Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….
Гр. София, 29.04.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ….като
разгледа т.д. № 2581 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 223 от КЗ / отм./ и чл. 86 от ЗЗД, като производството е при условията на чл. 376 от ГПК във връзка с чл. 237 ГПК.
Ищецът
„ЗАД А.“ АД поддържа, че на 28.07.2014г. на магистрала 8-400 в посока Щутгарт,
окръг Айхах –Фридберг, ФРГ, е настъпило ПТП по вина на водача Н.М.на композиция
от влекач Рено с рег.№*******, застрахован при ответника по застраховка ГО и
ремарке Скорпион, рег.№ *******, застраховано при ищеца. Твърди се, че водачът
е управлявал с несъобразена с пътните знаци скорост и брой отворени пътни
ленти, не е успял да спре навреме и при престрояване в съседна лента, ремаркето
е ударило друго превозно средство – ремарке, като и на двете превозни средства
с немска регистрация т.а. Актрос и
ремакре Нисен били причинени вреди. Твърди се, че на виновния водач била
наложена глоба. Твърди се, че на собственика на превозните средства е заплатено
обезщетение в размер на описаните суми, включващо 7263,83 евро с ДДС за ремонт
на т.а. Актрос, 4000 евро с ДДС за обезщетение за тотална щета за ремарке
Нисен, 764 евро с ДДС разходи за експертна оценка на т.а., 621,25 евро с ДДС,
разходи за експертна оценка на ремаркето, 60 евро – разходи за 2 броя експертни
оценки, 25 евро – разходи за проучване от Авус, 1897,36 евро с ДДС –
посредническа такса. Твърди се, че застрахователите на влекача и ремаркето
отговарят солидарно за вреди, причинени от композиция съгласно описаните норми.
Предвид горното с писмо с вх.№ 1094/31.03.2017г. поканили ответника да
възстанови сумата от 14 631,44 евро или левовата равностойност от
28 616,61 лв., но сумата не била възстановена до момента. Предвид горното
претендира присъждане на главница от 14 631,44 евро, 3844,86 евро –
мораторна лихва за периода от датата на поканата -30.04.2017г. до датата на
исковата молба, сумата от 321,30 лв. – разходи за превод на документи,
законната лихва и направените съдебни разноски. С допълнителна молба ищецът е
посочил, че счита, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК и иска решение
при признание на иска, но с присъждане на разноски, като счита, че ответникът е
дал повод, тъй като не е платил след регресната покана. Заявил е отказ от
доказателствените искания, а с допълнителна молба от 13.03.2020г. е поискал
решение при условията на чл. 376 от ГПК, като е изложил доводи и описал
разноските, които претендира, а именно сумата от 1458,31 лв. – държавна такса и
300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът ЗК
„Л.И.“ АД е подал писмен отговор от 27.01.2020г., с което сочи, че не оспорва
описаните обстоятелства и не оспорва иска по основание и размер. Заявява
изрично признание на иска и че сумата ще бъде изплатена. Отговорът изхожда от
юрисконсулт, за който е представено изрично пълномощно.Ответникът е посочил, че
не възразява, ако ищецът направи искане, за постановяване на решение по чл. 237
от ГПК и счита ненужно събиране на доказателства. Допълнителен отговор не е
подал, като в дадения му срок, не е подал и становище или писмени бележки във
връзка с разпореждането на съда от 25.02.2020г., че на страните се дава възможност да заявят
изрично дали искат постановяване на решение по реда на чл.376 от ГПК. За разпореждането
е уведомен на 06.03.2020г. и в изтеклия срок не е постъпило възражение.
Съдът като
обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В случая е
налице заявено признание на исковите претенции от ответника и ищецът е поискал
решение при признание на иска, като е заявен отказ от събиране на доказателства,
извън писмените. Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 376, ал.1 от ГПК, а именно с размяната на книжа са представени всички
доказателства и не е необходимо изслушване на страните в открито съдебно
заседание. С разпореждането от 25.02.2020г., което е надлежно съобщено и на
двете страни и им е даден срок за становище, съдът им е указал възможността да
представят писмени защити и реплики, поради което няма пречка съгласно чл. 376
ал.1 от ГПК да бъде постановено решение при разглеждане на делото в закрито
заседание.
Налице е
признание на иска от ответника, като ищецът с изрична молба от 24.02.2018г. е
поискал постановяване на решение при признание на иска. Съгласно чл. 237 ал.2
от ГПК решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно да се
посочи само, че се основава на извършено такова. В случая е налице признание на
иска и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237,
ал.3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите
нрави и не е признато право, което да е извън кръга на разпореждане на
страната. Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на
страните следва да се постанови решение при признание на иска, като на ищеца
бъде присъдена исковата сума, ведно със законната лихва. Следва да се уважи и
акцесорната претенция за лихва, като по отношение на размера съдът е извършил
служебна справка по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид горното и предвид признанието на
исковите претенции, същите следва да бъдат уважени изцяло.
Съобразно
изхода на спора на ищеца се следват разноски, като не е налице хипотезата на
чл. 78, ал.2 от ГПК. Искането на ответника разноските да се възложат на ищеца е
неоснователно. Действително ответникът е заявил признание на иска, но не е
налице втората кумулативна предпоставка, а именно да не е дал повод за
предявяването му с извънпроцесуалното си поведение. Напротив от данните по
делото е видно, че ответникът не е заплатил процесните суми извънсъдебно,
въпреки отправената му покана с изх.№ от 27.03.2017г., която безспорно му е
връчена, тъй като е заведена при него с описания входящ № L094/31.03.2017г. С
неизпълнението на задължението, макар и да го признава, ответникът е дал повод
за образуване на делото, поради което той следва да понесе отговорността за
разноски по настоящото дело. Разноските
на ищеца включват сумата от 1458,31лв. – заплатена държавна такса по делото,
както и сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По
отношение на възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,
направено от ответника, съдът намира, че в случая делото с оглед признанието на
иска не е протекло при фактическа или правна сложност, но в случая
възнаграждението от 300 лв. предвид цената на исковете е минималното такова и
няма основание да бъде намалено. Предвид горното съдът намира, че на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1758,31 лв.
Воден от
горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 14 631,44 евро, представляваща главница, а
именно обезщетение за изплатени щети и разходи за ремонт на увредени превозни
средства при ПТП, настъпило на 28.07.2014г. на магистрала 8-400 във ФРГ, по
вина на водача на композиция, състояща се от влекач Рено с рег.№********,
застрахован при ответника и ремарке с рег.№ *******, ведно със законната лихва
върху главницата от 02.02.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от
3 844,86 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 30.04.2017г. до 01.12.2019г., сумата от 321,30 лв. – разходи за превод на
документи, както и на основание чл. 78 от ГПК сумата от 1758,31 лв. –
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия: