Решение по дело №2868/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Л. С. Б. от гр. Варна, [улица], подадена чрез адв. Г., с посочен съдебен адрес гр. Варна, ул. „Баба Тонка“ № 2, офис 1, против Заповед № 1851/30.05.2024г., издадена от зам.кмета на община Варна, с която на основание чл. 190 от ЗУТ е отказано прокарване на временен път до ПИ 10135.2555.2633 по КК на гр. Варна, 23 м.р., собственост на жалбоподателката Л. С. Б., по заявление вх. № АУ 093527ВН-006НТ/18.12.2017 година.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, както и такива на материалния закон. Твърди се, че оспореният административен акт не съответства на целите на закона. По-конкретно оспорва се извода на органа, че след като за имота на жалбоподателката Б. няма действащ ПУП-ПРЗ, същият не е урегулиран и няма предвидена улица по регулация, трасето на която да се следва от временния път. Поддържа се, че изложените от административния орган факти са необосновани. На посочените основания се отправя искане за отмяна на обжалваната заповед и преписката да бъде върната за ново разглеждане и произнасяне от административния орган.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа жалбата. По съществото на спора с молба с.д. № 8905/ 28.05.2025 г. и приложените към нея писмени бележки изразява становище за основателност на наведените с жалбата възражения. Претендира се присъждане на разноски за съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – заместник кмета на Община Варна, не се явява, не се представлява. С молба с. д. № 8772 от 27.05.2025 г., депозирана по електронен път чрез пълномощника юрисконсулт Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправено е искане за нейното отхвърляне и за присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя размер за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по заявление на Л. С. Б. с вх.№ АУ093527ВН/10.10.2017г. (л. 68 от адм. преписка), с което същата е поискала прокарване на временен път до нейния имот с идентификатор 10135.2555.2633 по КК на гр. Варна, който е възстановен по реституция с Решение № 642/06.07.2007г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. дело № 2375/2006г., и който имот попада в територията на УПИ І-Технически университет в кв.2 по ПУП-ПРЗ на 23 м.р. на гр.Варна. С молба вх.№ АУ093527ВН-006ВН/18.12.2017г. (л.67 от преписката) Л. Б. е уточнила, че иска прокарване на транспортен достъп до нейния имот, поради което административният орган е приел, че заявлението е за временен път по чл.190 от ЗУТ. С т. 2 от същото заявление, с оглед изработването на ПУП и ПРЗ за имота на заявителката, от органа е поискано да бъде временно спряна процедурата по учредяване на временен път до влизане в сила на ПУП-ПРЗ за имота на заявителката.

С последващо заявление рег. № АУ093527ВН_007ВН от 18.05.2021 г., депозирано от упълномощен представител на Б., е поискано от органа да бъде продължена процедурата по учредяване право на транспортен достъп до ПИ с идентификатор 10135.2555.2633 на гр. Варна.

Първоначално по заявлението на Л. Б. от зам. кмета на община Варна е издадена Заповед № 3572/08.11.2021г. за прокарване на временен път с обща площ на засягане 394 кв. м през имот 10135.2555.26 – публична държавна собственост, предоставен за управление на Технически университет гр. Варна. Заповедта съдържа и графична част, на която е онагледено трасето на предложения от органа временен път. След съдебно оспорване тази заповед е отменена от Административен съд - Варна с Решение № 1046/27.07.2022г., постановено по адм. дело № 2561/2021г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Л. Б. със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на съдебното решение съдът се е позовал на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, при което е установил, че прокарването на временен път през имот 10135.2555.26 би засегнало 18 броя иглолистни дървета с височина около три метра. Вещото лице, което е работило по изготвяне на експертизата по това дело, е посочило като по-икономичен вариант трасето на временния път да бъде прокарано през имот 10135.2555.21, тъй като в него няма дървесна растителност и представлява двор, покрит с бетонова настилка, който се ползва под наем за строителна борса. Отбелязано е в експертизата и е взето предвид от съда, че участъкът покрай оградата на имот 10135.2555.21 е достатъчно широк и асфалтиран и има достъп до ул.“Мир“ и в този случай засегнатата площ, която ще се заеме за прокарване трасето на временния път, ще бъде 150 кв. метра. Обосновавайки се с експертното заключение, съдът е приел, че заповед №3572/08.11.2021г. на заместник кмета на община Варна е материално незаконосъобразна, поради което я е отменил.

Решение № 1046/27.07.2022г., постановено по адм. дело № 2561/2021г. не е оспорено по касационен ред и е влязло в законна сила на 19.08.2022 г., видно от доказателствата по делото.

След връщане на преписката за ново произнасяне, зам. кметът на община Варна е издал последваща Заповед № 0323/31.01.2023 година. С нея на основание чл. 190, ал. 2 , ал. 3 вр. ал. 6 ЗУТ е наредено прокарване на временен път с ширина 150 м. до ПИ с идентификатор 10135.2555.2633, като се премине през имот 10135.2555.21 – публична държавна собственост, предоставен за управление на Технически университет гр. Варна, който към момента на постановяване на заповедта е отдаден под наем на „В. В.-К.В.“ ЕООД. Както предходната, така и тази заповед съдържа графична част, на която със зелен цвят е изчертано трасето на временния път с неговата площ от 150 кв.м, което осигурява транспортен достъп на имот 10135.2555.2633 до ул. „Мир“. Срещу новата заповед са подадени две жалби - една от Технически университет – Варна и друга – от наемателя „В. В.-К.В.“ ЕООД. Във връзка с жалбите пред Административен съд – Варна е образувано адм. дело № 435/ 2023 година. Производството е приключило с Решение № 1483/ 01.11.2023 г., с което жалбата на „В. В.-К.В.“ ЕООД е оставена без разглеждане като недопустима и в тази част производството е прекратено. По жалбата на ТУ – Варна съдът се е произнесъл по същество. Същата е отхвърлена като неоснователна.

Решението на Административен съд-Варна е оспорено и пред ВАС е образувано адм. дело № 1285 по описа на същия съд за 2024 година. По него е постановено Решение № 4614 от 12.04.2024 г., с което касационната инстанция е отменила решение по адм. дело № 435/ 2023 на АС – Варна. Спорът е разгледан по същество. С касационното решение оспорената Заповед № 0323/31.01.2023г. на зам. кмета на Община Варна е отменена като незаконосъобразна. Основните мотиви, с които е обосновано решението на ВАС, са, че имотът, до който е разрешено прокарване на временен път, не е урегулиран, за него няма предвиден достъп по проектирани улици, както и няма доказателства за започнала устройствена процедура по урегулирането му с ПУП, съответно – за предвидени с проектоплан улици или за извършване на проучвания. Въз основа но изложеното е обоснован извод, че по отношение имота на заявителката Л. Б. не са налице визираните в чл. 190, ал. 2 ЗУТ материални предпоставки и като не е съобразил това административният орган е издал незаконосъобразен административен акт.

След постановяване на Решение № 4614/12.04.2024 г. на ВАС по адм. дело № 1285/2024 г. преписката по заявлението на Л. С. Б. с вх.№ АУ093527ВН/10.10.2017г. е докладвана за разглеждане на редовно заседание от 21.05.2024 г. на Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти, назначена със Заповед № 0059/12.01.2024 г. (л.20 от адм. преписка) на Кмета на Община Варна и е разгледана под т. 10 от дневния ред. Резултатите от заседанието на колективния общински орган са обективирани в Протокол № 5/ 21.05.2024 г., приложен от ответника към административната преписка. Решението на Комисията по т. 5-10 от Протокола сочи: „За ПИ 10135.2555.2633 по КК няма одобрен ПУП-ПРЗ, имота не е урегулиран и няма улица по регулация, по която да се прокара временен път. Предложеното трасе за временен път от вещото лице по адм. дело № 435/2023 г. разделя ПИ 10135.2555.26 на Т. У. на две части, като останалата част остава неизползваема и е предложено отреждане на нов УПИ, което представлява предложение за изработване на ПУП-ПРЗ. Искането не попада в нито една от разпоредбите на чл. 190 от ЗУТ.“ Разпоредено е заинтересуваните лица в производството да се уведомят за взетото от Комисията решение, след което да се изготви заповед за отказ за прокарване на временен път до ПИ 10135.2555.2633 по КК на гр. Варна на основание чл. 190 от ЗУТ.

На 30.05.2024 г., съобразявайки Решение № 5-10 по Протокол № 5 от 21.05.2024 г., зам. кмета на Община Варна, е издал оспорената в настоящото производство заповед № 1851, с която по заявлението на Л. Б. вх. № АУ093527ВН от 10.10.2017 г. е постановен отказ за прокарване на временен път до собствения на жалбоподателката ПИ 10135.2555.2633 по КК на гр. Варна, 23 микрорайон. Отказът е обоснован с мотивите, изложени от ВАС в постановеното Решение № 4614 от 12.04.2024 г. по адм. дело № 1285/2024 г., а именно, че имотът на заявителката не е урегулиран, за него няма предвиден достъп по проектирани улици. Посочено е също, че предложеното трасе за временен път от вещото лице по адм. дело № 435/2023 г. разделя ПИ 10135.2555.26 на Технически Университет – Варна на две части, като едната от тях остава неизползваема и е предложено отреждане на нов УПИ, което представлява предложение за изработване на ПУП-ПРЗ. Искането не попада в нито една от разпоредбите на чл. 190 от ЗУТ.

По делото е приобщено заключението на допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Вещото лице арх. К. е установил, че имотът на жалбоподателката - ПИ: 10135.2555.2633, е част от УПИ I „за технически университет“ по плана от 1987 година. Същият не е урегулиран като самостоятелен УПИ и до него няма осигурен достъп до улична регулация по плана от 1987г., както и по проектопланове или извършени впоследствие проучвания. От извършения оглед на място е установено, че през КПП от улица „Студентска", от западната страна на пароцентралата в ПИ:26 има съществуващ асфалтов път с променлива ширина около 3.5 метра, означен със син пунктир. Същият не достига до ПИ:2633 (а на 10 метра от него), въз основа на което е обоснован извод, че наличен транспортен достъп до ПИ:10135.2555.2633 през ПИ: 10135.2555.26, фактически няма (виж Приложение № 1). При отговора на въпрос № 3 вещото лице посочва три варианта на трасе за прокарване на временен път до имота на оспорващата: два с вход от ул. „Студентска“ (варианти № 1 и вариант № 3, първият означен със зелен цвят в Приложение №3, а вторият е означен с червен цвят на Приложение № 4 към СТЕ) и един вариант с вход от ул. „Мир“ (вариант № 2, изпълнен с лилав цвят на Приложение № 3 към СТЕ). При последното разглеждане на заявлението на Л. Б. 10.10.2017г. общинската Комисия е разгледала предложения от заявителката вариант, описан от вещото лице като вариант № 3, което не е уважено. Другите два варианта вече са били разглеждани в предходен период, но издадените от зам. кмета на общината заповеди са отменени след обжалването им по съдебен ред.

В забележка към същия въпрос (№3) вещото лице арх. К. отбелязва, че при наличие на съгласие между жалбоподателката Б. и ТУ-Варна е възможно да се изработи нов ПУП-ПРЗ, в който ПИ:2633 да бъде урегулиран, като самостоятелен УПИ, с лице на улица „Студентска“, със западна граница УПИ III-1310 и с договорен комасационен коефициент за ПИ:2633. Счита, че това би се явил най-икономичния вариант за решение на проблема с осигуряване на транспортен достъп до имота на оспорващата.

Установено е от експерта, че за Община Варна има одобрен и действащ ОУП със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. (за ОУП и Правила към него) и Заповед №РД-14-2197/03.09.2012г. (за специфични правила към ОУП) на МРРБ и обявен в ДВ бр.70/14.09.2012г., съгласно които ОУП ПИ:10135.2555.26, собственост на Държавата и ПИ: 10135.2555.2633 собственост на жалбоподателя, попадат в устройствена зона “Оо” (Обществено- обслужващи дейности) със следните показатели: плътсност: 60 %; К инт.: 3.00; мин. озеленяване: 30%. (отговор на въпрос № 4) За имота на жалбоподателката няма действащ индивидуален ПУП-ПРЗ. (отговор на въпрос № 5)

Проследявайки хронологично и подробно всички градоустройствени планове от 1987 г. насам, действали по отношение имота на оспорващата и прилежащата му територия, от вещото лице е изведено заключение, че ПИ 10135.2555.2633 попада в УПИ I „за технически университет" по ПУП от 1987 година. Поземлен имот 10135.2555.2633 не е урегулиран като самостоятелен УПИ и съответно, не е осигурен с достъп по проектирани нови улици (улична регулация) или такива, които не са открити към настоящия момент. На поставения въпрос дали за процесната част, където е имота на оспорващата, има висящо производство по създаване на ПУП, вещото лице дава отрицателен отговор. Отрицателен е и отговорът му на поставения въпрос дали предложения със заявлението от жалбоподателя временен път следва нови улици по ПУП, съответно улици по проектоплан или по извършени проучвания.

Заключението на СТЕ изготвено от ландшафтен специалист, не е оспорено от страните и се кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно. В съдебно заседание експертът пояснява, че изследваното дърво е от вида пенсилвански ясен, а не плоден орех, каквито са били първоначалните предположения. Дава пълно описание на пенсилванския ясен (Fraxinus pennsilvanica). От заключението на експертизата е видно, че това дърво може да бъде преместено и презасадено на друго място извън трасето, очертано с розово-червен цвят на Приложение № 3 по предходната СТЕ, изработена от арх. К.. Предложени са три варианта за преместване на дървото: в друга част на същия имот, в разсадник за декоративни растения или в горска територия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Същата изхожда от процесуално легитимирано лице – такова, което е инициирало пред ответника производство по чл. 190 от ЗУТ и на което с оспорената заповед е отказано прокарване на временен път до неговия ПИ с идентификатор 10135.2555.2633. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Налице са всички положителни процесуални предпоставки, обуславящи допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не е ограничен само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалоправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Според чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, компетентен орган по издаването на заповеди в производства по този ред е Кметът на Общината. Процесната заповед е издадена от Д. И. - заместник-кмет на община Варна. На него с приложената на лист 11 от административната преписка Заповед № 4435 от 20.12.2023 г. кметът на община Варна е предоставил правомощията си по ЗУТ, в т.ч. и правомощията да издава заповеди със съдържание като процесната (виж т. II.1. от заповедта). Последното обосновава извод, че оспореният в настоящото производство административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в рамките на изрично делегираните му правомощия, каквато делегация е допустима по закон - аргумент от §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, което позволява осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност. Въпреки лаконичния текст, в заповедта са посочени фактическите и правни основания за нейното издаване като е налице е кореспонденция между тях. Волята на органа е конкретно и ясно формулирана - отказва прокарване на временен път до ПИ 10135.2555.2633 по КК на гр. Варна, собственост на Л. Б. по нейно заявление от 2017 година. Отказът е обоснован с аргумента, че не е налице нито една от предвидените в чл. 190 от ЗУТ хипотези за прокарване на временен път. От изложеното по-горе следва извод, че не са налице предвидените в т. 1 и т. 2 на чл. 146 от АПК основания за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Между страните по делото липсва спор, че административното производство е протекло по реда, разписан в Раздел І, Глава ХІІІ, Част ІV от ЗУТ – "Временни пътища". В жалбата не се съдържат твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, а и при служебната проверка за законосъобразност на акта такива не се установиха. При новото разглеждане на преписката Комисията е съобразила постановените съдебни решения по адм. дело № 2561/2021г. на АС – Варна и по адм. дело № 1285/2024 г. по описа на ВАС и мотивите към тях, с които предходно издадените заповеди по чл. 190 ЗУТ са отменени. Предвид липсата на промяна в обстоятелствата, а именно – че имотът и към новото разглеждане на преписката все още не е урегулиран с ПУП-ПРЗ, съответно - до него няма предвиден достъп по улична регулация, е обоснован извод, че искането не попада в нито една от разпоредбите (хипотезите) на чл. 190 от ЗУТ. Взето е решение по т. 5-10 от Протокол № 5/21.05.2024 г. за отказ за прокарване на временен път. Решението е взето от легитимен състав на общинската Комисия по чл. 190, чл. 191 и чл. 192 от ЗУТ с оглед представените от ответника Заповед № 0059/12.01.2024 г. и Заповед № 1360/16.04.2024 г. (л. 20 и л. 21 от преписката). Предвид изложеното, съдът приема, че не е налице отменително основание по т. 3 от чл. 146 от АПК.

По приложение на материалния закон, съдът съобрази, че оспорената Заповед № 1851/30.05.2024г. по своето естество представлява отказ за издаване на позитивен акт в полза на заявителката Л. Б. по нейното заявление от 10.10.2017 година. Следователно налице е хипотезата на чл. 170, ал. 2 АПК, съгласно която, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. С оглед на това, в тежест на жалбоподателя е да докаже кумулативното наличие на всички материални предпоставки за издаване на заповед, която да удовлетворява искането, в каквато насока са дадени и указания с определение №134/07.01.2025г., но не са ангажирани доказателства от жалбоподателя в тази насока.

Едно от условията за успешно провеждане на процедура по чл. 190 от ЗУТ с издаване на заповед от кмета на общината (ал. 6 на чл. 190 от ЗУТ) или на упълномощено от него лице е липсата на съгласие на собствениците на обслужващия имот, който в конкретния случай се явява УПИ I „за Технически университет“, както и УПИ V- 22,23 (ПИ 2613), отдаден в разпореждане също на Технически университет - Варна. Преки доказателства в тази насока липсват по делото, но за да се обоснове наличието на тази предпоставка, е достатъчно да се съобрази обстоятелството, че именно по жалби на Технически университет – Варна са били образувани дела в Административен съд – Варна, които са приключили с отмяна на заповедите от 2021 и от 2023 г., с които е разрешено прокарването на временен път до ПИ 10135.2555.2633. Липсата на съгласие от страна на собствениците на обслужващия имот (или на лицата, на чието управление те са предоставени), обаче, не е единствено и достатъчно условие за определяне трасе на временен път по реда на чл. 190 от ЗУТ. Законодателят е посочил в разпоредбата и други конкретни материални предпоставки.

Разпоредбата на чл. 190, ал.1 от ЗУТ урежда възможността за прокарване на временни пътища от общината в случаите, когато урегулирани поземлени имоти, съобразно подробен устройствен план имат лице по проектирани, но все още неоткрити улици, за да бъде осигурен достъп до съответните имоти. Съгласно ал.3 на същия текст, по възможност временните пътища трябва да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Те се прокарват по начин, че да не засягат заварени сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета.

Съдържанието на посочените разпоредби определя фактическия състав за прокарването на временния път-наличие на влязъл в сила подробен устройствен план и урегулирани с него имоти, до които не е осигурен достъп по причина, че предвидените с подробния устройствен план нови улици не са открити, не са реално изпълнени. Целта на прокарването на временния път е да се осигури достъп до урегулирания имот за времето до реализирането на проектираната нова улица при максимално съобразяване с предвижданията на плана, доколкото това е възможно, при спазване на изискванията на изречение второ на ал.3 по чл. 190 от ЗУТ-да не се засягат сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета.

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че основна предпоставка за издаване на позитивен акт в производства като разглежданото, е имотът, до който се прокарва трасето на временния път, да е урегулиран, т.е. да е УПИ по смисъла на легалната дефиниция на понятието съгласно т. 11 от §5 на ДР на ЗУТ. В конкретния случай това условие не е налице. Този извод на съда се потвърждава и от заключението на вещото лице, работило по изготвяне на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Съответно, не е налице и втората предвидена предпоставка по първата алинея на чл. 190 от ЗУТ – до имота /УПИ/ да има проектирана улица, която все още не е открита /проведена, реализирана/.

Не са налице и другите хипотези, предвидени от законодателя. Текстът на следващата алинея (2) от приложимата разпоредба сочи, че при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план. Категорично се установява, че не е налице втората хипотеза на тази разпоредба – не се касае за част от населено място (гр. Варна), която все още не е урегулирана. Не е налице и първата предпоставка. Вярно е, че е употребен общ израз „при нужда“, но тази хипотеза може да се тълкува в полза на жалбоподателя единствено, ако е налице кумулативно и второто условие на тази хипотеза, а именно за тези конкретни населени места или селищни образувания да се предвижда създаването на нови устройствени планове. В настоящия случай не се твърди и липсват данни да е предвидено изработването на нови устройствени планове в обхвата на територията, в която попада имотът на жалбоподателя.

Следва да се има предвид, че при постановяване на оспорената заповед ответникът е съобразил фактите такива, каквито те са били към момента на постановяване на оспорената заповед, а те са били същите, каквито са били и при постановяване на Решение № 4614/12.04.2024 г. на ВАС по адм. дело № 1285 по описа на същия съд за 2024 година.

Всичко, изложено по-горе, обосновава извод, че при издаване на оспорения отказ, обективиран в Заповед № 1851/30.05.2024 г., ответникът правилно е приложил материалния закон. Същата е съобразена и с целта на закона.

Единствено за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че възраженията на жалбоподателката, свързани с липсата на транспортен достъп до придобития от нея по реституция ПИ 10135.2555.2633, биха били преодолени, както се установи по делото, чрез изработването на ПУП-ПРЗ за този имот, а не по пътя на определяне трасе на временен път по реда на чл. 190 от ЗУТ.

Изложените съображения налагат извод за законосъобразност на оспорената заповед. Същата е постановена от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, направеното своевременно от ответника искане на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да бъде уважено. Ответникът има право на сторените в настоящото производство разноски, които съдът определя на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. С. Б. от гр. Варна, [улица], против заповед № 1851/30.05.2024г., издадена от зам. кмета на община Варна, с която на основание чл. 190 от ЗУТ е отказано прокарване на временен път до ПИ 10135.2555.2633 по КК на гр. Варна, 23 м.р., по заявление вх. № АУ 093527ВН-006НТ/18.12.2017 година.

ОСЪЖДА Л. С. Б., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], да заплати на Община Варна сумата от 100 /сто/ лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.