РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330206718 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закон за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-008692 от
08.09.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с
което на П. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста /лева за
нарушение на чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. По изложени в жалбата си съображения моли съда да
отмени НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, сектор "Пътна полиция",
редовно призована, не изпраща представител. В писмена молба-становище се
пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на
обжалваното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до
нормативно предвидения минимален размер.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
1
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 22.08.2021 г. в гр. Пловдив, около 14:16 ч. жалб. С. управлявал лек
автомобил марка „Форд", модел „Фокус“ с рег. № **** собственост на Р.И.С.,
като се движил по ул. „Васил Левски“. Така достигайки до кръстовището на
ул. „Васил Левски“ с ул. „Георги Бенев“, и движейки се в средната лента на
булеварда, жалбоподателят решил да се престрои от средна в крайна дясна
лента, но по този начин отнел предимството на л.а. „Опел Зафира“ с рег.№
**** с водач В. Р. като реализирал ПТП с материални щети. За случая бил
сигнализиран с-р „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Пловдив, а
преписката била възложена на свидетеля М. В. А. – мл. автоконтрольор към
ОД на МВР-Пловдив, който пристигнал на ПТП и установил лично водачите,
както и техните автомобили. След като огледал МПС-тата, тяхното
разположение, причинени щети и от проведените разговори с двамата
участници в ПТП преценил, че водачът на л.а. „Форд", модел „Фокус“ с рег.
№ ****** е предпприел маневра „смяна на пътната лента“, за да отиде в
крайна дясна лента, но не се съобразил, че пътната лента не е свободна,
вследствие на което се ударил в л.а. „Опел Зафира“ с рег.№ **** и причинил
ПТП с материални щети. За констатираното от него той изготвил протокол за
ПТП, а срещу водачът С. съставил и АУАН с № 012275/22.08.2021 г. за
причинено ПТП. Актът бил подписан с възражения, като такива били
депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН, но били приети за неоснователни от
адмнинистративнонаказващия орган, като въз основа на посочения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя М. В. АРН., разпитан като свидетел в настоящото
производство и поддържащ изцяло констатациите по акта, а така също и от
писмените доказателства представени по делото - АУАН, Протокол за ПТП,
справка за нарушител/водач, заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
При тези установени факти Съдът намира, че правилно
актосъставителя, а и наказващия орган са квалифицирали нарушението като
такова по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, според който водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
2
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. В случая при действията си по управление на
автомобила, жалбоподателя не се е съобразил с нея и престроявайки се от
средна в крайна дясна пътна лента на ул. „Васил Левски“ е отнел
предимството на л.а. „Опел Зафира“ с рег.№ ******, намиращ се в крайна
дясна лента, като причинил ПТП с материални.
Констатациите заложени в АУАН и НП не се обориха от събраните по
делото доказателства, а се потвърждават от тях. Жалбоподателя не ангажира
доказателства, че на процесния пътен участък е имало бус лента, а и да е
имало той пак е бил задължен да пропусне движещият се от дясно на него в
крайна дясна пътен лента л.а. „Опел Зафира“ с рег.№ *****, съгласно
разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Освен това жалбоподателят е подписал
лично протокола за ПТП съставен на място от актосъставителя и реално се е
съгласил с процесната ситуация, а служителят на с-р „Пътна полиция“ лично
се е уверил, че отговорността за ПТП е именно на П.С.. От друга страна съдът
намира за необходимо да посочи и че АУАН, който е подписан от
жалбоподателя, е съставен редовно и има доказателствена сила до доказване
на противното, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, т. е.
съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата
не е била оборена, следва да се приемат за доказани посочените в акта
обстоятелства. С оглед на наличните доказателства по делото и предвид
липсата на такива, които да подкрепят тезата на жалбоподателя, съдът прие за
безспорно установено извършеното от П. Ц. С. нарушение на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.
Актът е съставен в присъствието на свидетел и нарушителя, който изрично е
отразил в него, че има възражения. Връчен му е при съставянето.
Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на
фактическата обстановка. Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено
3
административнонаказателно производство.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се
съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова
компетентен орган, за което е представена и съответната заповед на
Министъра на вътрешните работи.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която
предвижда наказание глоба 200 лв. за водач, който причини ПТП, като не
спазва правилата за предимство и от това се създаде непосредствена опасност
за движението. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници,
в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде
упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. В
конкретния случай е наложена глоба във фиксирания размер, което е в
предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от
ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите
по чл. 12 от ЗАНН.
Правилно административнонаказващият орган не е квалифицирал
случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото конкретното
нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид. В случая е отчетено и
обстоятелството, че жалбоподателят е бил санкциониран и за други
нарушения на правилата на ЗДвП, видно от приложената в преписката
справка за нарушител/водач.
Съдът предвид изхода на спора не дължи произнасяне за разноски, тъй
като такива не са поискани от въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-008692 от
08.09.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с
което на П. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста /лева за
нарушение на чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен
съд по реда на АПК в 14 –дневен срок от съобщението до страните, че същото
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5