Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.07.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5440 по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5440/2011 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на П. на РБ срещу решение
№20051361 от 24.02.2021 г по гр.д.№15117/17 г на СРС , 150 състав ; в частта , в която въззивникът
е осъден да заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 и т.4 ЗОДОВ на Г.Ц.Н. ЕГН **********
от гр.Бойчиновци сумата от 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/ и сумата от 3500 лева обезщетение за имуществени вреди /заплатен
адвокатски хонорар по наказателното дело/ от незаконно обвинение, по което е
оправдан с влязла в сила присъда по в.н.ч.д.№1198/18 г на САС ; ведно със
законната лихва върху посочените суми считано от 19.12.2018 г до окончателното
заплащане на сумите , както и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част / , тъй като ищецът не е
доказал имуществени и неимуществени вреди в присъдения размер . Няма данни
заболяванията на ищеца да са следствие от обвинението, а присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно . Адвокатското възнаграждение
по наказателното дело е недоказано респ.прекомерно и необосновано , защото
делото не е било с фактическа и правна сложност . Неправилно са присъдени лихви
за забава . Всички действия на ответника
са били правно регламентирани , като не е изнасяна информация за обвинението .
Ищецът е осъждан и срещу него са водени и други наказателни производства .
Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба . Исковете са доказани
по основание и размер .Н. е бил осъден с влязла в сила присъда , която после е
отменена , но е бил отстранен от работа .
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.03.2021 г и е е обжалвано в срок на 10.03.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена
фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва
служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение
, като такива пороци в случая не се констатират .Относно доводите за неправилност съдът е ограничен
до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично иска СРС е
приел следното .
С
постановление от 08.05.2014 г е образувано ДП №24/14 г на ОСлО в ОП-Монтана за
престъпление по чл.202 ал.1 т.2 НК във вр.чл.311 ал.1 и др НК .
Ищецът
е привлечен като обвиняем с постановление от 10.09.2015 г и му е
определена мярка за неотклонение „подписка“. На 23.09.2015 г ищецът е привлечен
като обвиняем и е разпитан в това му качество . Ищецът е участвал в множество
процесуални действия в ДП.
С
постановление от 04.10.2016 г на РП-Монтана е прекратено частично наказателното
производство за длъжностно присвояване и е останало обвинението по чл.311 ал.1 НК . Разследването е предявено на 06.12.2016 г и на 16.01.2017 г е изготвен
обвинителен акт .
След
прекратяване на съдебното производство и нови прцесуални действия нов
обвинителен акт е внесен на 09.05.2017 г . Образувано е н.о.х.д.№730/17 г на
РС-Монтана , по което са проведени четири о.с.з и едно не се е провело . С
присъда от 20.11.2017 г ищецът е признат за виновен .
Ищецът
е обжалвал решението на РС-Монтана и след две отложени и едно провело се о.с.з
по в.н.о.х.д.№139/17 г на ОС-Монтана , с решение от 19.06.2018 г присъдата на
РС-Монтана е била изменена като освен на
лишаване от свобода за 8 месеца /условно/ ищецът е бил осъден и на лишаване от
право да заема длъжността директор на държавно и общинско училище за срок от 1
година .
Ищецът
е инициирал производство по възобновяване и с решение от 19.12.2018 г по
в.н.ч.д.№1198/18 г на САС са отменени присъдите на РС-Монтана и ОС-Монтана и
ищецът е оправдан .
Видно
от свидетелства за съдимост ищецът е неосъждан .
Трудовото
правотношение на ищеца е прекратено със заповед №РД-07-334 от 28.06.2018 г от
началника на РУО Монтана поради лишаване от право да заема длъжността
„директор“ на училището .
Според СРС
в случая е налице хипотеза на чл.2 ал.1 т.3 и т.4 ЗОДОВ, защото ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда след като е имал влязла в сила осъдителна
присъда . Общо наказателното производство е продължило повече от 4 години , в
който период трябва да се вземе предвид и този преди повдигане на обвинението .
Видно от показанията на св.Николова /съпруга на ищеца/ и св.Видолова ищецът е
претърпял значителни болки и страдания . В малкия град Бойчиновци започнало да
се говори , че ищецът е престъпник , той страдал от безсъние и бил притеснен . Не
е доказано по безспорен начин влошаване на здравословното състояние на ищеца.
Първоначалното обвинение за престъпление по чл.202 ал.1 НК е за тежко престъпление
, а след 04.10.2016 г не е за тежко престъпление . Ищецът е бил с мярка за
неотклонение „подписка“ и е следвало да присъства на 9 о.с.з. Има данни за
водено друго наказателно производство през 2018 г .
Според СРС
ищецът е заемал отговорно длъжност –директор на училище , което го правело
разпознаваема личност в малкия град . За наказателното производство се говорело
в града , а ищецът бил уволнен от работа и това довело до тежки последици за
него . СРС е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди от 6000 лева .
Според СРС на
ищеца трябва да се присъди обезщетение за имуществени вреди /адвокатски
възнаграждение в наказателното производство/ в размер на 3500 лева , от които 1000 лв за ДП , 1500 лв за защита пред МРС ,
500 лева за защита пред МОС и 500 лв за защита пред САС .
Решението на СРС е правилно в
обжалваната част , като мотивите му се споделят напълно
и от настоящия съд . Съгласно задължителната
практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото обезщетение по
чл.52 ЗЗД трябва
да се вземат предвид :
- тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от
общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се
предвиждат за него / ;
- вида на наказателното производство - дали е
приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство на една
или повече инстанции ;
-
продължителността на наказателното производство (като период от време) ;
-
видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент
на задържането ;
-
има ли разгласяване чрез медиите ;
-
има ли влошаване на здравословното състояние ;
-
конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство,
професионална и обществена среда ;
-
други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно
изтърпяване на наказания ;
Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на
които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
Трайната задължителна практиката на ВКС е , че
приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността , както и социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги
обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване - решение
№3 от 29.01.2014 г по
гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи
настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив
размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В
случая релевантните факти за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според
указанията на ВКС са :
- тежест на повдигнатото обвинение – първоначално
за тежко престъпление , а впоследствие за леко престъпление ; ищецът е бил
застрашен първоначално от ефективно лишаване от свобода ;
- вид и продължителност на проведеното наказателно
преследване – общо повече от 4 години в досъдебна и съдебна фаза . Проведени
са множество о.с.з като продължителността на наказателното производство леко
надвишава разумния срок ;
- наложена мярка за неотклонение – подписка ,
не е засегнала съществено ищеца ;
- разгласяване в медиите – не се твърди от ищеца ;
- влошаване на здравословното състояние – не е доказано по убедителен начин чрез
медицинска експертиза ;
- наложено наказание – ищецът е осъден от МРС
и МОС на лишаване от свобода /условно/ и лишаване от право да заема директорска
длъжност в училище ; оправдан едва след възобновявяне на производството пред
САС ;
- интензитет и продължителност на душевните болки ,
страдания и неудобства в личния живот – доказва
се , че са били в значителен размер ;
- затруднения в работата – ищецът е уволнен поради
лишаване от право да заема длъжността директор на държавно/общинско училище.
Показанията на св.Д.Н./съпруга на ищеца/ и Е.В.съдът
счита за относими и в голямата си част – обективни . Безспорно ищецът е имал
сериозни негативни изживявания от водене на наказателното производство ,
особено предвид качеството му на дългогодишен учител и на директор на училище в
малък град . Достоверни са показанията на свидетелите , че наказателното
производство е опозорило ищеца пред съгражданите му , а уволнението му
като директор няма как да не е станало широко известно в целия град и
малката Община Бойчиновци .
Неоснователни са доводите на въззивника , че
исковете не са доказани по основание и размер. СРС не е приел , че ищецът е
доказал влошено здравословно състояние /макар , че това е много вероятно/ . Няма данни ищецът да е бил вече осъждан , а
воденото срещу него друго наказателно производство е съобразено от СРС
съобразно указанията в практиката на ВКС.
Искът за обезщетение за неимуществени вреди е
доказан с посочените по-горе данни за продължителност на наказателното
производство и за засягане на личността на ищеца вкл.и според свидетелските
показания . Определеният от СРС размер на обезщетението е справедлив като се
вземе предвид , че ищецът е заемал обществено значима длъжност /директор
на училище в малък град / , както и че ищецът е бил осъден на две инстанции
и е имал влязла в сила присъда за близо 8 месеца . Отделно , ищецът е
бил уволнен и е прекъсната кариерата му като директор на училище , като
това няма как да не е станало публично достояние . В трайната си
практика ВКС определя по-висок размер на обезщетения за неимуществени вреди за
лица заемащи обществено значими длъжности /магистрати , кметове , директори на
различни институции , лекари , полицаи и пр./. Точно такъв е и процесният
случай , независимо , че обвинението спрямо ищеца е било за тежко престъпление
само за част от процесния период .
Искът за обезщетение за имуществени вреди също е
доказан в обжалвания размер . Адвокатските възнаграждения на ищеца в
наказателното производство са надлежно доказани с писмени договори. Същите не
са прекомерни , като и в тази част настоящият съд споделя напълно мотивите на
СРС .
Върху обезщетенията законосъобразно е присъдена
законна лихва от датата на оправдаването му от САС с окончателно решения .
Налага се изводът ,че решението на СРС трябва да се
потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника
са разноските на въззиваемата страна пред СГС – 820 лева адвокатско
възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20051361 от 24.02.2021 г по гр.д.№15117/17 г на СРС , 150 състав ; в частта , в която П. на РБ е осъденя да заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 и т.4 ЗОДОВ
на Г.Ц.Н. ЕГН ********** от гр.Бойчиновци сумата от 6000 лева обезщетение
за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ и сумата от 3500 лева обезщетение за имуществени вреди /заплатен
адвокатски хонорар по наказателното дело/ от незаконно обвинение, по което е
оправдан с влязла в сила присъда по в.н.ч.д.№1198/18 г на САС ; ведно със
законната лихва върху посочените суми считано от 19.12.2018 г до окончателното
заплащане на сумите , както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Г.Ц.Н. ЕГН ********** от гр.Бойчиновци сумата от 820 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.