Решение по дело №4266/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 77
Дата: 9 януари 2018 г. (в сила от 6 март 2019 г.)
Съдия: Анна Владимирова Ненова Вълканова
Дело: 20121100904266
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 юни 2012 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

                             Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 09.01.2018г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Десислава Костадинова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 4266 по описа за 2012г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

С искова молба вх. № 47675/08.11.2011г., подадена по пощата на 05.11.2011г., ищецът „С.Б.“ ООД е поискал заплащането на сума от 31 500 лева останала неплатена наемна цена за ползван от ответника „П.Б.“ ООД вертикален кофраж на строителен обект, находящ се в гр. София, м.“Лагера“, за времето от 15.05.2008г. до 15.10.2008г. по неформален договор за наем от 15.01.2008г. между страните, със законната лихва за забава.

С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че договорът за наем е бил сключен за срок от два месеца и действието му е било прекратено на 15.04.2008г. с изтичане на уговорения срок и при сключването на друг договор за СМР между страните, както и евентуално, че претенцията за заплащане на наемна цена е погасена с изтичане на кратката тригодишна погасителна  давност.

С допълнителната си искова молба ищецът е променил обстоятелствата по исковете, като  е  изложил,  че действието на договора е било ограничено със срок (потвърдил е възражението на ответника в този смисъл),  но поради противопоставяне на ползването ответникът дължи обезщетение и сумата от 31 500 лева да се счита дължима на това основание. Наведени са били и обстоятелства за разваляне на договора.

Обстоятелствата по иска окончателно са били уточнени в хода на първоинстанционното производство (последно на 10.10.2017г.) – за изтичане на уговорения срок по договора и противопоставяне на ползването, и при така промененото основание е било допуснато изменение на предявения главен иск по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК,  който да се счита с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Претендирани са лихви за забава от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на задължението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, след частичното прекратяване на производството в частта на изтеклите лихви по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Ответникът  оспорва така предявените  искове, предмет на делото. Възразява за сключването на друг договор за СМР между страните, при което на ищеца не е било пречено да  получи наемната вещ.

По предявените искове съдът намира следното:

По уговорка от 15.01.2008г. ищецът е предоставил на ответника за временно възмездно ползване  вертикален кофраж на строителен обект, находящ се в гр. София, м.“Лагера“. Обстоятелствата не са спорни между страните, както не е спорно и че уговореното ползване е било до 15.04.2008г. и за ползването до тази дата от ответника са били платени 10 500 лева с ДДС, или по 5 250 лева с ДДС месечно, която е била и уговорената месечна наемна цена. От ищеца за предоставената услуга (ползване) е  била издадена данъчна фактура № ********** от 14.03.2008г., двустранно подписана.   

И след 15.04.2008г. ползването на вертикалния кофраж от ответника е продължило, като част от елементите са били върнати съответно на 06.11.2008г., 07.11.2008г. и на 12.11.2008г., съгласно представените двустранно подписани протоколи. Не се установява по-ранно връщане, включително при сключването на договор между страните за строително-монтажни работи от 04.03.2008г. По договора, представен по делото, липсват такива уговорки.

По делото не се установява също към 15.04.2008г. ищецът да се е противопоставял на продължилото ползване на кофража от ответника, включително с изявление за връщането му, ако наемна цена няма да бъде плащана.

По делото няма събрани конкретни доказателства  за такива обстоятелства, включително както са изяснени от процесуалния представител на ищеца в съдебни заседания на 22.05.2014г. и на 19.12.2017г. – за направено на 15.04.2008г. устно изявление вертикалният кофраж да бъде върнат.

Ищецът се позовава на разпита на свидетеля М.С.Д. за тези обстоятелства, но свидетелят, счетоводител при ищцовото дружество, е свидетелствал за друго  – че договорът за наем бил прекратен през месец септември, защото плащане от ответника било отказано, както и че е ходил на   обекта да си вземат кофража, но без да свидетелства конкретно кога, съответно, че това е било към 15.04.2008г.

 Допълнително с влязло в сила решение по гр.д. № 56865/2010г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 54 състав, представено по делото,  е бил уважен иск на ищеца срещу ответника за заплащане на наемна цена за периода от 15.04.2008г. до 15.05.2008г. по договора за наем. Т.е. самият ищец в исково производство е претендирал последиците на съществуващ и действащ и след 15.04.2008г.  договор за наем. Наемната цена е била претендирана  и с изрична покана от края на месец октомври 2008г., видно от фактическите констатации по решението на Софийския районен съд и на Софийския градски съд по делото.    

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

С изтичането на наемния срок договорът за наем се прекратява и наемателят е длъжен да върне наемната вещ (чл. 233, ал. 1 от ЗЗД). Наемателят може да продължи ползването и ако това ползване е със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок (чл. 236, ал. 1 от ЗЗД). За ползването наемателят дължи плащане на наемна цена. Касае се за постигнато с конклудентни действия съгласие за продължаване на договора за наем, при  което всички уговорки между страните продължават действието си (правата и задълженията на страните по договора се запазват), освен за уговорения срок.

Това не важи при противопоставяне на наемодателя ползването да продължи (чл. 236, ал. 2 от ЗЗД). При противопоставяне на продължаването на договора, което трябва да е към момента на изтичане на срока му, за продължилото ползване се дължи обезщетение по  правилата на неоснователното обогатяване.

В случая ищецът твърди, че след 15.05.2008г. е дължимо обезщетение от ответника за ползване на наемната вещ - неформалният договор за наем между страните за ползването на вертикален кофраж на строителен обект, находящ се в гр. София, м.“Лагера“, е бил прекратен. Не се установява обаче към датата на изтичане на уговорения срок по договора – 15.04.2008г., ищецът да се е противопоставил на ползването на ответника. При липсата на такова противопоставяне договорът между страните не е бил прекратен, а продължен като такъв за неопределен срок.

Без значение е дали след 15.05.2008г. и до 15.10.2008г., процесния период,  ищецът е правил опити да прекрати договора, съответно дали е искал връщане на наемната вещ  и заплащане на наемната цена за ползването. По делото не се твърдят като релевантни конкретни обстоятелства за прекратяване на договора с едностранно предизвестие или за развалянето му поради неплащането на наемната цена в периода, а за дължимост на обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД поради изтичане на срока на наемния договор и противопоставяне от наемодателя договорът за наем да бъде продължен.

Или предявеният иск по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Като акцесорна, неоснователна е и претенцията за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от датата на предявяване на исковете.   

По реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски – 1 800 лева адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ от 07.06.2017г., платено по банков път.

Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на  адвокатското възнаграждение, но възражението е неоснователно.

Приложим е  минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004г.  за минималните адвокатски възнаграждения, в действащата й редакция -  1 475 лева без ДДС, съответно 1 770 лева с ДДС. Фактически платените 1 800 лева са с ДДС съгласно уговореното по договора за правна помощ за включване и на ДДС,  и не са прекомерни – делото се води от 2012г. с множество съдебни заседания, а надплащането е едва за 30 лева от минималното адвокатско възнаграждение.

Воден от горното съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.Б.-СН“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, срещу „П.Б.“ ООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. 

            ОСЪЖДА „С.Б.-СН“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „П.Б.“ ООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1 800 лева (хиляда и осемстотин лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: