Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  4639  /23.12.2010 г., гр.В.

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV - ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на  двадесет и трети ноември  две хиляди и десета  година  в състав:

                                                              Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

при участието на секретаря  В.П.  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7757 по опис на ВРС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Предявен е иск с правно основание чл. 69 от ЗН.

 Ищцата В.С.Б. с ЕГН ********** твърди, че с ответникът С.С.В. с ЕГН ********** са наследници по закон на С. Петров С., поч.1997 г. и Митра С., поч.1988 г.  Твърди  че наследодателите им са оставили в наследство три недвижими имоти,  представляващи:

          - Лозе, находящо се в град В. , местност „****”, цялото с площ от 2400 кв. м. по нотариален акт, а по скица с площ от 2679 кв. м., съставляващо имот пл. № 204 по плана на местността,  при граници за имота : път, имот пл. № 1274, имот пл. № 467, имот пл. № 468, имот пл. 205, имот 203, ведно с построената в него жилищна постройка, състояща се от стая, салон, маза, кухня;

         - Нива в местност „****”, находящо се в землището на село Т. , трета категория, цялата с площ от 11.018 дка, представляваща ПИ № 027019 с граници и съседи, както следва № 027020 – нива на наследниците на Г. С. Я., № 105005 – полски път на Община В. , № 027018 – нива на П. Т. П. , № 027011 – нива на С. Я. Я.;

          - Иглолистна гора, находяща се в местност „****”, представляваща имот № 510035 по картата на възстановената собственост на землището с площ от 3.000 дка, при граници и съседи: имот пл. № 01 – др. селищна територия на Община В. , имот пл. № 09 – иглолистна гора на неидентифициран собственик, имот пл. № 36 – нискостъблена гора на насл. На С. Ж. С. .

 Сочи, че  4/6 ид.части от първия имот  е прехвърлен на ответника срещу задължение за издръжка и гледане. По отношение на имота в местност „****”  е налице саморъчно завещание от 25.10.1994 г. в полза на ответника, което ищцата оспорва. Твърди, че същото е нищожно поради невъзможен предмет, тъй като собствеността върху имота е възстановена с решение на ПК № 570/02.12.1998 г. след смъртта на завещателя и след съставянето на завещанието. При откриване на наследството завещателят не е бил собственик на завещания имот. Сочи, че  завещание на наследство съставено и извършено след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства и/или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации за имот, собствеността върху който се възстановява, няма действие за този имот. В условие на евентуалност прави възражение и моли на осн. чл.30 ЗН да бъде възстановена запазената й част от наследството като се намали извършеното завещание.

 Моли да бъде допусната делба на описаните имоти между страните при квоти – по отношение на първия имот - 2/6 ид.част за ищцата  и 4/6  ид.части за ответника и за  останалите два имота по ½ ид.част за ищцата и ответника.

 В съдебно заседание  чрез процесуалния си представител   ищцата поддържа молбата и възраженията си. 

 Ответникът в срока за отговор заявява, че  поземления имот в местност „****” е изцяло негова собственост, като същият е придобит  както следва: чрез правна сделка – дарение срещу издръжка и гледане  -  4/6 ид.части, 1/6 ид.част по наследяване от С.С. и 1/6 ид.част по давност по време на брака му с Р.Х.В. и моли същия да бъде изключен от делбата.  Ако се приеме, че  не е придобил 1/6 ид.част от същия имот по давност, то сочи, че ищцата притежава 1/6 ид.част по наследяване. По отношение на имота в м.”****” сочи, че същия е негова индивидуална собственост и следва да се изключи от делбата, тъй като е придобит по завещание. Твърди, че иска на ищцата с пр.осн.чл.30 ЗН е погасен по давност, поради изтичане на 5-годишния срок от узнаването, а лично ищцата е поискала обявяването на същото  видно от протокол от 20.02.1998 г. В условие на евентуалност сочи, че е придобил имота по давност, считано от 01.05.1999 г. след като е упражнявал непрекъсната фактическа власт   в продължение на 10 години, обработвал е нивата лично или чрез отдаването й под аренда. По отношение имота в м.”****” – иглолистна гора не оспорва да се допусне делба при равни квоти между ищцата и ответника. 

 С оглед  направеното от ответника възражение като съделител в производството е конституирана неговата съпруга Р.Х.В. с ЕГН ********** ***.

Съдът, след като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Съгласно разпоредбата на чл. 341, ал.1 от ГПК производството за делба се образува по писменна молба на сънаследник /съсобственик/ подадена до районния съд, а съгласно чл.110, ал.1 ГПК исковете за делба на  наследство се подават до мястото където е открито наследството. Видно от представените удостоверения за наследници наследството е открито в гр.В. ,  следователно молбата е подсъдна на ВРС. 

  От представеното решение № 570 от 02.12.1998 г. на ПК В.  на наследниците на С.В.С. е  възстановено правото на собственост за нива от 11.019 дка в местност „****”, съставляващ имот № 027019 по плана за земеразделяне на с.Т. , при граници:  имоти с №№ 027020, 105005, 027018, 027011, 027010. Към същото е приложена скица № 280/01.03.1999 г. С протокол № 280 от 01.03.1999 г. наследниците са въведени във владение на възстановения имот. С решение № 51 от 30.11.2000 г. на ПК В.  на наследниците на С.В.С. е възстановено в правото на собственост за имот № 510035 по КВС, представляващ иглолистна гора с площ 3.000 дка в местността „****”, при граници: имоти с №№ 000001, 510009, 510036. Към решението е приложена скица № 132/07.03.2002 г. и протокол № 132/07.03.2002 г. за въвод във владение на наследниците. 

Видно от нот.акт № 179, том ХІІ, дело № 4194 от 1994 г. на нотариус при ВРС наследодателят С.В.С. е прехвърлил на сина си ответника С.С.В. срещу задължението за издръжка и гледане 4/6 ид.части от лозе в местността „****”, цялото застроено и незастроено с площ 2400 кв.м., съставляващо имот пл.№ 737 по КП от 1983 г. ведно с 4/6 ид.части от от построената в него сграда, състояща се от стая, салон, маза, кухня, стопански постройки, както и съответните идеални части от общите части от находящите се в мястото трайни насаждения и подобрения, при граници: път, С. В., н-ци Ат.Ч., С.В., С. Л. и К. К.

С протокол за обявяване на саморъчно завещание от 20.02.1998 г. на нотариус при ВРС е обявено завещание на С.В.С., наследодател на ищцата и ответника.  От  заключението на проведената СГЕ което съдът цени като компетентно дадено, неоспорено от страните  след разчитане на нечетливия ръкописен  текст на обявеното завещание, приложено на л.11 от делото,  се установява, че на 25.10.1994 г. подписаният С.В.С. с пълно съзнание за значението на акта, който извършва се е разпоредил с имуществото, което притежава като е завещал на сина си С.С.В. с посочено ЕГН собствените си ниви, находящи се в землището на с.Т. , обл.В. , м.”*” /****/ и четвърта категория, съгласно решение на ПК ЕКНМ ** от 15.10.1992 г. с площ 11600 дка с план за земеразделяне.

 От заключението на проведената СТЕ което съдът цени като компетентно дадено, неоспорено от страните  се установява, че пазарната стойност на наследствените имоти към момента на откриване на наследството е  94 703 450 неденоминирани лева.  

 От събраните в производството гласни доказателства  се установява от показанията на свидетелите Дженков и Боев, че  ищцата и ответникът имат  място в м.**** по наследство, което е с площ 2400 кв.м. Ответникът В. имал и друг имот, лична собственост, който граничи с наследственото място. Мястото се стопанисвало от ищцата и брат й,  сина на ответника допуснал наематели в имота със съгласието на ищцата. До 97 г. – 98 г. имота представлявал лозе, след това станал хавра. От показанията на свидетелите Истадков и Боев се установява, че С. *** около 2 дка,  в имота имало паянтова постройка и кладенец, ищцата не е ходила в имота. С. имал и друго място в същата местност.  Постройката я направил бащата на С., за мястото от години се грижат С. и съпругата му.  В. посещавала имота  до 93 г.

Видно от представените договори за аренда се установява, че ищцата и ответникът са вписани като арендатори на наследствен имот – нива с площ 11019 дка, съставляващ имот № 27019 в с.Т. , като е посочено в същите, че са  приложени удостоверения за наследници. 

 По отношение поземления имот в м.”****” и възраженията на ответника: Ответникът твърди, че е придобил по давност по време на брака му с ответницата останалата в наследство 1/6 ид.част от имота.  За да се придобие по давност един имот е необходимо упражняване на явно, непрекъснато,  несъмнено владение с намерение владелецът да  свои имота за себе си в продължение на предвидения в закона  давностен срок. Ако тези белези на упражняваната фактическа власт не са налице тя не може да се квалифицира като владение и собствеността не може да бъде придобита при изтичане на определен срок.  Необходимо е да е налице явно манифестиране на упражняваната фактическа власт от владелеца или чрез друго лице. Собственика на идеална част от недвижим имот  упражнява фактическа власт за себе си, но не може да владее останалата идеална част за друго лице. Владение може да се упражнява върху една цяла вещ, а също така и върху идеална част при съвладение с други лица /в този см.С.Розанис – „Съвременни разрешения на традиционни правни хипотези”,  р № 649/93 г., І г.о ВКС и др./.

От събраните в производството гласни доказателства съдът намира, че ответникът не е  установил по категоричен начин  наличието на всички белези на владението, както и не се установи най-съществения от тях, а именно да се държи вещта като собствена  по отношение на  идеалната част, останала в наследство. Показанията на двете групи свидетели са взаимно противоположни.  От една страна се твърди че ищцата и ответникът имат имота по наследство от баща им и са го стопанисвали, със съгласието на ищцата синът на ответника допуснал наематели в имота, от друга страна се твърди, че ответниците стопанисват имота, като се сочи, че имат и друг имот в същата местност. От анализа на гласните и писменни доказателства съдът намира, че ответникът не е установил по категоричен начин  намерението си  за своене на наследствения имот,  не е установил извършване на фактически действия от които да се направи извод, че същият е  отблъснал владението на ищцата, установи се единствено, че той и съпругата му обработвали имота, като не се установи конкретен период. Установено е че имота е бил отдаден под наем  със съгласието на ищцата, което води до извода, че както ответникът, така и трети лица са държали имота за неговите собственици, а именно ищцата и ответника. 

Останалите в наследство от наследодателката Митра Янева С., починала преди съпруга си наследодателят С.В.С. 2/6 ид.части от имота са придобити от страните по наследяване при равни квоти. Следва да се допусне делба на описания имот при квоти 5/6 ид.части за ответника от които 4/6 ид.части чрез правна сделка и 1/6 ид.част по наследяване и за ищцата 1/6 ид.част по наследяване.  Доколкото не се установи имота да  е придобит по давност в режим на съпружеска имуществена общност от Великови, ответницата  Р.Х.В. следва да бъде изключена от делбата. 

По отношение земеделския имот с площ 11 600 кв.м. в м.****, землище с.Т.  и възраженията на ищцата:  Съдът намира, че възражението на ищцата, че завещанието няма действие по отношение на процесния имот  е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл.90а от ЗН /ДВ бр.60 от 1992г.,/, която е обявена за противоконституционна  в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти – Р № 4 на КС от 1996г., ДВ бр.21 от 1996г./ няма приложно поле относно частното завещателно разпореждане със земеделски имот, чиято собственост не е възстановена към момента на  смъртта на завещателя /в този см. р.№ 422-А/04г. по гр.д.№ 843/03г., І г.о. ВКС/.  Завещателните разпореждания, които имат за предмет определено имущество са частни и придават качеството на заветник на лицето в чиято полза са направени – чл.16, ал.2 ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗН  заветът на определена вещ е недействителен ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Заветът на земеделски  земи не произвежда действие, ако при откриване на наследството те са били внесени в ТКЗС. Наследството се открива със смъртта на лицето. Завещателят С.В.С.  е починал на 22.11.1997 г.  Към датата на завещанието – 25.10.1994 г. той не е бил собственик на посочения  в същото земеделски имот. Решението на ПК В.   № 570 от 02.12.1998  с което на неговите наследници,  се възстановява  описания земеделски имот е издадено след смъртта на наследодателя и след датата на извършеното завещателно разпореждане.  Съгласно  смисъла на закона е без значение какъв е предметът на завета – движима или недвижима вещ, достатъчно е тази вещ в завещателното разпореждане да е конкретно определена и ако завещателят при откриване на наследтвото не е собственик на тази вещ, заветът е недействителен /в този см. р.№764/02г. по гр.д.№471/02г., І г.о. ВКС, р.№1690/56г. по гр.д.№4602/56г., ІV г.о. ВКС и др./. Решението на ПК по  чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне има конститутивно действие и същото е правопораждащ юридически факт на възстановяване на земите /ТР № І/97г. на ОСГК на ВКС/. Възстановения със същото решение на ПК имот от 11.019 дка в м.****, землище с.Т.   към датата на съставяне на завещанието  не е съществувал във вида в който в последствие е възстановена собствеността в полза на наследниците с план за земеразделяне. Имота по завещанието не е индивидуализиран по действащ план.  Ако се приеме, че е налице идентичност между земеделския имот, предмет на завета и възстановения с решението на ПК имот от 02.12.1998 г., то предвид, че правото на собственост е възстановено след смъртта на завещателя, която е настъпила на 22.11.1997 г. видно от удостоверение за наследници на  С.В.С.  се налага  извода, че към момента на откриване на наследството земеделския имот,  предмет на завета не е принадлежал към имуществото на наследодателя, поради което и не е настъпило и частното правоприемство. Заветът е недействителен, тъй като не е установено в производството завещателят да е бил собственик на земеделските земи, предмет на завета при откриване на наследството /в този см.р № 422-А/04г. по гр.д.№ 843/03г., І г.о. ВКС/. При недоказана материалноправна легитимация  на завещателя за същия имот към датата на  завещанието – 25.10.1994 г. и липсата на годен обект, предмет на завещателното разпореждане същото е недействително.  Горното води до нищожност на извършеното разпореждане поради невъзможност на предмет,  на осн.чл.42 от ЗН.  Възражението на ищцата е основателно.  Възражението на ответника, че станал собственик по давност на същия имот от 1999 г. е неоснователно, доколкото не са установе елементите на владението за същия. Видно от представените договори за аренда на същия имот като арендатори участват  ищцата и ответника, както и в същите е посочено, че имота е наследствен и са приложени удостоверения за наследници. Следователно ответникът не е държал  останалия в наследство имот  лично или чрез трети лица само за себе си с намерение за своене.  

Следва да се допусне делба на нивата от 11.019 дка в местност „****”, съставляващ имот № 027019 по плана за земеразделяне на с.Т.  при равни квоти между наследниците, а именно С.С.в. и В.С.Б.. 

          По отношение имота, представляващ иглолистна гора в местност „****”, представляваща имот № 510035 по картата на възстановената собственост на землището с площ от 3.000 дка, не е спорно между страните, че имота е наследствен, както и не се установи наличето на  пречки по ЗВСВГЗЗГФ и ППЗВСВГЗЗГФ за делба на същия имот, поради което  делбата  следва да се допусне неговата делба при равни квоти между страните. 

 При доказани права на собственост и годни до делба обекти  същата следва да се допусне между ищцата и ответника  при посочените по-горе квоти, а съделителката Р.В. следва да се изключи от делбата на поземления имот в м.****. 

 

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

              ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на наследствени имоти, представляващи:

     - Нива в местност „****”,  землище село Т. , трета категория,  с площ  11.018 дка, представляваща ПИ № 027019, при  граници и съседи:  имот № 027020 – нива на наследниците на Г. С. Я., имот № 105005 – полски път на Община В. , имот № 027018 – нива на П. Т. П., имот № 027011 – нива на С. Я. Я.;

                -Иглолистна гора  в местност „****”, землище гр.В.  представляваща имот № 510035 по картата на възстановената собственост на землището с площ от 3.000 дка, при граници и съседи: имот пл. № 01 – др. селищна територия на Община В. , имот пл. № 09 – иглолистна гора на неидентифициран собственик, имот пл. № 36 – нискостъблена гора на насл. на С. Ж. С.

при равни квоти между съделителите  В.С.Б.  и  С.С.В..        

 

  - Лозе, находящо се в град В. , местност „****”, цялото с площ от 2400 кв. м. по нотариален акт, а по скица с площ от 2679 кв. м., съставляващо имот пл. № 204 по плана на местността,  при граници: път, имот пл. № 1274, имот пл. № 467, имот пл. № 468, имот пл. 205, имот 203, ведно с построената в него жилищна постройка, състояща се от стая, салон, маза, кухня  между съделителите и при квоти:  за  В.С.Б.  – 1/6 ид.част и за С.С.В. – 5/6 ид.части. 

 

   Изключва от делбата Р.Х.В. с ЕГН **********;

 

             Решението може да се обжалва с въззивна жалба  пред ВОС в  двуседмичен  срок от връчване на съобщението до страните.

 

                                                           Районен съдия: