Р Е Ш
Е Н И Е
№ 340/01.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември
двехиляди и осемнадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Г* К*, като разгледа докладваното
от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 427 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на М.Ю.Г.
против
Решение № 10/ 10.04.2018 г. по гр. д. № 99/ 2017 на РС - Ивайловград, с което са отхвърлени
предявените против ТП ДГС – Ивайловград обективно съединени искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 - 3 КТ.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се излагат доводи за липса на вина у ищеца М.Ю.Г.
за извършване на вмененото му дисциплинарно нарушение. , че не е спазена процедурата
по налагане на дисциплинарното наказание. Предвид изложеното се иска да бъде отменено решението, вместо което се
постанови ново, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемият ТП ДГС – Ивайловград
чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност констатира следното
от фактическа страна:
По делото не е
спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът М.Ю.Г. е работил като „горски надзирател“
в ТП ДГС – Ивайловград.
Със Заповед № РД – 10 – 56/ 08.09.2017 г. на директора на ТП ДГС – Ивайловград М.Ю.Г. е уволнен дисциплинарно за това, че на 24.07.2017 г., около 8 часа в с. П**, община И*, на ул.
„И* В*" е установено, че водач на товарен автомобил марка „Даф -
Лейланд", с рег. № Х1***ВС превозва дървесина - дърва за огрев, която не е
маркирана и шофьорът не притежава съответните превозни документи. При проведен
разговор от директора на ТП ДГС - Ивайловград с водача на автомобила същият
заявил, че превозът се извършва със знанието и по разпореждане на горския
надзирател М.Г.. На мястото пристигнал самият
горски надзирател, който пред свидетели потвърдил, че
действително той е разпоредил превоза. За констатираното нарушение били
съставени КП серия КОО № 119505 от 24.07.2017 г. и актове за установяване на
административни нарушения серия КОО № 065512 за превозване на дървесина без
превозен билет и КОО № 065512 за превоз на дървесина без поставена КГМ и двата
от 24.07.2017г., съставени от инспектори на РДГ- К*.
Ищецът не оспорва описаното в
заповедта за уволнение, че на 24.07.2017 г. в с. П**, община И**, водач на
товарен автомобил е превозвал немаркирана дървесина и без съответните превозни
документи, като отрича, че това е станало с неговото знание и разрешение.
Съдът намира, че описаната в
заповедта за уволнение фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от
събраните по делото гласни доказателства. В тази насока са показанията на
св. Д* Д* – водач на товарния автомобил,
която сочи, че натоварил дървесината по указание на неговия работодател и
ищеца, която следвало да закара на жители на с. П**. Дървесината била
натоварена в отсъствието на ищеца, не била маркирана и за нея не му бил издаден
превозен билет, липсвала и фактура за същата. По нареждане на ищеца след
транспортиране на дървения материал следвало да се върне на сечището за
изпълнение на други фактури. Горното се установя и от св. П*П* – инспектор към
РДГ – К**, който възпроизвежда обясненията на св. Д*** след спирането му за
проверка, че е натоварил дървените трупи със знанието и разрешението на ищеца М.Ю.Г..
Описаното в заповедта за
уволнение деяние представлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа. Основното задължение на горските
инспектори се изразява в опазване на горските територии и обхваща действията по
предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на Закона за
горите. Конкретните задължения на горските инспектори са разписани в
разпоредбата на чл. 190, ал. 2 ЗГ, в които се включват задължения за опазване
на поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания, контрол
за спазването
на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения,
сгради, гранични и други знаци и обекти, проверка на всички документи за сеч,
паша, лов и други ползвания от горите, спиране на на превозни средства,
които превозват дървесни и недървесни горски продукти, за проверка на техния
произход. В разпоредбата на чл. 204 ЗГ е регламентирано задължението за
маркиране на определените за сеч дървета, както и на дървесината преди нейното
транспортиране от временен склад с контролна горска марка. Според нормата на
чл. 211 ЗГ дървесината може да се транспортира от временен склад само с
превозен билет, който за горите от държавния горски фонд се издава от
оправомощени служители на държавните горски стопанства, какъвто е ищеца, видно
от Заповед № 322/ 03.10.2013 г. на директора на ДГС – Ивайловград (л. 69). В
разпоредбата на чл. 213 ЗГ е въведена забраната за покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна
горска марка, съответно
с производствена марка и непридружена с превозен билет. Контролът по
спазването на посочената забрана е част от общото задължение за опазване на
горските територии, неизпълнението на което представлява нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, а по настоящето дело по категоричен
начин се установи, че ищецът М.Ю.Г. в качеството си на горски надзирател напълно съзнателно е нарушил
трудовите си задължения, като е допуснал транспортирането на немаркирана с
контролна горска марка дървесина и без наличието на превозен билет.
Предвид
обстоятелството, че транспортирането на немаркиран и без превозен билет дървен
материал е станало с активното участие на ищеца, който е участвал в
подготовката и е съдействал за извършване на посоченото нарушение, извършеното
от него дисциплинарно нарушение следва да се квалифицира като тежко по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, обосноваващо налагането на най – тежкото дисциплинарно
наказание.
Обстоятелството, че спрямо
ищеца не е реализирана административно – наказателна отговорност по чл. 257 ЗГ,
не означава, че извършеното от него деяние не е виновно, каквито доводи се
излагат във въззивната жалба. Това е така, тъй като дисциплинарната и
административно – наказателната отговорност се реализират при различни
основания: дисциплинарната за нарушение на трудовите задължения, а
административно – наказателната за административни нарушения и се налагат от
различни лица. Ако извършеното от горския инспектор деяние може да се
квалифицира едновременно като дисциплинарно и административно нарушение, в този
случай няма пречка да понесе и двата вида отговорност, но това зависи от
суверенната преценка на наказващият орган. Отказът да се ангажира
административно – наказателната отговорност на ищеца в качеството му на
длъжностно лице по никакъв начин не води до извод за липса на вина за
извършеното дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че
дисциплинарното уволнение на ищеца М.Ю.Г. е извършено в съответствие
със закона, поради което, като е достигнал до
същия правен извод, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото
въззивникът М.Ю.Г. следва да заплати на ДГС – Ивайловград направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10/ 10.04.2018 г. по гр. д. № 99/ 2017 на РС - Ивайловград.
ОСЪЖДА М.Ю.Г.
*** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от датата на обявяването му
– 03.10.2018 г.
Председател:
Членове: 1.
2.