Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 1671 / 28.10.2016г. , гр.Карнобат
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
I граждански състав
На двадесет и осми октомври,
две хиляди и шестнадесета година
В закрито заседание в
следния състав:
Председател: Татяна Станчева
като разгледа докладваното от Татяна
Станчева
гр.дело № 570 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д.С.Г. ***, ЕГН **********, против ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО" Карнобат, ЕИК 2016176540260, представлявано от инж. С.В. –
Директор.
В исковата молба се посочва, че ищецът е работил на длъжност „отчетник-счетоводство“
в ТП „Държавно горско стопанство Карнобат"
по безсрочен трудов договор. На 17.06.2016 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № РД-10-019/17.06.2016 г. на
Директора на ТП „ДГС Карнобат“, на основание чл. 328, ал. 1, т.2 от Кодекса на
труда.
Твърди, че работодателят не е спазил КТ и не е отправил едномесечно
предизвестие в сроковете по чл. 326. ал.2 от КТ, като се посочва, че съгласно чл.335, т.1 от КТ
трудовото правоотношение се прекратява с изтичане срока на предизвестието.
Твърди се, че работодателят не е направил ефективен и законосъобразен подбор, съгласно чл. 329 от КТ, като не се посочва в какво точно се състои
незаконосъобразността на подбора.
Посочва се в исковата
молба, че ответникът не е изплатил на ищеца дължимите обезщетения - едно брутно трудово възнаграждение
по чл. 220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестието, обезщетение по чл. 222
от КТ за оставане без работа - едно брутно трудово възнаграждение и обезщетение по чл.
224, ал.1
КТ - за неизползван платен годишен отпуск - едно брутно трудово възнаграждение.
С разпореждане №
1323/17.08.2016г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на
ищеца да формулира ясен и конкретен петитум, като посочи
размерът на претенцията, към кой момент е била дължима, за кой период, ако се
претендира за период и от кой момент се претендира законната лихва, за да е
ясно каква защита се търси.
С допълнителна молба
с вх. № 4525/20.10.2016г., ищецът е конкретизирал исковите си претенции, както
следва:
Иск за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на уволнителната заповед РД №
-10-019/17.06.2016 г. на Директора на ДП ДГС Карнобат. Посочва се че този иск е
неоценяем и се иска отмяна на заповедта за уволнението и възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението „Отчетник-счетоводство“.
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ при незаконно уволнение с цена на иска
– 4800 лева, представляващ шест брутни трудови възнаграждения в размер по на
800 лева. Чл.224 от КТ урежда заплащането на неползван
платен годишен отпуск. Със следващото изречение ищецът претендира на основание
чл.225 от КТ обезщетение за незаконно уволнение.
По горепосочения иск
не е посочено за какво се претендират шест брутни трудови възнаграждения. Не е
посочен периодът, за който се претендира заплащане на шест брутни трудови
възнаграждения в размер по на 800 лева, поради което искът се явява нередовен.
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл.222 от КТ в размер на
800.00 лева.
Горепосоченият иск е
нередовен, тъй като петитума на иска не е конкретизиран - не се посочва периода
за който се претендира.
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 800.00 лева за 20 дни
платен годишен отпуск.
Искът е нередовен,
тъй като не е посочена годината, за която се претендира като полагаем, но
неползван 20 дни платен годишен отпуск, респ. годините, за които се претендира заплащането
800.00 лева за 20 дни платен годишен отпуск.
Предявен е иск за
присъждане на премиално заплащане – допълнително трудово възнаграждение, което
ищецът твърди, че е нормативно уредено в КТД, ВПОРЗ и Вътрешния правилник.
Твърди се, че това премиално заплащане ответникът дължи в края на съответната
календарна година. За 2013 година към 31.12.2013 г., за 2014 г. към 31.12.2014
г., за 2015 г. към 31.12.2015 г., а за 2016 г. към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение.
По този иск, ищецът
претендира заплащане на допълнително трудово възнаграждение, както следва: от
17.8.2013 г. до 17.8.2014 г . – 800 лв., от 17.8.2014 г. до 17.8.2015 г . – 800 лв., от 17.8.2015 г. до 17.6.2016 г . – 800 лв. или
допълнително трудово възнаграждение в размер на 2400 лева.
След като ищецът твърди, че премиалното
възнаграждение се дължи в края на всяка календарна година към 31.12.2013 г. е
необходимо да изложи твърдения защо претенциите са в посочените периоди от 17.8.2013 г.
до 17.8.2014 г . – 800 лв., за 17.8.2014 г. до 17.8.2015 г. – 800 лв., от 17.8.2015 г.
до 17.6.2016 г . – 800 лв., а не до края на
съответната календална година.
