Р Е Ш Е Н И Е
№ 1056
гр. Русе,
28.03.2024 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, V – ти състав, в публичното заседание на седми март
през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
адм. дело № 11 по описа
за 2024 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР.
Постъпила е жалба от И.Л.И. ***, депозирана чрез
процесуален представител адв.-пълномощник О. Б. ***, против Заповед № 336з-5059
от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която на основание чл.
204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 2 – „неизпълнение на
служебните задължения“ и чл. 199, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗМВР – „небрежност в
служебната дейност“, на жалбоподателя – старши инспектор И.Л.И. – началник на
група „Охранителна полиция“ към РУ – Бяла при ОД на МВР – Русе е наложено дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца. В жалбата, в хода по
същество на делото и в депозирана писмена защита се развиват съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е издадена при липса на компетентност на органа-издател, при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправни разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски, съгласно представен списък на
разноските (л. 39 от делото).
Ответникът
по жалбата – директорът на ОД на МВР – Русе чрез процесуалния си представител
гл. юрисконсулт Т. Й. в хода по същество на делото и в депозирана писмена
защита изразява становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде
отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представен списък на разноските (л. 40 от делото). Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл.171 от АПК представените по делото
доказателства, както и събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни
доказателства, и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя се явява основателна.
По делото не е спорно, че
жалбоподателят заема ръководната длъжност – началник
на група „Охранителна полиция“ към РУ – Бяла при ОД на МВР – Русе, със
специфичното наименование на длъжността „старши
инспектор“. Според разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, дисциплинарните
наказания се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл.
197, ал. 1, т. 1 – 3. Наложеното наказание
е
такова по чл.197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
т.е. попада в обхвата на цитираната норма. Жалбоподателят
изпълнява служебните си задължения в структурно звено на ОД на МВР – Русе. От
представените по делото заповед № 8121з-140/24.01.2017 г. и Приложение към нея -
Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. З
от ЗМВР, е видно, че длъжността „началник на група в РУ“, каквато заема
жалбоподателят, е ръководна. От друга страна е безспорно, че същият е служител по чл. 142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР - държавен
служител - полицейски орган.
Следователно
заповедта се явява издадена от материално и териториално компетентен орган – от
директора на ОД на МВР – Русе, противно на доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Оспореният акт е издаден в
предвидената в закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР, респ. чл. 63 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи
(oбн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.). Заповедта е съставена съгласно образеца,
утвърден в съответствие с § 2 от ДР на Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г.
с т. 24 от Заповед № 8121з-1046 от 13.08.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи. В нея, дисциплинарнонаказващият орган е посочил жалбоподателя като
извършител на нарушението и подробно е описал мястото, времето и
обстоятелствата на неговото извършване. Законът не предвижда забрана при
описанието на дисциплинарното нарушение в заповедта да бъдат възпроизвеждани
подробно и доказателствата, въз основа на които то е установено. Всъщност
подобно изискване за посочване на доказателствата, въз основа на които е
установено нарушението, е изрично предвидено в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В случая
органът не само е посочил тези доказателства, но е възпроизвел и тяхното
съдържание в заповедта. Това обстоятелство не само не накърнява правото на
защита на дисциплинарнонаказания служител, а напротив, гарантира пълноценното
упражняване на това право, като дава възможност на последния да разбере кои
факти и въз основа на кои конкретни доказателства дисциплинарнонаказващият орган
е приел за установени. В оспорения акт са посочени и нарушените от
жалбоподателя разпоредби, а именно чл. 99, т. 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014
г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение и чл. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози,
посочени са и конкретните длъжностни задължения, съгласно длъжностна
характеристика за изпълняваната длъжност рeг. №
3286р-19650 от 12.11.2015 г. (л. л. 169 и 170 от преписката), които се твърди,
че не е изпълнил, а именно да „Осъществява контрол върху работата на
подчинените му и взисква за стриктното спазване на служебната дисциплина и
законността“, както и разпоредбите, съставляващи правното основание за налагане
на дисциплинарното наказание „Писмено предупреждение“ – чл. 194, ал. 2, т. 2,
чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. В
заключителната част на акта са дадени и коректни указания относно възможността
за обжалването му пред Административен съд – Русе и срокът, в който може да
стане това.
При издаването на обжалваната заповед
не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното производство е образувано със заповед peг. № 336з-4627 от 24.11.2023 г. на
директора на ОД на МВР – Русе (л. л. 10 - 12 от преписката), издадена на
основание чл. 205, ал.1 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от
06.07.2021 г., за изясняване на предварителни данни, постъпили с обобщена справка peг. № ЗЗбр-15123 от 15.05.2023 г. и
становище peг. №
336р-15290 от 16.05.2023 г., че в хода на разследването по дисциплинарно
производство, образувано със заповед № ЗЗбз-397 от 30.01.2023 г., срещу М.М.,
бивш служител при ОД на МВР — Русе, заемал младши изпълнителска длъжност младши
автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Бяла при ОД на МВР
- Русе, при извършване на действия, свързани с обработване на пътнотранспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 25.01.2023 г. в гр.Борово, обл. Русе, на бул.
„Шести септември“, между л.а. Ауди A3 peг. № Р2431КМ, управляван от служителя и
автомобил Форд-Транзит рег.
№ Р0651КА,
управляван от лицето Р.Н.Р. от гр. Борово, проверяващата комисия е установила,
че старши инспектор И.Л.И. е разрешил на М.М., който е бил без документи за
самоличност - лична карта и свидетелство за управление на МПС (СУМПС), без да
се увери в обстоятелството дали му е била извършена проверка, в качеството му
на участник в ПТП-то с технически уреди за установяване наличие на алкохол и
наркотици, без да бъде съпроводен от служител/ли на РУ - Бяла, да отиде до дома
си в гр. Борово, обл. Русе, за да вземе документите си, без в случая да е било
необходимо спазване на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, която гласи, че установяването
на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на
лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето,
или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни, тъй като М.М. към
тази дата - 25.01.2023 г., е бил служител на районното управление, заемащ
длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ -
Бяла при ОД на МВР - Русе, бил е познат на втория участник в ПТП-то - Р.Р., и
не е била налице необходимост от установяване на самоличността му, в нарушение
на чл. 99, т. 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и
чл. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поведението на служителя е
квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2
от ЗМВР - „неизпълнение на служебните задължения“, съставомерно по чл. 199, ал.
1, т. 3, пр. първо от ЗМВР - „небрежност в служебната дейност“ и т. 5 –
„пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност“ от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година. Заповедта има
предвиденото съдържание съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021 г. С нея е определен и състав на дисциплинарноразследващ
орган (ДРО) и неговият председател. Заповедта е издадена от компетентен орган.
Жалбоподателят е запознат със заповедта лично срещу подпис на 28.11.2023 г.,
като с нея са му разяснени и правата по чл. 205, ал. 3 и чл. 207, ал. 8, т. 6,
във вр. с ал. 10 от ЗМВР. В същата заповед е определено, че ДРО следва да
изготви становище относно наличието на основание за реализиране на
дисциплинарната отговорност на служителя, която да се докладва на ДНО в 15-дневен
срок, считано от датата на издаването на заповедта.
