№ 910
гр. Плевен, 13.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Наказателно дело частен
характер № 20224430200334 по описа за 2022 година
след като се запозна с постъпила частна тъжба от Г. В. В. от гр.Плевен
против С.С. и С. Ш. от с.гр., намира за установено следното:
Съдебното производство е образувано по внесена от Г. В. В. от
гр.Плевен частна тъжба против С.С. и С. Ш. от с.гр. за извършено в град
Плевен престъпление от частен характер.
Делото е с местна и родова подсъдност на Плевенски районен съд с
оглед разпоредбите на чл.35 и сл. от НПК/раздел Втори от НПК/
Депозираната тъжба не отговаря на изискванията на л. 81, ал. 1 от
НПК. Съображенията на съда са следните:
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 от НПК, на
първо място трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за
лицето срещу което се подава и да описва обстоятелствата на
престъплението. На следващо място обаче, съдебният орган на когото е
възложена проверката на редовността на тъжбата не би могъл да установи
дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни
кое е конкретното престъпление. Без да направи такъв извод съдът не би
могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което
се разглежда именно по този процесуален ред или изисква провеждане на
досъдебно производство от прокуратурата и разследващите органи или пък
компетентен да се произнесе е гражданският съд.
Следователно, спецификата на фактическия състав за повдигане на
1
обвинение за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия,
както и възникването на фигурата на подсъдимия, допълнително категорично
обуславят необходимостта да се извърши преценка твърди ли се в тъжбата
престъпление от частен характер и кое е то.
По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното
качество на подсъдимия възниква едва след като съдията-докладчик приеме
тъжбата за редовна, удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 от НПК и в
разпореждането с което й даде ход по реда на чл. 252, ал. 4 НПК даде правна
квалификация на фактите на твърдяното престъпление. Поради това за
разлика от делата образувани въз основа на обвинителни актове,
споразумения и предложения за освобождаване от наказателна отговорност
от прокуратурата, по делата образувани по тъжба на пострадалия, на
подсъдимия се връчва освен процесуалния документ по който е образувано
делото (тъжбата) и препис от разпореждането на съдията-докладчик за
насрочване на делото. Това е така, тъй като обвинението е съвкупност от
факти и право, поради което повдигането му по този вид дела е фактически
състав, който приключва с разпореждането на съдията-докладчик, с което се
дава ход на тъжбата и правна квалификация на престъплението, предмет на
разглеждане.
Поради това и след като има процесуалното задължение да предаде
на съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по
тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен в зависимост от
резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно
данните за престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното
производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
С други думи, след като е предвидено изрично правомощие на
съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, в случай че
тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 от НПК, това несъмнено
означава, че съдията-докладчик е длъжен да провери и дали се твърдят
обстоятелства на престъпление, кое е конкретното заявено престъпление и
дали то е такова от частен характер.
Както вече беше посочено по-горе при обсъждане на правомощията
на съдията-докладчик, естеството на предмета на проверката по чл. 250, ал. 1, т.
1 от НПК включва оценка на твърденията в тъжбата по същество, доколкото
2
предпоставя съотнасяне на фактите към материалния закон, за да ги подведе
под фактическия състав на конкретно престъпление и да го квалифицира в
разпореждането си. Единствено така може да се постигне предназначението
на този вид съдебни правомощия - да се провежда съдебно следствие само по
годни да получат осъдителна присъда обвинения, в случай че бъдат доказани.
Настоящият съдебен състав намира при съобразяване на всичко
посочено по-горе, изведено от обилната съдебна практика, че тъжбата от Г. В.
В. от гр.Плевен, с която е сезиран, не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1
от НПК и недостатъкът й е непреодолим. Този извод се формира с оглед
анализа на данните, изложени в тъжбата и които според тъжителя описват
състава на престъпления от частен характер. Това твърдение не се споделя от
настоящия съд. Престъпленията преследвани по частно правен ред - с тъжба,
подадена от пострадалия/пострадалите до съда са лимитативно изброени в
особените разпоредби на Особената част на НК. Посочените обаче от
тъжителя факти, въпреки тяхната изчерпателност, не могат да бъдат
субсумирани под хипотезата на който и да било състав на престъпление,
преследвано по частноправен ред. Това е достатъчно на основание чл. 250, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК наказателното производство, образувано по
настоящата частна тъжба да бъде прекратено.
Така видно от съдържанието на тъжбата, частният тъжител твърди
следното:
1.На първо място тъжителят сочи, че изтърпява наложеното му
наказание в Затвора гр.Плевен, като за 18.01.2022г. получил призовка по
ВНЧХД№ 857/2021г. по описа на ПлОС насрочено от 10 часа. Твърди, че
практиката в *** била той да не бъде конвоиран, а да участва по делата
онлайн. Въпреки това на 17.01.2022г. попитал „***“, дали ще бъде конвоиран
като той му отговорил, че няма такава заявка. Въпреки това около 8,40 аса на
18.01.2022г. попитал и дежурния на етажа А.И. дали ще го карат, който също
заявил, че не знае. Вместо това към 8,45 часа при В. дошъл „А. /А./“, който му
казал да слиза долу за преглед в МЦ. До преглед обаче тъжителят заявява, че
не бил допуснат, а около 8.55 часа бил качен отново в клетката. Сочи, че
въпреки това започнал да се приготвя.Това го притеснило и наложило същият
да ползва незабавно тоалет. Маркира, че последната била под постоянно
видеонаблюдение и без преграда и пряка видимост от решетката, както и че
3
докато изпълнявал физиологични нужди, в 8,58 часа“А.“ го извикал за
конвой. Помолил последния да го изчака 15 минути до 9,13 часа, а той предал
това на радиостанцията, коректно според ЧТ и уговорката била да дойде в
9.13 часа. Вместо това след около 5 минути, докато още бил в тоалетната на
килията „нахлуват с гръм и трясък множество служители“ „начело с т.нар.
Самурай“. Тъжителят заявява, че практиката според него била „с цел масова
групова употреба на физическа сила и помощни средства, най-вече юмруци,
шутове и палки….дори да се стигне до фатален край виновни и наказани
няма…“Твърди че „С. с голям хъс“ отключил клетката като му разпоредил да
излиза веднага, докато той бил още „по долни гащи на тоалетната“, като му
заявил, че „такова е разпореждането“ и според В. тръгнал да влиза в клетката
„ насила да ме вади за конвоя като силоваците след него готови и явно
видимо надъхани да му съдействат гледат заплашително и готови за екшън.“
Сочи, че в него се събудила „смелост от инстинкт за самосъхранение пред
вида на палачите ми“ и извикал силно да му се представи поименно кой е
отговорен за това и да извика главния надзирател или командир и това според
него „заработило“ и му „охладило страстите“, което предотвратило побоя над
него „застрашен пряко от С.А.-С. и бойната му група в изпълнение на
разпореждане на ***. С. Ш.. Тъжителят пише още в тъжбата си, че
„предвидливо“ обитателите на съседните клетки М.С. и М.С. освободили
клетките за да няма свидетели, като Събев „е чул нещо по радиостанцията по
мой адрес от което е запомнил: „В. изака ли се“, което се чувало навсякъде
включително сред лишените от свобода. На следващо място твърди се в
тъжбата, че в 9,15 часа свалили Г.В. на първия етаж като служителят от
конвоя В.Б. го попитал: какво става, свърши ли си физиологичните нужди“,
но с ирония според тъжителя, а не от загриженост, като в 9,30 часа бил вече в
съда.
На следващо място, ЧТ заявява, че след като се прибрали преди обяд
бил физически и психически изтощен и дори мислел че ще припадне, като
*** М.И. му казал, че МЦ е пълен. Твърди, че въпреки че не се чувствал
добре бил подложен на „основен тараш със събуване на кубинките“, като
после се оказало че бил вдигнал и високо кръвно налягане.
По –нататък тъжителят пише, че около 16,30 часа на решетката на
клетката му дошъл г-н А. С. като му дал формуляр за даване на обяснение във
връзка с докладна като твърди че нямал наказание във връзка с тези
4
обяснения.
Тъжителят сочи, че на 28.01. отново *** бил СТ. Ш.. В 10.30 часа за
престой на открито клетката му отключил *** В.И., който го видял да храни
врабчета на перваза, което правел от две години. Твърди че не са провеждали
разговор с него след което В. отишъл на каре. Около 13,30 часа пред
решетката му дошли В.И., А. И. и Н.С. като С. му задал въпроса „какво е
ставало днес“, и че имало докладна, че е изцапал фасадата на сградата като е
хранил врабчетата и да пише обяснения като той отказал тъй като това било
унижение и подигравка след което му иззел кутия пластмасова за храна без
протокол, а след това започнали „да вадят“ другите лишени от свобода където
„С. най-настоятелно ги карал да пишат срещу него.
Въпреки това ЧТ твърди, че написал обяснения и на 10.02 го
привикали на комисия във връзка с докладната и нач. на затвора С. го наказал
дисциплинарно с 3 месеца лишаване от хранителна пратка, като не спазил
процедурата и не му дал възможност да се запознае с докладната и
доказателствата, а на 14.02. заповедта му била връчена в 7 екземпляра с
„клевети и обиди“ до 7 адресата, с което счита че му се вреди като твърди, че
по този начин до две години положението му в затвора нямало да има
„мърдане“ с това наказание. Твърди още че нач. на затвора го заплашил че ще
му вдигне още точките точките на риска.
ЧТ пише по-нататък, че вечерта на 28.01.22г. около 22,30 часа след
отказа от негова страна да напише унизителни обяснения, „ми направиха
наказателно-назидателна показна акция като нахлуха в килията ми, респ. в
клетката ми, оковаха ме за решетката на клетката ми най-унизително и
незаконосъобразно с белезници за около час причинявайки ми болка и
страдание от стегнатия белезник, от което ръката ми се поду, посиня и
изтръпна през което време ми обърнаха всичко“, „предвождани лично от ***
С. Ш., *** Б. В.И. и А. И..“Тъй като поискал от Ш. да му представи „заповед
за тараш“ той му казал че това той го решава и ако реши може да го тараши
всяка нощ, като „тараши“ били извършвани действително и на други три
негови дежурства уж за забранени вещи с оковаване за парното и решетката с
белезници с посиняване и изтръпване на ръката.
ЧТ твърди по-нататък, че на 02.02.22 му иззели ел. кана, въпреки че
била в списъка с разрешени вещи, като изземвали каните и на други, като им
5
казвали, че е заради него и така ги настройвали срещу него, поради което на
14.02 бил нападнат от друг лишен от свобода –ритнат в гърба, псуван.
Твърди, че „тарашили“ и други лишени от свобода и им казвали че е заради
него.
От така описаното в детайли от страна на съда става ясно че ЧТ Г.В. е
описал в достатъчна степен в обстоятелствената част на тъжбата си
действията и бездействията според него на различни лица, поради което
самата частна тъжба, придружена съответно и от документ за платена
държавна такса не се нуждае от уточняване или допълване. Същата обаче не
съдържа изложение на обстоятелства за извършено престъпление от частен
характер, визирано в особената разпоредба на чл.161 от НК, макара да
навежда доводи за причинени обида, клевета и лека телесна повреда.
Клеветата е накърняване на обществените отношения, гарантиращи
спазването на конституционната забрана за накърняване на достойнството на
човешката личност, която стои в основата на самоосъзнаването на личността
като пълноценна и свободна. За да е осъществен обаче престъпният състав е
необходимо деецът – конкретно посочен, съзнателно да съобщи на
друго/други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността
на пострадалия. В съдебната практика, както и в правната доктрина,
безпротиворечиво и последователно се приема, че предмет на клевета могат
да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице (явление
от миналото и настоящето). Тези обстоятелства следва да бъдат позорни, т. е
недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да
предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото или в частност да
представляват приписване на престъпление. В случая съдът не откри от
изложението на тъжителя обстоятелства, които да са позорни и недостойни от
гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват
еднозначна негативна оценка на обществото или в частност да представляват
приписване на престъпление, които да са конкретни такива, да са насочени
към личността на частния тъжител, и да са сочени като извършени от
конкретно лице, а не в обща форма. Тъжителят В. е направил смислови
връзки между сочени от него думи, изрази, действия, които пресъздават
неговия собствен субективен прочит или които той предполага, че са
изречени/извършени от определено лице, но не го посочва, или го сочи, но не
6
това са подсъдимите лица, или ги сочи по общ начин и в множествено число,
което препятства индивидуализиране на извършените /изречените според
него действия/думи. Субективните процеси на индивидуално осмисляне и
преработка на информацията обаче не са годен предмет на престъплението
„клевета“ и не се поддават на методите и подходите, чрез които се изследва и
установява обективната истина.
По подобен начин стои въпроса и с престъплението обида, за което
също са наведени доводи в тъжбата. Съставомерността на престъплението
"обида" е уредена в разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от НК и предпоставя казване
или извършване от страна на определено наказателноотговорно лице на нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, т. е
"обидата" в наказателноправен аспект се изразява в умишлено унижаване на
чувството за лично достойнство на дадено лице. В настоящия случай съдът не
откри твърдение за осъществено изпълнително деяние от конкретно лице,
сочено като подсъдим и това нещо да е унизително и в присъствие на
пострадалия. Не на последно място - да е извършено умишлено.
Що се отнася до наведените доводи за причинена лека телесна
повреда посредством връзване на ръката на ЧТ за парното и решетката на
клетката, като се твърди нанасяне на телесни увреждания, от изложените в
частната тъжба факти и обстоятелства не се сочи конкретно лице което да ги
е извършило нито пък това да е някой от сочените като подсъдими лица. Сочи
се че пред клетката и около нея при „тарашите“ винаги имало голям брой
служители, които дори да са „предвождани“ от С.Ш., както твърди ЧТ,
„предвождането“ не причинява само по себе си лека телесна повреда, нито
пък споделеното от Ш., че той лично решавал кога и колко пъти да „тараши“
и чия клетка. Нещо повече - наказателният кодекс не криминализира
причиняването на лека телесна повреда по непредпазливост, а единствено
умишлена такава, данни за което съдът не откри.
В заключение и за пълнота съдът следва да маркира, че ако частният
тъжител прецени наличие на престъпление от общ характер, извършено
спрямо него, в конкретност злоупотреба със служебно положение –напр. по
чл.281 и сл. НПК, за което също откри индикация в съжденията му,
компетентна да се произнесе във връзка със случая е съответната
7
прокуратура; отделно от това при преценка за наличие на граждански деликт,
компетентен е съответният граждански съд.
По тези съображения съдията – докладчик намира, че наказателното
производство следва да бъде прекратено, поради което и на основание чл.250
ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.5 т.2 НПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по
НЧХД № 334/2022 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Препис от разпореждането да се връчи на ЧТ Г. В. В., който може
да го обжалва в 15 – дневен срок от получаване на преписа, пред ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛЕВЕН.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8