№ 238
гр. Габрово , 12.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20214200500198 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от "Агенция за събиране на вземанията"
ЕАД срещу Разпореждане № 71 от 09.04.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 93/2021 г. по
описа на Районен съд – Трявна, в частта, с която се отхвърля искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. П. К., с ЕГН ********** от гр. Трявна за
сумата от 1180,00 лв. – договорна лихва по договор за потребителски кредит №
43129/02.06.2014 г., за периода 02.07.2014 г. -28.05.2015 г. и за сумата от 237,52 лв. –
обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № 43129/02.06.2014 г., за
периода 03.07.2014 г. – 03.03.2021 г.
В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения.
Позовава се на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България по отношение на
действието на закона. Счита, че заповедният съд не е съобразил датата на подписване на
договора за кредит и датата на влизане в сила на измененията в Закона за потребителския
кредит, въвеждащи горепосочения максимален праг на разходите по кредита. Взема
становище, че е известен факта, че лихвите при небанковите институции са по-високи с
оглед риска, който поемат да отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели, които не
могат да получат такъв от банките поради различни съображения, водещи до ниска
кредитоспособност. Счита, че неправилно е обвързаното на зависимостта между размера на
възнаградителната лихва и този на законната лихва. Моли да се отмени разпореждането в
отхвърлителната част, като се издаде Заповед за изпълнение за сумите претендирани със
Заявлението по чл. 410 ГПК.
На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е изпратена на длъжника.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в жалбата и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413, ал.2 от ГПК, от надлежна страна и
1
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното разпореждане е оставено без уважение заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на:
1180,00 лв. – договорна лихва по договор за потребителски кредит № 43129/02.06.2014 г., за
периода 02.07.2014 г. -28.05.2015 г. и за сумата от 237,52 лв. – обезщетение за забава по
Договор за потребителски кредит № 43129/02.06.2014 г., за периода 03.07.2014 г. –
03.03.2021 г.
Съдът се е позовал на нарушение на принципа за справедливост, като са създадени
условия за неоснователно обогатяване. Приел е, че уговорената годишна договорна лихва в
размер на 212,52% многократно надхвърля размера на законната лихва, като по този начин
се нарушава принципа за справедливост и е налице нееквивалентност на престациите. Това е
обосновало извод за противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Правилно РС- Габрово е приложил разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК,
съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането: не
противоречи на закона и добрите нрави; се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно изменението
на ГПК /ДВ. бр. 100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор. В чл. 411, ал. 2 от
ГПК изрично е създадена нова т. 3, която задължава съда да откаже издаване на заповед за
изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Нормата има
незабавно действие от момента на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени
случаи, доколкото обратното не е предвидено в процесуалния закон.
За заповедния съд съществува възможност служебно да констатира наличието на
нищожна и/или неравноправна клауза, и същият не е превишил своите правомощия по
преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно
бъдещо исково производство.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че е налице противоречие с добрите
нрави при договорен годишен лихвен процент в размер на 212,52 % и годишен процент на
разходите в размер на 607,56 %. От представения договор за потребителски кредит № 43129
от 02.06.2014 г. е видно, че кредитодателя е предоставил на кредитополучателя сума в
размер на 800,00 лв., а съгласно уговореното в договора, дължи връщане на 1980,00 лв.,
което противоречи на добрите нрави. Макар, че промените в ЗПК /ДВ, бр. 35/22.04.2014 г., в
сила 23.07.2014 г./ да не са били влезли в сила към момента на сключване на договора,
отношенията между страните са се уреждали от нормите на ЗЗД. Заповедният съд правилно
е приложил Постановление № 100 на МС от 29.05.2012 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в левове и във валута /отм./ като е
приел, че годишният размер на законната лихва към датата на сключване на договора е
10,02%, което многократно надвишава договорения 212,52%.
Настоящата инстанция споделя и извода по отношение на обезщетението за забава,
тъй като заявителят не посочил от кои суми е образувана главницата, върху която е
изчислена.
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд
обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
2
Във връзка с горното, Габровски окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 71 от 09.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 93/2021 г. на
Тревненски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на
вземанията" ЕАД, ЕИК ********* в частта, с която се отхвърля искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Н. П. К., ЕГН ********** от гр. Трявна, ул.
„П.Е.“ № 42 за сумата от 1180,00 лв. – договорна лихва по договор за потребителски кредит
№ 43129/02.06.2014 г., за периода 02.07.2014 г. -28.05.2015 г. и за сумата от 237,52 лв. –
обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № 43129/02.06.2014 г., за
периода 03.07.2014 г. – 03.03.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3