В хода на проведеното дисциплинарно
производство са извършени редица процесуални действия и са събрани допустими и
относими към спора писмени доказателства. Според чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, за
разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и
средства, допустими от закон. Съдът не констатира при събиране на доказателствата
да са допуснати процесуални нарушения на АПК или на специалния ЗМВР и
относимите подзаконови нормативни актове, поради което и на основание чл.171,
ал. 1, изр. първо от АПК тези доказателства могат да бъдат използвани и в
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното дирене в
настоящото производство са събрани гласни доказателства, като по искане на
жалбоподателя е разпитан негов подчинен служител – Н.К.С. - младши
автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Бяла при ОД на
МВР – Русе, който на процесните дата и място извършил
всички действия на полицейския орган при посещението на ПТП по смисъла на
Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията на дейностите
по контрол на пътното движение. Старши инспектор И.И. като началник група
„Охранителна полиция“ в РУ - Бяла при ОД на МВР - Русе нямал такива правомощия
и не е „обработвал“ това ПТП. С. свидетелства за това, че на 25.01.2023 г. той е
посетил местопроизшествието в качеството му на мл. автоконтрольор в гр.Борово,
като е бил част от наряд на пътна полиция и е бил изпратен да посети настъпилото
ПТП. Обработил местопроизшествието, при което в ПТП е участвал и бившият им вече
колега М.М.. По същото време на местопроизшествието пристигнал и неговият пряк
началник – жалбоподателя И.. Свидетелят пояснява, че по принцип няма практика
началникът на група „Охранителна полиция“ да посещава такива ПТП-та, при които
няма ранени хора, а само материални щети. Предполага, че в случая И. дошъл на
местопроизшествието, защото в ПТП-то участвал и полицай. Установили
самоличността на двамата водачи. Изпробвали ги за алкохол още тогава, пробите и
на двамата водачи били отрицателни. Свидетелят трябвало да въведе данните на
ПТП-то в таблет, при което срещнал трудности във въвеждане на данните на М.М.,
тъй като той не си носел СУМПС и лична карта. Самоличността му била установена,
защото е техен колега, но данните, необходими за протокола, ги нямали.
Предложили му някой да му донесе документите от дома му. М. казал, че няма кой
да ги донесе, че живее наблизо и тогава И. му разпоредил „да прибяга и да ги
донесе“. Нарядът трябвало да извърши и проверка за наркотици, но вече се
мръквало и леко превалявало. Дрегерът за наркотици бил много чувствителен и
изисквал стайна температура. Затова предложили да отидат в сградата на Община Борово,
която също била в близост и да направят пробата за наркотици там. Свидетелят мисли,
че М. донесъл документите, докато били на местопроизшествието и всички отишли в
общината. Там, в общината, извършили пробите за наркотици, М. се оказал с
положителна проба, а другият участник в ПТП-то - с отрицателна. През процесния
ден свидетелят бил на смяна съгласно часови график от 08:00 часа до 20:00 часа.
На него му било възложено да обработи това ПТП.
Дежурният му се обадил да отиде да го посети. Сочи, че за алкохол нарядът
извършва проверка на всяко ПТП, а за наркотици по негово усмотрение, при възникнали
съмнения или подаден сигнал. Тогава нарядът решил да направи проверка на
участниците в ПТП за наркотици, защото така разпоредил прекият му началник.
Казал му да направи проверката, защото единият от водачите е полицай, поне
свидетелят така предполага. Не се е противопоставял на това разпореждане, тъй
като не мисли, че има нещо нередно при извършване на такава проверка. Заявява,
че за същия случай той също има наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение”, което оспорва пред АдмС – Русе, и по повод на което оспорване
има образувано дело, което към датата на разпита му предстояло да се гледа. Твърди,
че не му било много ясно за какво изобщо е наказан.
Резултатите от разследването по
дисциплинарното производство са отразени в обобщена справка УРИ 336р-37951 от
04.12.2023 г. и становище УРИ 336р-38510 от 07.12.2023 г. (л. л. 13 - 34 от
преписката).
Заключението на ДРО е, че от
събраните доказателства се установява, че старши инспектор И.Л.И., в качеството
му на началник група „Охранителна полиция“ към РУ – Бяла при ОД на МВР – Русе,
на 25.01.2023 г. в гр. Борово, посетил и присъствал при обработването от младши
инспектор Н. С. на ПТП с участието на бившия служител на РУ – Бяла М.М., като е
разпоредил и допуснал единият участник в него да го допусне и да отиде до дома
си, без да бъде съпроводен от полицейски служител преди да му бъде извършен
тест за употреба на наркотични вещества и техните аналози, като така е проявил
небрежност в служебната дейност, нарушавайки основно свое длъжностно задължение
съгласно длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност рeг. № 3286р-19650 от 12.11.2015 г., а
именно да „Осъществява контрол върху работата на подчинените му и взисква за
стриктното спазване на служебната дисциплина и законността“.
ДРО квалифицирал поведението на
служителя като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебните задължения“, съставомерно по чл. 199, ал. 1,
т. 3, пр. първо от ЗМВР - „небрежност в служебната дейност“, за което се
предвиждало налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за
срок от три до шест месеца.
Предложението на ДРО е на
жалбоподателя да бъде наложено това дисциплинарно наказание (писмено
предупреждение) в минимален размер.
С Покана рег. № 336р-37953 от 04.12.2023
г., връчена му на 06.12.2023 г. (л. 37 от преписката), жалбоподателят е поканен
да се яви на 06.12.2023 г. за запознаване с изготвената обобщена справка и
материалите по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни писмени
обяснения или възражения в срок от 24 часа след запознаването на основание чл.
207, ал. 10 от ЗМВР.
На
служителя е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на
защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6, във вр. с aл. 10 от
ЗМВР. Връчена му е покана peг. № 336р-36927 от 24.11.2023 г. за запознаване със заповед №
336з-4627 от 24.11.2023 г. за образуване на дисциплинарно производство;
запознат е на 28.11.2023 г. със заповед № 336з-4627 от 24.11.2023 г. за образуване на дисциплинарно производство;
депозирал е обяснение peг. №
247р-9676 от 01.12.2023 г. до ВПД директора на ОД на МВР - Русе; връчена му е
покана рег. № 336р-37953 от 04.12.2023 г. за
запознаване с обобщена справка peг. №
336р-37951 от 04.12.2023 г. и материалите по дисциплинарното производство и
даване на допълнителни писмени обяснения или възражения, запознат е на
06.12.2023 г. с обобщена справка peг. №
336р-37951 от 04.12.2023 г.; депозирал е искане peг. № 336р-38230 от 06.12.2023 г. да му бъде предоставено копие
от обобщената справка; връчена му е покана peг. № 336р-40047 от 15.12.2023 г. за даване на писмени
обяснения до ДНО и е подал такива с peг. №
247р-10405 от 20.12.2023 г.
Видно от поставената резолюция и
подпис, директорът на ОД на МВР – Русе се е запознал със становището на ДРО, обобщената
справка и материалите по дисциплинарното производство, като следва да се
приеме, че това е станало най-рано на 07.12.2023 г., когато становището на ДРО
е входирано в деловодството на ОД на МВР – Русе.
На 22.12.2023 г. е издадена
оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно
наказание на жалбоподателя, връчена му на същата дата, в която е изложена
възприетата от ДНО като установена фактическа обстановка, извършените от
служителя деяния, съставляващи дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2
от ЗМВР, като са обсъдени и дадените по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
възражения и допълнителни писмени обяснения на служителя (л. л. 1 – 8 от
преписката).
При така изложената хронология на
процесуалните действия по дисциплинарното производство, съдът констатира, че
сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР са спазени.
Относно приложението на материалния
закон, както и съответствието на оспорената заповед с целта на закона, съдът намира
следното:
Досежно
дисциплинарното нарушение, вменено на старши инспектор И., ДНО е приел за
установено следното:
Старши
инспектор И.Л.И., в качеството му на началник на група „Охранителна полиция“
към РУ - Бяла при ОД на МВР – Русе, на 25.01.2023 г., в гр. Борово, обл. Русе посетил
и присъствал при обработването на ПТП, между бивш служител на РУ - Бяла - М.М.
и Р.Р., като е разпоредил и допуснал на М.М., който е бил без документи за
самоличност - лична карта и СУМПС, без да се увери в обстоятелството дали му е
била извършена проверка, в качеството му на участник в ПТП-то с технически
уреди за установяване наличие на алкохол и наркотици, без да бъде съпроводен от
служител/ли на РУ - Бяла, да отиде до дома си в гр. Борово, за да вземе
документите си, без в случая да е било необходимо спазване на разпоредбата на
чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, тъй като М.М. към тази дата - 25.01.2023 г., е бил служител
на РУ, заемащ длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна
полиция“ към РУ - Бяла при ОД на МВР - Русе, бил е познат на втория участник в
ПТП-то - Р.Р., и не е била налице необходимост от установяване на самоличността
му.
ДНО
е счел, че с така описаното деяние служителят е проявил небрежност в служебната
дейност, нарушавайки основно свое длъжностно задължение съгласно длъжностната
характеристика за заеманата от него длъжност рeг. №
3286р-19650 от 12.11.2015 г., а именно да „Осъществява контрол върху работата на
подчинените му и взисква стриктното спазване на служебната дисциплина и
законността“, като е посочил, че за това нарушение на основание чл. 199, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗМВР - „небрежност в служебната дейност...“, е предвидено налагане
на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три до шест
месеца.
Въз
основа на представените
по делото доказателства, преценени по реда на чл. 171, ал. 1, изр. 1 от АПК,
както и на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства,
се установява още по безспорен начин, че в случая на
25.01.2023 г. старши инспектор И.Л.И., в качеството му на началник на група
„Охранителна полиция“ към РУ - Бяла при ОД на МВР – Русе, бил на работа в
сградата на районното управление. Изпълнявал служебните си задължения, които не
били свързани с обработване на възникнали ПТП. Същия ден, около 17:30 часа
получил разпореждане от началника на РУ - Бяла да посети ПТП, станало в гр.
Борово, поради участие в него на служител от районното управление. Със служебен
автомобил отишъл на място, като това се случило извън работното му време. С
друг служебен автомобил на мястото на ПТП пристигнал и младши инспектор Н.К.С.
- младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Бяла
при ОД на МВР – Русе, разпитан в качеството му на свидетел по настоящото дело.
На
място се установило, че на него ден - 25.01.2023 г. в гр. Борово, бул. „Шести
септември“, между л.а. Ауди A3 peг. № Р2431КМ, управляван от вече бившия
служител на районното управление М.М. и автомобил Форд - Транзит peг. № Р0651КА, управляван от лицето Р.Н.Р., е възникнало ПТП.
От него имало причинени само материални щети и нямало необходимост от
разследване от дежурна оперативна група (ДОГ).
Всички
действия на полицейския орган при посещението на ПТП по смисъла на Инструкция №
81213-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията на дейностите по контрол на
пътното движение, били осъществявани от младши инспектор Н. С.. Старши
инспектор И.И. като началник група „Охранителна полиция“ в РУ - Бяла при ОД на
МВР - Русе нямал такива правомощия и не е „обработвал" това ПТП.
Действията
по време на проверката на местопроизшествието включвали: изясняване от младши
инспектор Н.К.С. на станалото ПТП; установяване на водачите и превозните
средства, участници в него и наличието единствено и само на материални щети -
единият от тях участниците в ПТП бил М.М., който към него момент заемал младши
изпълнителска длъжност - младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна
полиция“ към РУ - Бяла при ОД на МВР - Русе. Водачите се познавали и нямало
спор относно виновността.
В
хода на проверката се установило, че М.М. не носел в себе си документи за самоличност
- лична карта и СУМПС. М. бил добре познат на старши инспектор И.И. и на младши
инспектор Н. С., като техен колега. Известно им било и местоживеенето му в гр.Борово,
което било в близост до местопроизшествието.
От страна на младши инспектор Н. С. била извършена незабавна
проверка на участниците в ПТП с технически средства за установяване
съдържанието на алкохол в кръвта. На М.М. пробата за алкохол билa извършена в 17:53 часа на 25.01.2023 г., а на Р.Р., пробата
за алкохол била извършена в 17:55 ч. на 25.01.2023 г. Двете проби били отразени
в дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства,
регистрирани нарушения на употреба на алкохол за времето от 20.04.2022 г. на
техническо средство „Alcotest 7510“ с фабр. № ARPM-0811. Дневникът
е регистриран с инв. № 13/20.04.2022 г.
По
разпореждане, дадено от старши инспектор И., от младши инспектор Н. С. били
започнати действия за извършване на проба с техническо средство за установяване
на наличието на наркотични, упойващи вещества или техните аналози, въпреки че
нямало съмнения за това. Решението му било продиктувано от обстоятелството, че
единият от участниците в ПТП е служител на МВР. Предвид лошите атмосферни
условия и несработването на техниката на местопроизшествието, било взето
решение проверката да бъде извършена в сградата на Община Борово, намираща се в
близост.
По
повод на ПТП следвало да се съставят констативен протокол за ПТП, скица и други
документи. За това били необходими личната карта, свидетелството за управление
на МПС и контролен талон на участниците. Установяването им по електронен път
ставало много бавно. Тъй като предстояло съставянето на констативен протокол за
ПТП и другите документи, нямало спор за виновността, никакви съмнения за
употреба на наркотични вещества и обстоятелството, че им било известно, че М.М.
живее в близост, старши инспектор И.И. му разпоредил като горестоящ полицейски
служител, да отиде до дома си, за да си вземе личната карта, СУМПС и КТ и М.
направил това (в сведението на М. М. се сочи, че „…му било разрешено от
началника му на група – И.И. да отиде до дома си, за да си вземе документите.
…“).
Младши
инспектор Н. С. в 18:24 часа извършил проба с техническо средство за
установяване на наличието на наркотични, упойващи вещества или техните аналози
на М.М., като пробата била положителна на амфетамин и метамфетамин. В 18:44
часа била извършена проба с техническо средство за установяване на наличието на
наркотични, упойващи вещества или техните аналози и на вторият участник в ПТП -
Р.Р., като пробата му била отрицателна. Пробите са отразени в „Дневник за
отразяване на резултатите от използване на тестове/системи за установяване на
наличието на наркотични, упойващи вещества или техните аналози", който е
деловодно регистриран с инв. № 84/2020 г.
След
установяване на съдържанието на наркотични вещества в М.М., това било
докладвано по установения ред и били предприети действия от компетентните
длъжностни лица, действия в които старши инспектор И.И. не бил участвал.
Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в
относимата редакция към ДВ, бр. 81 от 2018 г.,
в случаите, когато
контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно
произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост – и на
останалите участници в произшествието. При необходимост на водачите на МПС се
извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. При невъзможност да се
извърши проверка с техническо средство или тест на
място, от лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение,
в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са
настанени за лечение (ал. 2).
От друга страна правната
регламентация на действията на полицейския орган при ПТП се съдържа в Раздел II от Глава четвърта на Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение (чл. 97 – чл. 103).
Съгласно разпоредбата на
чл. 97 от тази инструкция, посещението
на ПТП се организира и ръководи от дежурните
служители в ОДЦ/ОДЧ, които в случаите, когато е необходимо ПТП да бъде
посетено, незабавно подават получената информация чрез комуникационните
средства на МВР и АИСПП и изпращат наряд
на пътна полиция.
Разпоредбата на чл. 99,
т. 4 от същата инструкция гласи,
че когато са причинени само материални
щети и ПТП не се разследва от дежурна оперативна група (ДОГ), нарядът е длъжен да изясни
обстоятелствата и причините за неговото настъпване, като задължително изпробва участниците в ПТП за употреба на алкохол, а при съмнение и за наркотични
вещества или техни аналози.
В случая по делото няма спор относно
обстоятелствата, че на 25.01.2023г. младши инспектор Н.К.С., заемащ длъжността
младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Бяла при
ОД на МВР - Русе, е бил на работа дневна смяна за времето от 08:00 часа до
20:00 часа. Бил е назначен в наряд
съгласно месечния график за м. януари 2023 г. На тази дата бил на работа
съвместно с колегите си младши експерт Л.П.Л. - командир на отделение в група
ОП към РУ - Бяла и младши инспектор Ю.Ц.И. - старши полицай в същите група и
РУ. Колегите му изпълнявали служебните си задължения по ПП I - 5, за спиране на
товарни автомобили в посока ГКПП „Дунав мост“. Младши инспектор С. бил сам и работел по обслужване на възникнали ПТП в
района, обслужван от РУ - Бяла. Около 17:30 часа от ОДЧ при РУ - Бяла той получил сигнал за възникнало ПТП в гр. Борово
на бул. „Шести септември“ № 21. ОДЧ го
уведомил, че единият от участниците е служител на РУ - Бяла и по-точно колегата
му М.М.. Потегляйки за
местопроизшествието отново по телефона на С. се обадил дежурният от ОДЧ към РУ
- Бяла и го уведомил, че трябва да изчака старши инспектор И.И. - началник
група ОП към РУ - Бяла, който бил негов пряк ръководител.
Анализът
и тълкуването на цитираната по-горе относима нормативна уредба налагат извода,
че в случая правомощие да организира и ръководи посещението на конкретното ПТП
е вменено на служител в ОДЦ/ОДЧ, който е бил
дежурен на процесната дата.
Именно той има задължение да изпрати наряд
на местопроизшествието, който пък от друга страна има задълженията по чл.98 и
чл. 99 от инструкцията по „обработването“ на настъпилото ПТП. От това следва,
че в конкретния казус старши инспектор И., в качеството му на началник на група
„Охранителна полиция“ към РУ – Бяла при ОД на МВР – Русе, не е имал каквито и
да било правомощия, свързани с организиране и ръководене посещението на
настъпилото ПТП, както и с неговото „обработване“. Правомощия, свързани с
организиране и ръководене посещението на настъпилото ПТП, са вменени с относимия
подзаконов нормативен акт на дежурните служители в ОДЦ/ОДЧ, а задълженията,
свързани с изясняване на обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП с
материални щети, има нарядът на пътна полиция, изпратен от дежурния служител в
ОДЦ/ОДЧ да посети настъпилото ПТП. Така, единствено в правомощие на наряда (в
случая младши инспектор Н.К.С., заемащ длъжността младши автоконтрольор I степен
в група „Охранителна полиция“ към РУ - Бяла при ОД на МВР - Русе) е било да
изясни обстоятелствата и причините за настъпване на процесното ПТП, включително
негово е било и задължението по чл. 99, т. 4 от инструкцията да изпробва
участниците в ПТП за употреба на алкохол и само в случай че за наряда възникне
съмнение – и за наркотични вещества и техни аналози.
При тези данни се налага изводът, че
старши инспектор И., независимо че в качеството му на началник на група
„Охранителна полиция“ към РУ – Бяла при ОД на МВР – Русе, действително има
задължение по длъжностна характеристика да осъществява
контрол върху работата на подчинените му и да взисква стриктното спазване на
служебната дисциплина и законността, то той няма вменени функции, свързани с
организирането и ръководенето на посещение на ПТП от наряд на пътна полиция,
нито пък има отношение към задълженията, вменени на изпратения на
местопроизшествието наряд.
Така,
жалбоподателят не е имал каквито и да било правомощия, свързани с
организирането и ръководенето на конкретното посещение на ПТП, както и такива, свързани
с неговото обработване по смисъла на чл. 98 и чл. 99 от инструкцията.
С
оглед изложеното, старши инспектор И. няма правомощие да упражнява контрол
върху действията на наряда на пътна полиция при „обработването“ на настъпилото ПТП.
Поради това в противоречие на закона и необосновано се явява твърдението, че е
допуснал на 25.01.2023 г., в гр.Борово, обл. Русе при обработването на ПТП,
между бивш служител на РУ - Бяла - М.М. и Р.Р., М.М., който е бил без документи
за самоличност - лична карта и СУМПС, без да се увери в обстоятелството дали му
е била извършена проверка, в качеството му на участник в ПТП-то с технически
уреди за установяване наличие на алкохол и наркотици, без да бъде съпроводен от
служител/ли на РУ - Бяла, да отиде до дома си в гр. Борово, обл. Русе, за да
вземе документите си, без в случая да е било необходимо спазване на разпоредбата
на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, тъй като М.М. към тази дата - 25.01.2023 г., е бил
служител на районното управление, заемащ длъжност младши автоконтрольор I
степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Бяла при ОД на МВР - Русе, бил е
познат на втория участник в ПТП-то - Р.Р., и не е била налице необходимост от
установяване на самоличността му.
Както беше посочено по-горе в настоящото изложение, едно такова бездействие от
негова страна не би могло да бъде квалифицирано като неосъществяване на контрол
върху работата на подчинените му и взискване за стриктното спазване на служебната
дисциплина и законността, действително негово длъжностно задължение по
длъжностна характеристика.
От друга страна и така описаното от
ДНО допустителство се явява в пряко противоречие с описаната и вменена в тежест
на И. деятелност, състояща се в активно действие – „разпоредил“ (или по
сведение на М. М. – „разрешил“) М. да напусне местопроизшествието, за да отиде
до дома си да вземе личните си документи. Двете описани и възприети от ДНО като
извършени от страна на служителя изпълнителни деяния се явяват взаимоизключващи
се, тъй като едното представлява активно действие, а другото – бездействие. А и
както беше посочено по-горе в настоящото изложение старши инспектор И. е нямал
правомощие да дава разпореждания/нареждания, свързани с изясняване на
обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП, такива е имал изпратения на
място наряд на пътна полиция.
С оглед гореизложеното
незаконосъобразно и необоснова се явява вмененото в тежест на жалбоподателя дисциплинарно
нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР.
Действително
ръководейки посещението на наряд на пътна полиция на конкретното ПТП, указвайки
му какви действия да предприеме по изясняване на обстоятелствата и причините за
настъпване на ПТП-то, давайки разпореждания/нареждания или разрешения на
участници в това ПТП старши инспектор И. е допуснал нарушение на служебната
дисциплина, но не и вмененото му с оспорената в настоящото производство заповед
за налагане на дисциплинарно наказание.
Предвид изложеното
жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е основателна.
Оспорваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което
следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените в хода на
производството разноски – 10, 00 лева държавна такса и 1 200, 00 лева за
адвокатски хонорар, който действително е в размер над минимално предвидения в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл. 8, ал. 2, т. 3 – за дела по ЗМВР – 750 лева, но с оглед фактическата
и правна сложност на делото, съдът, в настоящия си състав, счита, че
възражението на ответника за прекомерност се явява неоснователно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед № 336з-5059 от 22.12.2023 г.
на директора на ОД на МВР – Русе, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197,
ал. 1, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 2 – „неизпълнение на служебните задължения“ и
чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР – „небрежност в служебната дейност“, на старши
инспектор И.Л.И. – началник на група „Охранителна полиция“ към РУ – Бяла при ОД
на МВР – Русе е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за
срок от три месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе да
заплати на И.Л.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 1 210, 00 (хиляда двеста и десет)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението
е окончателно.
Съдия: