МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 23/2015 ГОД. НА ВрОС
Подсъдимия С.Б.И. *** е предаден на съд, по
повдигнатото му с обвинителен акт на Окръжна прокуратура Враца обвинение по чл.
248а, ал.5, вр. ал.2, вр.
ал.1 от НК, за това, че на 31.05.2011 год. в гр. Роман, в качеството си на ****
– физическо лице, в подаденото общо заявление за подпомагане 2011 год. с УИН
16546200, ведно с приложената таблица за използваните парцели 2011г.,
депозирани пред Общинска служба „Земеделие” гр. Роман, в нарушение на
задълженията, предвидени в чл. 32, ал.1 и ал.5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители и на чл. 2, ал.1, чл. 2а, ал.1, т.2, чл. 3, б.”д”,
т.7, б.”г” и б.”д” от Наредба № 5/27.02.2009 год. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, е представил
неверни сведения относно правното основание за ползване на земеделски земи в
землището на с. Кунино, община Роман /а именно парцел в имот № 000058 с площ
5.88 хектара, парцел с БЗС№ 40645-72-20-1 от Картата на блокове на земеделското
стопанство/ вписвайки, като основание – договор за наем, без да е наличен
договор към датата на заявяване на земите, за да получи средства от фондове
принадлежащи на Европейския съюз и предоставени на българската държава, а
именно: чрез Европейски фонд за гарантиране на земеделието по Схема за единно
плащане /СЕПП/ сума в размер на 1290.36 лв. и чрез Европейския земеделски фонд
за развитие на земеделските райони по отношение на площите заявени за
подпомагане по мярка за плащания за природни ограничения на земеделски стопани
в райони, различни от планинските /НР2/ в размер на 788.58 лв. или общо сума в
размер на 2078.94 лв., като обвиняемия е получил средствата.
До започване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд процесуалният представител на ДФ ”Земеделие” с писмена
молба е предявил против подсъдимия С.Б.И. граждански иск за сумата 2078.94 лв.
за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното от него престъпление.
Сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието до окончателното й изплащане и юрисконсулско
възнаграждение.
Граждански искове в същия размер се предявиха и от
името на министъра на финансите, като представител на държавата и от
Министерство на земеделието и храните. Съдът с протоколно определение от
23.11.2015 год. намери, че процесуално допустим е само гражданския иск предявен
от ДФ „Земеделие” с оглед разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП и препращащата към
него норма на чл. 31, ал.1 ГПК, регламентиращи
процесуалното представителство в случаите на изразходване на парични
средства от фондове на Европейския съюз и такива предоставени на българската
държава за подпомагане на земеделските стопани. По тези съображения прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес иска на ДФ „Земеделие” и
конституира същия като страна – граждански ищец, а по отношение на останалите
юридически лица отказа конституирането им.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му
отправиха искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371, т.2 НПК. Съдът, след като изслуша становищата на двете страни и извърши
преценка на липсата на основание за отказ по смисъла на НПК, допусна
предварително изслушване. В рамките на същото подсъдимия призна вината си и
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Съдебния състав като намери, че са налице
предпоставките за това, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие.
Констатира, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при
постановяване на присъдата, ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията, представителят на
Врачанска окръжна прокуратура поддържа обвинението така, както е внесено с
обвинителния акт. Изразява позиция за пълна доказателствена подкрепа на повдигнатото
обвинение и установяването по безспорен начин на неверните сведения в
заявлението подадено в общинска служба „Земеделие” гр. Роман отнасящо се до
правното основание за ползване на земеделски имот 000058 собственост на Община
Роман. След подробен доказателствен анализ, прокурорът заключава, че
подсъдимият е осъществил състава на чл. 248а, ал.5, вр.
ал.2 НК и следва да бъде признат за виновен с налагане на наказание в рамките
очертани от законодателят в посочения текст. Прави се искане за изключване приложението
на чл. 55 НК, тъй като не са налице изключителни и многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Намира, че преди редуциране на наказанието при
спазване на разпоредбата на чл. 58а от НК то следва да се определи в размер
по-висок от предвидения минимум. По отношение на гражданския иск пледира за
основателност и пълно уважаване в претендирания размер.
Процесуалният представител на гражданския ищец моли за
уважаване на гражданския иск така, както е предявен като основателен и доказан,
ведно с всички законни последици, включващи лихвата и юрисконсулското
възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия не оспорва обвинението и
доказателствената подкрепа. Акцентира върху размера на наказанието, като излага
аргументи в полза на приложението на разпоредбата на чл. 55 НК с оглед направеното самопризнание, липсата на
престъпна цел и наличието на грешка при очертаване на имотите, поради
ползването и на други общински земи на правно основание. Намира, че наказание
от една година и шест месеца лишаване от свобода преди редукцията, ще осъществи
функцията си очертана от разпоредбата на чл. 37 НК. За постигане целите на
наказателната репресия намира, че не е наложително ефективно изтърпяване на
наказание и моли за приложението на чл. 66 НК. По отношение на гражданския иск
счита същия за основателен.
При упражняване правото си на лична защита и последна
дума, подсъдимият се солидаризира с пледоарията на адвоката си.
След като обсъди и прецени доказателствения материал,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия С.Б.И. е роден на *** год. в ****, с
настоящ и постоянен адрес ***, ****, български гражданин, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН **********.
И. отглеждал стопански животни. По повод тази му
дейност започнал да кандидатства за субсидии отпускани по програми финансирани
от Европейския съюз. През 2010 год. той кандидатствал за подпомагане на площ.
През 2011 год. решил отново да кандидатства и на
10.03.2011 год. подал в Общинска служба „Земеделие” гр. Роман заявление за
входяща регистрация в качеството си на физическо лице. Получил УИН
06/280511/40773. С подадения комплект документи декларирал следните площи и
схеми: Схема единно плащане на площ /СЕПП/ 2 бр. парцели с обща площ от 12.18 ха, а по Мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ 1 парцел с обща площ 5.88 ха. В таблицата на обработваните от
подсъдимия парцели, представляваща неразделна част от изискуемите документи, И. посочил парцел 35910-124-6-2,
находящ се в землището на с. Камено поле с площ от 6.30 ха. В колоната
отразяваща правното основание на ползването посочил договор за наем. Пак там
отразил обработването и на парцел 40645-77-3-2, находящ се в землището на с.
Камено поле с площ от 0.49 ха с правно основание договор за наем.
В рамките на кампанията – до 09 юни на всяка текуща
година, когато е крайния срок за подаване на заявление, кандидата може да се
яви в съответната общинска служба и да направи редакция, като се откаже от вече
заявени парцели или да добави нови. За окончателно се приема последното
заявление.
Възползвайки се от тази възможност, И. направил две
редакции до приключване на кампания 2011 г. Първата била на 13.04.2011 год.,
когато със заявление се отказал от имот
с площ от 0.49 ха, а втората редакция била направена със заявление от
31.05.2011 год. Чрез него добавил парцел с площ от 5.88 ха, находящ се в
землището на с. Кунино под № 40645-72-20-1. В колоната на таблицата за правното
основание на ползването, като неразделна част от заявлението той посочил
договор за наем.
Парцел № 40645-72-20-1 се намира в имот № 000058 и е
собственост на община Роман. За стопанската 2011 год. на подсъдимия И. чрез
договори са били предоставени за ползване под наем общински пасища и мери в земеделски имот № 000029 в землището на с. Кунино и в имот №
00093,намиращ се в землището на с. Камено поле. Съгласно изготвената от Община
Роман справка, подсъдимия И. не е имал сключен договор за наем за ползването на имот № 000058, в който се
намира и парцел № 40645-72-20-1 с площ
от 5.88 ха, в землището на с. Кунино.
Такъв е бил налице между Община Роман и св. К.К.
Подадените в общинска служба набор документи на
подсъдимия били приети, обработени и препратени към Разплащателната агенция. В
съответствие с чл. 28 от Регламент на Комисията /ЕО/ № 1122/2009 г. и чл. 20 от
Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. били извършени административни проверки, включващи
кръстосани проверки от Интегрираната система за администриране и контрол
/ИСАК/. След приключването им е установено, че в заявлението на бенефициента са
посочени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин – Д.И. и К.К..
Съгласно чл. 17, ал.1 от Наредба № 5/2009 год. на подсъдимия било изпратено
уведомително писмо № 02-060-6500/3237, връчено му на 28.10.2011 год. В този
случай бенефициента е следвало в 20 дневен срок да представи документи
доказващи правното основание на ползване на заявените имоти – в случая договор
за наем с Община Роман. В посочения срок И. не представил надлежния документ.
Въпреки, че подсъдимият не доказал основанието на
ползване на заявената от него парцел № 40645-72-20-1 с площ от 5.88 ха в
землището на с. Кунино, по заявлението на И. били изплатени средства по СЕПП и
НР2. Съгласно изготвеното и прието заключение на съдебно счетоводната
експертиза, изплатената по СЕПП субсидия за въпросния имот възлиза на 1290.36
лв., а тази по НР2 на 788.58 лв. Или общо е получил сумата от 2078.94 лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва
от самопризнанията на подсъдимия, подкрепени от събраните на досъдебното
производство доказателства, които съдът директно може да ползва съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК. Така, без противоречиво и еднопосочно от
обясненията на И. и показанията на свидетелите Г.Д. Г. и И.П.Й. се установява,
че деецът е отглеждал животни, дало му основание да кандидатства като физическо
лице за субсидиране по няколко схеми и мерки за директния плащания. Не се спори
и относно обстоятелството, че за стопанската 2011 год. И. е подал документи до
Общинска служба „Земеделие гр. Роман, редактирани два пъти, удостоверено от
писмените документи на л.84-130 т.VІ от досъдебното производство. Пак от тях се
черпи информация, че при последната редакция той е включил и парцел №
40645-72-20-1 намиращ се в имот № 000058, собственост на община Роман.
Неоспорим е факта, че подсъдимият в действителност не е имал договор за наем с
Община Роман. В тази насока съдът цени писмо № 1100-78/13.10.2014 год.на
общината ,в което изрично е посочено, че последната е имала сключени договори
за отдаване под наем на земеделски имоти с Б. под № 000029 в землището на с.
Кунино и имот № 000093, находящ се в землището на с. Камено поле, както и
приложените договор от 11.05.2010 г. /л.9 т.1 дп/ и
анекс от 16.03.2011 г./ л.16, т.1 дп/ между Община
Роман и св. К.К.. Последните еднозначно и без противоречиво сочат, че свидетелят
е ползвал процесния имот на едно от основанията
посочени в разпоредбата на чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, а именно т.3 от същия текст.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията
на свидетелите К.К., Д.Г., Д.Г., В.С., В.Л., Д.Д., А.В. и Д.Д. които напълно
кореспондират с обясненията на подсъдимия и обсъдените по-горе писмени
доказателства. От тях се установява, че подсъдимият С.И. е декларирал пред
съответното областно звено на Разплащателната агенция на ДФ „Земеделие”, че
обработва парцел № 40645-72-20-1 намиращ се в имот № 000058, за който има
сключен договор за наем с Община Роман, без такъв да е бил наличен към момента
на подаване на заявлението.
Съдът цени с доверие като компетентна, обективна и
професионално изготвена назначената и приета съдебно счетоводна експертиза,
изчислила какъв е конкретния размер на сумата получена от подсъдимия по двата вида
плащания. Така от заключението се установява, че общия размер на получената
субсидия възлиза на 2078.94 лв., от които по СЕПП му е изплатена 1290.36 лв., а по НР2 – 788.58
лв.
Изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи: че на 31.05.2011 год. в гр. Роман, в качеството си на земеделски
производител – физическо лице, в подаденото общо заявление за подпомагане 2011
год. с УИН 1654ство/ вписвайки, като основание – договор за наем, без да е
наличен договор към датата на заявяване на земите, за да получи средства от
фондове принадлежащи на Европейския съюз и предоставени на българската държава,
а именно: чрез Европейски фонд за гарантиране на земеделието по Схема за единно
плащане /СЕПП/ сума в размер на 1290.36 лв. и чрез Европейския земеделски фонд
за развитие на земеделските райони по отношение на площите заявени за
подпомагане по мярка за плащания за природни ограничения на земеделски стопани
в райони, различни от планинските /НР2/ в размер на 788.58 лв. или общо сума в
размер на 2078.94 лв., като обвиняемия е получил средствата.
Съдът намира за доказани всички елементи на визирания
престъпен състав. На инкриминираните от държавното обвинение време и място,
като физическо лице подсъдимият е представил неверни сведения, а именно, че
ползва земеделски парцел на основание
сключен с Община Роман договор за наем. В Закона за подпомагане на земеделските
производители и Наредба № 5/2009 год., като част от националното
законодателство и в съответствие с европейското е уредена същността на директните
плащания за подпомагане на земеделските производители. В чл. 2а, ал.1 и 2 от
Наредбата изчерпателно са изброени кои лица могат да бъдат ползватели на
земеделски земи, за да могат да кандидатстват за подпомагане по схемите и
мерките, предвидени в чл. 1 от Наредбата. Сред тях в чл.2а, ал.1, т.2 е
посочено наематели, а в ал.2, т.2 от същия текст са изброени документите
удостоверяващи основанието на ползването. В чл. 3, ал.7 от Наредбата са
посочени декларациите, които кандидата подписва при подаване на заявлението. В
б.”г” и „д” съответно е посочено задължението кандидата да съхранява и
представя при поискване документите за правното основание на ползването. Това
предпоставя и факта на придобиване на такова право и неговото удостоверяване. Подсъдимият е бил запознат
с условията и редът за подаване на
заявление за подпомагане по схемите и мерките на Общата селскостопанска
политика и е подписал задължителната
декларация за участие по схеми и мерки за подпомагане по СЕПП и НР2 за
съхраняване на документите даващи основание за ползването на земеделските земи
/т.6, л.86 дп/. Независимо от това знание той е заявил,
че ползва земеделски земи, за които на практика няма правно основание, тъй като
именно за процесния имот не е сключвал договор със
собственика – Община Роман. Признавайки фактите по обвинителния акт,
подсъдимият всъщност признава, че не е имал основание да кандидатства за
подпомагане на заявената земя. Това безспорно се установява от показанията на
разпитаните свидетели и приложените документи за собственост на общинските земи
и предоставянето им на други лица за обработване.
Заявявайки неверни сведения, подсъдимият е получил
сума за подпомагане по СЕПП и НР2 общо в размер на 2078.94 лв. Според съдебния
състав на съда естеството на схемите, обстоятелството, че българската държава
би търпяла санкции при неправомерно изразходване на предоставените от
Европейския съюз средства, факта, че те не са безконтролни, води до извода, че
цялата сума която подсъдимият е получил като подпомагане се явява съставомерна и той следва да носи отговорност за нея.
От субективна страна И. е извършил деянието при форма
на вината пряк умисъл и с цел да бъдат получени средства от фондове,
принадлежащи на Европейския съюз, който краен резултат е постигнал изцяло.
При реализацията на наказателната отговорност съдът
като съобрази, че е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371,
т.2 НПК определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
при приложението на чл. 58а НК. Съгласно
ал.1 на посочената разпоредба при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал.2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 248а, ал.5, вр. ал.2,вр. ал.1 НК
предвиденото към датата на извършване на деянието наказание е лишаване от
свобода от две до осем години. За да определи наказанието на подсъдимия съдът
взе предвид, че престъплението е извършено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства - сравнително добрите характеристични данни,
обстоятелството, че при високата безработица в района, упражнява трудова
дейност в областта на селското стопанство, както и изразеното критично
отношение. Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха предишните осъждания на
подсъдимия , користните подбуди мотивирали го към извършване на деянието и
степента на обществена опасност, тъй като се касае до средства предоставени от
Европейския съюзна българската държава. При тези данни съдът намери че
санкцията следва да бъде определена при условията на чл. 54 от НК. Като
справедлив и съответстващ на извършеното от подсъдимият престъплението размер е
три години лишаване от свобода, което след намаляването му с една трета
съгласно чл. 58а, ал. 1 НК се редуцира на две години лишаване от свобода. Независимо
от предишните осъждания, съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки на чл. 66, ал.1 НК. Прегледа на справката за съдимост сочи, че наказанията
наложени на И. по предишните осъждания и влияещи върху индивидуализирането на
настоящето наказание са глоби и пробация. Това както и личността на дееца
сочат, че за постигане целите визирани в
чл. 36 НК не е наложително ефективно изтърпяване. Подходящия изпитателен срок,
който ще има предупредително и възпиращо въздействие върху подсъдимият е три
години от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че искането на защитата за приложението
на чл. 55 НК е неоснователно. Не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. При отмерване на наказанието съдът е
отчел обществената опасност на деянието и на и дееца, както всички обстоятелства
значими за конкретния случай. Настоящият състав не споделя претенцията на защитникът
към групата на смекчаващите обстоятелства да се присъедини самопризнанието на
подсъдимия. Една от същностните характеристики на института на съкратеното
съдебно следствие е налагане на по-леко наказание отколкото би било наложено в
наказателното производство, провеждано по общия ред, тъй като законодателят е отчел
самопризнанието на дееца. Недопустимо е смекчаване на отговорността, чрез
отчитането за втори път на едно и също обстоятелство.
Предявения и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от името на ДФ „Земеделие” за сумата от 2078.94 лв. против подсъдимия С.И. се
явява изцяло основателен и доказан. Посочения размер представлява неправомерно
изплатени на извършителят субсидии за заявени от него земи, за които не е имал
правно основание да ги ползва. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. В настоящия случай категорично е
установена вината на И. в извършване на престъплението и причинената на
държавата щета в претендирания размер, който изход предопределя и отговорността
му да я възстанови. Сумата се дължи ведно със законната лихва, но не от датата
на извършване на престъплението – подаването на заявлението пред Общинска
служба „Земеделие" на 31.05.2011 год., както претендира гражданския ищец,
а от датата на изплащане на сумите съобразно съправките
от ДФ „Земеделие”, когато сумите са излезли от патримониума
на разпределителя. Това съответно за подпомагането по СЕПП от 1290.36 лв. е
11.04.2012 год., за НР2 за сумата от
788.58 лв. е 19.05.2012 год. Съдът присъди и исканото юрисконсулско
възнаграждение в размер на 375 лв.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 189,
ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в хода на
досъдебното производство за експертиза в размер на 40.00 лв. в полза на Окръжна
следствена служба Враца.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
Съдия докладчик: