№ 49
гр. Варна, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000606 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве АД -гр.София, чрез
ю.к.С., срещу решение №192/27.09.2024г., постановено по гр.д.№311/2023г. по описа на ОС-
Шумен в частта, в която въззивното застрахователно дружество е осъдено да заплати на
ищеца С. Р. С. сумата от 15 000 лв., съставляващи разликата над 40 000 лв. /заплатени в хода
на производството, след постановяване на първоинстанционното решение/ до присъдените
общо 55 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания вследствие получени травматични увреждания от ПТП,
настъпило на 03.08.2022 г., причинено по вина на К И Г като водач на л.а.„Ауди“, модел „А1
Спортбан“, рег.№Х, въз основа на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, по полица №BG/30/121002559759, ведно със законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от уведомяване на застрахователя на
23.09.2022г. до депозиране на исковата молба на 11.07.2023г. както и законната лихва върху
застрахователното обезщетение от датата на исковата молба - 11.07.2023г. до окончателното
погасяване на вземането. Въззивникът намира първоинстанционното решение в
обжалваната част за неправилно и необосновано като постановено при допуснати
нарушения на материалния закон.
На първо място въззивникът счита, че първоинстанционният съд е допуснал
неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД, а присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размера от 55 000 лв. е прекомерно завишено с оглед принципа за
справедливост и постоянната съдебна практика. Счита, че съдът не е отчел приноса на
пострадалия, изразяващ се в неподходящо оборудване на мотоциклетиста и невалидно ГТП
към датата на ПТП в нарушение на ЗДвП, без да конкретизира нарушение на кои законови
норми е допуснал същият. Счита, че присъденото обезщетение не съответства на обема,
1
интензитета и продължителността на търпените вреди и следва да бъде намалено, при
отчитане съществуващите в страната обществено - икономически отношения. В този смисъл
сочи, че обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 40 000 лв. би съответствало
на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, при редуциране на
дължимото обезщетение с коефициент за принос. Представя и моли по делото да бъде
прието като доказателство платежно нареждане за заплатено застрахователно обезщетение в
необжалвания размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва (10 544,64 лв. дължима за
периода от 23.09.2022г. до 18.10.2024г.), присъдените имуществени вреди от 804,40 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от 23.09.2022г. до 18.10.2024г., или сумата от 212,05
лв., всичко в размер на 51 561,09 лв. (л.8 от делото). Моли въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение в осъдителната част за разликата над 40 000 лв. до присъдените 55
000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 23.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от С. Р. С.,
чрез адв.К. и адв.С., с който се изразява становище за допустимост на въззивната жалба, но
неоснователност и необоснованост на същата. Моли съда да остави въззивната жалба без
уважение, съотв. да потвърди обжалваното решение в съответната обжалвана част като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски за двете
инстанции.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата си на
изложените основания съгласно молба вх.№669/31.01.2024г.; не въвежда нови твърдения и
възражения; не ангажира доказателствени искания; претендира разноски.
Насрещната страна, представлявана от адв.С., оспорва възивната жалба; не прави
други доказателствени искания; не оспорва доклада по въззивния спор; претендира
разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по
искова молба на С. Р. С. чрез адв.М.К. за осъждане на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ
АД да заплати на ищеца обезщетение за търпените имуществени и неимуществени вреди
общо в размер на 85 840 лева, ведно със законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 23.08.2022г. до окончателното изплащане както и законна
лихва върху общия размер на задължението, считано от 14.10.22г. /дата на постановен отказ
от изплащане на обезщетение/ до окончателното изпълнение. Ищецът въвежда твърдения за
претърпяно ПТП на 03.08.2022г., около 12.00 часа в гр.Шумен, бул.Велики Преслав,
кв.Дивдядово, до бензиностанция Ал+Ко, предизвикано от водача на л.а.Ауди Спортбан с
рег. №Х - К Г, която не спазила дистанцията от преждедвижещият се мотоциклет на ищеца
Сузуки, модел ГСХ Р750 с рег.№ХХ ХХХХ Х, в резултат на което водачът му /ищеца/ се
оказал затиснат между движещия се пред него л.а.Волво и този, управляван от деликвента
Кр.Г. Твърди, че в резултат от ПТП ищецът получил контузия на гръдния кош и контузия на
лява подбедрица: съчетана травма гръбначен стълб и крайници. Твърди се образувано по
случая ДП 822/2022г. на РУ-гр.Шумен за престъпление по чл.343, б.б, предложение второ от
НК и постановено АДНД №20233630201387 по описа на ШРС, приключило със
споразумение. Твърди, че продължава да търпи болки и страдания, свързани с получените
увреждания, вкл. нарушение на съня, депресия, тревожност, безпокойство, световъртеж,
задух. Твърди, че поради уврежданията се е превърнал в непълноценен член на обществото.
Продължава да изпитва болки в долните крайници и снагата, което налага и прием на
медикаменти. Твърди, че е налице промяна в социален и икономически аспект на живота му.
Твърди наличие на валидна застраховка на ГО на водача К Г с ответното дружество по
полица №BG/30/121002559759, действаща по време на ПТП, спрямо застрахователят на
която подал претенция на 18.05.2023г. Твърди, че ответното дружество е отказало да му
2
определи обезщетение за понесените вреди. С допълнителна уточняваща молба ищецът
посочва, че претендира 85 000 лева неимуществени вреди и 840 лева имуществени вреди от
ПТП. Въвежда твърдения, че претендираните 840 лева представляват разходи, извършени от
ищеца във връзка с необходимите изследвания и лечение.
С отговор на исковата молба застрахователят ЗАДД ДаллБогг: Живот и здраве АД
оспорва основателността на исковете. Застрахователят оспорва механизма на
произшествието, настъпило единствено по вина на водача К Г. Въвежда възражение за
принос на пострадалия за настъпване на ПТП на 03.08.22г., поради нарушение на чл.20 от
ЗДвП – движение с несъобразена скорост, без включени светлини, с неизправна спирачна
система и неизправни стопове. Водачът на мотоциклета не е имал и валиден технически
преглед в нарушение на чл.147 ЗДвП. По този начин пострадалият е поставил в
невъзможност водачът на л.а.Ауди да възприеме намаляване на скоростта му и е
предизвикал ПТП. Застрахователят твърди, че това поведение на ищеца е предизвикало
изцяло произшествието, а евентуално, че се явява основание за отчитането му като принос за
същото. Отделно въвежда като основание за съпричиняване на травмите управлението на
мотоциклета без защитна каска и облекло, в нарушение на чл.137 ЗДвП. Застрахователят
оспорва понесените от ищеца страдания и увреждания, вкл. тези за 10, 11 и 12 гръден
прешлен с белези за интранспонгиозно херниране на прилежащите дискове, контузия на
лява подбедрица и глезен, кръвонасядане в ляво коляно, фрактура на големия пищял на лява
подбедрица и др. Оспорват се понесените психически и емоционални вреди от травмата,
настъпването на сериозна промяна в начина на живот. Твърди, че ищецът е преодолял
неблагоприятните последици от травмите. Застрахователят оспорва размера на
обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно съгласно чл.52 ЗЗД. Оспорва се
акцесорния иск за лихви върху претендираните обезщетения.
Въззивният съд, въз основа на твърденията и доводите на страните, направените с
жалбата оплаквания, събраните в хода на производството доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. С въззивната жалба е въведен като предмет на
въззивно обжалване решението на първата инстанция в неговата цялост.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото
определение №765/18.12.2024г.
Предмет на въззивното производство е единствено присъдената от първата инстанция
разлика над уважения размер от 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди до общо
присъдените 55 000 лева, ведно с лихвите върху главницата, т.е. обжалваем интерес от
15 000 лева. В останалата част /до размера от 40 000 лева неимуществени вреди,
имуществените вреди и съответните мораторни и законни лихви/ решението на първата
инстанция е влязло в законна сила поради необжалването му. Във въззивното производство
застрахователят представя доказателства за изплатени на пострадалото лице суми, както
следва: 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди; 10 544.64 лева – лихви за
забавено плащане върху неимуществените вреди за периода от 23.09.22г. до 18.10.2024г.
/датата на извършеното плащане/; 804.40 лева имуществени вреди и 212.05 лева – лихви
върху обезщетенията за периода от 23.09.22г. до датата на плащане 18.10.24г.
С оглед процесуалното поведение на ответника и частичното обжалване на
първоинстанционното решение въззивният състав намира, че е обвързан от обективните
предели първоинстанционното решение в необжалваната част – относно наличието на
3
материалните предпоставки на деликта, валидното застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност на деликвента – водач водач на л.а.Ауди Спортбан,
съотв. основанията за ангажиране отговорността на застрахователя по полицата за
процесното ПТП и претърпени от ищеца вреди – имуществени и неимуществени,
подлежащи на обезщетяване посредством иска с правно основание чл.432 КЗ, явяващи се
предмет на застраховането. По отношение на вината и механизма на произшествието съдът
е обвързан на основание чл.300 ГПК и от сключеното по АНД №1387/2023г. на РС -Шумен,
VIII състав от 04.07.2023г., с което е прието, че произшествието на 03.08.22г. е настъпило
при независимо извършителство на две лица /вж. протоколи в наказателното производство
за постигнати споразумения и прекратяване на производствата на л.126 – 134/, едното от
които е именно К Г като водач на л.а. Ауди. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение
№ 5/5.04.2006 г. по т.д.№ 5/2005г., ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда,
споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са
задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено
увреждане.
Единствените оплаквания на въззивника касаят неправилно определен размер на
обезщетението за неимуществени вреди в посока завишаване с 15 000 лева спрямо
изплатеното от застрахователя. Съобразно оплакванията в жалбата, въззивният състав е
сезиран с преценка приложението на материалната разпоредба на чл.52 ЗЗД както и
преценката за наличието на принос на пострадалия за ПТП, съотв. основание за редуциране
размера на обезщетението. Тъй като въззивният съд е ограничен от направените с жалбата
оплаквания, то при произнасянето си относно размера съдът следва да отчете посочените от
самия въззивник основания за съпричиняване – неподходящо оборудване на мотоциклета
/липса на предпазна каска/ и невалидно ГТП към датата на ПТП.
От изслушаната пред първата инстанция медицинска експертиза /на л.156 и сл./ се
установява, че при процесното ПТП ищецът /на 26г./ е претърпял съчетана травма на
гръбначен стълб и крайници /ляв долен крайник/, изразяващи се в: подхрущялен
костномозъчен оток на телата на 10, 11 и 12 гръден прешлен с белези на интраспонгиозно
хернииране на прилежащите дискове; контузия на лява подбедрица и глезен, кръвонасядане
на ляво коляно, подбедрица, глезен и ходило; охлузвания на кожата на дясна мишница и
лакът в областта на външния малеол на левия глезен; фрактура на големия пищял на лява
подбедрица; посттравматичен теносиновиит, микроруптура на долен заден тибиофибуларен
лигамент; частична увреда на талофибуларен лигамент. Вещото лице изразява становище за
пряка причинно-следствена връзка между констатираните увреждания и механизма на ПТП.
Според вещото лице, пострадалият е бил с каска по време на произшествието. /установено
както от досъдебното производство, така и от камерите на мястото на ПТП и от липсата на
травми в областта на главата. С оглед динамиката на ПТП вещото лице е посочило, че дори
при предпазно облекло, ищецът би получил посочените увреждания, тъй като тялото му е
прелетяло и се е претъркулило като пострадалият има контактни увреждания по колената,
рамото, краката и гръбнака. Защитното облекло би предпазило същия единствено от
повърхностните охлузвания, но е и от по-сериозните травми на снагата. Същият е провел
лечение съобразно предписанията – на левия крак е имал поставена ортеза, а с оглед
травмата на гръбнака му е бил предписан едномесечен покой на легло. Изписани са му били
нестероидно противовъзпалителни средства и Натаспин Н. Възстановителният процес е
отнел около 3 месеца /по отношение на травмата на гръбнака/. В първите 1-2 месеца ищецът
е чувствал силни болки и страдание, а освен това е бил силно ограничен в обичайните си
дейности – лягане, ставане, сгъване, спане и стоеж. Според проведен актуален преглед на
ищеца се установява възстановяването му в пълна степен. Регистрирани са остатъчни
чувствителни зони /непостоянна болезненост/ в долния отдел на гърба и при продължително
ходене. В устните си обяснения вещото лице по СМЕ поддържа становището си, че е налице
излекуване от получените травматични увреди. Не се установяват видими лезии и
4
деформации по прешлените съгласно актуална рентгенография от април 2024г.
Представените от ищеца актуални писмени доказателства за проведени образни изследвания
не установяват влошаване на състоянието му, а от друга страна по делото не е установена
пряка връзка на констатираните херниирания на диска на горните дискални повърхности на
Тh10, 11 и 12, поради което съдът не може да вземе предвид увреждането като обусловено от
процесното произшествие.
Изслушаните по делото двама свидетели установяват, че след претърпяното ПТП
ищецът е бил за около два месеца в болнични в дома си, ползвал помощни средства за
придвижване или подкрепа от близките си /майка и баща/, тъй като не можел сам да се
движи. От време на време изпитвал болки в гръбнака и понастоящем – при промяна на
времето и при тежка физическа работа, а дори и когато трябвало да вдигне сина си.
Въз основа на изложеното настоящият състав съобразява, че по приложението на чл.52
ЗЗД съществува задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №4/1968г. В същото
е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на телесни
увреждания (какъвто е настоящият случай) включват конкретна оценъчна дейност относно
характера на увреждането, начина на извършване, обстоятелствата при които е извършено,
състояние на здравето, налице ли е влошаване, продължителност на лечението, морални
страдания и тяхната продължителност, има ли трайни последици и какви са те. Тези
специфики следва да бъдат отчетени от съда в контекста на една по-обобщена преценка за
възрастта на пострадалия и обичайните за него условия на живот, съотв. икономическите
условия в страната към датата на ПТП и не на последно място застрахователните лимити
към същия момент. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за
всеки отделен случай, поради което не може да бъде отнесен към постановена вече съдебна
практика при сходни телесни вреди. Определяне размера на обезщетението не подлежи на
уеднаквяване и типизиране.
Настоящият състав намира, че първата инстанция е отчела всички установени по
делото релевантни факти относно обективното състояние на увреденото лице. Отчетена е
младата възраст на ищеца /на 25-26г. към датата на ПТП/, увреждането едновременно на
гръбначния стълб и долните крайници – контузия на лява подбедрица, глезен и ходило,
контузия на гръдния кош и на долната част на гърба и таза. Отчетени са получените
посттравматични интраспонгиозни дискови хернии в сегменти Th 9-10-11 и 12,
едновременно с репаративен остеит на телата на цитираните прешлени. Тези увреждания са
обусловили нетрудоспособността на ищеца за период от почти три месеца- от 04.08.22г. до
18.10.2022г. В началния едномесечен период ищецът е бил почти обездвижен, лекуван е
консервативно в дома си – чрез постелен режим и ортеза на левия крайник. В този период от
20-30 дни е изпитвал интензивни болки в травмираните части от тялото, което е налагало
ползване на обезболяваща и противотромботична терапия. В началния период е ползвал и
разчитал изцяло на помощта на близките си, за да може да се обслужва. Независимо от
становището на вещото лице по СМЕ за възстановяване на пострадалия и постигнато
клинично здраве, свидетелските показания, а и вещото лице сочат за непостоянни, но
налични и към момента болки в гръбнака, в поясната област и глезена, които се проявяват
при физическо натоварване, продължителен стоеж и промяна във времето. /налице са данни
да ползване на отпуск поради нетрудоспособност през април 2024г., л.183/ Тези спорадични
палпаторно болезнени зони създават неудобство и ограничение за ищеца да води адекватен
на възрастта си живот. Свидетелите сочат, че С. продължава да изпитва болки, което налага
симптоматично прием на болкоуспокояващи – затруднява се дори когато трябва да вдигне
5
сина си. И двамата свидетели излагат, че след произшествието С. не кара мотор. Тези
свидетелства сочат, че е налице известна промяна в начина на живот – съобразяване с
получените травматични увреди занапред. Изпитваните болки и страдания, интензивни в
началото на периода и по-леки до отшумяване към третия месец, без съмнение са
провокирали у ищеца вреди и в сферата на емоционалните /душевни/ преживявания – страх,
чувство на безпомощност и малоценност, притеснения във връзка с възстановяването си и
връщане на работа, безпокойство дали тези увреждания ще повлияят на физическия му
статус в бъдеще.
От друга страна, в съдебната практика /така Решение № 83/06.07.2009г. по т. д. №
795/2008г., II т. о., Решение № 28/09.04.2015г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., и др./ се
застъпва разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат
самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите
условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т. е. те са
ориентир при определяне на размера на обезщетението, претендирано по пряк иск на
увредения спрямо застрахователя. При комплексно съпоставяне на претърпените от ищеца
негативни преживявания и болки съдът намира, че определеното от първата инстанция
обезщетение в размер на 55 000 лева отговаря на обективните критерии за справедливост,
заложени в нормата на чл.52 ЗЗД. Принципът на справедливостта включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато
съдът е съобразил всички доказателства от значение за реално претърпени вреди, решението
е постановено в съответствие със справедливостта. Съставът на Апелативен съд не намира
основание за намаляване на определеното обезщетение по чл.52 ЗЗД.
Същото не подлежи на редуциране и с процент за съпричиняване на вредите съгласно
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото такива не са установени от застрахователя чрез главно и пълно
доказване. Не се установяват твърденията за причиняване и/или улесняване на процесното
ПТП поради неподходящо оборудване на мотоциклета, управляван от ищеца, както и поради
липса на проведен редовен технически преглед на превозното средство. Изрично в този
смисъл вещите лица по КСАТМЕ са посочили, че произшествието е настъпило в светлата
част на денонощието, при ясно и сухо време като ищецът е бил с поставена предпазна каска
на главата. По отношение на предпазното облекло в автотехническата експертиза се сочи, че
действително ищецът не е имал такова, но същото няма отношение към получените
съществени контузии на гръбначен стълб и крайници. То има значение единствено към
търпените охлузванията на тялото на мотоциклетиста при излитането му от мотора и
съприкосновение с пътното платно. От друга страна, установеното по делото обстоятелство,
че мотоциклетът на ищеца не е преминал технически преглед, срокът за който е изтекъл на
25.06.22г., не представлява принос на пострадалия за настъпване на конкретното
произшествие. В трайната практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е възприето
разрешение, че принос по смисъла на разпоредбата е налице в случаите, когато произлезлите
от деликта вреди се намират в причинна връзка не само с поведението на деликвента, но и с
поведението на самия пострадал. За да се приеме наличие на принос пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат като с поведението си да е създал
условия или да е улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно и противоправно. Релевантен за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат.
Доколкото възраженията на ответника, сега въззивник, не са доказани като причинно
обуславящи било настъпването на ПТП, било получените от ищеца увреждания, същите се
явяват недоказани и поради това неоснователни.
Въззивникът не е обосновал самостоятелни оплаквания срещу периода на законните
лихви, изчислени върху главницата, поради което съдът намира, че обжалването в тази част
е функционално подчинено на обжалваната част от главницата от 15 000 лева. Посочената в
6
жалбата начална дата от 23.09.23г. /вместо 23.09.22г./ очевидно представлява фактическа
грешка, тъй като не съответства на посочената в диспозитива на решението дата на
уведомяване на застрахователя, съотв. начална дата на начислените лихви по чл.493, т.5
вр.чл.429, ал.3 КЗ, а въззивникът не е обосновал същата с въвеждане на относими
възражения както в отговора на исковата молба, така и с жалбата си.
В заключение, поради достигане до идентични правни изводи в обжалваемата част
решението на Окръжен съд -Шумен следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия се следва претендираното и установено възнаграждение за
процесуално представителство, за което са представени доказателства съгласно т.1 от ТР
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, вкл. списък по чл.80 ГПК, ведно с договор за правна помощ с
уговореното заплатено в брой адв. възнаграждение в размер на 1750 лева. Пълномощникът
на страната адв.С. е извършил реално представителство на ищеца С. С. по делото,
изразяващо се както в подаване отговор по въззивната жалба, така и с явяване в открито
заседание. При присъждане на разноските съгласно чл.78, ал.1 ГПК съдът отчита
направеното своевременно възражение за прекомерност, обективирано в молба на
застрахователното дружество вх.№669/31.01.2025г. При приложение на чл.7, ал.2 от
Наредбата за МРАВ, съдът констатира, че възнаграждението на въззиваемия е изчислено
съобразно обжалваемия материален интерес от 15 000 лева. Доколкото произнасянето по
този ред от съда почива на диспозитивното начало, а въззивникът е поискал намаляване на
възнаграждението условно - само ако същото превишава минимума по цит. Наредба, то
възражението се явява неоснователно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №192/27.09.2024г., постановено по т.дело №311/2023г. по
описа на Окръжен съд -Шумен, в обжалваната част, в която ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ, ЕИК ********* е осъден да заплати на С. Р. С., ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 03.08.2022г. в гр.Шумен, единствено за разликата над
40 000 лева до присъдените 55 000 лева, ведно със законната лихва от датата на уведомяване
на застрахователя на 23.09.22г. до окончателното изплащане на задължението.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, ЕИК *********, София, да заплати на С.
Р. С., ЕГН **********, сторените във въззивното производство разноски за
адв.възнаграждение в размер на 1 750 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7