РЕШЕНИЕ №
гр. Русе,
03.01.2019г.
Русенският окръжен съд ...... наказателна колегия
в публично заседание на
Тринадесети декември …през двехиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
Членове: АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ
при секретаря ………..Мариета Цонева...........................в присъствието на
прокурора ……Мирослав М........... като разгледа докладваното
от
съдията Пейчева ...ВНОХ дело
№ 700 по описа за 2018 г.,
съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 121/08.10.2018г. на Русенския
районен съд, постановена по НОХД № 1036/18 на РРС, подсъдимият
Д.В.Д. е признат за виновен, в това, че на 15.01.2018г., в гр. Ветово, обл. Русе причинил
на полицейски орган - ***А.Н.Д.–***в група „Охранителна полиция“ към РУ - Ветово
при ОДМВР – Русе, при и по повод изпълнение на службата му, лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, поради
което и на осонвание чл. 131 ал. 2 т. 4 вр. чл. 130 ал. 2 НК и
чл.54 от НК е осъден на шест
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване ,на осонавине
чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. На основание
чл.67 от НК е постановена пробационна мярка- задължителна регистрация по насотящ адрес при периодичност два пъти седмично и 200 часа
безвъзмеден труд в полза на обществото за две поредни
години.
Със същата присъда подсъдимият Д.Д. е признат
за невинен, в това че:
На
15.01.2018г., в гр. Ветово, обл.
Русе, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил, марка „О.“ К., с рег. номер: Р ***ВС, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,69 на хиляда,
установено по надлежния ред – по реда на
Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, поради което
и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.
На 15.01.2018г., в гр. Ветово, обл. Русе, противозаконно пречил на органи на властта: ***А.Н.Д.-***в
група „Охранителна полиция“ към РУ- Ветово
при ОДМВР- Русе и ***В.В.В.–***в
група „Охранителна полиция“ към РУ- Ветово
при ОДМВР- Русе, да изпълнят задълженията си по надзор на изпълнение на
правилата по безопасността на движението, регламентирани в чл. 165 ал. 2 т. 2 вр. т. 1 ,т.3, т.9, т. 10 вр. ал.
1 т. 1 от ЗДвП „При изпълнение на
функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните
работи служби: т. 2 имат право да изземват и задържат документите по т.
1-документи за самоличност, свидетелство за управление на водача, както и
всички документи, свързани с управляваното превозно средство, както и да
отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи- тези по
чл. 172 ал. 3 вр. чл. 171 т. 1 б.б ЗДвП и чл. 172 ал.
4 вр. чл. 171 т. 2а б.б ЗДвП;т. 3 не допускат
управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява МПС след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда; т.9 не допускат
управлението на моторно превозно средство от водач, при който с техническо
средство е установено, че управлява МПС с концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда, като в тези случаи длъжностното лице от службата за контрол съпровожда
лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо изследване; т.10 прекратяват служебно
регистрацията на пътно превозно средство; както и тези, регламентирани в чл. 72
ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗМВР „Полицейските органи могат да задържат лице: т.1. за
което има данни, че е извършило престъпление и т. 2. което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си
по служба“, като след установяването с техническо средство на концентрация на
алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда-1,69 на хиляда и предприемане на действия
по сваляне на рег. табели на л.а. от страна на полицейските служители привел в движение лек автомобил марка „О.“ К.,
с рег. № ***ВС, провлачил с него полицейския служител
А.Н.Д., увеличил скоростта и избягал от
местопрестъплението, като по този начин попречил на полицейските служители да
свалят и отнемат рег. табели на автомобила, за задържат водача му и да го
съпроводят до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо изследване в УМБАЛ гр. Русе, като по този начин да не
допускат управлението на моторно превозно средство от водач, при който с
техническо средство е установено, че управлява МПС с концентрация на алкохол
над 1,2 на хиляда, поради което ина осонавние чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл. 270, ал.1,
пр.1 от НК.
Подсъдимият е осъден да
заплати и направените по делото разноски.
Присъдата е протестирана от РРП с доводи за неправилност
и необоснованост, постановяването й при нарушение на материалния закон. В
съдебно заседание доводите се допълнват и с такива за
постановяване на присъдата при допуснати съществени процесулни
нарушения и противоречие в мотивите. Иска се отмяна на присъдата в нейните
оправдателни части и постановяване на осъдителна такава за двете престъпления,
както и изменение на присъдата в нейната осъдителна част и увеличаване на
наказанието. Определяне на едно общо наказание, което подсъдимият следва да
изтърпи ефективно. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията и
исканията.
Подсъдъмият и упълномощеният му защитник адв.П.М.
от РАК считат протеста за неоснователен и искат присъдата да бъде потвърдена, като законосъобразна и правилна, по подробно
изложените съображения.
Като съобрази доказателствата
по делото, доводите на страните и след като извърши служебна проверка на
присъдата,Окръжният съд намира следното:
Протестираната присъда е
постановена при допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалния
закон, които са неотстраними в настоящето производство и са довели до
ограничаване процесуалните права на страните. Присъдата
е постановена и при нарушение на материалния закон, относно преценката за
съдимостта на подсъдъмия и във връзка с това
неправилното приложеине на чл.66 ал.1 от НК. Тя е и
необоснована, тъй като изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Допуснатите нарушения се изразяват в следното:
По
делото няма спор по фактите, както и по това какви действия са извършили
полицейските служители и какви дейстивя е извършил
подсъдимият на процесната дата 15.01.2018г. В тази насока настоящият състав
намира, че първата инстанция правилно е установила фактическата обстановка.
Въз
основа на установените факти изводите на първата инстаниця
са неправилни, не кореспондират със събраните доказателства, с изискванията на
ЗДвП, както и с житейската логика. Въпреки множеството изложени съображения, на
практика по-голямата част от тях са извън предмета на доказване по делото и е налице частична липса на мотиви към протестираната присъда.
Налице
е и противоречие в мотивите на съда. От една страна съдът е приел, че подсъдимият е причинил телесна
повреда на полицейския служител, както и че това е станало при и по повод
изпълнение на службата му. От друга страна е прието, че подсъдимият не е
попречил на същия този полицейски служител да изпълни задълженията си по служба.
Доколкото задълженията на полицейския служител Джелилов
в конкретната ситуация са идентични, а именно задължения по безопасността на
движението, извършеното от съда механично разделение на конкретните отделни задължения
и функции на полицейския служител, във връзка с отделните деяния, предмет на обивнението, е неправилно. До тези противоречия се е
стигнало, тъй като съдът не е извършил съвкупен анализ на доказателствата и не
е преценил цялостното развитие на събитията, а е разделил и фрагментирал на отделни
конкретни задължения –задълженията на пострадалия полицейски служител.
Налице е
противоречие в мотивите и относно приетото във връзка с управлението на МПС от
подсъдимия след употреба на алкохол. От една страна съдът е приел, че той е управлявал
л.а., след като е употреби алкохол, както и че е изпрабван
с техническо средство за такъв, което е отчело концентрация 1,69 на хиляда. От
друга страна съдът не е отчел, че след това подсъдимият отново е управлявал
л.а., след като го е привел в движение, повличайки полицейския служител. Освен
това съдът неправилно е приел, че всъщност подсъдимият не е управлявал МПС след
употреба на алкохол, защото не са съставени изискуемите по наредбата документи-
АН, талон за изследване, като е приел, че така надлежният ред не е спазен. Настоящият
състав не споделя съображенията в тази насока. От материалет
по ДП е видно, че АН е съставен и той носи дата 15.01.2018г., а процедурата не
е приключила именно поради поведението на подсъдимия, който е избягал от местопрестъплението.
По този начин подсъдимият е попречил на полицеските
служители да свалят и отнемат регистрационните табели на автомобила, да
задържат водача, да изготвят и да му връчат талон за кръвна проба, да го
съпроводят до мястото за извършване на медицинско изследване в лечебно завеедние и да приключат процедурата по Наредбата. Това е
станало сами и единствено поради повееднието на подсъдъмия.
Настоящият
ссътав не споделя и доводите на първата инстнация относно престъплеинето
по чл.270 от НК. Конкретното поведение на подсъдимия и бягството му от
местопроизшествието сочат не само на бездействие от негова страна, но и на активни
действия, изразяващи се в качване в л.а., стартиране на двигателя и потегляне с
автомобила.
На
следващо място неправилни са изводите на съда във връзка със съдимостта на
подсъдимия и преценката, че той е реабилитиран по право. В тази насока не е съобразено
ТР № 2/2018 на ОСНК на ВКС, във връзка с реабилитацията при образувано изпълнително
дело за събиране на наложено наказание глоба. В т.4 от ТР подробно е описан
реда, по който следва да се прецени кога е настъпила реабилитацията. В конкретиня случай са били предприети действия по изпълнението
на глобата, наложена с присъдата по НОХД № 1597/2004г на РРС, имало е образувано
изпълнително производство в ТД НАП-Варна, Офис Русе, поради което следва да
изтече абсолютната давност по чл.82 ал.4, вр.ал.1 т.5
от НК, като образуваното изпълнително производство спира изпълнението за
времето от образуването на изпълнителното дело до приключването му, което време
не се включва в 3 годишния срок. След това следва да изтече срокът за реабилитаиця по чл.86-чл.88а от НК. Тези обсотяелства не са съобразени от първата инстнация, окято е достигнала до
погрешни изводи, че подсъдимият е реабилитиран. При необходимост и за
прецизност следва да се съберат допълнителни доказателства в тази насока,
например, кога е последното извършено дейстиве по изпъленението на глобата по това изпълнително дело.
С оглед
изложеното посочените нарушения са съществени и част от тях не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но могат
да бъдат преодоляни при
ново разглеждане на делото.
Предвид това настоящият състав не обсъжда останалите
доводи, изложени в протеста на РРП.
Налице е отменително основание по
чл.335 ал.2, вр.чл.348 ал.3 т.1от НПК, поради което обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато на РРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Мотивиран така и на основание чл.335 от НПК,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда № 121/08.10.2018г., постановена по НОХД № 1036/ 2018г. на
Русенския районен съд изцяло и ВРЪЩА делото
на Русенския районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: