Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл. 274, ал.1 от ГПК. Жалбоподателката Е. Г. П. от гр.В.Т., чрез адвокат И. С., излага в жалбата до съда, че не едоволна от определение № 1459/07.07.2010г. по гр.д. № 1452/ 2010г. на ВТРС. Твърди, че неправилно районният съде оставил без разглеждане предявения иск, като процесуално недопустим, прекратил е производството по делото и е отменил допуснатото в нейна полза обезпечение на предявения иск, чрез спиране на изп.д. № 557/ 2009г. на ЧСИ В. Г.. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че няма право да предяви отрицателен установителен иск по реда чл.124 от ГПК, тъй като е имала право на специалната предвидена защита в заповедното производство. Мотивите на съда са изложени лаконично, поради което съдът не е взел предвид разпоредбите на ЗЗД- чл.147 отнасящи се до договорите за поръчителство, и при които договори важат други срокове за ангажиране на отговорност от поръчител. В тази насока в жалбата са развити подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното определение и претиндира за заноски по делото. Ответната страна- "У. Б." С., чрез адвокат Недялков, оспорва частната жалбата. Счита, че обжалваното определение е правилно, тъй като между страните е било развито производство по реда на чл.417 от ГПК. В предвидения от закона срок жалбоподателката / поръчител по договор за банков кредит/ не е депозирала възражение, поради което правилно съдът е приел, че исковата молба е недопустима. Моли съда да отхвърли жалбата с произтичащите от това правни последици. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е определение № 1459/07.07.20010г. постановено в публично съдебно заседание по гр.д. № 1452/2010г. на ВТРС, с което е оставен без разглеждане предявения от Е. Г. П. отрицателен установителен иск - за недължимост на сума в размер на 7163,29 лв.- по чл.124 от ГПК, против "У. Б." С., като процесуално недопустим за разглеждане по този ред, прекратил е производството по делото и е отменил допуснатото обезпечение в полза на Е. Г. П., чрез спиране изпълнението на изп.д. № 557/2009г. на ЧСИ В. Г.. Безспорно е установено по делото, че между " У. Б." С., от една страна, и Т. М. Г.- длъжник по договор за потребителски кредит, Н. М. Я.и Е. Г. П. / поръчители по същия договор/, от друга страна, се е развило заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК- ч.гр.д. № 2278/2009г. на ВТРС. На 20.07.2009г. съдът е постановил издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и такава заповед е издадена с № 2050. Заповедта е издадена срещу длъжницата и нейните две поръчителки, при солидарно задължение за изпълнение. От същата дата е издаден и изпълнителен лист № 2204 за сумата по заповедта- 6624,32 лв. и 538, 97 лв. По така издадената заповед Е. Г. П. не е подала възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Възражение е било подадено само от Н. М.Я.. Защитата на длъжник по заповедно производство започва с подаването на възражение, което дори не следва да се обосновава. Достатъчно е то да е направено и само формално, за да породи целяната от този момент нататък защита, която предвижда обезсилване на издадената заповед, ако кредиторът не предяви в едномесечен срок иск за установяване на своето вземане. Ако длъжникът е пропуснал да подаде възражение, има право на защитата по чл. 423 от ГПК, но само ако е бил лишен от възможността да оспори вземането и дори в този случай, заедно с оспорването пак трябва да подаде възражение. Длъжникът има право на защита и чрез завеждане на отрицателен установителен иск, но по реда на чл. 424 от ГПК- възражение може и да не се подаде, но ако в срока за подаване на възражението се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение. В конкретния случай длъжникът не търси защита по този ред, а и в обстоятелствената част на исковата молба не се твърдят факти и обстоятелства, които съдът да подведе към правно основание чл.423 или 424 от ГПК. Един от доводите на жалбоподателя е недължимост на задължението поради наличие на погасителна давност. Това е правен довод, който евентуално би могъл да бъде противопоставен на иск, предявен от кредитора по реда на чл. 422 от ГПК. Заповедното производство е специално, самостоятелно производство на исковия процес и за него са приложими нормите за този процес - Глава тридесет и седма Заповедно производство на ГПК. След изтичане на едномесечния срок за подаване на възражение по издадена заповед за изпълнение се преклудират всички факти и доводи и те вече не могат да служат като основание за предявяване на иск по чл.124 от ГПК, нито по чл. 439 от ГПК, който иск сочи правна възможност за защита по исков ред на самото изпълнение, но вече на основание факти и обстоятелства настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист. Общата правна норма- чл.124 от ГПК, каквото правно основание сочи ищецът по делото, е неприложима. Предвид на гореизложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение правилно. Правилността на обжалваното определение в частта в която производството по делото е прекаратено не налага излагане на съображения за частта в която с обжалваното определение е отменено допуснатото обезпечение в полза на Е. П.. Ответник жалба е заявил прÕтенция за разноски, изразяваща се в общия израз "да отхвърлите депозираната жалба... с произтичащите от това правни последици". Разноски, обаче, за въззивното производство не са доказани, поради окето искането следва да се остави без уважение. Водим от горното, съдът: О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 1459/07.07.20010г. постановено в публично съдебно заседание по гр.д. № 1452/2010г. на ВТРС, с което е оставен без разглеждане предявения от Е. Г. П. отрицателен установителен иск - за недължимост на сума в размер на 7163,29 лв.- по чл.124 от ГПК, против "У. Б." С., като процесуално недопустим за разглеждане по този ред, прекратил е производството по делото и е отменил допуснатото обезпечение в полза на Е. Г. П., чрез спиране изпълнението на изп.д. № 557/2009г. на ЧСИ В. Г., като правилно. Оставя без уважение искането на "У. Б." С. за пирсъждане на разноски за въззивна инстанция, като неоснователно. Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |