Определение по дело №425/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 291
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Илина Гачева
Дело: 20214100600425
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291
гр. Велико Търново, 01.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Владимир Страхилов

Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно наказателно
дело № 20214100600425 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243 ал.7 и ал.8 НПК.
Предмет на подадената от ИВ. ИВ. К. с ЕГН **********, чрез неговия защитник адв. Б.
Г., частна жалба, е Определение № 119/27.07.2021г. по ч.н.д. № 20214120200397/2021г. по
описа на РС - Горна Оряховица, V състав, с което съдът е потвърдил изцяло като
законосъобразно Постановление от 13.05.2021г. на прокурор Й А при РП - Велико Търново,
ТО - Горна Оряховица, с което постановление на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
т.1 НПК, е прекратено образуваното за престъпление по чл. 310, ал.1, пр.2 вр. чл.309, ал.1
НК, наказателно производство /ДП № ЗМ- 8/2019 г. по описа на РУ - Стражица/.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя искане за
отмяна като неправилно и незаконосъобразно, Определение № 119/27.07.2021г. по ч.н.д. №
20214120200397/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, V състав, поради наличието на
непълноти в събрания по наказателното производство, доказателствен материал.
Жалбоподателят твърди, че при предявяване на материалите по разследването, е направил
допълнителни доказателствени искания, които счита за релевантни по отношение
разкриване на обективната истина, като поддържа същите и с настоящата въззивна частна
жалба, излагайки подробни съображения, свързани с конкретни факти и обстоятелства,
които счита, че са останали неизяснени. Посочва допълнителни аргументи, свързани с
идентичността по негова преценка на престъплението по чл. 310, ал.1, пр.2 вр. чл.309, ал.1
НК, за което е било образувано наказателното производство, с друг сходен случай, по който
твърди, че е образувана прокурорска преписка 1683/2018г. при РП - Горна Оряховица, като
счита, че е налице необходимост да се разпитат същите лица, които са били установени и
вече разпитани по последната.
По така изложените твърдения, настоящият съдебен състав намира за установено
следното:
Подадената частна жалба е срещу акт /определение/, попадащ в приложното поле на чл.
341 и сл. НПК, тъй като на основание чл.243, ал.7 вр. чл. 341, ал.2 НПК, законодателят
изрично е предвидил, че постановлението на прокурора, с което се прекратява
наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК, подлежи на
обжалване/протестиране. Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване
1
по чл.243, ал.7 вр. чл. 342, ал.1 НПК, от пълномощник на лице, на когото е изрично
признато правото на въззивна жалба, респ. правото на въззивна частна жалба /чл.318, ал.6
вр. чл.345, ал.3 НПК/, поради което е процесуално допустима. Не са налице и други
абсолютни и/ или относителни отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи
недопустимост на жалбата. Последната отговаря и на изискванията за редовност по
съдържание и приложения, установени с нормата на чл.320 НПК.
На основание чл. 345, ал.1 НПК, настоящият съдебен състав счита, че не е налице
необходимост процесната жалба да бъде разгледана в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните, поради което с настоящото определение ще следва да се произнесе
в закрито заседание, по същество.
На първо място, настоящата съдебна инстанция счита за пълна, изчерпателна и
безпротиворечива така установената с Определение № 119/27.07.2021г. по ч.н.д. №
20214120200397/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, V състав, фактическа обстановка,
като същата изцяло съответства на събраните по ДП № ЗМ-8/2019 г. по описа на РУ -
Стражица, на основание на което е образуваната пр.пр. № 1646/18г., писмени и гласни
доказателства, в т.ч. на дадените експертни заключения по назначените тройна съдебно-
графологическа и съдебно-психологическа експертизи. От същите по безспорен начин се
установява, че въззивникът е положил собственоръчно своя подпис като съдлъжник по
процесния договор за револвиращ заем № **********, ведно с попълнения текст и подписи
в съпътстващите го документи /декларация за свързани лица и пр./, което безспорно
установено фактическо обстоятелство, изключва елемент от обективната страна на състава
на престъплението по чл.310, ал.1 вр. чл. 309, ал.1 НПК, а именно наличието на неистински
частен документ. От събраните по делото доказателства, в т.ч. изготвеното експертно
заключение по назначената съдебно-психологическа експертиза, се установява, че св. К. е
могъл и е бил длъжен да се запознае със съдържанието на документите, под които
собственоръчно е положил подписа си, в качеството на съдлъжник по кредита. Недоказани
остават твърденията му, подкрепени от показанията на св. С.К.а /негова съпруга/, че същият
е бил в състояние на силен емоционален стрес, в резултат от загубата на член от тяхното
семейство, на когото разчитали за материална и морална подкрепа, и не е могъл да
осъществи достатъчно трезва преценка към момента, в който е подписал съответните
документи. Тези твърдения се опровергават от показанията на св. М П /негова тъща/, които
изясняват с по- висока степен на достоверност какви са били взаимоотношенията на св. К. с
бащата на съпругата му, чиято внезапна смърт, се твърди да е породила силен
психологически стрес, посочен като причина, поради която св. К. не е притежавал
възможност да преценява обективно фактите и обстоятелствата към момента на подписване
на процесния договор за револвиращ кредит и съпътстващите го документи. Показанията на
св. П изцяло кореспондират и със заключението на вещото лице по назначената съдебно-
психологическа експертиза /л.170 от ДП/, което характеризира личността на св. К., като
изключва на практика възможността за проявлението на твърдяната от негова страна силна
психологическа реакция, която му е повлияла негативно на когнитивно-оценъчните
способности, до степен изключваща обикновено длъжимата грижа, което всяко лице следва
да положи, като се запознае със съдържанието на документ, под който полага подписа си.
Това нагага единствено възможния извод, че не е налице престъпление по чл.310, ал.1 вр.
чл. 309, ал.1 НПК, поради липса на елементи от обективна страна на състава на същото.
По така образуваното досъдебно производство, от страна на св. К. са били наведени и
доводи, че същият бил въведен в заблужение да сключи/подпише процесния договор,
именно в качеството на съдлъжник, като не са събрани достатъчно доказателства за
наличието на елементите от престъпния състав по чл.209, ал.1 НК. Настоящата съдебна
инстанция не споделя съображенията, изложени в обжалваното определение, респ. в
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, относно
обстоятелството, че св. К. не е посочил механизмът, по който е бил въведен в заблуждение,
както и обстоятелството, че същият не е посочил конкретно лице, което е създало
2
измамливи представи у него. Всички тези обстоятелства подлежат на изясняване в хода на
разследването, чрез извършване на необходимите процесуално-следствени действия, но от
проведените по настоящото производство /разпити на свидетели, в т.ч. очна ставка/, не са
налице достатъчно доказателства, че конкретно лице е създало такива представи у св. К.. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, първоинстанционният съд
правилно е заключил, че не се установява св. К. да е понесъл вреда от имуществен характер,
както и данни такива вреди да са били понесени от други лица. Поради тази причина не е
налице съставомерност на твърдяното от св. К., деяние /създаването на неверни представи у
същия/, тъй като нито към момента, в който е подписал процесния договор и прилежащите
документи, нито по-късно, са настъпили вреди от имуществен характер спрямо него и/или
спрямо друго лице/ца, а настъпването на такива вреди е съставомерен признак от обективна
страна на престъпния състав по чл.209, ал.1 НК. Вярно е, че по делото има данни спрямо св.
К. да е образувано изпълнително производство, във връзка със сумите, дължими по
процесния договор за заем, но това е гражданскоправна последица от неизпълнението на
поетото от негова страна, задължение в качеството му на съдлъжник. От представените
писмени доказателства по делото е видно, че до смъртта на лицето Н, в чиято полза св. К. се
е задължил в качеството на съдлъжник, са внасяни суми по кредита от различни лица. От
събраните гласни доказателства се установява, че лицата, внасяли суми за погасяване на
месечните вноски по договора за заем, са го правили от името и за сметка на
заемополучателя - Н. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни
доказателствените искания за установяване на обстоятелството защо сумата по кредита е
била преведена по сметка на друго лице - св. С В, а не по сметката на Н, за която е имало
твърдения, че била запорирана. Действително по делото има данни, че лицето Н е имало
банкова сметка към Банка “ДСК”, за която няма данни към момента на подписване на
договора за револвиращ заем, да е била запорирана. Фактът по чия банкова сметка е била
преведена сумата, както и дали реално същата е била получена от заемополучателя Н, е
обстоятелство ирелевантно за настоящото производство, респ. отправените доказателствени
искания и пред настоящата инстанция, тъй като това е предмет на изясняване на
гражданскоправни правоотношения. По делото са налице достатъчно доказателства -
писмени и гласни, че по процесния договор за извършени погасявания на дължимите
месечни вноски - част от тях от Н, друга част от други лица, които твърдят, че са го правили
от негово име и за негова сметка, т.к. в съзнателните представи на всички тези лица, е
съществувало обстоятелството, че месечните вноски по договора за заем са били дължими
от страна на Н. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни
доказателствените искания за разпит на лица, свидетелствали по друг, твърдян като
идентичен на процесния, случай, поради липса на относимост към изясняване на фактите по
настоящото производство, които доказателствени искания са наведени и пред въззивната
инстанция.

Предвид горното и на основание чл. 345 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение № 119/27.07.2021г. по
ч.н.д. № 20214120200397/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, V състав, с което съдът
е потвърдил изцяло като законосъобразно Постановление от 13.05.2021г. на прокурор Й А
при РП - Велико Търново, ТО - Горна Оряховица, с което постановление на основание чл.
243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, е прекратено образуваното за престъпление по чл. 310,
ал.1, пр.2 вр. чл.309, ал.1 НК, наказателно производство /ДП № ЗМ- 8/2019 г. по описа на РУ
- Стражица/.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4