В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Видин
23.07.2021 г.
Видински районен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря О.Велизарова и в присъствието на прокурора
................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр. дело № 2227 описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Дженерали Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз Дондуков“ № 68, ЕИК *********, с която е предявен иск
с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл.410 от КЗ против В.С.Ц. ***,ЕГН **********
.
Твърди се от
ищеца, че между ЗАД „ВИКТОРИЯ" и „МОТО ПФОЕ" ЕООД е сключено Рамково
споразумение за застраховка на договори за лизинг от 14.10.2008г. относно
застраховане на вземания на „МОТО ПФОЕ" ЕООД (лизингодател), произтичащи от
сключени между лизингодателя и трети лица (лизингополучатели) договори за
лизинг. Към посоченото Рамково споразумение е подписан Сертификат за
застраховка на договори за лизинг № 16120101500091, по силата на който са
застраховани вземанията на застрахования, произтичащи от Договор за отдаване на
автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на
правото на собственост от 03.02.2015г, сключен между „МОТО ПФОЕ" ЕООД
(Лизингодател) и В.С.Ц. (Лизингополучател) и Поръчка от 03.02.2015г. с реф. № UC104124 към него с предмет МПС „Форд Фокус", шаси № WF0MXXGCBMCT37616.
Сочи се, че
на 18.12.2015г. в Търговския регистър е вписано преобразуването на
Застрахователно АД „ВИКТОРИЯ" чрез вливане в „Дженерали Застраховане"
АД. Считано от 18.12.2015г. Застрахователно АД „ВИКТОРИЯ" е заличен
търговец, а универсален правоприемник на ЗАД „ВИКТОРИЯ" е „Дженерали
застраховане" АД.
Излага се,
че във връзка с настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в просрочени и
неиздължени суми по Лизингов договор от 03.02.2015г, с реф. № UC104124, от ответника В.С.Ц. съгласно погасителния план към
договора за лизинг, в „Дженерали Застраховане" АД са предявени претенции
от Лизингодателя, образувани са 5 броя ликвидационни преписки и са платени
обезщетения, както следва:
По ликвидационна преписка № ********* „Дженерали
Застраховане" АД изплатило на „МОТО ПФОЕ" ЕООД застрахователно
обезщетение в размер на 391.31 лева,
представляваща дължимата, неизплатена и просрочена лизингова вноска
с настъпил падеж съгласно погасителния план за месец септември 2018г., с
преводно нареждане от 22.10.2018г.
По ликвидационна преписка № ********* „Дженерали
Застраховане" АД изплатило на „МОТО ПФОЕ" ЕООД застрахователно
обезщетение в размер на 391.73 лева,
представляваща дължимата, неизплатена и просрочена лизингова вноска
с настъпил падеж съгласно погасителния план за месец октомври 2018г., с
преводно нареждане от 21.11.2018г.
По ликвидационна преписка № ********* „Дженерали
Застраховане" АД изплатило на „МОТО ПФОЕ" ЕООД застрахователно
обезщетение в размер на 392.15 лева,
представляваща дължимата, неизплатена и просрочена лизингова вноска
с настъпил падеж съгласно погасителния план за месец ноември 2018г. с преводно
нареждане от 20.12.2018 г.
По ликвидационна преписка № ********* „Дженерали
Застраховане" АД изплатило на „МОТО ПФОЕ" ЕООД застрахователно
обезщетение в размер на 392.56 лева,
представляваща дължимата, неизплатена и просрочена лизингова вноска с настъпил падеж съгласно
погасителния план за месец Декември 2018 г, с преводно нареждане от 18.01.2019
г.
По ликвидационна преписка № ********* „Дженерали
Застраховане" АД изплати на „МОТО ПФОЕ" ЕООД застрахователно
обезщетение в размер на 392.98 лева,
представляваща дължимата, неизплатена и просрочена лизингова вноска
с настъпил падеж съгласно погасителния план за месец януари 2019 г., с преводно
нареждане от 25.02.2019 г.
Подържа се,
че на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, с изплащане
на застрахователното обезщетение „Дженерали Застраховане" АД встъпило в
правата на застрахования „МОТО ПФОЕ" ЕООД срещу длъжника В.С.Ц. за сумата от 1960.73 лева, представляваща
общо изплатените застрахователни обезщетения за неплатените лизингови вноски с настъпил падеж за периода
от месец септември 2018 г. до месец януари 2019 г. включително,както и че правото
по чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането е особен вид
суброгационно право, което възниква по силата на закона и става изискуемо от
датата на плащането на обезщетението.
Твърди се,
че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 373/2020 г. по описа на ВРС,
и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 1960.73 лева главница, представляваща изплатените
застрахователни обезщетения по ликвидационни преписки с № *********, №
*********, № *********, № ********* и № ********* за дължимите, непогасени и
просрочени лизингови вноски с настъпил падеж за периода от м. септември 2018 г.
до м. януари 2019 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 17.02.2020г. (датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК)
до окончателното погасяване на задължението за главницата.
Претендират
се и направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска по основание и размер. Подържа се,че
вземането по издадената заповед за изпълнение не се дължи.Прави възражение за
прекомерност по отношение юрисконсултското възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
от Рамково споразумение за застраховка на договори за лизинг от 14.10.2008г. е
видно,че същото между ЗАД „ВИКТОРИЯ" и „МОТО ПФОЕ" ЕООД относно
застраховане на вземания на „МОТО ПФОЕ" ЕООД (лизингодател), произтичащи
от сключени между лизингодателя и трети лица (лизингополучатели) договори за
лизинг. От сертификат № 16120101500091 за застраховка на договори за лизинг към
споразумението е видно, че са
застраховани вземанията на застрахования, произтичащи от Договор за отдаване на
автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на
правото на собственост от 03.02.2015г, сключен между „МОТО ПФОЕ" ЕООД
(Лизингодател) и В.С.Ц. (Лизингополучател) и Поръчка от 03.02.2015г. с реф. № UC104124 към него с предмет МПС
„Форд Фокус", шаси № WF0MXXGCBMCT37616.
Посоченият автомобил е предаден на
ответника, видно от
приемателно-предавателен протокол от 13.02.2015 г.
Няма спор между страните относно
това, че на 18.12.2015г. в Търговския регистър е вписано преобразуването
на Застрахователно АД „ВИКТОРИЯ" чрез вливане в „Дженерали
Застраховане" АД,както и че универсален
правоприемник на ЗАД „ВИКТОРИЯ" е „Дженерали застраховане" АД.
От приложените пет броя ликвидационни
преписки на ищеца с номера -№ *********,№
*********,№ *********,№ ********* и № ********* е видно ,че ответникът е преустановил плащането
на лизингови вноски в периода от м.септември до м.декември 2018 г.,вкл.,съгласно
погасителния план към договора договор от 03.02.2015г., с реф. № UC104124,като по този начин е
настъпило и съответното застрахователното
събитие.
От приложените 5 бр.платежни
нареждания се установява,че ищеца е заплатил на „МОТО ПФОЕ“ ЕООД дължимите са
застрахователни обезщетения в общ размер от 1960.73 лв.
Видно от ч. гр. д. № 373/2020 г. по
описа на ВдРС за посочената сума ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,което е
уважено и е издадена заповед №
213/19.02.2020 г. за следните суми: 1960.73 лв.-главница,ведно със законната
лихва ,считано от 17.02.2020 г. до изплащане на вземането ,както и за сумите от
39.21 лв.-държавна такса и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение. Заповедта на
длъжника е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и в която връзка е предявен
настоящия иск.
По делото са приложени и :общи условия
за застраховка за договор за лизинг,погасителен план,свидетелство за
регистрация на МПС,справка за дължимото и неплатено по договор за лизинг към
30.04.2018 г.,суброгационно писмо,уведомление от 15.11.2016 г..
По делото е назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза,по която вещото лице
е посочило,че за периода от м.09.2018 г. до м.01.2019 г. ответника не е
заплатил дължимите се лизингови вноски в общ размер от 1960.73 лв.,както и че
ищеца е заплатил на „МОТО ПФОЕ“ЕООД застрахователин обезщетения за периода от
27.06.2018 г. до 26.02.2019 г. в общ размер от 7413.93 лв..
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. с чл.410 ал.1 от КЗ
Разпоредбата на чл.410 ,ал.1,т.1 от КЗ регламентира правна
възможност за застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение да
встъпи в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредата и да иска
възстановяване на платеното обезщетение, както и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
Основателността на заявената претенция
по чл.410 ,ал.1 от КЗ изисква установяване наличието на следните елементи от
фактическия състав, закрепен в цитираната правна норма, при условията на пълно
и главно доказване от ищеца: наличие на валидно застрахователно правоотношение
между ищеца и третото застраховано лице- в конкретния случай лизингодател
по договор за лизинг , с предмет- застраховане риска от неплащане на лизингови
вноски от страна на лизингополучателя, настъпило застрахователно събитие
– неплащане на лизинговите вноски на падежа от
ответника-лизингополучател, в резултат на което да са причинени финансови
загуби на застрахования при ищеца лизингодател и изплащане на
застрахователното обезщетение от ищеца - на третото застраховано лице –
лизингодател в размера на финансовите вреди, нанесени в резултат на
застрахователното събитие.
Настоящият съдебен състав приема, че
наличието на гореизброените предпоставки се установява по делото, като по
отношение на причинените финансови вреди на лизингодателя в резултат на
застрахователното събитие приема за безспорно, че такива са настъпили в размер от 1960.73 лв.,както и че именно до размера на тази сума ищецът – застраховател
се е суброгирал в правата на застрахования.
Ищецът
се е суброгирал в правата на лизингодателя, съгласно разпоредбата на чл.410 ал.1
от КЗ до размера на сумата от 1960.73 лв.-главница, която ответникът му дължи,
тъй като същата е последица от виновното неизпълнение на неговото основно
договорно задължение по договора за лизинг – за плащането на падежиралите
лизингови вноски, дължими за ползваната от него лизингова вещ през периода на
действие на лизинговия договор.
С оглед гореизложените мотиви съдът приема, че предявения иск е доказан и
основателен и искът следва да бъде уважен като ответника се осъди
да заплати на ищеца сумата от 1960.73 лева , ведно със законната лихва за периода от
17.02.2020г. (датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№373/2020 г. по описа на ВдРС) до окончателното погасяване на задължението за
главницата.
С оглед изхода на делото ответника следва
да понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство, а именно:
39.21
лв.-платена държавна такса, 367.25
лв.-възнаграждение за особен
представител, 150.00 лв.-възнаграждение за вещо лице,както и юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, в размер на 100.00 лв.,като в частта на
пълния претендиран размер искането следва да се отхвърли.
Съдът,като
съобрази предмета и сложността на делото ,както и обстоятелството,че размера на
възнаграждението е определено в законовите рамки , приема,че възражението за
прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение е неоснователно.
Съгласно задължителните указания в ТР №
4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
В случая
разноските по ч.гр.д.№ 373/2020
г. по описа на ВдРС са в общ размер от 139.21 лв. /39.21 лева за платена държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/, която сума ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.Ц.
***,ЕГН ********** ,че дължи на „Дженерали
Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ № 68, ЕИК ********* следната сума:1960.73
лева/ главница/, представляваща изплатени застрахователни
обезщетения по ликвидационни преписки с № *********, № *********, № *********,
№ ********* и № ********* за дължимите, непогасени и просрочени лизингови
вноски с настъпил падеж за периода от м. септември 2018 г. до м. януари 2019 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 17.02.2020г.
(датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №373/2020 г. по
описа на ВдРС) до окончателното погасяване на задължението за главницата.
ОСЪЖДА В.С.Ц. ***,ЕГН ********** да заплати на „Дженерали Застраховане“
АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68,
ЕИК ********* , направени разноски
в заповедното производство по ч.гр.д.№ 373/2020 г. по описа на
ВдРС в общ
размер от 139.21 лв. /39.21 лева
за платена държавна такса и 100.00
лева за юрисконсултско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА В.С.Ц. ***,ЕГН ********** да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68, ЕИК
********* следните суми за разноски в исковото производство:
-39.21
лв.-платена държавна такса;
-150.00
лв.- възнаграждение на вещо лице ;
-367.25 лв.- възнаграждение
особен представител
-100.00лв.-юрисконсултско
възнаграждение, определено на осн.чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, като отхвърля
искането в тази му част до претендираният размер от 200.00 лв..
Решението може да се обжалва пред ВдОС в
двуседмичен срок от получаването му от страните.