№ 1461
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ася Събева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000501555 по описа за 2022 година
С решение № 260533 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 8637/2020 г., СГС, І-28
с-в, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от Л. Р. Р.
и Е. А. Р., срещу А. Е. С. и С. С. К. за изкупуване от страна на ищците на
собствената на А. Е. С. 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ
апартамент № 47, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, със
застроена площ от 103, 59 кв.м., с принадлежащите избено помещение и
съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, с идентификатор 68134.1003.118.1.47, по отношение на който
имот ответникът А. С. се е разпоредил възмездно в полза на С. К. по силата на
нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти вместо
изпълнение на парично задължение № 99, том I, peг. № 2651, дело 85/2020 г.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците Л. Р. Р. и Е.
А. Р.. Твърдят, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като е приел
едва в решението си, че не се касае до два отделни иска, предявени в
условията на евентуалност, а е разгледал една обща искова претенция, без да
спази правилата за доклад по делото и съответно разпределение на
доказателствената тежест. Считат, че съдът е можело да вземе предвид, че от
1
сделката е възможно да се определи каква част от платената сума е за идеална
част от апартамента и каква за гаража, поради което да счете, че правото на
изкупуване е съществуващо. Намират, че в случая се касае до сделка най-
близка по своя характер именно до продажбата, като поради това е нарушена
нормата на чл. 33 ЗС, тъй като няма предлагане на ищците да изкупят дела в
имота. Считат още, че след като се касае до прехвърляне на идеална част
срещу пари или други родово определени вещи, и за прехвърлителя е без
правно значение кой ще е приобретател, както и доколкото от самата сделка
може да се определи цената на прехвърляните права, то купувачът може да
предложи да изкупи валидно в условията на чл. 33 ЗС. (Решение № 111 от
30.10.2018 г. по гр.д. № 3807/2017 г., І ГО.). Сочи, че ищците не са се
съгласявали за допускане на гласни доказателства относно предложението за
изкупуване на дял. Твърдят, че с оглед приетата СОЕ продажната цена на ½
ид.ч. от процесния апартамент е 63 210 лв. (при преценка на съотношението
между цените на този имот и другият обект на сделката гараж – 86 % към 14
%). Отделно от това считат, че условията по сделката са нарочно уговорени, и
създаващи привидност относно общата стойност, срещу която се прехвърля
собствеността, като прикриващи действителната воля на страните, именно за
да се избегне възможността ищците, като съсобственици да изкупят
идеалната част в процесния апартамент. Излагат съображения, че посочените
стойности на лизинговия автомобил са нелогично завишени. Като считат, че
решението е постановено без да са изложени съответни мотиви, без да е
извършена точна преценка на цялата съвкупност от доказателства, при
допуснати нарушения и несъблюдаване на практиката на ВКС, молят да се
обезсили същото, респ. да се отмени, като се присъдят разноски, като
възразяват срещу размера на тези на ответниците.
Ответниците А. Е. С. и С. С. К. оспорват жалбата. Акцентират, че в
случая се касае до прехвърляне на права върху два отделни имота, като само
единият от тях е в съсобственост с ищците. Липсата на конкретно уговорена
цена за всеки от тях, прави невъзможно приложението на чл. 33 ЗС, както се
приема от ВКС в решение № 111 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 3807/2017 г., І
ГО. Сочат, че не е налице симулативност в отношенията по сделката и че не
може да се отрича договорната свобода на страните. Претендират разноски и
оспорват тези на жалбоподателите.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидни и допустими
2
съдебни решения, преценени като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
Ищците Л. Р. Р. и Е. А. Р. твърдят, че в режим на съпружеска
имуществена общност придобили правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от
процесния апартамент, като останалата 1/2 ид.ч. принадлежала по силата на
дарение на ответника А. С.. На 15.07.2020 г. ищците установил, че С. е
прехвърлил с н.а. № 99 от 17.06.2020 г. правата си на ответника С. К., без да
им бъде предложено да придобият дела в съсобствеността при условията в
акта. Молят да се уважи искането им за изкупуване на половината имот по
реда на чл. 33, ал. 2 ЗЗД. В условията на евентуалност се сочи, че условията
по сделката, сключена между двамата ответници, е уговорена привидно в
ущърб на Р.и. Считат, че това е така, тъй като вместо да се оформи сделката
като продажба (в която хипотеза прехвърлителят е задължен да предложи на
съсобствениците да изкупят), ответниците са се договорили за даване вместо
изпълнение. Ищците оспорват съществуването на задължение между първия
и втория ответник и изобщо наличието на облигационна връзка между тях,
като твърдят, че представените документи са нарочно създадени, с
недостоверна дата, а между ответниците не са изплащани никакви суми.
Претендират при установяване на твърденията им да се уважи претенцията за
изкупуване.
Ответниците А. Е. С. и С. С. К. оспорват исковата претенция. Сочат, че
С. имал към К. задължение в общ размер на 73 500 лв. (59 000 лв. по
предварителен договор за закупуване на МПС, задължение за връщане на
сумата от 14 500 лв.), за погасяването на което били прехвърлени по ½ ид.ч.
от два недвижими имота (единият от които е процесния апартамент).
Оспорват в случая да се касае до продажбено отношение, поради което
считат, че не следва да се прилага чл. 33 ЗС. Подчертават, че в договора за
даване вместо изпълнение не е посочено прехвърлянето на кой от двата имота
каква част от дълга погасява, поради което и не може да се иска изкупуване
на идеална част само за един от имотите.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
3
обстановка:
В настоящото производство няма спор, че ищците Л. и Е. Р.и са
собственици на ½ ид.ч. от процесния апартамент № 47, в гр. ***, ж.к. ***, бл.
**, вх. *, ет. *, а останалата половина е била собственост по дарение на
ответника А. С.. Установява се, че ищците не са били уведомени писмено, за
намерението на С. да прехвърлил своята част на ответника С. К., което е
сторено с нотариален акт № 99 от 17.06.2020 г. за прехвърляне на идеални
части от недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение. С
посочената сделка С. е прехвърлил и своята половина в друг имот - гараж №
14, находящ се в същата сграда. Според отразеното в акта (л. 15, т. ІV, макар
и неправилно граматически и неточно смислово формулирано) се установява,
че с получаването на частите от двата имота, страните ще считат продажната
цена за закупуване на МПС „Ленд Ровер“, модел „Рейндж Ровер Спорт“,
дължима от А. С. като купувач, в полза на С. К. като продавач, за изплатена.
Видно от текста на акта между С. и К. е бил сключен предварителен договор
за покупко-продажба за посочения автомобил от 20.04.2020 г. (л. 82). Според
смисъла на нотариалния акт за получената собствеността върху недвижимите
имоти от С. К., последният поема задълженията на А. С. в общ размер на
73 500 лв., представляващ задължение по предварителен договор, както и
получен от А. С. задатък по предварителния договор от 20.04.2020 г. от 5000
лв. и получен от А. С. превод по банков път от 14 500 лв. в „Райфайзен Банк
(България)“ ЕАД. В края на т. І от акта е вписано, че лизинговата цена на
автомобила, изплатена на „БМ Лизинг“ ЕАД и „Софавто“ ООД, е 54 000 лв. В
т. ІІ е отразено, че данъчната оценка на ½ ид.ч. от апартамента е 59 962,40 лв.,
а на ½ ид.ч. от гаража е 10 494,40 лв. Според т. ІV С. К. се е задължил да
прехвърли на А. С. собствеността на описаното МПС с договор най-късно до
30.12.2020 г. От съдържанието на нотариалния акт се установява още, че при
подписването му С. К. е действал като пълномощник на другата страна – А.
С..
По делото е представен процесният предварителен договор от
20.04.2020 г., където е отразено, че продавачът С. К. се е задължил да закупи
процесния автомобил до 11.06.2020 г. и да го продаде за сумата от 59 000 лв.
на А. С. до тази дата. Видно от т. 3 купувачът С. е заплатил на продавача в
деня на подписването на договора капаро от 5000 лв. Няма спор, че К. е
придобил автомобила. Страните са подписали и договор за покупко-продажба
4
на превозното средство от 11.11.2020 г., без нотариална заверка – л. 86, като
са посочили, че цената от 59 000 лв. се заплаща от С. като за стойността от 54
000 лв. (при условията на чл. 65, ал. 2 ЗЗД) се прехвърля собствеността върху
недвижими имоти, описани в н. а. № 99 от 2020 г., а за стойността от 5000 лв.
е платен задатък. Според т. 3 автомобилът е предаден на 20.04.2020 г.
По делото са приети три договора за заем от 01.02.2020 г., 04.03.2020 г.
и от 03.05.2020 г., по силата на които С. К. е дал в заем на А. С. сумите от
5000 лв., 4500 лв. и 5000 лв., срещу задължение да бъдат върнати в срок до
11.06.2020 г.
Не се спори и от доказателствата по делото е видно, че сумата от 14 500
лв. (на три вноски) е платена от С. К. по сметка на А. С. (л. 214, л. 223), като
за основание е посочвано закупуване на имот (на две от платежните е
вписано, че касаят ап. № 47 в ж. к. "Стрелбище").
Приети са СОЕ и САТЕ.
От показанията на св. С. В. К., баща на ответника К., се установява, че
той бил собственик на процесния автомобил "Рейндж Роувър Спорт", който
закупил от фирма "Софавто " на изплащане. Пояснява, че имал автокъща и А.
С. харесал автомобила, същият бил закупен от „Софавто“ на изплащане на
11.06.2020 г., като стойността му била 54 000 лв. На същата дата го дарил на
сина си, като договорът бил нотариално заверен на 12.06.2020 г., а последният
го прехвърлил на А. на следващия ден. Заявява, че в деня на прехвърлянето и
дарението към неговия син, въпросният автомобил е бил без регистрационни
номера, тъй като преди това е бил дадена на ответника С., който бил заловен
от органите на реда в нарушение, поради което са свалили номерата на
автомобила. Това била и причината договорът да бъде в обикновена писмена
форма. Твърди, че въпреки наличието на други автомобили в автокъщата му,
А. се е спрял точно на този автомобил, тъй като е поръчков, с шити табла, с
много хубави джанти и много рядко тези модели имат такива екстри, а от
друга страна, самият ответник му споделил, че мечтаел да притежава точно
този модел автомобил.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Изцяло относимо към настоящия казус е разрешението дадено в
решение № 111 от 30.10.2018 г. по гр. д. № 3807/2017 г., Г. К., І Г. О. на ВКС,
5
по казус, кореспондиращ с фактическата обстановка на настоящия спор. На
сочения акт се позовават и двете страни, но интерпретацията му в полза на
жалбоподателите е неправилна. В цитираното решение (което на свой ред се
основава и на друга практика на ВКС - решение № 413 от 26.05.2010 г. по гр.
д. № 2636 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о.) е прието, че чл. 33 ЗС се прилага не
само при договори за продажба, но и по отношение на договори за замяна на
имот срещу родово определена вещ, както и при договори за даване вместо
изпълнение. За тази, цел обаче следва да са налице и следните условия:
1. Ако сделката предвижда прехвърляне на идеална част от съсобствен
недвижим имот срещу пари или друга родово определена вещ, която може да
бъде оценена в пари;
2. Ако за съсобственика-прехвърлител по тази сделка е без правно
значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част от
съсобствения недвижим имот (другият съсобственик или трето лице) и
3. Ако от самата сделка може да се определи цената, срещу която се
прехвърля идеалната част от съсобствения недвижим имот, защото само в
този случай изкупвачът по чл. 33 ЗС може да предложи изкупуване при
"действително уговорените условия", както изисква законът.
В настоящият случай, както и в разгледания от ВКС спор, се касае до
прехвърляне на права върху идеални части от собствеността върху повече от
един имот срещу погасяване на задължение в пари. Според ВКС „когато за
погасяване на един общ паричен дълг е уговорено прехвърляне на
притежаваните от длъжника идеални части от два или повече недвижими
имота, без в договора за даване вместо изпълнение да е посочено
прехвърлянето на кой имот каква част от дълга погасява, съсобственикът на
един от тези имоти не може да иска изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на идеална
част само от този имот. Това е така, тъй като в този случай от самия договор
за даване вместо изпълнение не би могло да бъде определена волята на
кредитора относно това прехвърлянето на идеалната част от единия имот
каква част от общия дълг погасява и съответно не може да бъде определено
каква сума съсобственикът-изкупвач по чл. 33, ал. 2 ЗС само на един от
дадените вместо изпълнение имоти следва да плати на кредитора на другия
съсобственик при евентуално уважаване на иска, за да се постанови
изкупуване при "действително уговорените условия", както изисква
6
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС.“. При съблюдаване на това разрешение
следва и в настоящия казус да се приеме, че правото на изкупуване не може
да се упражни – за погасяването на дълг от 73 500 лв., който С. имам към К.
се прехвърлят идеални части от два самостоятелни имота, без да е посочено
цената на правата във всяка вещ. Посочването на данъчните оценки не може
да замести реалната цена, доколкото макар и близка до стойността на
погасявания дълг не е идентична с него. Не може да се възприеме и подхода с
процентното определяне на съотношението между пазарната стойност на
имотите в стойността на погасения дълг. Средната пазарна цена на един имот
не може априори да се определи като заместител на конкретната цена за
процесните имоти, нито може да се очаква, че именно тази цена е била приета
от страните за релевантна. Ако се уважи искът може да бъдат засегнати
правата на третото лице-приобретател К., тъй като няма как да се установи
понастоящем, че той би купило при изчислената от експертизата цена при
това само идеална част от един от имотите с по-малка площ и по-
незначителни като предназначение функции (гараж). Трябва да се държи
сметка, че приобретателят по сделката (ответникът К.) ще бъде изваден от
съсобствеността с възстановяване на средства от ищците в негова полза, като
обаче няма яснота каква ще е стойността, която К. би платил ако беше
приобретател само на един от процесните имоти. Отделен е въпросът дали К.
би сключил процесната сделка ако неин предмет е бил само единият от
имотите (в случая само половината от гаража).
При тази липса на определеност на престацията искът по чл. 33 ЗС, така
както е прието и от ВКС, не може да бъде уважен, въпреки установяването по
безспорен начин на факта, че С. не е предложил своите идеални части от
процесния апартамент на ищците.
На следващо място – настоящият състав приема, че не е изпълнено и
второто посочено по-горе условие, а именно - за съсобственика-прехвърлител
С. в случая не е без правно значение кой ще е приобретателят по сделката.
Видно от н.а. № 99 от 17.06.2020 г., т. ІV, в допълнение на погасителния
ефект относно задълженията на С., К. се е задължил и да прехвърли на С.
собствеността върху посочено МПС. С оглед тази допълнителна уговорка се
установява, че за прехвърлителя на правото на собственост не е безразлично
на кой ще предаде недвижимите имоти, след като в замяна ще получи не само
погасяване на паричните си дългове, но и собствеността върху конкретен
7
автомобил. В тази си част, договорът има елементи и на договор за замяна,
при това не с родово определена вещ, а конкретна и специфична такава,
която според събраните доказателства е с особени белези, отличаващи я от
останалите вещи от този вид (автомобилът бил поръчков, с допълнителни
луксозни подобрения – шити табла, джанти и пр.). Тези доводи, на
самостоятелно основание, при всички случаи правят невъзможно уважаването
на иска по чл. 33 ЗС.
В посочения по-горе смисъл и решение № 35 от 08.06.2022 г. по гр. д. №
3072/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, по повод качеството на приобретателя.
За пълното следва да се посочи, че настоящият състав не споделя тезата
на ищцовата страна, че се касае до два предявени самостоятелни иска и
споделя изложените в тази част мотиви в първоинстанционното решение.
Потестативното право на изкупуване на дял от съсобствен имот е едно и то
може да бъде упражнено с конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Както е
посочено и в решение № 1 от 02.06.2022 г. по гр. д. № 2230/2021 г., Г. К., І Г.
О. на ВКС, искът ще бъде основателен когато не са били спазени
предвидените в посочената разпоредба изисквания - не е било отправено
предложение до другите съсобственици да изкупят частта при същите
условия; представената пред нотариуса декларация е неистинска или третото
лице е купило частта при условия, уговорени привидно във вреда на
останалите съсобственици. В случай, че се установи, че продавачът-
съсобственик не е изпълнил предвидените в закона изисквания, другият
съсобственик може да изкупи при същите условия, като получи продадената
част от вещта. Вярно е, че ищецът е поддържал, че предявява два иска
(безкритично възпроизведено в доклада), но практически в исковата молба са
изложени само различни аргументи за наличие на няколко основания за
уважаване на иска по чл. 33 ЗС – липса на писмени доказателства, че имота е
предложен на съсобствениците или наличие на условия, уговорени привидно
и във вреда на ищците. Следва да бъде подчертано, че вложеният точен
смисъл в нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС е свързан със ограничението
съсобственикът да продаде част от вещта на лице, външно за съсобствеността
при условия, които са различни и по-изгодни за това лице, в сравнение с тези,
които са били предложени на другият съсобственик – такова условие,
уговорено привидно и във вреда на ищците би било ако С. им е предложили
вещта при по-висока цена (т.е. при неизгодни за тях условия), а е продал
8
същата на по-ниска на трето лице. Ищците, позовавайки се на института на
привидност, са смесили понятия, като са поддържали, че условията по
сделката са привидно уговорени в тяхна вреда, тъй като между С. и К. само
привидно са съществували други правоотношения по лизинг и заем и реално
дълг, който да бъде погасен с даване вместо изпълнение не е съществувал.
Действителността на тези отношения не е оспорена с установителен иск (няма
и формиран петитум в тази насока). Ищците само са оспорили валидността
като част от тезата им, че е налице привидност на уговорените условия в
контекста на предпоставките в чл. 33, ал. 2 ЗС. Тази позиция съставлява
неправилно третиране в разглеждания казус на института на привидно
уговорените (различно от действителните) и поради това увреждащи условия
по сделката за единия съсобственик и на института на привидност (респ.
симулативност) на определени сделки. По делото се установява, че С. има
парични задължения и именно тези задължения К. е поел и погасил, като за
насрещна престация от страна на С. е получил дял от съсобствеността в двата
имота (единият от които е собственост на ищците). Следва да се държи
сметка, че в случай, че съглашението между А. С. и С. К. е недействително
поради абсолютна симулация, то няма да има транслативен ефект, правата на
собственост ще са останали в патримониумът на стария собственик и ищците
не могат да упражнят право на изкупуване – няма сделка, в която същите да
встъпят чрез заплащане на цена и получаване на дял в съсобствеността срещу
това. Ако се установи относителна симулация, ще се приложат правилата за
прикритата, действителна сделка, която според ищците е продажба. Дори и в
тази хипотеза те няма да могат да проведат успешно иска си, по изложените
по-горе аргументи относно спецификата на сделката – прехвърлянето на
идеални части в няколко имота и значението на конкретния приобретател за
интереса на прехвърлителя. На последно място – дори да се приеме тезата на
жалбоподателите, че в случая привидността е засегнала определянето на
цената по сделката като обща величина и глобално (а в действителност
страните са уговорили отделни цени), няма никакви доказателства, които да
установят, че С. и К. са предвидили помежду си разделност в цена, за всеки
отделен имот. Ето защо искът отново не може да бъде уважен.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че претенцията по чл. 33, ал.
2 ЗС е неоснователна, като решението, с което тя е отхвърлена следва бъде
потвърдено. При този изход на спора на жалбоподателите не се следват
9
разноски, а такива се дължат на ответниците - по 2 328,86 лв. за всеки от тях с
оглед цената на иска и възражението за прекомерност.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260533 от 11.02.2022 г. по гр. д. №
8637/2020 г., СГС, І-28 с-в.
ОСЪЖДА Л. Р. Р., ЕГН **********, и Е. А. Р., ЕГН **********, да
заплатят на А. Е. С., ЕГН **********, разноски в размер на 2328,86 лв. и на
С. С. К., ЕГН **********, разноски в размер на 2328,86 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10