№ 188
гр. Попово, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20213520100196 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 49 от СК – развод по исков ред.
Образувано е по искова молба на С. З.. Х. с ЕГН: **********, с адрес град ***, чрез
пълномощника си адвокат Б.К. от АК-Т. със съдебен адрес: гр. П. ул. **** ПРОТИВ: Ф.
ИСМ. Х., ЕГН: **********, с адрес село ****
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 23.06.2008г, когато с Акт № 7
от същата дата на село О., Община К., сключили граждански брак първи по ред и за двамата.
От брака си имали родено едно дете К. Ф.И., род. на 24.07.2008г. в гр. К..
Първоначално отношенията между страните били добри, но с течение на времето
/през последните пет години/ се влошили. Ответникът започнал системно да закъснява
вечер, а по-късно дори да отсъства от дома по цели нощи. Ищцата разбрала причина за
отсъствие на съпруга й била друга жена, с която отдавна поддържал сериозна връзка.
В последствие ищцата разбрала също, че тази жена била бременна от ответника.
Въпреки това ищцата правила всичко възможно да запази семейството си и още три години,
търпяла и очаквала ответникът да се промени, но без резултат.
Един ден през месец юни 2014 година, събрала сили, взела детето и се прибрала у
дома на майка си. От тогава до настоящият момент страните били разделени, ответникът се
е обаждал рядко, пращал рядко средства, когато и по колкото на него му е удобно. За осем
години проявил желание да види детето само шест пъти.
1
Предвид изложеното се моли за решение, с което бракът между страните да бъде
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника.
Претендира се на ищцата да бъдат предоставени за упражняване родителските права
на роденото от брака дете К. Ф.И., а за бащата бъде определен режим на лични
отношения,съобразно съдебната практика: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване в съботната вечер, както и за един месец през лятото, който не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, и по допълнително споразумение на родителите.
Претендира се заплащане на текуща издръжка за малолетният К. Ф.И. в размер на
170 лева-месечно, считано от подаване на иска до причини обуславящи нейното изменение
или прекратяване, както и издръжка за минало време в размер на по 150 лв. за период от
16.03.2020г.до 16.03.2021г.
Ищцата не претендира издръжка от съпруга си.
По отношение на семейното жилище в село А., общ. К. , ул. ****, ищцата няма
претенции и желае да се предостави за ползване на ответника, тъй като е собственост на
неговите родители.
По време на брака си страните нямали придобити недвижими имоти.
Движими вещи били поделили извънсъдебно и страните нямат претенции един към
друг за в бъдеще.
По отношение на фамилното име след развода, ищцата желае да се именувам с
предбрачното си фамилно име З..
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и прецени поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:
От доказателствата по делото се установява, че страните са съпрузи по силата на Акт
за граждански брак № 7/23.06.2008г., съставен от Кметство с. О. Община К. /видно от
приложеното удостоверение за сключен граждански брак/. Съпругата при сключване на
брака е приела фамилно име на съпруга си Х..
С оглед анализа на събраните гласни доказателствени средства /показанията на св.
Атче Шерифова/, за съда е безспорно установено, че между страните е настъпила
окончателната фактическа раздяла и съпрузите не контактуват помежду си, като всеки един
от двамата съпрузи води живот отделно и независимо от другия. Установената между
страните трайна фактическа раздяла и факта, че не поддържат физически и духовни
отношения като съпрузи, обосновават извод за настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице
дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, доверие и
разбирателството между съпрузите. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла
на чл. 14 от СК, която е в основата на брачната връзка, което означава, че бракът съществува
формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът.
Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо
от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй
като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.
2
Въз основа на данните по делото съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има ответникът, който е поддържал извънбрачна връзка. С
поведението си той е допринесъл за влошаване на брачните отношения и за разкъсване на
брачната връзка и поведението му съставлява брачно провинение.
По делото няма данни ищцата да е допринесла с виновно поведение за разстройството
в брака или да е нарушила брачните си задължения.
Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен,
ведно със законните последици от това, като съдът намира, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има ответникът.
След прекратяване на брака, ищцата ще се именува с предбрачното си фамилно име
З..
По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат
споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ
адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси.
За да бъде уважен иска с горепосоченото правно основание, всяка от страните следва
да докаже родителските си и възпитателски качества, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, привързаност на детето към всеки от родителите, възможности за
помощ при отглеждането и възпитанието на детето от трети лица – близки на родителя,
социално обкръжение, възможностите си за осигуряване на добри битови и материални
условия за отглеждане на детето, както и че предоставянето на упражняването на
родителските права на него, ще гарантира в по-висока степен интересите на същите.
В конкретния случай, не се спори между страните, а и от приложените по делото
писмени доказателства се установява, че страните са родители на детето К. Ф.И..
Видно от изготвения по делото социален доклад се установява, че от момента на
фактическата раздяла между родителите майката е осигурявала непосредствено всички
необходими грижи за нормалното физическо и психическо развитие на детето и в този
смисъл съдът приема, че тя има необходимия родителски капацитет и разполага с
подходящи за отглеждането на детето условия.
С оглед направения анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
упражняването на родителските права по отношение на детето следва да бъдат
предоставено на майката, както и да бъде определено местожителството му при нея. На
бащата следва да бъде определен режим на лични отношения както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца с преспиване в съботната вечер, както и за един месец през
лятото, който не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, и по допълнително
споразумение на родителите.
По иска с правна квалификация чл. 143, ал. 2 от СК:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно изискванията на
чл. 142, ал.1 СК – според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите
на лицето, което я дължи, но не по-малко от 1/4 от минималната работна заплата за страната
/ 650.00 лв. съгл. ПМС № 331/26.11.2020 г./, т.е. не по-малко от 162.50 лева.
3
За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание, ищцата
следва да докаже твърдените от нея обстоятелства, че сама полага грижи и издържа детето
си от момента на раздялата на родителите, нуждите на детето, като и възможностите на
ответника да дава издръжка в претендирания размер.
Безспорно по делото се установи, че от момента на раздялата ищцата сама полага
грижи за малолетното дете на страните. Съдът намира, че за него ще бъдат необходими
средства за задоволяване на обичайните му нужди /за храна, отопление, облекло/. По тези
съображения настоящият състав приема, че за издръжката на детето ще са необходими около
300 лв. на месец.
Доколкото ежедневните грижи за детето ще се полагат от майката, при която то ще
живее, то ответникът следва да поеме по-голямата част от издръжката на детето, а именно
170 лв. от нея.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на сина си
в размер на 170.00 лв., чрез неговата майка и законен представител, считано от предявяване
на настоящият иск, до настъпването на причини за нейното изменяване или прекратяване.
По иска с правно основание чл. 149 от СК.
Съгласно чл. 149 от СК, издръжка за минало време може да се търси най-много една
година назад, считано от датата на предявяване на иска. Касае се за търсене на издръжка за
минало време при първоначално определяне на размера й, какъвто е и настоящият случай.
По делото се установи, че от юни 2014г. родителите на детето живеят разделени, като
оттогава за отглеждането му се грижи изцяло майката. При определяне размера на
издръжката, както занапред, така и за минал период, следва да се вземат предвид, както
нуждите на детето от издръжка, така и възможностите на двамата родители да дават такава.
Имайки предвид, че през релевантня за иска по чл. 149 от СК период от 16.03.2020 –
16.03.2021г. на детето са били необходими средства за закупуване на дрехи, обувки, както и
останалите обичайни нужди за храна и отопление, съдът намира, че за издръжката на детето
в този период са били необходими около 260 лв. на месец. В този случай усилията по
отглеждането и възпитанието на детето са били в тежест на майката, поради което бащата
следва да поеме по-голямата част от издръжката на детето или от дължимата издръжка за
посочения период ответникът е следвало да поема по 150 лв. месечно.
Ето защо ответникът е следвало да заплаща на детето си К. Ф.И., издръжка за
минало време за периода от 16.03.2020 – 16.03.2021г, в размер на по 150 лв. месечно или
сумата от 1800.00 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 50 лв., която
4
следва да бъде заплатена от виновния за разстройството на брака съпруг – в случая
ответника.
На основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдената издръжка за детето за бъдеще време - 4% върху
тригодишните платежи – 244.80 лв. и 4 % върху сумата от 1800.00 лв., държавна такса за
присъдената издръжка за минало време – 72.00 лв.
Ищцата не е направила искане за присъждане на разноски, при което съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между С. З.. Х. с ЕГН: **********, с адрес град П. ул. ****
и Ф. ИСМ. Х. с ЕГН: **********, с адрес с. А., общ. К., обл.К., ул. ****, за който е
съставен Акт за граждански брак № 7/23.06.2008г., съставен от Кметство с. О. Община К. с
РАЗВОД, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът Ф. ИСМ.
Х. с ЕГН: **********, с адрес село ****, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПОСТАНОВЯВА, че съпругата С. З.. Х. с ЕГН: **********, с адрес: град П. ул.
****, след прекратяване на брака ще се именува с предбрачното си фамилно име З..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето К.
Ф.И. с ЕГН: ********** на майката С. З.. Х. с ЕГН: **********, с адрес гр. П. ул. ****.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К. Ф.И. с ЕГН: ********** при неговата
майка С. З.. Х. с ЕГН: **********, с адрес град П. ул. ****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ф. ИСМ. Х. с ЕГН: **********,
с адрес с. А., общ. К., обл.К., ул. **** с детето К. Ф.И. с ЕГН: **********, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в съботната вечер, както и за
един месец през лятото, който не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, и по
допълнително споразумение на родителите.
ОСЪЖДА Ф. ИСМ. Х. с ЕГН: **********, с адрес с. А., общ. К., обл.К., ул. **** ДА
ЗАПЛАЩА в полза на детето К. Ф.И. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител С. З.. Х. с ЕГН: **********, с адрес град П. ул. ****, месечна издръжка в
размер на 170.00 лв. /сто и седемдесет лева/, считано от 16.03.2021 г., до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Ф. ИСМ. Х. с ЕГН: **********, с адрес с. А., общ. К., обл.К., ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на детето К. Ф.И. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител С. З.. Х. с ЕГН: **********, с адрес град П. ул. ****, издръжка за минало
5
време по 150.00 лв. месечно за периода 16.03.2020 – 16.03.2021г – общо 1800.00 лв. /хиляда
и осемстотин лева/.
ОСЪЖДА Ф. ИСМ. Х. с ЕГН: **********, с адрес с. А., общ. К., обл.К., ул. ****,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - П.
сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/ - държавна такса за допускане на развода, на основание
чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
СУМАТА от 244.80 лв. /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/-
държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време и 72.00 лв. /седемдесет и два
лева/- държавна такса за присъдената издръжка за минало време.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6