Следващата претенция
е за заплащане на работно облекло, дължима от ответника, поради нормативното
ѝ уреждане в КТД, ВПОРЗ и Вътрешния правилник.
Посочено е, че заплащането на работното облекло се полага на ищеца в края на
съответната календарна година за 2013 година към 31.12.2013 г., за 2014
г. към 31.12.2014 г., за 2015 г. към 31.12.2015 г., а за 2016 г. към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение – 17.06.2016 година.
Искът е за работно облекло от 17.8.2013 г. до
17.8.2014 г . – 600.00 лв. за
зимно и лятно работно облекло, от които 400.00 лева зимно и 200.00 лева лятно, от 17.8.2014 г. до 17.8.2015 г . – 600.00 лв. за
зимно и лятно работно облекло, от които 400.00 лева зимно и 200.00 лева лятно, от 17.8.2015 г. до
17.6.2016 г . – 600.00 лв. за зимно и лятно работно облекло, от които 400.00
лева зимно и 200.00 лева лятно.
Ищецът следва да посочи защо твърди, че
зимното и лятното облекло следва да бъде платено в съответната календарна
година – към 31 декември, а претендира заплащане на облеклото в посочените
по-горе периоди от 17.8.2013 г. до 17.8.2014 г.,
от 17.8.2014 г. до 17.8.2015
г., от 17.8.2015 г.
до 17.6.2016 г.
Претендира се плащане на полагащите се на
ищеца очила за последните три години, което заплащане според ищеца е уредено в КТД, ВПОРЗ и
Вътрешния правилник. Същите са дължими според изложеното в
исковата молба за съответната календарна година – за 2013 г., 2014 и 2015
година към 31 декември, като претенцията за 2016 г. е към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение – 17.06.2016 г. Претендира се от 17.8.2013 г. до
17.8.2014 г . – 100 лв., от 17.8.2014 г.
до 17.8.2015 г . – 100 лв., 17.8.2015 г. до
17.6.2016 г. – 100 лв. за
очила за съответните години или общо в размер на 300.00 лева.
Следва ищецът да посочи след като твърди, че
ответникът му дължи суми за очила към края на всяка календарна година, защо
предявява претенцията в посочените по-горе периоди от 17.8.2013 г.
до 17.8.2014 г., от 17.8.2014 г. до 17.8.2015 г., от 17.8.2015 г.
до 17.6.2016 г.
За всяка една от претенциите следва да
се формулира ясен и конкретен петитум, като се посочи не само размерът на
претенцията, но и към кой момент е била дължима, за кой период, ако се
претендира за период.
В исковата молба, с вх. № 3546/17.08.2016г. се твърди, че работодателят не е взел
предварителното съгласие от компетентния синдикален орган преди прекратяване на трудовия
договор и не са спазени и изискванията на Колективния трудов договор, Вътрешния
правилник, ВПОРЗ и други нормативни актове. С допълнителната молба също се излагат такива
твърдения.
Във връзка с тези твърдения ищецът следва да посочи кой е
компетентния синдикален орган от когото е следвало да бъде взето съгласието за
прекратяване на ТПО.
Ищецът се позовава на Вътрешния правилник, но не посочва
какви отношение урежда той. Както и не е посочил кои
други нормативни актове са били нарушени и в какво се изразява нарушението.
Изложени са твърдения, че извършеният подбор
при уволнението е незаконосъобразен, тъй като не са оставени на работа
работници с по-висока квалификация и с по-дълъг стаж, като във връзка с тези
твърдения не е са изложени твърдения каква квалификация има ищцата и с какъв
трудов стаж е тя.
След като се твърди че при подбора не са оставени
работниците и служителите с по-висока квалификация и тези които работят
по-добре, следва ищецът да посочи между кои лица е извършен подбора за
съответната длъжност „Отчетник-счетоводство” и кои
от лицата са с по-ниска квалификация и работят по-лошо, в сравнение с ищеца, но
са оставени на работа. Изобщо не са посочени лицата между които е извършен
подбора.
Твърди се че на ищцата не са предложени други
подходящи за ищеца длъжности.
Ищецът след като изнася горните твърдения,
следва да посочи какви други свободни длъжности при ответника са били свободни
и са били подходящи за него, но не са му били предложени, преди прекратяване на
ТПО.
Предвид изложеното исковата молба следва
да се остави без движение до отстраняване на нередовностите.
Предвид горното и на основание чл. 129, ал.2 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като УКАЗВА НА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите, подробно описани в обстоятелствената част на настоящото разпореждане.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване нередовностите в дадения едноседмичен срок, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, исковата молба ще бъде върната като нередовна, а производството по делото- прекратено.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 41 от ГПК, ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и неговият законен представител, попечителят и пълномощник, ако има такива. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Разпореждането да се връчи на ищеца.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: