Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260500
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на единадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5267 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно комулативно и евентуално съединени искове е по чл.
248, вр. чл. 233 от ЗЗД, вр. чл.
243 от ЗЗД; чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „ЕМИЛИЯ 98“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, бул.
,.Ал. Стамболийски“ № 22 представлявано от Е. В. Ч. чрез адв. Р. против
„САРП ИНТЕРМОДАЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес
на управление гр. Пловдив , район
Централен, бул.“Васил Априлов“ №124 А, ет. 2, представлявано от ******* В. М. А. за
осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 16015 лв. представляваща
стойност на лек автомобил „Рено *****“ с рег. № *****, ведно със законната
лихва върху нея от датата на
предявяване на иска до окончателното
и изплащане, евентуално присъждане на сумата от 16015 лв. като обезщетение за вреди, ведно със законната лихва
върху нея от датата на
предявяване на иска до окончателното
и изплащане, както и за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумите 400 лв. възнаграждение и 600 лв. пътни разходи
и гориво по договор от 30.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху тях от предявяване на иска
до окончателното им изплащане. Притендира
разноски.
По делото са
конституирани трети лица помагачи на ответника –И.А.В. с адрес *** и И.К.Ф.
с адрес ***.
В
исковата молба се твърди, че
на 25.01.2020 г. в гр. ****** между страните е сключен договор за
заем за послужване
по силата, на който
ищцовото дружество, като заемодател е предоставило безвъзмездно на ответника -заемател за временно
ползване -до 03.02.2020 г. собственият си лек автомобил „Рено *****“ с рег. № *****. Договорът е сключен от името
на ответника чрез служителя
му И.А.В. и на същият е предаден лекият автомобил. Целта е транспорт на работници на
ответника-„шофьори” от **** до
******. На 28.01.2020 г. на територията на Република
****** настъпва ПТП с автомобила при управлението на И.К.. И.В. е уведомил управителя на ищеца за събитието и, че
автомобила неможе да се прибере в ****** на собствен ход, а е необходимо да
бъде репатриран. След разговор с
управителя на ответника, който отказал възстановяване на щетите и връщане на автомобила, репатрирането е осъществено за сметка на
ищеца. Разходите са 1000 лв. - 400лв.-възнаграждение, 220 евро (430,28 лв.) за репатриране на автомобила от
Автомагистрала *******-***** при
град ***** до гр. ****** и - от 170 лв. за пътни такси в ************ и гориво. Повредите по автомобила
го правят
неизползваем. Стойността му е 10 769 лв.
В предоставения срок за отговор ответника
признава, че И.В. е служител на дружеството
към момента на настъпване на събитието.
Оспорва сключването на договора за
заем на вещта.
Отрича да е знаел за него
или да е упълномощавал В. за сключването му. Не потвърждава извършените от него действия. Оспорва се осъществяването
на контакт с управителя на дружеството
по повод репатрирането на автомобила, както и заплащане от ответното
дружество на глобата на шофьора
причинил ПТП. Оспорва представения пътен лист да е съставен
от длъжностно лице в дружеството, като оспорва авторството
на подписите на Г. Л.. Оспорва издаването на командировъчната
заповед, като твърди, че И.В. е бил в отпуск в този период и не
са му възлагани
задачи от работодателя. Посочва, че е налице издадена
заповед със същия номер, но
тя касае друг служител и други задачи.
В предоставения срок за отговор И.В. потвърждава наличието на уговорка между
страните за предоставяне на автомобила и възлагане на превоза на
работници-петима шофьори до ******* и обратно на него. Заявява,
че при пътуването,
непрекъснато без нощувки, периодично са се заменяли
да шофират. На връщане преди
гр. *******, И.К., качен в *******,
шофирал с несъобразена скорост и се блъснал
в задната част на тир. Автомобила
е докаран обратно в ****** от В. и предеден на собственика с всички документи. След това В. А. уволнил В. и К.. Първоначално обещал да плати
някаква сума за щетите, но
после не се достигнало до
спогодба. Не са заплатени и командировъчни.
В предоставения срок за отговор И.К. не заявява становище.
Предвид събраните доказателства
съда намира от правна страна следното:
От представените писмени доказателства-свидетелство за регистрация № *******;
удостоверение за техническа изправност от 05.04.2019 г. е видно, че ищеца е
собственик на лек автомобил „Рено *****“ с рег. № *****.
От представения договор за заем за послужване от 25.01.2020 г., трудов
договор от 19.09.2019 г., приемо-предавателн протокол
от 25.01.2020 г. е видно, че на 25.01.2020 г. между ищцовото
и ответното дружество е сключен договор за предоставяне от първото за
безвъзмездно ползване от второто до 30.01.2020 г. на лекия автомобил „Рено *****“ за превоз на пътници от ***** до ******. Договорът е
подписан от страна на заемателя от И.В., шофьор на
товарен автомобил в ответното дружество. Автомобила е предаден на В. в деня на
подписване на договора в изправно състояние с необходимите документи и
оборудване.
От представения пътен лист от 25.01.2020 г. и заповед за командировка в
чужбина от 25.01.2020 г., молба от 23.12.2019 г. и заповед от 23.12.2019 г. е
видно, че в периода 23.12.2019 г.-06.01.2020 г. на И.В. е било разрешено да
ползва 7 дни платен отпуск. На 25.01.2020 г. ответното дружество е разрешило посочения
автомобил „Рено *****“ управляван от И.В. да се използва за пътуване и шофьора е бил командирован
в европейския съюз за срок от 30 дни до 25.02.2020 г.
От представената заповед № ***/25.01.2020 г. (на лист 49 от делото) е
видно, че на същата дата служителят В. В. е бил командирован от ответното
дружество да посети сервиз на фирма ********* в гр. *******.
От представените писмени доказателства-удостоверение от МВР-ПУ-ПП-*******
(лист 24-25 от делото) е видно, че на 28.01.2020 г. в 8,50 ч на автомагистрала
между 150 и 950 км в ************ е настъпило ПТП с автомобила „Рено *****“ по време на управлението му от И.К..
От представените заповеди от 27.01.2020 г. и 31.01.2020 г. е видно, че
трудовото правоотношение между ответното дружество и И.К.Ф. е прекратено от 27.01.2020
г., което му е съобщено на 27.02.2020 г., а с И.В. е прекратено от 31.01.2020
г., което му е съобщено на 31.01.2020 г.
От представения договор от 30.01.2020 г. е видно, че на същата дата ищцовото дружество е възложило на И.В. да репатрира лекия
автомобил от ****** до -гр. ******* срещу сума от 400 лв. до 06.02.2020 г.
От представените касови бонове, квитанции, фактура (лист 19-22 от делото) е
видно, че транспортирането на катастрофиралия автомобил е осъществено със
специално транспортно средство от град ****** до ******* срещу сума от 220
евро.
От показанията на свидетеля Т. Ч., без отношения с ответника, със ***** -
******* на фирма „Емилия 98“-ищец, който работи във фирмата, се установява, че И.В.,
който им бил познат, поискал от името на фирмата на В., със собствения им
микробус, да се закарат някакви шофьори до *****, ******* и ***** и да се върнат
други, които били служители на транспортна фирма. Свидетеля разговарял с В. по
телефона и се споразумяли да плати 400 евро за 5 -6
дена, за да закара едни шофьори и да върне други. В. имал подготвени документи
от името на тази фирма – командировъчна заповед, пътен лист и други. Взел
микробуса в абсолютно перфектно техническо състояние на много малко километри,
чисто нови гуми, аптечка, триъгълници,
пожарогасители, подготвен за зимни условия. След няколко дни се обадила
служителка на тази фирма и казала, че микробусът катастрофирал в ***** и са го
оставили там и били в болница. След няколко дни В. се прибрал и бил натъртен по
гърдите. Управителката на „Емилия 98“ разговаряла по телефона с В. и той й
казал, че изобщо не го интересува микробуса и, че трябвало да направят каско. Микробуса го прибрал В. след няколко дни като се
пооправил с негов бус платформа, като му платили 1000
евро за това. Буса бил смачкан, ограбен, резервоара смачкан,
изобщо няма смисъл да се прибира. От него на ставало нищо, не ставал и за
ремонт, пречупен бил наполовина, двигателят бил пръснат. Колега на В. от ********,
с който са работили заедно в ***** и също работил в тази фирма, бил причинил
катастрофата.
От показанията на свидетеля Б. Ж., работещ в „Сарп Интермодал България“
ООД като *********, се установява, че в началото на 2020 г. в края на м.
януари настъпило ПТП с бус в *****, при пътуване към ******
на В. и още няколко хора. За пътуването на шофьорите на фирмата до
местоназначението им извън територията на ****** и връщането от курсовете, ако
камионите остават там, никой не отговарял. Това се извършвало от шофьорите.
Тяхната командировка започва от МПС. В. идвал в офиса на фирмата, разговарял с
шефа. Казал, че така и така ще ходи до *****, да си взима колегите, щял да им
вземе и пари. Идеята била да вземе бус от негов
познат, да вземе пари от колегите и да изкара някой лев. Заповедите за
командировки се издават от деловодството от Д. Г., която е ********* и се
подписват от управителя. Когато са в чужбина шофьорите и трябва да се приберат
без камиона, в повечето случаи се сменят директно. Отива единия шофьор, който е
командирован и си предават един на друг камиона. Шофьорите не са длъжни да
изчакат пристигането на новия шофьор, но в повечето случаи колегиално се
изчакват.
От изготвеното заключение от 26.04.2022 г. по извършената САТЕ е видно, че средната
пазарна стойност на автомобила е 16680 лв. Възстановяването му е икономически
неизгодно, тъй като разходите за това ще са 17105 лв. с ДДС. Стойността на
репатрирането на автомобила от мястото на ПТП до гр. ****** е 1980,68 лв. без
пътни такси и услуга по второто репатриране. Стойността на годните за употреба
части на автомобила е 2000 лв. Стойността на автомобила като „метални отпадъци“
е 665 лв.
От изготвеното заключение от 01.07.2022 г. по извършената СПЕ е видно, че
подписите върху пътния лист от 25.01.2020 г. не са изпълнени от В. А. или Г. Л.
и подписа на командировъчната заповед от 25.01.2020 г. не е изпълнен от Г. Л..
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 248,
вр. чл. 233
и чл. 245 ЗЗД
заемателят на една движима вещ е длъжен да върне същата
след изтичане срока на договора.
С оглед събраните писмени и гласни
доказателства съдът намира, че между страните по делото е възникнало заемно
правоотношение по повод предоставяне от ищеца на ответника на собственият му лек
автомобил „Рено *****“ с рег. № ***** за осъществяване на транспорт на пътници
от ****** до други страни членки на **и обратно.
До този извод съда достига като кредитира
изцяло представения договор за заем, който макар и да не е подписан от
управителя на „САРП ИНТЕРМОДАЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД следва да се приеме, че отразява
постигнатото между страните по него съгласие за предоставяне ползването на
автомобила, защото в показанията си свидетеля Ч. изрично посочва, че В. е
поискал предоставяне на микробуса от името на фирмата, в която работи-„САРП
ИНТЕРМОДАЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, факт който се потвърждава от приложения трудов
договор, за превоз на работници на същото дружество, обстоятелство, което се
доказва от причиненото ПТП от Ф., също служител на ответника, както и, че
свидетеля лично е разговарял с управителя В. М. А., който потвърдил искането и
обсъдили цената на ползването.
Съдът кредитира изцяло показанията на
посочения свидетел, тъй като намира същите за безпристрастни и обективни,
логически обосновани и намиращи опора в останалите доказателства пътен лист и
заповед за командировка, сочещи недвусмислено възлагане на И.В. от ответното
дружество да осъществи пътуване в ** с процесния
автомобил за сметка на „САРП ИНТЕРМОДАЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът
не споделя възраженията на ответника, че представения пътен лист не е съставен
от длъжностно лице в дружеството, че в посочения момент И.В. е бил в отпуск и в
този период и не са му възлагани задачи от работодателя, както и, че издадена
заповед за командировка със същия номер касае друг служител. Същите не се
доказаха от ангажираните доказателства по делото.
Видно от представената заповед за отпуск В. е
ползвал такъв преди процесната дата 25.01.2020 г.,
когато е командирован в ЕС.
Макар от заключението по СПЕ, което се
кредитира изцяло от съда като компетентно изготвено, да се установи, че
подписите на издадения пътен лист не са на управителя на дружеството или на Г.
Л., не бяха ангажирани доказателства, установяващи по категоричен начин, че същите
не изхождат от други лица имащи функции в дружеството по изготвяне на документи
и разрешаване пътуването на автомобилите, което да навежда неистинност на
съставения документ.
Що се отнася до представената заповед за
командировка със същия номер 142 и дата 25.01.2020 г., касаеща
изпращане на друг служител на фирмата за изпълнение на възложена му работа в
гр. ******, съдът намира, че липсва основание за нейното издаване, тъй като командироването
касае изпращане на работник или служител за осъществяване на поставени задачи в
друго населено място. В случая служителя В. е командирован в същото населено
място, където се извършва дейността на дружеството. Не се представиха и
документи кореспондиращи с тази заповед и налагащи нейното издаване. Ето защо следва
да се приеме, че посочения документ не изключва надлежното издаване и оформяне
на процесната заповед за командировка налагаща на В.
да осъществи транспорта.
Следва да се има предвид, че показанията на
свидетеля на ответника Б. Ж., който е ангажиран във връзка с направените
оспорвания, не установяват факти сочещи категорично невъзможността за издаване
от ответното дружество на процесния пътен лист или
командировъчна заповед, както и сключването на договора за заемане на
автомобила чрез И.В.. Напротив в същите се съдържат твърдения за многократно
посещаване на офиса на дружеството от В. и свободно и непринудено контактуване
с управителя на дружеството, което създава индиция за
възможно устно възлагане от последния да посредничи при получаване на
автомобила.
Тъй като в процесния договор за заем се посочва като срок на действие
30.01.2020 г.и от представения протокол от 25.01.2020 г. се доказва, че вещта е
предадена на ответното дружество, то след 30.01.2020 г. последното е дължало
връщането й на ищеца в състоянието, в което е получена.
Доколкото
вещта е била получена от заемодателя, но в увредено състояние, факт, който се
установява от представените писмени доказателства за настъпило ПТП и
показанията на свидетеля Ч. за настъпилите повреди по автомобила, и
заключението по САТЕ, то съдът намира, че заемателя дължи обезщетение за вредите, причинени през време на
ползване на автомобила, освен ако докаже,
че те се
дължат на причина, за която
той не отговаря.
Безспорно се доказва, че повреждането на автомобила се
дължи на ПТП, настъпило при движението му в ЕС, възложено от ответното
дружество и при управление на служител на дружеството-И.Ф.. Следователно по
аргумент на чл. 49 от ЗЗД отговорността за непозволеното увреждане следва да се
поеме от предприятието, чиято работа е била изпълнявана, което в случай е ответника-заемател. Следователно не са налице обстоятелства
изключващи отговорността на „САРП ИНТЕРМОДАЛ БЪЛГАРИЯ“
ООД.
Тъй като от заключението по изготвената САТЕ, което се
кредитира изцяло от съда като компетентно, се установява, че възстановяването
на автомобила е икономически неизгодно, защото разходите за това - 17105 лв. с
ДДС ще надхвърлят средната му пазарна стойност - 16680 лв., то съдът намира, че
вредата на ищеца от повреждането на автомобила му възлиза на 16680 лв. и
ответника следва да понесе отговорността за нейното отстраняване. Ето защо в
полза на ищеца е възникнало вземане по чл. 244, ал. 3 от ЗЗД за сумата от 16680
лв. дължима от ответника и доколкото притендираната
такава от 16015 лв. попада в обхвата й този иск се явява основателен и следва
да се уважи изцяло.
По отношение притендираните суми за осъществени разноски от заемодателя
за прибиране на автомобила, съдът изхождайки от разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД вменяваща
задължение на заемателя да върне вещта на
заемодателя, както и установените факти от показанията на свидетеля Ч., че след
катастрофата, управителя на -„САРП ИНТЕРМОДАЛ БЪЛГАРИЯ“
ООД е знаел за настъпилото събитие, но не е предприел действия
по връщане на автомобила и се е наложило репатрирането му от собственика, се
налага извод, че изпълнение на задължението на заемополучателя
е осъществено от заемателя, което налага
възстановяване на последния на разходите свързани с него. Тъй като от събраните
писмени доказателства се установи, че същите касаят разходи са възнаграждение
на В. от 400 лв., превоз със специално средство на стойност 220 евро и
заплатени разноски за гориво и пътни такси, които в заключението по САТЕ се
калкулират на стойност 1980,68 лв. съдът намира,че притендираните
такива от 400 лв. възнаграждение и 600 лв. пътни разходи и гориво попадат в рамките
на установените от доказателствата и иска за тях следва да се уважи изцяло.
Липсата на твърдения и
установени данни за заплащане на притендираните от
ищеца сума поставя в забава ответника и налага уважаване и на предявените
искове по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение върху притендираните
главници за периода от завеждане на делото до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно представения
списък и ангажирани доказателства за сторени такива- 690,60 лв. за държавна
такса, 150 лв. възнаграждение на вещо лице и 1200 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На ответника и третите лица разноски не се дължат.
Съдът констатира, че с определение от 11.07.2022 г., постановено в открито
съдебно заседание страните са задължени да довнесат суми от по 50 лв. за
възнаграждение на вещото лице по приетата САТЕ. Това задължение не е изпълнено
към момента. Съобразно с изхода на делото и констатираното обстоятелство съдът
намира, че ответника следва да се осъди да внесе по сметка на ПРС сумата от 100
лв. за изплащане на възнаграждение на вещото лице В.С..
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„САРП
ИНТЕРМОДАЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Пловдив , район Централен, бул.“Васил Априлов“ № 124
А, ет. 2, представлявано от ******* В. М. А.да заплати
на „ЕМИЛИЯ 98“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. ,.Ал. Стамболийски“ № 22 представлявано от Е. В. Ч. сумата от 16015 (шестнадесет хиляди и петнадесет) лв. – вреди в размер на стойността
на лек автомобил „Рено *****“ с рег. № *****, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска 20.05.2020 г. до окончателното и изплащане, сумата от 400 (четиристотин) лв.-
възнаграждение и сумата от 600
(шестстотин) лв. пътни разходи и гориво по договор
от 30.01.2020 г., явяващи се разходи за връщане на вещта на заемодателя, ведно със законната лихва
върху тях от предявяване на иска 20.05.2020 г. до окончателното
им изплащане, какта и сумата от 2040,60 лева
(две хиляди и четиридесет лева и 60 ст.) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „САРП ИНТЕРМОДАЛ
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, бул.“Васил Априлов“ №124 А, ет. 2, представлявано от ******* В. М. А.да заплати по сметка на Районен
съд- Пловдив за вещи лица сумата от 100 (сто) лв. за възнаграждение на вещо
лице по прието на 11.07.2022 г. заключение по САТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване
на страните.
СЪДИЯ:
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