ОПРЕДЕЛЕНИЕ
26.06.2022г., гр. Стара Загора
Административен съд – Стара Загора, седми състав в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Кремена Костова-Грозева
разгледа докладваното от
съдия Костова-Грозева адм. д. №334
по описа на съда за 2023 година.
Производството е било образувано по жалба,
подадена от М.Г.Х.,***, против Заповед № Л-2484/23.05.2023г. на Началник
Затвора в гр. Стара Загора, в която е инкорпорирано в петитума и искане по
чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС против началника на Затвора в град Стара Загора да
прекрати действията и бездействията, с които продължава да нарежда М.Х. да
изтърпявал наказанието си при „специален режим“, считано от 17.08.2009г. до
настоящ момент. С оглед специалния процесуален ред за разглеждане на искания по
чл.276 от ЗИНЗС, е било разпоредено отделянето му за разглеждане в друго дело,
а именно настоящото такова.
Самото искане, правно основано от жалбоподателя с
разпоредбата на чл.276, ал.1 от ЗИНЗС се състои в това да бъде разпоредено на
началника на Затвора в град Стара Загора да прекрати действията и
бездействията, с които продължава да нарежда М.Х. да изтърпявал наказанието си
при „специален режим“, считано от 17.08.2009г.
Съдът, като съобрази естеството на това искане, намира, че то е недопустимо
по следните съображения:
Разпоредбата на чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по Част Шеста от
закона, като с нея се регламентира, че всеки лишен от
свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на такива действия
и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са нарушение на
забраната по чл. 3, респективно може да иска извършването на действия с цел
прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана. Предмет на тази защита могат да бъдат само и единствено фактически
действия/бездействия, не и правни такива, както и че те следва да
представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Горните са
предпоставките, които следва да са налице, за да е допустимо
искане основано на чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС, т.е. то ще е процесуално допустима, ако е насочено срещу фактическо
действие, а не срещу правно такова, което намира своето обективиране в конкретно властническо волеизявление на административен орган и
оттам представлява индивидуален административен акт по см. на чл.
21, ал. 1 от АПК, респективно действие по изпълнение на
административен акт или на закона. Както се посочи вече,
допустимостта
на иска по чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС е обусловена и от това твърдяното фактическо
действие да е такова, нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, т. е. и в обобщение, защитата по този ред е само срещу фактически действия
и то такива в обхвата на чл. 3 от ЗИНЗС.
С така включеното в
жалбата против Заповед №Л-2484/23.05.2023г. на Началника на Затвора в град
Стара Загора искане, обосновано от самия жалбоподател с чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, същият не излага
никакви твърдения, че коментираното „нареждане“ на Началника на затвора в град
Стара Загора е нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
Следва обаче да се
подчертае, че спорното „нареждане“
на началника на затвора в град Стара Загора за продължаване на специалния режим
на изтърпяване на наказанието на осъдения Х. и свързаното с него искане то да
се прекрати /като се нареди от съда на началника на затвора в град Стара
Загора/, по своята същност не е фактическо действие, а едно правно действие,
което намира своята регламентация в разпоредбата на чл.198 от ЗИНЗС и се
изразява в издаване на нарочен административен акт с мотивиране на възможността
за промяна на специалния режим на изтърпяване на наказанието, съотв. на отказа
от такава промяна. Именно в този смисъл е бил и постановен нарочен правен акт –
Заповед № Л-2484/23.05.2023г., предметна на а.д. № 333/2023г., където е налице
правно уредена възможност за преценка от съд на нейната законосъобразност, като
по този начин и ще бъде постигната търсената и чрез иска по чл.276 от ЗИНЗС
правна защита.
По тези
съображения, предявеното искане да се прекрати
действието на Началника на Затвора в град Стара Загора, изразяващо се в
нареждане относно М.Х. да продължава да изтърпява наказанието си при специален
режим за процесуално недупостимо.
Доколкото по делото не е внесена първоначално дължимата се ДТ от 10 лв., но е налице
изрично искане за освобождаването на ищеца от заплащането й, както и при
отчитане на данните, че същият не разполага с парични средства да я заплати,
макар и в така установения минимален размер, то Съдът намира, че следва да
постанови освобождаване на М.Х. от това задължение.
Водим от горните мотиви, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя М.Г. Х. от задължението да заплати дължимата се ДТ.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на М.Г.Х. *** да прекрати действията и бездействията, с които продължава да
нарежда М.Х. да изтърпява наказанието си при „специален режим“, считано от
17.08.2009г. до настоящ момент.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 334/ 2023г. по описа за Административен съд - Стара
Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на
съобщението пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора.
СЪДИЯ: