№ 12379
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110139475 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 153045/22.07.2022
г., уточнена с молба вх. № 210719/07.10.2022 г., с която от името на Т, ЕИК
********* против Р. Т. Ц., ЕГН **********, С. И. Ц., ЕГН ********** и Е. И. Ц.,
ЕГН **********, са предявени искове, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за стопански нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 23003441/18.01.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Т. Ц., ЕГН **********, С. И. Ц.,
ЕГН **********, Е. И. Ц., ЕГН ********** и Кирил Ценов Ценов, ЕГН
********** за суми, както следва: 1/ сумата от 2355,43 лева, представляваща цена
на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019
г., за имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Цар Самуил №
28, ет. 3, абонатен № 262675, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
1
считано от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 394,46 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. - 30.12.2020 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 38,42
лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.12.2017
г. - 30.04.2019 г., за имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул.
Цар Самуил № 28, ет. 3, абонатен № 262675, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането; 4/
сумата от 8,35 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.01.2018 г. -
30.12.2020 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. На
22.01.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е разпоредено, че Кирил
Ценов Ценов, ЕГН ********** дължи 6/9 части от горепосочените суми; Р. Т. Ц.,
ЕГН ********** дължи 1/9 част от горепосочените суми; С. И. Ц., ЕГН
********** дължи 1/9 части от горепосочените суми и Е. И. Ц., ЕГН **********
дължи 1/9 част от горепосочените суми /съобразно волята на заявителя,
обективирана в цитираното заявление и при спазване нормата на чл. 6, ал. 2
ГПК/.
Препис от заповедта е връчен на длъжниците Р. Т. Ц., ЕГН **********, С.
И. Ц., ЕГН **********, Е. И. Ц., ЕГН **********, като в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК от името на същите е депозирано възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което с разпореждане № 20044484/25.06.2022 г., постановено
по ч.гр.д. № 2560/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, заявителят е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване съществуването на
вземанията, претендирани от Р. Т. Ц., ЕГН **********, С. И. Ц., ЕГН **********,
Е. И. Ц., ЕГН **********, за които в производството по ч.гр.д. № 2560/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Препис от разпореждане № 20044484/25.06.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№ 2560/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е връчен на Т, като исковата
молба е подадена на 22.07.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК /.
Препис от заповедта е връчен на длъжника Кирил Ценов Ценов, ЕГН
********** на 18.04.2022 г., като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило
възражение от длъжника Кирил Ценов Ценов, поради което издадената заповед за
изпълнение е влязла в законна сила, в частта относно вземанията претендирани от
длъжника Кирил Ценов Ценов, ЕГН **********, като на 26.07.2022 г. и въз
основа на влязлата в сила заповед е издаден изпълнителен лист в полза на
заявителя, за сумите, претендирани от Кирил Ценов Ценов, ЕГН **********, а
2
именно: 1/ сумата от 1570,29 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. до
топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Цар
Самуил № 28, ет., 3, абонатен № 262675, ведно със законна лихва от 18.01.2021 г.
до изплащане на вземането; 2/ мораторна лихва в размер на 262,97 лв. за периода
от 15.09.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия; 3/ сумата от 25,61 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Цар
Самуил № 28, ет., 3, абонатен № 262675, ведно със законна лихва от 18.01.2021 г.
до изплащане на вземането; 4/ мораторна лихва в размер на 5,57 лв. за периода от
31.01.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, както и 5/ сумата от 70,62 лв. разноски по делото, а именно: 37,29
лв. държавна такса и 33,33 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството
клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма Техем Сървисис ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.
140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава
по отношение на последното.
Поддържа, че ответниците дължат и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния
период, поради което и изпаднали и в забава по отношение изпълнението на това
си задължение, респективно дължат лихва за забава върху непогасената сума,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че Р. Т. Ц., ЕГН **********, С. И. Ц., ЕГН
3
********** и Е. И. Ц., ЕГН ********** дължат разделно в полза на Т, ЕИК
********* суми, както следва: 1/ сумата от 785,13 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. до топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
София, ул. Цар Самуил № 28, ет., 3, абонатен № 262675, ведно със законна лихва
от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ мораторна лихва в размер на 131,49
лв. за периода от 15.09.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата за цена на
доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 12,81 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до
30.04.2019 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
София, ул. Цар Самуил № 28, ет., 3, абонатен № 262675, ведно със законна лихва
от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането; 4/ мораторна лихва в размер на 2,79
лв. за периода от 31.01.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, за които суми на 22.01.2021 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 2560/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като от Р. Т. Ц., ЕГН
********** се претендират суми, както следва: 1/ сумата от 261,71 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. София, ул. Цар Самуил № 28, ет., 3, абонатен №
262675, ведно със законна лихва от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането; 2/
мораторна лихва в размер на 43,83 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 30.12.2020 г.,
върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 4,27 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, ул. Цар Самуил № 28, ет., 3, абонатен № 262675, ведно
със законна лихва от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането; 4/ мораторна лихва
в размер на 0,93 лв. за периода от 31.01.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение; от С. И. Ц., ЕГН ********** се
претендират суми, както следва: 1/ сумата от 261,71 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. до топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
София, ул. Цар Самуил № 28, ет., 3, абонатен № 262675, ведно със законна лихва
от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ мораторна лихва в размер на 43,83
лв. за периода от 15.09.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата за цена на
доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 4,27 лв., представляваща цена на
4
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до
30.04.2019 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
София, ул. Цар Самуил № 28, ет., 3, абонатен № 262675, ведно със законна лихва
от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането; 4/ мораторна лихва в размер на 0,93
лв. за периода от 31.01.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение; от Е. И. Ц., ЕГН ********** се претендират
суми, както следва: 1/ сумата от 261,71 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. до
топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Цар
Самуил № 28, ет., 3, абонатен № 262675, ведно със законна лихва от 18.01.2021 г.
до изплащане на вземането; 2/ мораторна лихва в размер на 43,83 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия; 3/ сумата от 4,27 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Цар Самуил № 28, ет., 3,
абонатен № 262675, ведно със законна лихва от 18.01.2021 г. до изплащане на
вземането; 4/ мораторна лихва в размер на 0,93 лв. за периода от 31.01.2018 г. до
30.12.2020 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран общ отговор на
исковата молба от страна на ответниците в производството, с който се оспорват
предявените срещу тях обективно и субективно кумулативно съединени
положителни установителни ускове. Оспорва се наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с предмет продажба и доставка на топлинна енергия до
посочения в исковата молба недвижим имот, което да е обвързвало страните през
заявения в исковата молба период. Оспорва се, че през процесния период, в
посочения исковата молба имот, е доставена, респективно, използвана топлинна
енергия, в твърдените от ищеца количества и качество. Поддържа се, че дори и до
имота да е доставяна топлинна енергия, то на основание чл. 62 от Закона за
защита на потребителите, не е следвало същата да се заплаща, тъй като не била
поръчвана от ответната страна. Твърди се, че количеството на доставена топлинна
енергия не било установено по несъмнен начин, тъй като липсвали доказателства
за техническата изправност на измервателните уреди и законността на абонатната
станция. Оспорва се и претенцията за цена на услугата дялово разпределение. В
5
отговора се поддържа, че дори между страните да е налице облигационно
отношение и до процесния имот да е доставяна топлинна енергия, не е настъпвала
изискуемост на процесните вземания и ответникът не е изпадал в забава. Прави се
възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания по
предявените срещу ответниците обективно и субективно кумулативно съединени
искове.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия
за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава
на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им „клиент на топлинна
енергия“, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане, за което не сочат доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в депозирания от името на
6
ответниците общ отговор на исковата молба възражение за погасяване по давност
на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок
по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
7
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
8
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявените
искове, а именно, че между страните по спора са съществували договорни
отношения с предмет доставката на топлинна енергия в процесния имот за
претендирания период, в това число и качеството клиенти на топлинна енергия на
ответниците по делото, настоящият съдебен състав намира, че не е проведено
пълно и главно доказване на горепосочените обстоятелства от страна на ищцовото
дружество, върху което тежи доказателствената тежест за установяване на тези
обстоятелства.
От представените и приобщени към доказателствения материал нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 180, том LXXXXVII, дело № 19667/1993 г. на
първи нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд и
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 102, том LLXLVI, дело №
28653/1997 г. на първи нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски
районен съд, се установява в производството, че С. Кирилова Ц. е дарила на сина
си Кирил Ценов Ценов /длъжник в производството по ч.гр.д. № 2560/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав/ 4/6 идеални части от собствения си недвижим
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Цар Самуил № 28,
трети жилищен етаж, откъм улицата.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
постановление за налагане на възбрана изх. № 21128/20.08.2019 г. по
изпълнително дело № 291/2017 г. по описа на ЧСИ Стефан П., рег. № 921 в
КЧСИ, с район на действие – СГС, се установява в настоящото производство, че
9
върху притежавани от Кирил Ценов Ценов /длъжник в производството по ч.гр.д.
№ 2560/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав/ ¾ идеални части от недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.100.1.11, находящ се в гр. София, ул. Цар Самуил № 28, ет. 4, е
наложена възбрана в изпълнителното производство по изпълнително дело №
291/2017 г. по описа на ЧСИ Стефан П., рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие –
СГС.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници от 08.09.2000 г., издадено от Столична община,
район Триадица за лицето Иван Ценков Ценов се установява в производството, че
същият е починал на 25.08.2000 г., като е оставил за свои наследници ответниците
в настоящото производство против Р. Т. Ц., ЕГН **********, С. И. Ц., ЕГН
********** и Е. И. Ц., ЕГН **********.
По делото е представен и списък на броя на живущите в жилищна сграда,
находяща се на адрес: гр. София, ул. Цар Самуил № 28. В горепосочения
документ липса посочване на ответниците, като живущи, респективно
собственици на обект /апартамент/ в сградата-етажна собственост, находяща се на
адрес: гр. София, ул. Цар Самуил № 28, като следва да бъде посочено, че дори и
да бяха посочени, това обстоятелство, без да са представени други доказателства
за притежавано от тях право на собственост върху процесния имот, не може да
обоснове извод, че е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че
между страните в производство е била налице облигационна връзка по договор за
доставка на топлинна енергия през процесния период и за посочения в исковата
молба имот, респективно, че ответниците са имали качеството клиент на топлинна
енергия през заявения в исковата молба период и за процесния имот.
Не са представени доказателства за настъпило правоприемство между С.
Кирилова Ц. и Иван Ценков Ценов, респективно между С. Кирилова Ц. и
наследниците на Иван Ценков Ценов, а именно ответниците в производството - Р.
Т. Ц., ЕГН **********, С. И. Ц., ЕГН ********** и Е. И. Ц., ЕГН **********.
По делото са представени доказателства единствено за настъпило между С.
Кирилова Ц. и Кирил Ценов Ценов правоприемство по силата на обсъдените по-
горе договори за дарение на недвижим имот, обективирани в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 180, том LXXXXVII, дело № 19667/1993 г. на първи
нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд и
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 102, том LLXLVI, дело №
28653/1997 г. на първи нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски
10
районен съд.
Не са ангажирани доказателства, че лицето С. Кирилова Ц. е починала,
респективно за обстоятелството, кои са правоприемниците на това лице, като
същевременно не са направени и доказателствени искания от ищеца в този
смисъл, независимо от разпредЕ.та му в производството доказателствена тежест.
Действително в представената по делото искова молба вх. №
9216/19.06.2014 г. по описа на СРС, ГО, подадена от името на ответниците Р. Т.
Ц., ЕГН **********, С. И. Ц., ЕГН ********** и Е. И. Ц., ЕГН ********** против
Кирил Ценов Ценов са изложени твърдения, че същите са собственици на
посочените със същата искова молба идеални части от процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. Цар Самуил № 28,
ет. 3, но така изложените в горепосочената искова молба твърдения /направени от
името на ответниците в настоящото производство/ не могат да се приемат от
настоящия съдебен състав като извънсъдебно признание на неизгоден за страната
факт от значение за правилното решаване на делото, доколкото тези твърдения са
обективирани в искова молба, подадена именно от името на ответниците,
посредством които се цели постигане на благоприятни за ответниците правни
последици. По делото не са ангажирани никакви доказателства за настъпило
правоприемство между С. Кирилова Ц. и Иван Ценков Ценов, между Ценко
Иванов Ценов и Иван Ценков Ценов, респективно между С. Кирилова Ц. и
наследниците на Иван Ценков Ценов, а именно ответниците в производството - Р.
Т. Ц., ЕГН **********, С. И. Ц., ЕГН ********** и Е. И. Ц., ЕГН **********. Не
са ангажирани и доказателства, че лицето Ценко Иванов Ценов е починало,
респективно, кои евентуално са правоприемниците на това лице.
Други доказателства за обстоятелствата, че между страните по спора са
съществували договорни отношения с предмет доставката на топлинна енергия в
процесния имот за претендирания период, в това число и качеството клиенти на
топлинна енергия на ответниците по делото, не са представени и не са ангажирани
допълнителни доказателствени искания за установяване на тези обстоятелства.
Преценката на горепосочените представени по делото и приобщени към
доказателствения материал документи, налага извод, че същите не представляват
годно доказателство, чрез което да може да се установи, че правото на
собственост върху каквато и да било част от процесния недвижим имот е
принадлежало на ответниците през заявения в исковата молба период, поради
което само въз основа на тези документи, без да са представени никакви други
11
доказателства за обстоятелството, че ответниците са били собственици или
позлзватели на процесния имот през процесния период, не може да се направи
извод, че същите са имали качеството клиенти на топлинна енергия.
С доклада по делото изрично е указано на ищеца, че в негова
доказателствена тежест е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
съществуването на договорни отношения между него и ответника, с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на
топлинна енергия.
Следователно в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване в производството, че през процесния
период, между страните в производството са съществували договорни отношения
с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството клиент на
топлинна енергия на ответниците в производството. Ищецът не е ангажирал
доказателства и не е направил доказателствени искания за събирането на такива,
посредством който да се установи по безспорен и категоричен начин, че именно
ответниците са имали качеството клиенти на топлинна енергия през процесния
период и е следвало да отговарят за заплащането на стойността на потребената в
посочения в исковата молба имот такава енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на страните за
кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства. Тази
разпоредба се прилага единствено в хипотеза, при която страните твърдят факти и
обстоятелства, за които обаче не сочат никакви доказателства. Доколкото с
исковата молба, подадена от името на ищеца, са представени доказателства за
твърдяното от него обстоятелство, че през процесния период именно ответниците
са имали качеството клиенти на топлинна енергия, в качеството си на собственици
на посочените в исковата молба процесни недвижими имоти, то не са били налице
предпоставките на чл. 146, ал. 2 ГПК. Противното разбиране /че съдът дължи
указания на страните, ако счете, че представените от тях доказателства не
доказват по безспорен и категоричен начин твърдените от тях факти и
обстоятелства/ би довело до намеса от страна на съда в полза на една от страните в
производството, респективно до нарушаване на принципите на диспозитивното
начало и равнопоставеността между страните в гражданския процес. Съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните и в тежест на всяка от тях е
било да установи в производството, при условията на пълно и главно доказване,
твърдените от нея факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на
правния спор, предмет на разглеждане в настоящото производство.
12
Предвид гореизложените съображения, следва да се приеме, че от събраните
по делото доказателства, не може да се направи извод, че е проведено пълно и
главно на обстоятелството, че ответниците са имали качеството клиенти на
топлинна енергия през процесния период и е следвало да отговарят за потребената
в посочения в исковата молба имот такава енергия, поради което предявените
искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат ответниците.
От името на ответника Р. Т. Ц. своевременно е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 39475/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, като са представени и доказателства за
действителното извършване на претендираните разноски.
От името на ищцовото дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ответника Р. Т. Ц. адвокатско възнаграждение в настоящото производство, което
съдът намира за неоснователно. От ответника Р. Т. Ц. се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, което е в размер равен на минималния
предвиден такъв за съответния вид работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Т, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***************, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника Р. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес:
******************* сумата от 300,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 39475/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника С. И. Ц. своевременно е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 39475/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, като са представени и доказателства за
действителното извършване на претендираните разноски.
От името на ищцовото дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ответника С. И. Ц. адвокатско възнаграждение в настоящото производство, което
13
съдът намира за неоснователно. От ответника С. И. Ц. се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, което е в размер равен на минималния
предвиден такъв за съответния вид работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Т, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***************, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес:
******************* сумата от 300,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 39475/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника Е. И. Ц. своевременно е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 39475/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, като са представени и доказателства за
действителното извършване на претендираните разноски.
От името на ищцовото дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ответника Е. И. Ц. адвокатско възнаграждение в настоящото производство, което
съдът намира за неоснователно. От ответника Е. И. Ц. се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, което е в размер равен на минималния
предвиден такъв за съответния вид работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Т, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***************, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника Е. И. Ц., ЕГН **********, с адрес:
******************* сумата от 300,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 39475/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
От името на ответниците Р. Т. Ц., ЕГН **********, С. И. Ц., ЕГН **********
и Е. И. Ц., ЕГН ********** не са направени искания за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2560/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, респективно не са представени и доказателства за извършени от
ответниците разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2560/2021 г. по
14
описа на СРС, II ГО, 160 състав. Следоватално в полза на ответниците Р. Т. Ц.,
ЕГН **********, С. И. Ц., ЕГН ********** и Е. И. Ц., ЕГН ********** не следва
да се присъждат разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2560/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Т, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *************** против Р. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес:
******************* обективно кумулативно съединени искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Р. Т.
Ц., ЕГН ********** дължи в полза на Т, ЕИК ********* суми, както следва: 1/
сумата от 261,71 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Цар Самуил № 28, ет., 3,
абонатен № 262675; 2/ мораторна лихва в размер на 43,83 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия; 3/ сумата от 4,27 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Цар
Самуил № 28, ет., 3, абонатен № 262675; 4/ мораторна лихва в размер на 0,93 лв.
за периода от 31.01.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Т, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *************** против С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес:
******************* обективно кумулативно съединени искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че С.
И. Ц., ЕГН ********** дължи в полза на Т, ЕИК ********* суми, както следва: 1/
сумата от 261,71 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Цар Самуил № 28, ет., 3,
15
абонатен № 262675; 2/ мораторна лихва в размер на 43,83 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия; 3/ сумата от 4,27 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Цар
Самуил № 28, ет., 3, абонатен № 262675; 4/ мораторна лихва в размер на 0,93 лв.
за периода от 31.01.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Т, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *************** против Е. И. Ц., ЕГН **********, с адрес:
******************* обективно кумулативно съединени искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Е.
И. Ц., ЕГН ********** дължи в полза на Т, ЕИК ********* суми, както следва: 1/
сумата от 261,71 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Цар Самуил № 28, ет., 3,
абонатен № 262675; 2/ мораторна лихва в размер на 43,83 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия; 3/ сумата от 4,27 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Цар
Самуил № 28, ет., 3, абонатен № 262675; 4/ мораторна лихва в размер на 0,93 лв.
за периода от 31.01.2018 г. до 30.12.2020 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение.
ОСЪЖДА Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*************** да заплати в полза на Р. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес:
******************* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 39475/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*************** да заплати в полза на С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес:
******************* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 39475/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
16
ОСЪЖДА Т, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*************** да заплати в полза на Е. И. Ц., ЕГН **********, с адрес:
******************* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 39475/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17