О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№367 15.05.2019 г. гр.С. З.
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на 15 май две
хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………………….…………………………………………………….
Прокурор ……………………………………………………………………....
като разгледа докладваното от съдията-докладчик
МАВРОДИЕВА
в. гр. дело № 1156 по
описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл.538 от ГПК.
Обжалвано е определение №1306 от 08.04.2019г.,
постановено по ч.гр.д.№ 1967/2019г. по описа на С. районен съд, с което се
отхвърля молбата на Г.И.П. *** З. по чл.52 ЗН за
вписване на отказа му от наследството на П. С П.., починал на 03.06.1967 г.
В законоустановения срок е постъпила частна жалба от адв.
Д.П. като пълномощник на Г.И.П., в която се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното определение. Моли да се отмени определениeто и да се постанови вписване на отказа от наследство
на доверителя й в особената книга на РС – С. З., както и да се издаде
съответното удостоверение.
Съдът, като взе предвид направените в
частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 52 от Закона за
наследството /ЗН/ вр. чл. 530 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Молителят Г.И.П. е депозирал заявление с нотариална
заверка на подписа до РС-С. З., с която заявява пред съда, че се отказва от
наследството на П. С П..а, починал на 03.06.1967 г., б.ж. на с. М., общ.С. З.. Моли, отказът му да се впише в особената книга
за това.
От приложените писмени доказателства е видно, че посоченото от молителя като негов наследодател лице – П. С П.., е починал на 03.06.1967 г. в гр. С. З. и като наследник е оставил съпругата на молителя - М. П. П. – удостоверение за наследници от 12.03.2019 г.
В случая молителят твърди, че е наследник по закон на П.
С П... Молителят Г.И.П. е съпруг на починалата му дъщеря - М. П. П., починала
на 09.09.2012г., т.е. той не само не е наследник по закон на бащата на своята
съпруга, но и няма хипотеза уредена в Закона за наследството /освен в случаите
на завещание/, при която молителят да би могъл да наследи по закон бащата П. С
П.., вкл. и други роднини по права или съребрена линия на своята съпруга М. П. П..
Чл. 9 ЗН урежда единствено наследяването на починал съпруг от неговия преживял
съпруг, но не и неговите роднини.
Съгласно чл.1 ЗН, наследството се открива в момента на
смъртта на починалото лице. Времето на откриването на наследството има важно
значение, тъй като съобразно него се определя кои са наследниците, които са
призовани да наследят. Следователно не всички роднини, които се намират в
родствена връзка с наследодателя, наследяват едновременно. По-близките по
степен роднини изключват по-далечните. Само тези от тях, които имат право да
получат наследство, се призовават към наследяване. Освен това, към наследяване
се призовават и лицата, които заемат
мястото и встъпват в степента и правата на своя наследодател, за да получи
частта, която би получил последният, ако беше жив към момента на откриването на
наследството на неговия наследодател. Наследник, който е призован към
наследяване, може да се откаже от наследството, ако не го е приел.
Първоинстанционният съд е приел, че молителят и
посоченият като негов наследодател лице са роднини по сватовство, но в Закона
за наследството не е уредена хипотеза на наследяване по закон на такива
роднини, затова молителят дори теоретично не би могъл да влезе в кръга на
наследниците по закон на починалия П. С П.. – баща на неговата съпруга М. П. П..
След като не е призован и не би могъл да бъде призован да наследи бащата на
своята съпруга молителят няма как да се откаже от наследството му. Както бе
посочено по-горе, само наследник, който е призован към наследяване, може да се откаже
от наследството, ако не го е приел.
С оглед на това С.т районен съд е отхвърлил тази
молба.
Въззивният съд напълно споделя мотивите, изложени от
първоинстанционния съд.
Отказът от наследство е едностранно изявление от лице,
за което се е породило право на наследяване, насочено към прекратяване на
правото на наследяване и пораждащо права за другите наследници - чл. 53 ЗН, за
действителността на което е достатъчна писмена форма с нотариална заверка на
подписа и чието действие се поражда след вписването в специалната книга към
районния съд по разпореждане на районния съдия.
Въззивният съд намира за неоснователни съображенията,
изложени в частната жалба, а именно, че в случая намира приложение разпоредбата
на чл.57 от Закона за наследството, която изрично допуска наследникът да може
да се откаже от наследството на първоначалния наследодател, независимо дали е
приел или се е отказал от наследството на своя пряк наследодател. Съображението,
че е налице наследствена трансмисия-преминаване на правото за приемане или
отказ от наследство, настоящата инстанция не споделя.
Съгласно разпоредбата на чл.57 от ЗН, когато
наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от
него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако
приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото
наследство, макар да е приел наследството на последния.
Видно от приложеното определение от 08.04.2019г.,
постановено по ч.гр.д.№ 1966/2019г. по описа на РС-С. З., лицето Г.И.П. е направило отказ от наследството на съпругата
си М. П. П., починала на 09.09.2012г. и съдът е постановил да се впише на
основание чл.51 ал.3 от ЗН в особената книга по чл.49 ал.1 от ЗН отказа на
Г.И.П. от наследството на съпругата му М. П. П.,
починала на 09.09.2012г.
Следователно в случая не са налице предпоставките на
чл.57 от ЗН, тъй като молителят Г.И.П. е направил отказ от наследството на
съпругата си М. П. П., починала на 09.09.2012г., поради което същия няма как да
стане наследник на бащата на съпругата си П. С П.. и съответно няма как да
направи отказ от неговото наследство. Тъй като не е призован и не би могъл да
бъде призован да наследи бащата на своята съпруга, молителят няма как да се
откаже от наследството му. Както бе посочено по-горе, само наследник, който е
призован към наследяване, може да се откаже от наследството, ако не го е приел.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното определение е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1306 от 08.04.2019г.,
постановено по ч.гр.д.№ 1967/2019г. по описа на С. районен съд
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: