Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 51
гр.
Силистра, 25.10.2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова, при участието на Окръжния прокурор Свилен Тодоров като разгледа докладваното от
съдия П. Георгиева-Железова КАНД № 46
по описа на съда за 2022 год., за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Д.А.А., ЕГН: **********,*** против Решение № 106 от
29.04.2022 г., постановено по АНД № 754 / 2021 г. по описа на Районен съд –
Силистра, с което е потвърдено Наказателно постановление № 01 / 29.07.2021 г.,
издадено от Началник „Районно управление“ гр. Силистра. С последното на
касатора са наложени следните административни наказания по Закона за лова и
опасване на дивеча /ЗЛОД/: глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева (по чл. 84,
ал. 2, предл. трето от ЗЛОД), лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три/
години (по чл. 94, чл. 1 от ЗЛОД) и отнемане в полза на държавата на средствата,
послужили за извършване на нарушението (по чл. 95, ал. 1 от ЗДОЛ).
Чрез
касационната жалба се въвеждат оплаквания за нарушения на материалния закон и
за съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се, че процесната
житейска хипотеза, при която е установено ловуване в места, които не са
посочени в съществуващото разрешително за лов, не отговаря на приложената норма
на чл. 84, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗЛОД. Посочено е също така, че
административно-наказващият орган е възприел фенерът, с който се осветявало
съответното място за извършване на лов, като квалифициращ белег, който не е
елемент от фактическия състав на изпълнителното деяние и изобщо не е извършено
нарушение като простъпка от ЗЛОД. Претендира се за отмяна на потвърдителното
решение и на наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба РУ на МВР – Силистра, чрез процесуалния си представител –
гл. юрисконсулт В. А., оспорва подадената жалба, като счита същата за
неоснователна и недоказана. Претендира направените по делото разноски.
Окръжна
прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Силистра, след преценка на наведените касационни основания и при
служебната проверка за приложението на материалния закон на база на фактите,
установени от районния съд, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения 14 - дневен срок,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, които характеристики я квалифицират
като допустима и подлежаща на разглеждане по същество. Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Предмет
на обжалване е решение на районния съд, потвърждаващо наказателно
постановление, с което на Д.А.А. са наложени административни наказания по ЗЛОД
по вид глоба в размер на 200 лева, лишаване от права и отнемане в полза на
държавата на средствата, послужили за извършване на нарушението.
От
фактическа страна пред съда е установено, че на 22.06.2021 г. малко след 21.00
часа Т.Г.и К.К.– полицейски служители, при извършването на специализирана
полицейска операция за противодействие на закононарушенията, свързани с дивечовите
ресурси, в ловището „Розована“-Ловище 1, землището на с. Ветрен, общ. и обл.
Силистра, засекли превозно средство, което се движело с изгасени фарове.
Възприели как от дясната страна на автомобила се виждала ръка, която държи фар,
осветяващ местността. Впоследствие превозното средство било спряно от
полицейските служители, като се установило, че е джип „Нисан Толедо“ с рег. № ***,
управлявано от лицето В.В.В.от гр. Силистра. Било установено, че в автомобила
се возят още две лица – В.Д.И., който от задния десен прозорец осветявал с
изкуствен източник на светлина - фар, земеделските земи в страни по посока на
движението. Касаторът Д.А.А. слязъл от предната дясна врата на превозното
средство. При огледа на автомобила до предното дясно место била намерена
карабина „Арсенал / SLR-95“, калб. 7, 62х39 сер. № *** с монтиран
към нея оптичен прицел, марка „Pilad
Р4х32“ и фенер „PZ-410“. Огнестрелното оръжие било извадено от
калъф, в сглобено състояние и без заключващ механизъм на спусковата скоба. В
автомобила на пода пред дясното место полицейските служители установили
пълнител с 5 бр. боеприпаси, както и още един патрон, като пълнители с
боеприпаси боили намерени и в местата за съхранение на вещи на предната дясна
врата. Пред полицейските служители касаторът представил: Разрешение за
индивидуален лов серия СЦ-П № ***; Билет за лов с. „Х“ с № ***; Удостоверение
за подборно ловуване с № 076445; Членска карта с № ***. Същите констатирали, че
издаденото на Д.А. разрешително за индивидуален лов е за място за ловуване –
ловище № 2 „Бента“ на ловностопански район с. Ветрен и за дати, различни от
22.06.2021 г.
За констатираното нарушение на
13.07.2021 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Д.А.
за това, че същият ловува извън определените му в писменото разрешение за лов,
место, дата, като използва забранени за лов средства – фар с изкуствен източник
на светлина и моторно превозно средство, без да е убил или уловил дивеч –
нарушение по чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 65, т. 4 и т. 10 и вр. с чл. 43,
ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Въз
основа на акта на 29.07.2021 г. е издадено процесното НП.
Силистренският районен съд е
потвърдил наказателното постановление, като е приел, че безспорно е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, поради което
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Д.А.А..
Решението
е правилно.
Изложените
от районния съд изводи се споделя от настоящия състав. Въззивният съд е събрал
необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на
фактите по делото при спазване на процесуалните правила. След анализ на
събраните доказателства е изложил мотиви относно преценката на доказателствата.
В
случая не са налице съществени нарушения на процесуални правила, които да
опорочават процедурата по налагане на административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено
достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, поради което са налице
обективни предпоставки за адекватно възприемане от страна на уличеното
лице.Правото му на защита е било обезпечено.
В
посочената като нарушена норма на
чл. 84, ал. 2, във връзка с ал. 1, от ЗЛОД е предвидена
административнонаказателна отговорност за лице, което ловува със забранени
средства, извън определените в разрешителното за лов време и място, без да е
убил или уловил дивеч, поради което и с оглед на установените по делото факти,
Районният съд законосъобразно е приел, че жалбоподателят е извършил описаното в
НП административно нарушение. Установено по несъмнен начин е и обстоятелството,
че жалбоподателят е ловувал, тъй като се е придвижвал извън населено място с
извадено от калъф и сглобено ловно оръжие – при съобразяване с легалната
дефиниция за ловуване, дадена в чл. 43, ал. 3, пр. 2, т. 1 от ЗЛОД. На
основание чл. 95, ал. 1 от ЗОЛД, при нарушенията по чл. 84 оръжието и другите
средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, като е без значение чия
собственост са оръжието и другите средства за ловуване, които са послужили за
извършване на нарушението. В разглеждания случай, горепосочените разпоредби са
приложени правилно от наказващия орган, както обосновано е приел и Районният
съд, поради което твърдението на жалбоподателя, че обжалваното съдебно решение
е незаконосъобразно, е неоснователно.
В
заключение на изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение
на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с
установените факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в
сила.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, претенцията на
ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважена и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на РУ
на МВР – Силистра, защитавано от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 106 от 29.04.2022 г. по АНД № 754 / 2021 г. по описа на Районен съд –
Силистра.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН: **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА ОД НА МВР СИЛИСТРА разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.