Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 02.07.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тридесети юни април през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава
Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 15556 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.08.2019 г. по гр.д. № 80261/15 г.,
СРС, І ГО, 42 с-в е отхвърлил иска с правно основание чл.109 от
ЗС, предявен от Д.И.Ц., ЕГН **********,*** срещу
К.Н.М., ЕГН ***В***, за осъждане на ответника да премахне пристройка, изградена към масивната
двуетажна сграда, за премахване на двуетажна
постройка, разположена в югоизточната част на дворното място, за премахване
на пристройка към сграда,
собственост на наследниците на П., за премахване на подвижна метална рамка с дървено стъпало, на масивна двукрила желязна врата, на метална конструкция с площ от 8 кв.м., разположена над входната
врата. Прекратил е производството по делото в частта относно искането за премахване на бетонов
канал
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Д.И.Ц., ЕГН **********,***, чрез пълномощника по делото адвокат М.А. от
САК, със съдебен адрес: ***, кантора 22, с мотиви, изложени в нея и развити в два пункта, а именно, че СРС не се е
произнесъл в решението си по същество относно „бетонов канал с отводнителна
шахта“ и пространни изложения досежно понятията
„незаконен строеж и „търпим строеж“.
Относно непроизнасянето на съда по същество относно „бетонов канал с
отводнителна шахта“ се твърди, че цитираното от съда решение за наличие на
предходно произнасяне за това не дава право на съда да приеме, че случаят е
разрешен със СПН. Счита, че това решение не следва да бъде пречка за
разглеждането на иска на ищеца за премахването на бетонния канал и неправилно
производството е било прекратено в тази му част.
Относно останалите претенции се твърди, че всички
визирани строежи са незаконни, изградени са в чужд имот, без учредено право на
строеж в предвидената от закона форма, без разрешение за строеж и строителни
книжа и тези строежи не се явяват търпими по смисъла на закона, поради което
следва да се приеме, че това незаконно строителство лишава ищеца от
възможността да ползва дворното си място в пълния му обем според
предназначението на имота, поради което строежът подлежи на премахване. От
приетата по делото СТЕ се установява, че са останали само 7 кв.м. свободна площ
при трима съсобственици, застроената площ към момента е 181,73 кв.м., а
допустимата за застрояване площ е 146,40 кв.м. Моли процесното
решение да бъде отменено като неправилно, включително и в частта, в която
производството е прекратено. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Въззиваемият К.Н.М., ЕГН ***В***,
чрез пълномощника си по делото адвокат Д.Л. от САК, със съдебен адрес:*** оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищецът Д.И.Ц. твърди, че с ответника К.Н.М. са съсобственици на недвижим имот с
идентификатор 68134.404.164, като ищецът е собственик на 1/4 идеална част от дворното място, на втория етаж от сградата, на северната част от мазето и източната
част от тавана, ведно с 1/2
от идеалните части на сградата, собственик е на постройка с площ от 20 кв.м.- имот с
идентификатор 68134.404.164.2. През 2009 г. ответникът направил незаконна - без
строителни книжа пристройка, при
което са изкъртени част от основите на съществуващата сграда, зазидан е
прозорец на ползвано от ищеца мазе, а покривът на пристройката е на един метър
под нивото на прозореца на втория етаж. В същият период ответникът М. е
пристроил и постройка към стопанската
постройка в двора, собственост на ищеца, в която съхранява отпадъци и
вторични суровини и от която се носи неприятна миризма. Били са премахнати бетонни стъпала към сградата,
била е поставена масивна двукрила врата,
за да може ответникът да паркира автомобил в двора, като по този начин се
ограничавала възможността на ищеца да влезе в жилището си. Иска се премахване
на незаконно изградените обекти.
Ответникът К.Н.М. е депозирал в срок отговор по чл.131 от ГПК, с
който е оспорил иска. Твърдението е, че не е налице
незаконно строителство, че то не е извършено от ответника. Относно пристройката
към жилищната сграда, то същата е построена преди повече от 20 години от бащата на ответника. Било е
подадено заявление за снабдяване с удостоверение за търпимост, а и ищецът е дал
съгласието си в писмена декларация за изграждане на постройката. Пристройката
към стопанската сграда е изградена още от 1970 г., а не в сочения в И.М.
период, като е направено възражение за изтекла придобивна
давност в полза на ответника. Оспорени са твърденията за наличието на незаконно
изграждане на подвижна метална рамка, на двукрила желязна врата, на метална конструкция.
От фактическа страна:
С нотариален акт от 19.02.1930 г. е било признато право на собственост д-р М.Н.
Ч.върху дворно място в местността Кюлуците, от което
е бил образуван парцел XII в кв.724 с общо пространство от 250 кв.м., от които 88,50 кв.м. са били застроени с две
постройки - паянтова едноетажна и двуетажна масивна. С нотариален акт от 19.05.1950 г. е обективиран договор за продажба на недвижим имот,сключен
между М.Н. Ч.и Н.Д.М., съгласно
който М. закупува партерен етаж от
масивна двуетажна къща,1/2 идеална част от мазето и от тавана, както и 1/2 идеална част от дворното място без другите постройки в него,при уговорената в договора продажбена цена.
Съгласно нотариален акт за продажба от 18.08.1955 г., Р.Ч.е продала на Г.Н.З.и Г.Н.З.паянтова
постройка, построена на 30 кв.м. и 1/4 идеална част от недвижимия имот. Според
удостоверение за наследници Д.И.Ц. е наследник по закон - внук на М.Н. Ч.. С
нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание наследяване по
закон Д.И.Ц. е признат за собственик
на жилище на ул."******,намиращо се на втория етаж с площ от 64,92 кв.м.,заедно със северната част от мазето и източната част от тавана, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и 1/4 идеална част от дворното място.
С нотариален акт от 14.12.2006 г. К.Н.М.
се легитимира като собственик на ¼
идеална част от партерен етаж на масивна двуетажна къща, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място. С нотариален
акт от 23.12.2010 г. К.Н.М. се легитимира като собственик на
недвижим имот - партерен етаж от
двуетажна сграда на ул."****** със съответните идеални части от
дворното място и от общите части на сградата на основание договор за
продажба,сключен с Д.Н. Д.и В.Н.Д..
Според констативен протокол №
СА-9400-544/12.01.2012 г. строеж пристройка
към жилищна сграда, първи етаж и сутерен" се ползва в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация и е
изграден без строителни книжа,без данни за промени в конструкцията на сградата,
вида и качеството на използваните строителни материали.
За строежа освен за изграждане на нова
тераса на ниво под първи етаж съсобственикът на имота не е дал съгласие.
СО, район „Оборище“ е дала предписание на К.Н.М. да премахне поставена
откъм улицата метална врата при
липса на данни за геодезическо заснемане и
конструктивно становище за изпълнението. С решение на Административен съд София
град по адм.дело № 6890/2015 г. е била отхвърлена
жалбата на К.Н.М. срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост за втори етаж на масивна сграда на два етажа
и пристройка към съществуваща сграда с
площ около 14 кв.м.
С решение от 08.09.2014 г. по
гр.дело № 32064/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 26 състав, са били отхвърлени искове с правно основание
чл.109 от ЗС, предявени от Д.И.Ц. срещу К.Н.М.
и И.А.И.за осъждане на Д.И.Ц./ явно е налице ОФГ/ да премахне шахта-канал и
бетонно покритие, изградени в УПИ ХІІ-182, кв. 724, м. ГГЦ Зона Г13“ по плана
на гр.София.
С разпореждане на полицейски органи, издадено от V РПУ са били дадени предписания на К.Н.М. да не допуска входната външна врата на имота
да е необезопасена и отворена, с което се създават
предпоставки за посегателства,насочени към имота. С писмо Столична община район
„Оборище" уведомява К.Н.М., Д.И.Ц., Д.П.Н., З.П.Н.и И.П.П., че няма пречка
за възстановяване ограждането на имота на ул."****** с метална врата
съгласно изискванията на полицейските органи.
Прието е удостоверение за търпимост за
първи етаж от масивна сграда на два етажа със застроена площ от 20 кв.м., построена в УПИ XII- 182 като търпимият строеж не подлежи на премахване. С нотариален акт за
собственост на основание давностно владение от 21.03.2017 г. К.Н.М. е бил признат за собственик на сграда с идентификатор
68134.404.164.2 със застроена площ от 20
кв.м.
От разпита на свидетелката А.се
установява,че познава ищеца от
повече от тридесет и пет години,тъй като били колеги. Знае,че ответникът е
негов съсед. Свидетелката А.за първи път
посетила имота през 2000 г., когато в имота освен двуетажната къща имало малка
пристройка, собственост на две сестри и една пристройка в същия двор, която към настоящия момент е вече двуетажна.
От нейните показания се установява, че някъде към 2007 - 2009 г. са били
построени новите постройки, имотът е
вече ограден като е поставено дървено
стъпало, което се явява неудобно при излизане на човек от двора. Според
свидетелката, дворът се ползва изцяло от ответника, в средата на малкото дворче
има прокопана шахта - канал, а в останалата част са поставени две маси и един
голям чадър,за които свидетелката знае, че са на ответника. Свидетелят С.се познава ищеца от 1960
г., като посещава имота на ищеца поне десет пъти годишно. Знае, че в имота има
двуетажна сграда, която се ползва на първия етаж от М., а на втория етаж - от
ищеца Ц.. Според свидетеля, някъде към 2009
г. към двуетажната къща била изградена
пристройка от източната страна на
сградата, а след това била изградена
шахта-канал, за да се ремонтират автомобили. В дъното на имота има друга
постройка, която е надстроявана - изграден е втори етаж. Според този
свидетел, ищецът не може да ползва зелените площи в имота, защото има поставени
беседка и чадъри. Свидетелят П.заявява,
че живее на същата улица, откакто е роден и имотът му е разположен
непосредствено срещу имота, съсобствен между
страните, оградата на имота е правена
отдавна, а М. е поставил врата откъм
улицата, защото наблизо има клиника за лечение на наркомани и имало
проблеми, свързани с влизане в дворното място, новата метална врата е около
1,20 - 1,40 м. широка. Колата на К.М. стои или на улицата, или на паркинг и
свидетелят не е виждал да я вкарват в двора на имота. Свидетелят сочи, че поради
разрушаване на старите стъпала към къщата,
в момента са поставени нови дървени,
представляващи подвижна конструкция. В имота има още
две сгради - има постройка в дъното
на имота, която се ползвала от бащата на ответника, а впоследствие от
ответника, като тази пристройка съществува от 50 години. Свидетелят Г.познава ответника, защото е приятел на сина му. Знае,
че семейство М. живее на ул."******
на първия етаж от къщата, а на втория етаж живее Д.Ц.. Имотът е
ограден отдавна, а металната врата е поставена скоро поради предписания на
полицията заради проблеми с влизане на хора в двора. В дъното на имота има друга сграда, която съществува отдавна, в която
ответникът М. е правил подобрения - сменена е дограмата, поставена е нова
алуминиева врата.
От приетата по делото съдебно-техническата експертиза/ СТЕ/ се установява, че на външна регулационна линия е разположена съществуваща двуетажна сграда с
идентификатор 68134.404.164.1, към
която със съгласие на съсобствениците е била изградена нова тераса. При изграждането на терасата е зазидан прозорец на
външната стена на къщата,попадащ в североизточното мазе, част от терасата е
приобщена към съществуваща дневна на партера, а останалата част е ползвана като
тераса. Според заключението пространството под терасата е затворено със
зидария, а с вита стълба е извършено свързване с помещение, което представлява
мазе при закупуване на имота. Строежът
пристройка е изграден без строителни книжа и без съгласието на другия
съсобственик. В дъното на имота
има двуетажна сграда с идентификатор
68134.404.164.2 като пристрояването
и надстрояването са извършени без
строителни книжа и без съгласието на съсобствениците. Между имот с
идентификатор 68134.404.164.2 и
съществуваща едноетажна сграда в имота е изградена сграда с идентификатор
68134.404.164.3, която представлява допълнително застрояване. За бетонния канал и за металната врата не са издадени
разрешения за строеж и същите представляват незаконен строеж. Плътността на
застрояване може да бъде 146,40 кв.м.,
докато реализираното застрояване е 181,73 кв.м.. Има по-малка озеленена площ. Двата
обекта-пристройка към двуетажна сграда
и втори етаж от постройка с площ 20 кв.м. не отговарят на условията за издаване на
удостоверение за търпимост. Според СТЕ на
вещото лице Терзиев, при конструктивно изследване на вложените материали и при
направен оглед на имоти с идентификатор 68134.404.164.1 и 68134.404.164.2 не
може да бъде даден отговор на въпроса през кои години са изградени тези постройки
и дали са изградени между 1970 г. и 1986 г.
От правна страна:
На основание чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното решение е валидно и допустимо, а по
същество правилно.
Относно иска с правно основание чл.109 от ЗС-осъдителен
иск за защита право на собственост чрез отстраняване на незаконно строителство.
По силата
на чл.109,
ал.1 от ЗС ищецът може да иска прекратяването
на всяко неоснователно действие което му пречи
да упражнява своето право. С тези възможности разполага и съсобственикът и то не само
по отношение на трети на
съсобствеността лица, а и по отношение на
друг съсобственик.
В настоящия казус е предявен осъдителен негаторен
иск за защита право на собственост чрез премахване на незаконно изградени постройки, а именно постройка, изградена към масивнатата двуетажна сграда с идентификатор 68134.404.164.1, постройка с идентификатор
68134.404.164.2, постройка към сграда, собственост на
наследниците на П., на подвижна метална рамка с дървено стъпало на масивна
двукрила желязна врата, на метална конструкция с площ от 8 кв.м., разположена
на входната врата, както и премахване на бетонов отводнителен канал с
отводнителна шахта.
Относно претенцията за премахване на бетонов отводнителен канал с
отводнителна шахта, същата законосъобразно не е била
разгледана по същество, тъй като и видно от приложения по делото препис от решение от 08.09.2014 г. по гр.дело № 32064/2013 г.
по описа на СРС, І ГО, 26 състав, са
били отхвърлени искове с правно основание чл.109 от ЗС, предявени от Д.И.Ц. срещу К.Н.М. и И.А.И.за
осъждане на Д.И.Ц./ явно е налице ОФГ/ да премахне шахта-канал и бетонно
покритие, изградени в УПИ ХІІ-182, кв. 724, м. ГГЦ Зона Г13“ по плана на
гр.София. При тези данни е налице произнасяне със съдебен акт по иск за
премахване на бетонов канал, поради което е недопустимо повторно разглеждане на
същия правен спор.
Относно премахване на останалите незаконно
изградени постройки, СГС намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява
по категоричен начин собствеността на страните,
като ищецът собственик на втори етаж от масивна жилищна сграда и
на ¼ идеална част от дворното
място, а ответникът е собственик на първия етаж от масивната жилищна
сграда, на постройка, застроена на
20 кв.м. и на ½ идеална част
от дворното място. Ищецът като съсобственик е легитимиран да води иск по чл.109
ЗС за защита на пълноценното ползване и владеене на съсобствения имот,
защото защитата на собствеността по реда на чл.109 ЗС се явява действие на
управление на съсобствен имот, което действие всеки
един съсобственик може да упражнява индивидуално. Предвид вида на търсената
защита, а именно искът по чл.109 ЗС, наличието на незаконен строеж не е
достатъчно, за да бъде уважен този иск, ако строежът не рефлектира върху
упражняване правото на собственост на ищеца, т.е. следва да бъде доказано, че
изградените незаконни постройки препятстват ползването на имота от ищеца.
Относно постройка,
изградена към масивнатата двуетажна сграда с идентификатор 68134.404.164.1, не се установява по какъв начин тази постройка препятства ползване по
преназначение на имота от страна на ищеца. Според СТЕ, при изграждането на терасата
се е стигнало до затваряне на прозорец на мазето, принадлежащо към имота на
ищеца Ц., но терасата е изградена със съгласието на ищеца, а липсата на
прозорец не препятства ползването на избеното помещение по преназначението му. Освен
това, както е посочило вещото лице в съдебно заседание на 09.03.2018 г. ако
бъде премахната пристройката , това
ще се отрази на основната сграда, защото цялата подова конструкция на покритата
тераса и помещението до нея, са в
същност цяла стоманенобетонна плоча. Премахването на
покритата пристройка ще доведе до разрушение на останалата част от плочата. Вещото
лице изрично е заявило, че ако бъде разрушена подовата конструкция, това ще
наруши стоманенобетонната плоча, което ще доведе до
това, че ще се получат разрушавания в самата плоча и ще почнат проблеми с
носещата конструкция на цялата къща на горния етаж. При предишния вид подовата
конструкция е била гредоред, който е премахнат и вместо него е направена стоманенобетонната плоча. От конструктивна гледна точка не
може да се премахне стоманенобетонната плоча, а и
няма такъв механизъм и да се върне в първоначалния вид, защото гредоредът вече
не съществува. При тези данни и както е посочило вещото лице, премахването на
покритата пристройка ще доведе до разрушение на останалата част от плочата, а
няма такъв механизъм и от конструктивна гледна точка не може да се премахне стоманенобетонната плоча. Изводът е, че с постройката, изградена към масивнатата
двуетажна сграда с идентификатор 68134.404.164.1 и всички
изпълнени с нея СМР на практика са
подобрили състоянието на подовата конструкция на масивната сграда,
премахнат е съществуващия преди това гредоред и е изградена стоманенобетонна плоча, като това е заздравило основната
сграда, включително и в частта, ползвана от ищеца.
Относно масивна двуетажна сграда,
сега постройка от 20 кв.м. с идентификатор 68134.404.164.2, построена в дъното на парцела, построена в този си вид според СТЕ след
надстрояване и укрепване на съществуващата преди това едноетажна сграда, като
пристрояването и надстрояването на сградата е извършено без съгласието на останалите
съсобственици. За първия етаж от тази двуетажна постройка е било издадено
удостоверение за търпимост, а по отношение на втория етаж ищецът не е доказал
по какъв начин е било засегнато упражняването на правото на собственост върху
имота. Освен това, от свидетелските показания на свидетелите на ищеца А.и С.се
установява, че изграждането на пристройката към масивната жилищна сграда и на
втория етаж на постройката от 20 кв.м., са били извършени около 6-7 години
преди завеждане на исковата молба.
Относно съществуващата едноетажна сграда в средата на двора и двуетажна
сграда с идентификатор 68134.404.164.2, е оформена сграда с идентификатор 68134.404.164.3, представляваща затворено
пространство между двете сгради и явяваща се допълващо застрояване според СТЕ. Това помещение не се ползва за
жилищни нужди, а за склад. Същата е
собственост на лица, различни от страните по делото/ на наследниците на П./, не
е доказано, че е изградена и ползвана от ответника, както и че в нея се
съхраняват боклуци и създава предпоставки за опасност за здравето на
собствениците в имота.
Относно подвижна метална рамка с
дървено стъпало, от свидетелските показания на свидетеля П.се установява,
че тази подмяна се е наложила поради разрушаване
на старите стъпала към къщата, като в момента са били поставени нови дървени, представляващи подвижна
конструкция, като отново не е установено как тази подмяна препятства ползването
на имота от страна на ищеца.
Относно поставянето на масивна
двукрила желязна врата, то видно от представените по делото писмени
доказателства-разпореждане на полицейски органи, издадено
от V РПУ, с което са били дадени предписания на К.Н.М. да не допуска входната
външна врата на имота да е необезопасена и отворена, с което се създават предпоставки за посегателства,насочени към имота, както
и писмо на Столична община, район „Оборище", с което се уведомява К.Н.М.,
Д.И.Ц., Д.П.Н., З.П.Н.и И.П.П., че няма пречка за
възстановяване ограждането на имота на ул."****** с метална врата съгласно
изискванията на полицейските органи, както и свидетелските показания, това действие
се е наложило за запазване на имота от посегателства на трети лица.
Относно изграждане на метална конструкция с площ от 8 кв.м., разположена на
входната врата, не се установява как това изграждане пречи на ищеца да ползва
имота си.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1,
І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемият претендира разноски
пред настоящата инстанция, които са направени във вид на адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв. и които следва да бъдат присъдени с оглед изхода на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.08.2019 г. по гр.д. № 80261/15 г.,
СРС, І ГО, 42 с-в.
ОСЪЖДА Д.И.Ц., ЕГН **********,***, чрез пълномощника по делото адвокат М.А. от
САК, със съдебен адрес: ***, кантора 22 да заплати на К.Н.М., ЕГН ***В***,
чрез пълномощника си по делото адвокат Д.Л. от САК, със съдебен адрес:***, направените по делото разноски във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.