната жалба, а твърдението, че ответницата
разполага с тетрадка с телефонни номера изписани от завещателя, при положение че тази
тетрадка не е представена по делото с оглед възможността да бъде оспорена относно
авторството и периода на изписване, не би могло да бъде основание за допускане на
повторна експертиза. Отделно са изложени твърдения, че не са налице основания за
допускане на повторна експертиза, тъй като депозираното заключение е ясно и обосновано,
като внася достатъчна яснота по спорния въпрос. Сочи се, че извършената извън процеса
частна експертиза по инициатива на нотариус не е годно доказателство, поради което
необсъждането й от съда не е процесуално нарушение. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на адвокатско възнаграждение.
В срок е депозиран и отговор от насрещната страна В. В. Р., чрез процесуалния му
представител адв. Ж. М. - *АК. Изложени са подробни съображения за неоснователност на
възраженията по въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение, които се
преповтарят със съображенията в отговора изготвен от адв. М. Х. Твърди се, че
несвоевременното посочване от страна на ответницата на сравнителен материал пред
първоинстанционния съд преди извършване на експертизата е неин пропуск, а не е
процесуално нарушение допуснато от окръжния съд, което въззивният съд да трябва да
отстрани. Изложено е становище, че искането за повторна експертиза следва да бъде
оставено без уважение. Към отговора е представено заверено копие от експертно
заключение на тройна съдебно-графическа експертиза на процесното завещание, извършено
по дознание №358/2019 год. по описа на ОД на МВР-Бургас, по отношение на което не е
направено искане за приемането му като доказателство по делото.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който
подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по главен иск с
правно основание чл.42, ал.1, б.“б“ от ЗН /за прогласяване на нищожност на саморъчно
завещание поради неизготвянето му и неподписването му от завещателя/, от обективно
съединени искове, от които заявени при условията на евентуалност – иск с правно
основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН /за унищожаване на саморъчното завещание поради
недееспособност на завещателя/ и иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“б“, предл.1-3 от ЗН
/за унищожаване на саморъчно завещание поради грешка или упражнени върху завещателя
насилие или измама/.
Въззивният съд констатира, че възражението в частта за прекомерност на
присъденото от окръжния съд с решението адвокатско възнаграждение в полза на
ищеца и в тежест на ответника има характера на молба по чл.248, ал.1 от ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, по която компетентен да се произнесе е
съдът постановил обжалваното решение, което налага прекратяване на настоящото
производство и връщане на делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по молбата по
чл.248 от ГПК, след което делото следва да се изпрати на настоящия съд за произнасяне по
3
въззивната жалба.
Не са налице основания за приемане от въззивния съд като доказателство по делото
на приложеното към отговора на въззиваемия депозиран чрез адв. М. заключение на тройна
съдебно-почеркова експертиза, изготвена по досъдебно производство.
По направеното с въззивната жалба доказателствено искане за допускане на повторна
експертиза, въззивният съд ще се произнесе след връщане на делото от окръжния съд и след
като задължи въззивника в определен срок с писмена молба с препис за насрещната
страна да представи по делото сравнителния материал, по който се иска да работи вещото
лице по поисканата допълнителна съдебно-графологическа /съдебно-почеркова/ експертиза,
а в случай на невъзможност за представяне - да посочи вида на конкретния документ и при
кое трето лице се намира той. В случай, че се иска на вещото лице да бъдат поставени
допълнителни въпроси, които не са били поставени на приетото от окръжния съд
заключение по почерковата експертиза, същите да бъдат ясно и точно формулирани, с
обосновка защо не са били своевременно поставени пред окръжния съд и с обосноваване на
основанията по чл. 266, ал. 2 от ГПК.
Тъй като настоящото определение не е същинско прекратително по въззивната жалба,
то не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 267 от ГПК, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 147/2022 год. по описа на Бургаския
апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по молбата с правно
основание чл. 248 от ГПК обективирана във въззивната жалба, след което делото да се
изпрати на настоящия съд за по-нататъшни процесуални действия по въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4